Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241 от 14.12.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 257 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от В.Л.Б., с ЕГН **********
и постоянен адрес:***, чрез адвокат В.П.,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
23-1139-000137/13.07.2023 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП)
към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Кюстендил (упълномощен със Заповед №
277з-1046/30.06.2017 г.), с която на основание чл.
171, т. 2а, б. „а” от
ЗДвП
на Б. е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
(ППС) за срок от шест месеца. В жалбата са
изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на процесната заповед на
основанията съответно по чл. 146, т. 1 и по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.
В хода на
съдебното производство адвокат В.П. поддържа жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски по делото съгласно представения списък.
Ответникът –
началникът на сектор
ПП към ОДМВР – Кюстендил,
чрез процесуалния си представител по пълномощие Ю.сконсулт Г. Б., изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на Ю.сконсултско
възнаграждение
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2023 г.
К.З.Д. – младши автоконтрольор към ОДМВР – Кюстендил, в присъствието на свидетелите
Д.С.Б. и Т.Р.Я., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1011510 срещу Е. Л. Б., с ЕГН **********, за
това, че на 22.06.2023
г. в 11:00 часа в гр. Кюстендил, кв. „Изток”, при дом № 4 на ул. „Казанлък”, в
посока към ул. „Бащовица”, е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Д
С”, с рег. № ***, собственост на В.Л.Б., без да притежава валидно свидетелство
за управление на моторно превозно средство (МПС). В акта е посочено, че водачът
виновно е нарушил чл.
150 от ЗДвП,
както и че като доказателства са иззети свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство и два броя регистрационни табели с № ***. Страните
не спорят, а и видно от справката с рег. № 1139р-4470/26.07.2023 г., собственик
на процесния лек автомобил е В.Л.Б., и към 22.06.2023 г. Е. Л. Б. не е бил правоспособен
водач. На 13.07.2023 г. началникът на сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил е издал
оспорената заповед. От фактическа страна същата е обоснована с обстоятелството,
че собственият на В.Б. лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Д С”, с рег. № ***,
на 22.06.2023 г. в 11:00 часа в
гр. Кюстендил, кв. „Изток”, при дом № 4 на ул. „Казанлък”, в посока към ул.
„Бащовица”, е управляван от Е.Б., без същият да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС.
По делото са
разпитани като свидетели актосъставителят, свидетелите по акта, както и Е. Л. Б.,
Ю.Б.Р. и М.С. Б.. От показанията на актосъставителя се установява, че актът е
съставен въз основа на данните, дадени от посочените в същия свидетели и
преписка в КАТ. В представените към преписката сигнал от 23.06.2023 г. и
сведение от 30.06.2023 г. от свидетеля Д.С.Б. е посочено, че „Е., живущ ***”,
управлява лек автомобил марка „БМВ”, с рег. № ***, както и автомобил марка и
модел „Мерцедес Вито”, без да е правоспособен водач. При разпита му в съдебното
заседание свидетелят Д.Б. заявява, че всеки ден Е.Б. е управлявал един от двата
автомобила. Сочи и че въз основа на датата, на която е подал сигнала, полицаите
са посочили датата на нарушението в акта. В обяснение от 13.07.2023 г.
свидетелката Т.Р.Я. заявява, че съседът ѝ Е., за който не е сигурна дали
е пълнолетен, управлява с висока скорост сив на цвят автомобил. При разпита ѝ
в съдебното заседание същата сочи, че е видяла Е.Б. един или два пъти да паркира
сивия автомобил на двора, но не знае на кои дати. Заявява и че съседът ѝ Д.Б.
я откарал с автомобил в центъра на кв. „Изток”, където полицаите ѝ дали
да се подпише на нещо, но не знае на какво. След като се подписала, дала
показания и пред кварталния полицай. Свидетелката М.Б. (майка
на В.Б. и Е.Б.) сочи, че тя държи ключовете за лекия автомобил
марка „БМВ” и никога не ги е давала на сина си Е., че той не управлява
автомобила, като не го е управлявал и през месец юни 2023 г. Свидетелят Ю.Р. (втори братовчед на В.Б. и Е.Б.) заявява, че само той и Е. – мъжът на В.Б.,
управляват лекия автомобил марка „БМВ”. Свидетелят Е.Б. също сочи, че само
мъжът на сестра му (В.Б.) и Ю.Р. управляват лекия автомобил. Заявява
и че той никога не е управлявал автомобила, както и че майка му не му дава
ключовете за същия.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните
съображения:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172, ал. 1
от ЗДвП – началникът на сектор ПП към ОДМВР –
Кюстендил, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
277з-1046/30.06.2017 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 43,
т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и т. 2 от Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил началника
на сектор ПП към ОД МВР – Кюстендил да издава заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
Заповедта за прилагане
на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК
и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК,
включително фактическите и правните основания за издаването ѝ, поради
което е надлежно мотивирана. От съдържанието ѝ става ясно в достатъчна
степен защо е приложена процесната ПАМ. В заповедта е посочено, че на 22.06.2023
г. в 11:00 часа в гр.
Кюстендил, кв. „Изток”, при дом № 4 на ул. „Казанлък”, в посока към ул. „Бащовица”, Е.Б.
е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ
320 Д С”, с рег. № ***, собственост на В.Б., без да притежава валидно
свидетелство за управление на МПС. Тези фактически обстоятелства са достатъчни
за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се прилага
същата, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта за прилагането
ѝ. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018
г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ:
прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от шест месеца до една година. В случая
административният орган е приел наличието на последната хипотеза на чл. 171, т. 2а,
б. „а” от ЗДвП.
Нормата не въвежда като предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС установяването, че
собственикът на това превозно средство е предоставил или допуснал управлението
на същото от неправоспособно лице, а изисква единствено обективното
установяване на обстоятелството на управление на чуждото превозно средство без
водачът да е правоспособен. Посоченото в процесната заповед фактическо
основание за прилагането на принудителната административна мярка съответства на
правното основание за издаването ѝ. Независимо от обстоятелството, че в
разпоредителната част на заповедта не е посочено пътното превозно средство, по
отношение на което се прилага мярката, липсва неяснота относно същото, доколкото
в мотивите ѝ автомобилът е индивидуализиран с марка, модел и
регистрационен номер. В хода на проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да налагат отмяна на заповедта на това основание.
Обжалваната
заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Както бе
посочено по-горе, същата е издадена на основание чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, като административният орган е приел наличието на
последната хипотеза на нормата. В случая В.Б. оспорва обстоятелството, че Е.Б.
е управлявал собствения ѝ лек автомобил на 22.06.2023 г. в 11:00 часа в
гр. Кюстендил. Съдът, като съобрази чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс
във вр. с чл. 144 от АПК, не дава вяра на показанията на свидетелите М.Б., Е.Б.
и Ю.Р. – близки роднини на В.Б., че процесният автомобил е управляван само от Ю.Р.
и мъжа на В.Б., но не и от Е.Б., предвид възможната тяхна заинтересованост. Въпреки
това, съпоставяйки всички останали събрани по делото доказателства, съдът
намира за недоказани фактите, възприети от административния орган в обжалваната
заповед, че на 22.06.2023 г. в 11:00 часа в гр.
Кюстендил, кв. „Изток”, при дом № 4 на ул. „Казанлък”, в посока към ул.
„Бащовица”, Е.Б. е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ
320 Д С”, с рег. № ***. Видно от показанията на свидетеля К.Д., процесният АУАН
е съставен въз основа на данните, дадени от посочените в същия свидетели – Д.Б.
и Т.Я., и преписка в КАТ. В
представените към административната преписка сигнал от 23.06.2023 г. и сведение
от 30.06.2023 г. от Д.Б.,
както и обяснение от 13.07.2023 г. от Т.Я. липсват данни, че Е.Б. е управлявал
процесния лек автомобил на 22.06.2023 г. в 11:00 часа на посоченото в акта
място. Дори и да се приеме, че посочената в акта дата на нарушението е
съобразена с датата на подаване на сигнала от Д.Б., липсват данни, че на
22.06.2023 г. Е.Б. е управлявал именно автомобила марка „БМВ”, а не автомобила марка
„Мерцедес” (в сигнала и сведението от Д.Б. е посочено, че Е.Б.
управлява както лек автомобил марка „БМВ”, така и автомобил марка и модел
„Мерцедес Вито”). От показанията
на свидетелите Д.Б.
и Т.Я., дадени в хода на съдебното дирене, също не се установява, че на
22.06.2023 г. в 11:00 часа в гр. Кюстендил Е.Б. е управлявал процесния лек
автомобил.
По изложените
съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК следва да бъде
отменена.
На основание чл.
143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Кюстендил (Ю.дическото лице, в
чиято структура е органът ответник) следва да бъде осъдена да заплати на В.Б. направените от нея
разноски по делото в размер на 410 лева
(10 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение).
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
23-1139-000137/13.07.2023 г., издадена от началника на сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Кюстендил да заплати В.Л.Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в размер на 410 (четиристотин и десет)
лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: