РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Търговище, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100913 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявен иск с правно
основание чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Ф. Ф. С. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.С. М.-ТАК, твърди в исковата молба, че
въз основа на сключен трудов договор № ***/10.01.2020г. с ответника „ЕФО
ЛИНИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр.Търговище, работил на длъжност
„шофьор“ на товарен автомобил, като на 02.09.2024г. ищецът подал молба за
освобождаване, а със Заповед № 187/02.09.2024г. на работодателя трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено и в заповедта е отразено, че на
ищеца се дължи заплащане на неползван платен годишен отпуск за 43 работни
дни. Като твърди, че и до момента на предявяване на иска, работодателят не е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимата сума за неползва
платен годишен отпуск в размер на 1680,61лв.(след допуснато изменение в
размера на претеницата по чл. 214,ал.1 от ГПК в съдебно заседание), както и
дължимото обезщетение за забава в размер на 185,80лв. за периода от
02.09.2024г. до 20.06.2025г. (след допуснато изменение в размера на
претеницата по чл. 214,ал.1 от ГПК в съдебно заседание), ищецът приема, че
за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове,
претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заесдание
претенциите се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв. С. М.-
ТАК, която пледира за уважаването им, ведно със законните последици и иска
постановяване на неприсъствено решение против ответника при наличие на
1
предпоставките за това.
В срока по чл. 131 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не се
представлява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази
направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено
решение против ответника, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител,
не е поискал и делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК (л.26), на
ответника е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в
съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието на
негов представител, срещу него може да се постанови неприсъствено
решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл. 239,
ал.1, т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства - трудов
договор № ***/10.01.2020г., Заповед № 187/02.09.2024г., както и от
заключението по назначената СИЕ, както и предвид обстоятелството, че върху
ищеца не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт
на неплащане на дължимите суми от ответника, съдът приема, че искът е
вероятно основателен, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от
ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на
осн. чл.239, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се постанови неприсъствено
решение против ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1680,61лв., дължима за неползва платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от 23.06.2025г. до изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 185,80лв. за периода от
02.09.2024г. до 20.06.2025г., на осн. чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото в размер на 1000лв. адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС Търговище следва да заплати държавна такса върху уважените
искове в размер 67,22лв. по главния иск и 50лв. по аксецорния, ило общо
117,22лв., както и сумата от 300лв. възнаграждение на вещото лице, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК „ЕФО ЛИНИЯ“ ООД,
ЕИК *********, гр.Търговище, ул.“29-ти януари“, №8, представлявано от Е.
А. да заплати на Ф. Ф. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
бул.************** сумата от 1680,61лв., дължима за неползва платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва от 23.06.2025г. до изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
185,80лв. за периода от 02.09.2024г. до 20.06.2025г., на осн. чл.224, ал.1 от
КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕФО ЛИНИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр.Търговище, ул.“29-
ти януари“, №8, представлявано от Е. А. да заплати на Ф. Ф. И. с ЕГН
********** от гр.Търговище, бул.*********************** разноските по
делото в размер на 1000лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕФО ЛИНИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр.Търговище, ул.“29-
ти януари“, №8, представлявано от Е. А. да заплати по сметка на РС
Търговище държавна такса в размер на 117,22лв., както и сумата от 300лв.
възнаграждение на вещото лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3