№ 212
гр. Нова Загора, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100896 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск
от „Банка ДСК” АД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С., чрез
юрк.В. А. против Б. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
***, като солидарни длъжници в размер на 5856.44 лв., от които 3782.97 лв. главница по
договора за кредит, 668.98 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до
03.03.2020 г.,1404.49 лв. - дължимо обезщетение за забава начислена за периода 30.03.2020 г.
до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.03.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по заповедното и по настоящото производство.
Посочвасе,че със съобщение, ведно с Определение № 316/13.06.2022 г. по ч.гр.д.№
300/2021 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, получени от ищеца на 21.06.2022 г., са
им дадени указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК срещу ответниците Б. К. К. с
ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН ********** - солидарни длъжници, поради връчени
заповеди за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Посочват се основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли
съществуването на вземането на „Банка ДСК” АД:
Излага се, че на 18.03.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик“ № 92,
впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка
ДСК” АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх.№ 20200504100105/04.05.2020 г.,
издадено от Агенция по вписванията - Търговски регистър София, като кредитор, Б. К. К.,
като кредитополучател и Г. А. К., като съдлъжник, бил сключен Договор за кредит Експресо
№ 333587. Предоставен бил кредит в размер на 5500 лева, при лихва и други условия,
подробно уговорени в договора за кредит. Номиналният фиксиран лихвен процент бил в
размер на 9,95 % на година, за целият срок на договора. Годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита, изчислен към момента на сключване на договора бил в размер на 15,95 %.
1
Кредитът се усвоявал чрез разплащателната сметка IB AN BG74TTBB940015262413 83 с
титуляр Б. К. К.. Срокът за издължаване на кредита бил 84 месеца. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 30-то число на месеца.
Посочва се, че крайният срок за погасяване на задължението бил 30.03.2020 г., както
било видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.
Разяснява се, че съгласно чл.10, ал.1 от част II от Договора за кредит: „При
неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни
премии през частичния гратисен период) в предвидените в настоящият договор (погасителен
план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка по Ч. I. т. 9.1.
Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и
застрахователни премии през частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди
дължимите анюитетни вноски.“.
Съгласно чл.17, ал.1 от част II от Договора за кредит: „Съдлъжникът заявява
безусловно, че встъпва в дълга на Кредитополучателя и се задължава в това си качество да
отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия
договор“ и ал. 2 „съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и Кредитополучателят,
и в същия обем“.
Твърди се, че съгласно Извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД,
непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на
подаване на заявление по реда на чл.417 били 52 на брой, подробно изброени в табличен вид
в исковата молба.
Посочва се, че от приложеното извлечение от счетоводните книги било видно, че
падежната дата за издължаване на месечните вноски е 30-то число и не са платени вноски,
изрично описани в излечението от сметката. Допусната била забава в плащанията на
главница и лихва, което било основание за предсрочна изискуемост, описано в чл.19.1.1 от
Общите условия - кредиторът имал право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в
следните случаи: при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница, от което право кредитора се бил възползвал по следния начин: Кредитът бил
изискуем на краен падеж, тъй като бил предоставен с договор за кредит от дата: 18.03.2013
г. и бил с краен падеж на 30.03.2020 г. Изискуемостта поради краен падеж била настъпила
на дата: 30.03.2020 г.
Поддържа се, че вследствие неизпълнение на задълженията от страна на солидарните
длъжници по Договор за кредит Експресо № 333587 18.03.2013 г. и настъпил краен падеж на
дата 30.03.2020 г. кредиторът „Банка ДСК” АД пристъпил към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред и подал Заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд
Нова Загора. Със Заповед № 164/22.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 23.03.2021 г., издадени по
ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд Нова Загора, въз основа на представено
Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД, кредитополучателят Б. К. К. и
съдлъжникът Г. А. К., били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” АД следните
суми :
- 3782.97 лв. - главница;
- 668.98 лв. - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до
03.03.2020 г.;
- 1404.49 лв. - дължимо обезщетение за периода от 30.03.2020 г. до 19.03.2021 г.;
- наказателна лихва/ размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на
изискуемост в размер на 10%;
- Законна лихва върху главницата от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на
2
задължението;
- 117.13 лв. - държавна такса;
- 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се още, че на основание издадените по ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК” АД, срещу ответниците
на 15.06.2021 г. било образувано изпълнително дело № 663/2021 г. по описа на ЧСИ П.Г., с
peг.№ ***, с район на действие Окръжен съд - Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК,
Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, били връчени на
солидарните длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след което на заявителя „Банка
ДСК“ ЕАД били дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, както и че срещу издадената
Заповед за изпълнение не било депозирано възражение от длъжниците по смисъла на чл.414
от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, за кредитора „Банка ДСК“ АД, възниквал правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск в дадения им от съда едномесечен срок, съгласно посоченото
Определение на Районен съд - Нова Загора.
Моли се съда, да постанови решение, с което да установи със силата на пресъдено
нещо, че Б.К.К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН **********, дължат на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19,
следните суми, за които са издадени Заповед № 164/22.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист от 23.03.2021 г., произтичащи от Договор за кредит
Експресо № 333587 от 18.03.2013 г., и включващи: 3782.97 лв. - главница, 668.98 лв. -
/договорна/ възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 03.03.2020 г., 1404.49 лв. -
дължимо обезщетение за забава за периода от 30.03.2020 г. до 19.03.2021 г.; наказателна
лихва/ размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост в
размер на 10%; законна лихва върху главницата от 19.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението;
Предвид разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молят да им бъдат присъдени разноските, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в
общ размер от 267.13 лева, от които 117.13 лв. - заплатена държавна такса и 150.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена
на солидарните длъжници, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, моли да съобрази разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният УИ
по чл.422 ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване
на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж
в заявлението и в ИМ по чл.422 не е условие за това“.
Моли да им бъдат присъдени направените в настоящото исково производство
разноски: за държавна такса, евентуално депозити за вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Представил е и моли съдът да приеме като доказателства представените с исковата
молба такива.
Прави доказателствени искания съдът да допусне извършването на съдебно-счетоводна
експертиза от вещо лице –счетоводител, ако ответника не признае иска, както и да бъде
изискано и приложено ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора,
3
В случай, че са редовно призовани за първо открито съдебно заседание по делото, но
не изпратят представител на него и не вземат становище по евентуален отговор на исковата
молба, молят делото да се разгледа в отсъствието на ищеца, за да се препятства
процесуалното право на ответниците по реда на чл.238, ал.2 от ГПК.
Моли съда да постанови неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от ГПК срещу
ответниците, ако са налице основанията за това.
На ответниците Б. К. К. и Г. А. К. са назначени от съда особени представители
определени по искане на съда от АК - Сливен, които са депозирали отговори на исковата
молба и са изразили становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.
С отговора си особеният представител на ответника Г. А. К. - адв.М. П. М. моли съда
да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
Оспорва по основание и размер предявения от ищеца установителен иск, с правно
основание чл.422 от ГПК и с цена на иска 5856.44 лв.
Оспорва по основание и размер акцесорния иск, предявен на основание чл.86 от ЗЗД,
за заплащане на законна лихва върху главницата.
Като самостоятелно основание за оспорването сочи, че се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца по процесния Договор за
кредит експресо № 333587/18.03.2013 г.
Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и представените с
исковата молба писмени доказателства, относно тяхната истинност.
Твърди, че ответникът Г. К. не е бил в договорни отношения с „Банка ДСК“ АД по
процесния Договор за кредит експресо № 333587/18.03.2013 г. и не се е задължавал по
същия, в качеството си на съдлъжник при посочените в договора условия.
Алтернативно, дори ответникът К. да е бил в договорни отношения с „Банка ДСК“ АД,
то по процесния договор нямало неплатени задължения.
С отговора си особеният представител на ответницата Б. К. К. адв.М. П. И.-Н. намира
предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Изразява становище по предявеният иск, че твърдяната предсрочна изискуемост на
вземането по кредита не е настъпила, като излага мотиви във връзка с това:
В т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г.,
ОСГТК ВКС приемало, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът можел да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането ставало
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Такова обявяване не било направено преди завеждане на
заповедното производство. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не можело да се счита за надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника, тъй като не се изпращал препис от заявлението, поради което банката не била
упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към момента на
предявяване на иска по смисъла на чл.422 от ГПК, респективно не били налице
предпоставките за установяване на изискуемост на вземането.
Не следвало да се приеме също, че изискуемостта е обявена със самата искова молба,
доколкото според тълкувателното решение правото на кредитора следвало да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е.
4
във всички случаи, за да се приеме, че установителният иск е основателен в посочената
хипотеза, според установилата се съдебна практика, изискуемостта трябвало да бъде
обявена преди образуването на заповедното производство. Тъй като кредиторът не бил
обявил писмено на кредитополучателя, че кредитът става предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, искът по чл.422, ал.1 от ГПК, съобразно
посоченото тълкувателно решение се явявал неоснователен.
Ако все пак се приемело, че „Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК”, каквото разрешение било дадено в цитираната от ищеца т.1
от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, то
счита, че част от вземането е погасено по давност.
Посочва, че в решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1153/2014 г., II т. о., ТК,
се приемало, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска
ставала изискуема с настъпването на съответния падеж. В Решение № 90 от 31.03.2014 г. на
ВКС по гр.д.№ 6629/2013 г., IV г.о., ГК се сочело, че: „Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от
ответницата, е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договорите за
кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката.“. Същото разрешение било дадено и в
решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т.д.№ 237/2019 г., II т. о., ТК; „Когато вземането
на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази
част от вземането по кредита.”.
Освен това заявява, че счита, че възникналите и станали изискуеми вземания за
главница по договора за банков кредит се погасявали с кратката 3 - годишна давност,
приложима и за вземанията за лихва. В подкрепа на това становище била голяма част от
съдебната практика: Решение № 8775 от 30.12.2013 г. по в. гр.д.№ 13850/2013 г. на
Софийски градски съд; Решение № 533 от 08.01.2013 г. по в.гр.д.№ 1071/2012 г. на Окръжен
съд - Велико Търново; Решение № 534 от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 7152/2012 г. на Районен
съд - Стара Загора; Решение № от 09.01.2013 г. по гр.д.№ 2434/2012 г. на Районен съд -
Сливен; Решение от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 7884/2012 г., I Г.О., 43-ти с-в на Софийски
районен съд; Решение от 30.01.2013 г. по гр. д.№ 44168/2011 г., I Г.О., 43-ти с-в на
Софийски районен съд; Решение от 29.05.2012 г. по т.д.№ 486/2005 г. на Софийски градски
съд.
Имайки предвид, че заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК било подадено на 19.03.2021 г., то счита, че
дължимите от ответницата анюитетни вноски по усвоения от нея кредит от 30.12.2015 г. до
28.02.2018 г. включително, на стойност 3090.20 лева, съобразно приложеното от ищеца
извлечение от счетоводни книги, както и съответната част от обезщетението за забава, са
погасени по давност и в тази част искът бил неоснователен.
Не оспорва представените от ищеца с исковата молба доказателства.
С оглед направените оспорвания за размера на претенцията, съдът е назначил
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото.
5
Вещото лице С.К.С. е представило съдебно-счетоводната експертиза, която е
изслушана на последното открито съдебно заседание, а страните са приели заключението по
нея. Съдът е дал срок на страните за представяне на писмени бележки по делото и такива са
представени от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел, представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, а
именно: Договор за кредит Експресо № 333587 от 18.03.2013 г., ведно с приложенията;
Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД; Заповед № 164/22.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 23.03.2021 г.; Молба за
образуване на изпълнително дело № 663/2021 г. с вх.№ 19569/15.06.2021 г. по описа на ЧСИ
П.Г., peг.№ ***, с район на действие Окръжен съд - гр.Сливен; Юрисконсултско
пълномощно; Удостоверение за вливане с изх.№ 20200504100105/04.05.2020 г.; платежни
нареждания, както и приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Безспорно установено е въз основа на приетите от съда писмени доказателства по
делото, че на 18.03.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, впоследствие
преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник ищеца „Банка ДСК” АД,
като кредитор и ответницата Б. К. К., като кредитополучател и ответникът Г. А. К., като
съдлъжник, е сключен Договор за кредит Експресо № 333587 .
Съгласно договорките между страните на Б. К. К. бил отпуснат кредит в размер на 5500
лв., който следвало да се издължи на 84 месечни вноски с падеж 30-то число на месеца, при
лихва в размер на 9,95 % на година, за целият срок на договора, ГПР, изчислен към момента
на сключване на договора бил в размер на 15,95 %. Кредитът се усвоявал чрез
разплащателната сметка IB AN BG74TTBB94001526241383 с титуляр ответницата Б. К. К..
Видно от погасителния план, неразделна част от процесния Договор за кредит, крайният
срок за погасяване на задължението е 30.03.2020 г.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за кредит,
докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила
погасяването на дължимите от нея вноски и е допуснала забава в плащанията на главница в
разрез с разпоредбата на чл.10, ал.1 от процесния договор, предвид което и на основание
чл.17, ал.1 от същия, ответникът е встъпил в дълга на кредитополучателя и се е задължил да
отговаря солидарно с нея за всички неини задължения, произтичащи от договора.
Освен това съгласно чл.19.1.1 от Общите условия към договора кредиторът превърнал
кредита в предсрочно изискуем, поради краен падеж, настъпил на дата 30.03.2020 г.
Ищецът потърсил правата си по съдебен ред и въз основа на подаденото от него на 19.03.2021 г. заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 300 по описа на
Районен съд Нова Загора за 2021 г. и били издадени Заповед № 164/23.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист от същата дата срещу ответниците в настоящото производство.
На тяхно основание по молба на „Банка ДСК” ЕАД, срещу ответниците е образувано
изпълнително дело образувано изпълнително дело № 663/2021 г. по описа на ЧСИ П.Г., с
peг.№ *** и район на действие Окръжен съд - Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК,
Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, били връчени на
солидарните длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след което на заявителя „Банка
ДСК“ ЕАД били дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
С цел установяване на спорните факти и обстоятелства, относно процесния договор,
съдът назначи на вещото лице С.К.С., които в заключението си посочва:
Предоставеният съгласно процесния Договор за кредит Експресо № 333587 от
18.03.2013 г., кредит в размер на 5500.00 лв. е усвоен от Б. К. К. с ЕГН ********** от
6
гр.Нова Загора на 18.03.2013 г. в пълен размер, чрез превод по банкова сметка №
BG74TTBB94001526241383 при „Сосиете Женерал Експресбанк” АД клон Стара Загора,
офис Нова Загора с титуляр К..
За погасяване на кредита съгласно процесния Договор са постъпили 1717.03 лв., с
които са погасени главница и 1253.41 лв., с които са погасени договорна лихва.
Плащането на суми за погасяване на кредита - главница и лихви е преустановено на
30.12.2015 г.
Към 19.03.2021 г. /датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист/ размерът на непогасените изискуеми задължения по
кредита е както следва:
3782.97 лв. дължима главница.
668.98 лв. - дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. -
дата на преустановяване плащането на суми за погасява ване на кредита до 30.03.2020 г. -
дата на настъпване на изискуемостта.
1404.49 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 30.03.2020 г. /дата на
настъпване на изисскуемостта/ до 19.03.2021 г. - дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Тъй като няма извършени плащания от ответниците за погасяване на задължения та
след датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист размерът на дължимите суми към датата на изготвяне на настоящото
заключение - 08.09.2023 г. остава непроменен.
Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил
падеж за погасяване на кредита към:
- 22.07.2022 г. - дата на подаване на исковата молба в PC Нова Загора.
- 05.01.2023 г. - дата на получаване на препис от исковата молба от Ответника Г. А. К.,
чрез особен представител М. П. М..
- 13.01.2023 г. - дата на получаване на препис от исковата молба от Ответника Б. К. К.,
чрез особен представител М. П. И..
- 08.09.2023 г. - дата на изготвяне на настоящото заключение.
са 52 броя на обща стойност - 5583.61 лв.
В последното по делото открито съдебно заседание на 20.09.2023 г. за ищеца „Банка
ДСК” ЕАД, редовно призован се явява юрк.К.М. редовно упълномощена от по-рано.
За ответницата Б. К. К., редовно призована, чрез особения й представител адв.М. П. И.
– не се явява, за нея се явява адв.М. П. И. от АК – Сливен.
За ответника Г. А. К., редовно призован, чрез особения му представител адв.М. П. М. –
не се явява, за него се явява адв.М. П. М. от АК – Сливен.
Явява се и вещото лице С.К.С., което е изготвило съдебно-счетоводната експертиза и
същата е изслушана на последното открито съдебно заседание, а страните са приели
заключението по нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми по Договор за кредит между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК *********,
впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с правоприемник ищеца „Банка ДСК” ЕАД от една
страна, и от друга ответниците Б. К. К., в качеството й на кредитополучател и Г. А. К. , в качеството му на
съдлъжник.
7
Сумата по договора била в размер на 5500 лева, при лихви и други условия, описани в
договора. Съгласно договора ответницата е следвало да върне сумата за срок от 84 месеца и
падежна дата – 30-то число от месеца с краен срок на погасяването на задължението
30.03.2020 г. Вземането на ищеца е станало изцяло изискуемо с оглед изтичането на срока
на целия договор и настъпването на крайния падеж - 30.03.2020 г., което обуславя правния
интерес от предявяване на настоящите искове.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, т.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради неизпълнение на поети договорни
задължения.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответниците представят писмени отговори
на предявения срещу тях иск, чрез особените си представители – адв.Н. и адв.М., които
считат исковете за допустими, но неоснователни, като се излагат подробни съображения.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на всяка
страна бе да докаже твърденията си.
Ищецът следваше да докаже наличие на договорни отношения между страните, както и
размера на претендираните от него суми с петитума на исковата молба.
В тежест на ответниците бе да докажат изпълнили ли са част или изцяло задължението
си към ищеца или че вземането не е станало изискуемо.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Банка ДСК” ЕАД, се явява изправната
страна по договора.
Изготвена бе съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира и страните са
приели. Съгласно заключението по нея исканите от ищеца суми са изчислени в правилният
им размер и са претендирани основателно.
Относно ответниците Б. К. К. и Г. А. К. не се събраха доказателства, сочещи че са
изпълнили задълженията си по процесния Договор за кредит, предвид което те дължат
солидарно посочените в Заповедта по чл.417 от ГПК суми.
С настоящия положителен установителен иск следва да се приеме за установено, че
спрямо ищцовото дружество „Банка ДСК” ЕАД, ответниците Б. К. К. и Г. А. К. , дължат цитираните
суми в заповедното производство.
По делото бе изготвена съдебно-счетоводна екпертиза от вещото лице С.К.С., изслушана
и приета от страните, Съдът също я кредитира, като обективна и компетентна, изготвена
безпристрастно и от специалист с детайлни познания в областта. От заключението на
вещото лице по нея се установи по безспорен начин, че сумите в размерите, посочени в
исковата молба са дължими от Б. К. К. и Г. А. К..
От друга страна, както вече бе посочено - ответниците не ангажираха по делото,
каквито и да било доказателства, оборващи изведеното от вещото лице.
Предвид всичко изложеното, съдът намира, че следва да бъдат уважени изцяло
предявените от „Банка ДСК” АД искове.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
8
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във вр. с чл.37 от ЗПП, в негова полза следва да се присъди сума
в размер на 1567.13 лв. общо, от които 117.13 лв. държавна такса, 800.00 лв. възнаграждения
за особен представител, 350.00 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
юрисконсулстско възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 315/2011 г., I Т.
О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на
ищеца направените в заповедното производство разноски в размер общо на 267.13 лв., от
които 117.13 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на Б. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, СУМАТА ОТ: 5856.44
лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, от които
3782.97 лв. /три хиляди седемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ -
главница по договора за кредит, 668.98 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и деветдесет
и осем стотинки/ - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до
03.03.2020 г., 1404.49 лв. /хиляда четиристотин и четири лева и четиридесет и девет
стотинки/ - дължимо обезщетение за забава, начислена за периода от 30.03.2020 г. до
19.03.2021 г., наказателна лихва/ размер на обезщетението за забава след датата на
настъпване на изискуемост в размер на 10 %, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК от 19.03.2021 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №
164/22.03.2021 г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 300 по описа на Районен съд - Нова
Загора за 2021 г., произтичащи от Договор за кредит Експресо № 333587 от 18.03.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ДСК” АД, с
БУЛСТАТ: *********, СУМАТА ОТ 1567.13 лв. /хиляда петстотин шестдесет и седем лева
и тринадесет стотинки/, разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9