№ 1185
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502344 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 31.05.2024г по гр.д. № 12963/2020г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. А. сумата от 13 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2017г . С решението си
съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата до 300 000лв , както и е отхвърлил иска за заплащане на законна лихва
за периода от 09.12.2010г до 24.11.2017г. С решението по делото съдът е възложил
разноските съобразно изхода от спора .
Решението на СГС, поради връщане на въззивната жалба на ищеца К. А., е влязло
в сила в отхвърлителната част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в
осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52
от ЗЗД. Въззивникът поддържа, че съдът не е съобразил поотделно посочени
обстоятелства имащи значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Поддържа, че изводът на съда за справедливо обезщетение за неимуществени вреди е
1
необоснован. Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, чието обезщетяване да може да бъде определено на сума от
13 000лв. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради определения
несправедлив размер на дължимото се обезщетение. Моли, след като се съобразят
оплакванията във въззивната жалба решението на СГС да бъде отменено , а
предявеният иск- изцяло отхвърлен, евентуално моли размера на обезщетението за
неимуществени вреди да бъде намален.
Ищецът А. не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът Прокуратура на РБ се представлява от прок. С. от САП,
който моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена по съображения изложени
в нея.
Въззиваемата страна К. А. се представлява от адв. К., която оспорва въззивната
жалба на Прокуратурата на РБ . Моли решението на СГС да бъде потвърдено.
Претендира разноски по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
2
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 от НК , като твърди, че
производството е продължило 11 години. Поддържа, че е бил тормозен, че най-
хубавите му години са били съсипани, че е заболял от тормоза от диабет, че е бил
обявен за общонационално издирване , че е претърпял унижение и стрес и че не е
можел да практикува професията си на адвокат.
По делото се установява от приложеното сл.д. № 390/2004 г. на 01 ТО, че ищецът
е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство на 16.12.2008 г. за
извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Обвинителен акт е внесен в СРС на 25.07.2011г и е образувано НОХД
13886/2011г. След неуспешно призоваване на подсъдимия А. по делото съдът в о.с.з. на
20.03.2012г е променил мярката за неотклонение на подсъдимия от „подписка” в
„задържане под стража”, с цел да се осигури присъствието му в зала. Подсъдимият е
бил обявен за общонационално издирване. Установява се от приложеното НОХД, че А.
е задържан на 14.05.2012г. Установява се още, че мярката му за неотклонение от
„задържане под стража” е променена на „подписка” в о.с.з. на 21.06.2012г.
Установява се още, че по делото са проведени 14 о.с.з. с участието на
подсъдимия А..
Установява се още, че с присъда от 11.11.2015 г. по НОХД № 13886/2011 г. на
СРС, К. А. е признат за невиновен в повдигнатото му обвинение по чл.202, ал.2, т.1, вр
чл.201, вр чл.26, ал.1 от НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на
27.11.2015 г.
В кориците на посоченото НОХД и по настоящото дело са представени
медицински документи, сред които епикриза от СБАЛ на лишените от свобода/л.103 от
НОХД/ , издадена на 15.05.2012г , видно от която ищецът страда от диабет от 15
години. В този смисъл са и представените по настоящото дело документи-
медицински прегледи. Представени са амбулаторни листове от 2019г , видно от които
ищецът е изслудван за хипертонично сърце.
По делото са представени доказателства, че с решение от 22.05.2006 г. по НАХД
№ 532/2006г. на СРС ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343 б, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „глоба“ .
Установява се още от справка от НСС , че срещу ищеца е имало образувани и
други наказателни производства- от 1999 г. за престъпление по чл. 325 от НК,
прекратено на 2003 г; от 2003 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, прекратено
същата година; от 2005 г. за престъпление по чл. 227 б от НК, прекратено същата
3
година.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3 от ЗОДОВ , тъй
като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което
обвинение е приключило с оправдателна присъда. Поради доказаността на този състав
на ЗОДОВ пораждащ отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от незаконно
обвинение съдебният състав приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е доказан по основание. Не се спори, че отговорността за
незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни
лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. №
3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за
вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на започване на действия по наказателното преследване против
него 2008г - ищецът е бил на 37г. Наказателното производство водено против него е
продължило 6 години и 11 месеца. Обвиненията повдигнати на А. по чл.202, ал.2 от
НК са били за тежки престъпления и законът е предвиждал за тях наказание над 5
години ЛС.
Ищецът е бил обявен за общодържавно издирване и задържан под стража, като
мярка за неотклонение в продължение на пет седмици. Независимо на какво основание
е взета тази мярка за неотклонение- в случая за осигуряване присъствието на
подсъдимия в залата- незаконността на повдигнатото обвинение, установено от
4
оправдателната присъда, прави взетата мярка неоснователна, незаконосъобразна и без
основание ограничаваща правата на ищеца.
От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е
продължило наказателното производство не е дълъг и обосноваващ по- висок размер
на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а
като обезщетение за периода на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение
и последиците от него.
През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим ищецът е претърпял
обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване,
неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане,
засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. Нормално е
ситуацията да предизвика стрес и всички свързани с безсъние, трудности в
общуването, затваряне в себе си , ограничаване на контактите.
Като обстоятелство имащо значение за определяне размера на обезщетението на
ищеца съдът следва да съобрази и това, че оправдателната присъда против А. е
постановена още на първа съдебна инстнация и не е протестирана.
По- интензивни, дълбоки от обичайните болки и страдания от незаконно
обвинение неимуществени вреди са причинени на ищеца от неговото задържане под
стража. Установено е по делото, че против ищеца са водени други наказателни
производства, но не се установява А. да е бил задържан или да е изтърпявал присъда
„лишаване от свобода”. Задържането в арестите и местата за лишаване от свобода на
един обикновен човек, средностатистически, без опит от предишни задържания е
обстоятелство, което е причина за засилени , продължителни неблагоприятни за
потърпевшия последици- страх, стрес, подсилило е чувството за безпомощност. До
по-интензивни страдания несъмнено е довело обвинението в извършване на
престъпление и като се съобрази професионалната сфера на ищеца. В тази насока
следва да се съобрази , че за професията, която е упражнявал ищецът- адвокат –
очакванията към личност са засилени. Реализацията като адвокат предполага доверие в
съответния човек, вяра в неговия авторитет, знания , умения , като повдигнатите
обвинения за извършени престъпления от общ характер особено силно накърняват
тези качества, търсени от обществото към адвоката, от довереник към доверител. Това
засягане на професионалния авторитет , съответно и трудностите за професионална
реализация е житейски логично да са последици от повдигнатото обвинение на ищеца.
Изложеното – задържането под стража и възпрепятстването на професионалната
реализация на ищеца са неимуществени вреди, които особено силно засягат живота на
потърпевшия. Съдът счита, че така описаните претърпени болки и страдания от ищеца
мотивират присъждане на обезщетение в размер, значителнопо-висок от обичайния.
По отношение на развитите оплаквания в отговора на въззивната жалба за
5
засягане на здравословното състояние на ищеца от повдигнатото му незаконно
обвинение-
На първо място тези твърдения са неясни, доколкото ищецът като въззиваем
излага твърдения за неуточнено негово заболяване във връзка с повдигнатото му
обвинение. Пред първата инстанция ищецът е твърдял, че е заболял от диабет
вследстиве на повдигнатото му обвинение, което се опровергава от събраните
медицински документи. От същите се установява, че заболяването на А. от диабет
предшества повдигането на незаконното обвинение. От това следва, че наказателното
производство не е причина за заболяването на ищеца от диабет. С оглед на така
изложените неясни твърдения на ищеца и фактите, установени по делото , съдът
намира, че по делото не се установява ищецът да е заболял от конкретни заболявания,
поради незаконното повдигнато против него обвинение. Може да се приеме, както е
посочено по-горе, че ищецът е претърпял стрес и свързани с него здравословни
проблеми- безсъние, липса на апетит и т.н.- но в рамките на обичайните за
положението, в което се намира, обичайните за човек с повдигнато обвинение и
застрашен от възможността да бъде осъден. Липсва основание да се присъди на ищеца
обезщетение в завишен размер поради заболяване причинено от воденото против него
наказателно производство.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
6
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2, т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 13 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав съобразява
както обичайните , претърпени от ищеца , вреди от повдигнатите й обвинения, така и
установените вреди над обичайните при сходни случаи, които обосновават по-висок
размер на обезщетението на неимуществени вреди. В същото време съдът съобразява
и обстоятелството, че против ищеца са водени и други наказателни производства, така
че процесното наказателно дело не е изключително събитие в неговия живот.
Съоразява и факта, че ищецът е вписан в като адвокат, което навежда на извод, че
същият възстановява или поддържа своя професионален живот. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на
ответника, като над посочената сума предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила
решение.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемият не претендира разноски по делото.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260334 от 31.05.2024г, постановено по гр.д. №
12963/2020г по описа на Софийски градски съд, IГО, 5 състав, изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8