Решение по дело №4413/2020 на Софийски градски съд

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     гр. София, 08.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА                                                                              ТАНЯ КАНДИЛОВА

при секретаря Кристина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 4413 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 258- 273  от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Д.Г.М.,  срещу решение  № 228555/30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която исковете за месечна издръжка на децата са  уважени за месечна издръжка на всяко от трите деца за минало време, за периода 09.10.2017 г. до 08.10.2018 г., в размер на по 1760 лв. и в частта му, с която е осъден да заплаща за децата месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 09.10.2018 г.  Счита решението в обжалваните части за неправилно и необосновано. Излага съображения, че размера на издръжката е прекомерен.

         Въззиваемата страна В.Л.Д., с отговора на въззивната жалба, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

         Д.Г.М. е подал и въззивна жалба  срещу решение  № 270634/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, постановено в производство по чл. 247 от ГПК.  Счита решението за неправилно и необосновано.

          В съдебно заседание по делото въззивникът поддържа жалбите си.

          В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

          Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

         Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 228555/30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата К.Д.М., В.Д.М. и М.Д.М. на майката В.Л.Д., при която децата да живеят, определил е режим на лични отношения на бащата Д.Г.М. с децата К.Д.М., В.Д.М. и М.Д.М. и е осъдил бащата да заплати на всяко от децата месечна издръжка в размер на по 1760 лв. за периода 09.10.2017 г. до 08.10.2018 г., осъдил е Д.Г.М. да заплаща на децата К.Д.М., В.Д.М. и М.Д.М., чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 09.10.2018 г., а на СРС – да заплати такса от 1075,20 лева.

С решение № 270634/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав  е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение  № 228555/30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, като вместо: „Осъжда Д.Г.М. да заплаща на децата К.Д.М., В.Д.М. и М.Д.М., чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменение и прекратяване.“, се чете:“ Осъжда Д.Г.М. да заплаща на децата К.Д.М., В.Д.М. и М.Д.М., чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко от децата, считано от 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение и прекратяване.“

Въззивникът навежда доводи, че определения размер на издръжката за всяко от децата е силно завишен и не е доказан от приетите по делото доказателства, част от които са създадени специално за процеса, че доказателствата не доказват реални плащания за задоволяване нуждите на децата. Твърди, че не се касае за ОФГ, допусната от СРС, а за молба за допълване на решението и молба за тълкуване на решението.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК е налице, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива, пропуснал е да постанови съответен диспозитив по него или волята е погрешно изразена. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 от ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената сума, погрешното пресмятане на суми, произнасянето по част от искането в мотивите и пропускът съдът да се произнесе в диспозитива на решението и др.

В настоящия случай от мотивите на СРС се установява, че се касае за общ размер на сумата, необходима за месечната издръжка на всяко от трите деца и за размера от  месечната издръжка на всяко от трите деца, който бащата следва да заплаща, поради което решение № 270634/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което  е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение  № 228555/30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е правилно и следва да бъде потвърдено.

В първата инстанция не са ангажирани доказателства за доходите на бащата, но се е установило, че същия е управител на 16 дружества, участва в съвета на директорите на две дружества и е съдружник в ООД.

СГС счита, че първоинстанционния съд  се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и правилно е установил релевантната към предмета на спора фактическа обстановка. СРС правилно е определил размера на финансовото участие на бащата в издръжката на децата му.

Въззивникът не представи доказателства за плащана издръжка за времето на фактическата раздяла между родителите, датираща от месец пролетта на 2017 г.(свидетелските показания на Т.и Т., разпитани пред СРС), като се установи, че по време на раздялата децата живеят с майка си, поради което дължи издръжка за минало време.

          Наведените доводи за завишен размер на издръжката са неоснователни. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на децата и възможностите на въззивника на базата на представените доказателства. Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на децата, които не са новородени и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните им потребности,  имат социални и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е съобразено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата, включително съобразяване заболяването на детето В.Д.М. (съобразено и с получаваните в тази връзка помощи) и извънкласните занимания на К.Д.М..

При изслушването му в настоящата инстанция въззивникът е заявил, че работата му е свързана с управление на фирми.

Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на децата са необходими месечно общо  около 400 лв. за всяко дете- съобразявайки и изискването  да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и факта, че решението не е обжалвано от майката и разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, следва да поеме сума в размер на по 200 лв. от издръжката на всяко от децата си.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната му част- размера на определените издръжки за децата.

Съобразно изложеното и съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, поради  което следва да бъде потвърдено.

Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация- съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетните деца, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 228555/30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваната част.

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 270634/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 65272/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Л.Д. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.                 2.