Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12004 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба В.К.С. твърди, че на 03.05.2017г., в с.Светлина, общ. Средец, обл. Бургас, по бул.
„Захари Стоянов“, посока центъра на гр.Бургас, настъпило ПТП причинено виновно
от А.Й.Д., при управление на л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ********,
който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на
пешеходна пътека очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътен знак
блъснал преминаващата по нея пешеходка - В.К.С., като след деянието избягал от
местопроизшествието, вследствие което пешеходката получила множество
травматични увреждания, за което е одобрено Споразумение по НОХД № 443/2020г.
на РС Бургас, с Протокол от 07.02.2020г., чиято отговорност била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.”
АД, със застрахователна полица с № BG/02/116003118272,
валидна от 09.12.2016г. до 08.12.2017г.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания претърпяла
множество медицински интервенции, закрито наместване на счупена тазова кост,
дълъг възстановителен период и такъв на тежка рехабилитация. След травмата и
поради нея впоследствие получила дегенеративни промени на гръбначният стълб
придружени със силни болки и ограничения в движенията. Търпяла, търпи към
момента и ще търпи в бъдеще интензивни болки и страдания, както и поражения
върху психиката – изнервеност, страх, чувство на
непълноценност и подтиснатост, емоционална лабилност.
Твърди, че на 06.02.2018г. поискала извънсъдебно от ответника да му изплати застрахователно
обезщетение, но такова му било отказано.
Претендира присъждане на сумата 50000,00лв., предявен като частичен от
70000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ********,
валидно към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на А.Й.Д., л.а.
марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ********. Възразява, че е налице случайно
деяние от страна на водача и, че пешеходката сама се е блъснала в л.а.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата с възражението, че в нарушение на чл.
113 ЗДвП пресичала пътното платно на непредназначено за това място, без да
съобрази разстоянието на приближаващите МПС скоростта им на движение, не
изчакала да се увери, че л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ******** ще и
подсигури предимство и предприела пресичане преждевременно, с което сама се
поставила в риск.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и твърдяните
травматични увреждания, респ. неимуществени вреди.
Оспорва и претенцията по размер за горницата над 15000.00лв. Оспорва и
претенцията за лихви досежно началният и момент.
Възразява, че лихва за забава се дължи от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие.
Претендира А.Й.Д. да бъде привлечен като трето лице помагач на страната на
ответника, т.к. е напуснал мястото на ПТП след настъпването му и не се е
подложил на задължителна проверка за алкохол, което е нарушение на чл. 123 ЗДвП
и съставлява основание за регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Приет е за съвместно разглеждане
обратният иск на З. „Б.И.” АД предявен в условие на евентуалност срещу
А.Й.Д., за присъждане на сумата 50000,00лв., предявен като частичен от
70000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди изплатено в
полза на В.К.С., претърпени в резултат на ПТП причинено виновно от А.Й.Д., при
управление на л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ********, който нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на пешеходна
пътека очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътен знак блъснал преминаващата
по нея пешеходка - В.К.С., като след деянието избягал от местопроизшествието,
вследствие което пешеходката получила множество травматични увреждания, за
което е одобрено Споразумение по НОХД № 443/2020г. на РС Бургас, с Протокол от
07.02.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
с № BG/02/116003118272, валидна от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., ведно със
законната лихва считано от датата на плащането към ищцата по първоначалният
иск, до окончателното и издължаване.
Третото лице помагач на страната на
ответника А.Й.Д. изразява становище за неоснователност на главният
и обратен иск. Не оспорва, че е напуснал местопроизшествието след ПТП.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната
си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на водача А.Й.Д. на л.а. марка „Пежо“, модел
„306“, с рег. № ********, е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
с № BG/02/116003118272, валидна от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., респ. към датата
на ПТП.
От Споразумение по НОХД № 443/2020г. на РС Бургас, одобрено с Протокол от
07.02.2020г. влязъл в сила на същата дата се установява, че А.Й.Д. се признава
за виновен в това, че на 03.05.2017г., при управление на л.а. марка „Пежо“,
модел „306“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „При приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходна пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, и на пешеходна пътека очертана с
пътна маркировка и сигнализирана с пътен знак блъснал преминаващата по нея
пешеходка - В.К.С., вследствие което причинил на пешеходката средна телесна
повреда изразяваща се във фрактура на черепа фронтално, с проникване в
черепната кухина и фрактура на дясна пубисна кост,
водело до трайно затруднение на движението на десен, долен крайник за срок от
около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителният процес, като след деянието избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, 6, б. А, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 119, ал. 1 ЗДвП. С
одобряване на споразумението наказателното производство е прекратено.
Съдът намира заключенията по приетите СМЕ и САТЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото кредитира
изцяло, с изключение на САТЕ в частта за механизма на ПТП, конкретно за
местоположението на пешеходката към момента на сблъсъка и възможността и да
предотврати удара. В тази част, досежно извода, че за
пешеходката удара е бил предотвратим в случай, че не е предприела пресичане на
пътното платно косо след кръстовището и след пешеходната пътека, извън ширината
и, закючението почива на констативният протокол
изготвен на място, при ПТП, и е в противоречие със Споразумение по НОХД №
443/2020г. на РС Бургас, с Протокол от 07.02.2020г. Затова съдът не му дава
вяра.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК, влязлата в сила
присъда, съответно - одобреното от наказателния съд споразумение за
решаване на делото, имащо последиците на влязла в сила присъда, е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Затова съдът въз основа споразумението и заключението
по САТЕ приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно.
Въз основа споразумението и САТЕ приема и, че възражението за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на
пострадалата е останало недоказано. Движението и е било изцяло по пешеходна
пътека, вкючително към момента на удара. При това
положение факта, че въпреки добрата видимост не е преустановила пресичането на
междинният остров за да се увери, че наближаващият автомобил ще и осигури
предимство, не може да и се вмени, като принос за настъпване на ПТП.
Задължението да спре и осигури предимство, в евентуалност да заобиколи пресичащия е за водача на МПС.
Въз основа споразумението и заключението по СМЕ съдът приема за установени
и твърдяните травматични увреждания, като пряка и
непосредствена последица от ПТП, а именно: „Контузия и разкъсно
контузна рана на глават.
Мозъчно сътресение.“ Десностранна фронтална фрактура
на мозъчния череп. Фрактура на медиалния и долния ръб на дясната очна орбита и
носните костици с ангажиране на максиларния
синус. Фрактура на дясната срамна кост на таза. Травмите са довели на
пострадалата „разстройство на здравето с временна опасност за живота“ и „трайно
затруднение на движенията на десния, долен крайник за период по дълъг от 30
дни, в случая до 3 месеца.
Съгласно заключението при спешният прием след ПТП пострадалата е постъпила
в неврохирургично отделение на болницата заради
черепно-мозъчната травма. Впоследствие е преместена за лечение в отделение
„Ортопедия и травматология“, в периода от 09.05 до 12.05.17г., където е
потвърдена „фрактурата на дясна срамна кост на таза“. Под местна анестезия е
било извършено наместване на счупената срамна кост. Съгласно заключението
получената фрактура не се е нуждаела от наместване, но такова е извършено
вероятно поради нуждата да се покрие клинична пътека. Изписана е от болницата с
предписание за постелен режим около две седмици, след
което да бъде повдигната от леглото и се придвижва с две патерици.
През първите 30 дни ищцата е имала главоболие, понякога световъртеж, гадене
без повръщане заради черепно-мозъчната травма. Вследствие счупването на
срамната кост е търпяла болки и страдания, като най интензивни те са били през
първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на
рехабилитацията на десния, долен крайник. Извън посочените случаи е търпяла
само спорадични болки и страдания при промяна на времето и преумора, които са
отшумявали след прием на обезболяващи. Оздравителният период е протекъл без
усложнения и към момента ищцата е изцяло възстановена без негативни последици.
Съгласно заключението твърдяните дегенеративни
промени в поясния отдел на гръбначния стълб,
изкривяване, зашипяване и др., не са пряка и
непосредствена последица от ПТП и не са повлияни от същото, а представляват
възрастови изменения.
Съдът не кредитира заключението по приетата СПЕ, т.к. не почива на
допустими, обективни доказателства, а единствено на обяснения и твърдения на
ищцата.
От показанията на свидетеля Н.Ж.Д.– дъщеря на ищцата се установява, че след
ПТП за около 10 дни в болницата и за около месец след това в домът си ищцата
била на леглови режим, без възможност сама да се
обслужва. Тогава и помагала свидетелката. След около два месеца с помощта на
рехабилитатор започнала да се придвижва сама, първоначално с патерици. И до
днес имала болки в крака и в главата, при раната. След ПТП била уплашена,
притеснена. Към момента била напълно възстановена психически и физически, но не
така активна както преди.
Въз основа заключението по СМЕ и показанията на св. Д., които цени при
условията на чл. 172 ГПК и кредитира изцяло, като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото съдът приема, че ищцата е търпяла интензивни болки и
страдания за около месец след травмата на главата и таза и около 2 седмици след
началото на рехабилитацията. Възстановителният период е продължил около три
месеца, за около месец от който е била изцяло на постелен
режим, в невъзможност да се обслужва сама, поставена в зависимост от помощта на
трети лица. Към момента е изцяло възстановена, без физически и психически
негативни последици.
Поради изложеното предявеният главен иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
главен иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 30000,00лв. За сумата 20000.00лв. представляваща
горница над присъдените 30000,00лв. до
пълния предявен размер от 50000,00лв., като частичен от 70000.00лв., следва да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалата е жена на
70години към датата на ПТП. Получила е като пряка и непосредствена последица от
ПТП „Контузия и разкъсно контузна
рана на главата. Мозъчно сътресение.“ Десностранна
фронтална фрактура на мозъчния череп. Фрактура на медиалния и долния ръб на
дясната очна орбита и носните костици с ангажиране на
максиларния синус. Фрактура на дясната срамна кост на
таза. Травмите са довели на пострадалата „разстройство на здравето с временна
опасност за живота“ и „трайно затруднение на движенията на десния, долен
крайник за период по дълъг от 30 дни, в случая до 3 месеца. Ищцата е търпяла
интензивни болки и страдания за около месец след травмата на главата и таза и около
2 седмици след началото на рехабилитацията. Възстановителният период е
продължил около три месеца, за около месец от който е била изцяло на постелен режим, в невъзможност да се обслужва сама,
поставена в зависимост от помощта на трети лица. Към момента е изцяло
възстановена, без физически и психически негативни последици.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предядяване на претенцията извънсъдебно пред застрахователя
или в случая считано от 06.05.2018г.
Предвид изхода от спора по главният иск следва да бъде разгледан обратният
иск на З. „Б.И.” АД предявен в условие на евентуалност срещу А.Й.Д..
Искът е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съобразно вече изложените мотиви А.Й.Д. е извършил виновно и противоправно процесното ПТП.
Безспорно е между страните и с влязлото в сила Споразумение по НОХД №
443/2020г. на РС Бургас, обективирано в Протокол от
07.02.2020г. е установено, че след деянието А.Й.Д. е избягал от местопроизшествието
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, за които в
случая посещаването на местопроизшествието е задължително по закон. Не са
установени изключенията в т. 3 на чл. 500, ал. 1 КЗ, при които водачът въпреки
напускането не носи отговорност.
Застрахователят е осъден да заплати на пострадалата сумата от 30000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. За сумата 20000.00лв. представляваща горница над присъдените 30000,00лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв.,
като частичен от 70000.00лв., искът е
отхвърлен, като неоснователен.
Поради изложеното предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е доказан по
основание и размер и като такъв подлежи на уважваване
за сумата 30000.00лв. За сумата 20000.00лв. представляваща
горница над присъдените 30000,00лв. до
пълния предявен размер от 50000,00лв., като частичен от 70000.00лв., следва да се отхвърли, като неоснователен.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
плащането към ищцата по първоначалният иск, до окончателното и издължаване.
По разноските:
Предвид изхода от спора по главният иск разноски следва да се присъдят и на
двете страни.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни
такси и разноски в производството. Претендира присъждане на възнаграждение за
защита от адвокат на основание чл. 38 ЗА, което възлиза на 2436.00лв. с включен
ДДС.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на
4800.00лв. за хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на процесуалният представител на ищеца сумата 1462.00лв., на основание чл. 38
ЗА, а ищеца на ответника сумата 1920.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1200.00лв., както и сумата от 780.00лв. - заплатени
разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
По обратният иск страните не са направили искания за присъждане на
разноски, затова съдът не присъжда такива независимо от изхода от спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв. С.С.Ч.
– САК, при участието на трето лице помагач на страната на ответника - А.Й.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 30000,00
/тридесет хиляди/лв., която е част от общо претендираните
50000.00 /петдесет хиляди/лв., частично от 70000.00 /седемдесет хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка причинна
връзка с ПТП настъпило на 03.05.2017г., в с.Светлина, общ. Средец, обл. Бургас, по бул.
„Захари Стоянов“, посока центъра на гр.Бургас, причинено виновно от А.Й.Д., при
управление на л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ********, който нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на пешеходна
пътека очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътен знак блъснал
преминаващата по нея пешеходка - В.К.С., като след деянието избягал от
местопроизшествието, вследствие което пешеходката получила множество
травматични увреждания, за което е одобрено Споразумение по НОХД № 443/2020г.
на РС Бургас, с Протокол от 07.02.2020г., чиято отговорност била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.”
АД, със застрахователна полица с № BG/02/116003118272,
валидна от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 06.05.2018г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 20000.00 /двадесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 30000,00 /тридесет хиляди/лв. до пълния предявен размер от 50000,00
/петдесет хиляди/лв., частичено от 70000.00
/седемдесет хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Й.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 30000,00
/тридесет хиляди/лв., която е част от общо претендираните
50000.00 /петдесет хиляди/лв., частично от 70000.00 /седемдесет хиляди/лв.,
представляваща изплатено от З. „Б.И.” АД, ЕИК********, в полза на В.К.С., ЕГН **********,
застрахователно обезщетение за претърпените от В.К.С., ЕГН **********
неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка причинна
връзка с ПТП настъпило на 03.05.2017г., в с.Светлина, общ. Средец, обл. Бургас, по бул.
„Захари Стоянов“, посока центъра на гр.Бургас, причинено виновно от А.Й.Д., при
управление на л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ********, който нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на пешеходна
пътека очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътен знак блъснал преминаващата
по нея пешеходка - В.К.С., като след деянието избягал от местопроизшествието,
вследствие което пешеходката получила множество травматични увреждания, за
което е одобрено Споразумение по НОХД № 443/2020г. на РС Бургас, с Протокол от
07.02.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
с № BG/02/116003118272, валидна от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., ведно със
законната лихва считано от датата на плащането към ищцата по първоначалният
иск, до окончателното и издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата
20000.00 /двадесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 30000,00 /тридесет хиляди/лв. до пълния предявен размер от 50000,00
/петдесет хиляди/лв., частичено от 70000.00
/седемдесет хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
С.С.Ч. – САК, в качеството на процесуален
представител на В.К.С., ЕГН **********, сумата
1462.00 /хиляда четиристотин шестдесет и два/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
С.С.Ч. – САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1920.00 /хиляда деветстотин и двадесет/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1200.00 /хиляда и двеста/лв., представляваща държавна такса,
както и сумата 780.00 /седемстотин и
осемдесет/лв. - заплатени такси от бюджета на съда, съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: