№ 3065
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря Г. Х.
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110134769 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени ........................ против
............... искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 372,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца, както следва: сумата от 13 213,7 лв., представляваща неплатена цена за
извършени транспортни услуги, за които са издадени фактура №
**********/31.03.2016 г. и фактура № **********/28.04.2016 г., ведно със законна
лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6 584,81 лв. за
периода от 31.3.2016 г. до 26.2.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
09.03.2021 г. по ч. гр. д. № 12288/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
По заповедното дело са дадени указания за предявяване на искове по чл. 422
ГПК с разпореждане от 05.05.2021 г., получено от заявителя на 20.05.2021 г.
Едномесечният срок изтича на 21.06.2021 г. /понеделник/ - първи присъствен ден след
20.06.2021 г. /неделя/. В срока по чл. 415 ГПК е подаден иск по чл. 422 ГПК, като
исковата молба е изпратена по пощата на 21.06.2021 г. /понеделник/. По нея е
образувано гр. д. № 36 038/2021 г., което е разпределено на 141 състав на СРС.
Същевременно исковата молба с приложенията е изпратена и на ел. адрес на съда,
отново в срок – на 17.06.2021 г., като е разпечатана и е образувано настоящото гр.д. №
34 769/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. По този начин и двете дела са с идентичен
предмет. По гр. д. № 36 038/2021 г. не са извършвани съществени процесуални
действия освен изискването на справки от ч. гр. д. № 12288/2021 г. по описа на СРС,
66 състав / при които се е установило, че заповедта е издадена от 66 състав, който
следва и да разгледа исковете по чл. 422 ГПК/ и разрешаването на ел. достъп с
разпореждане от 13.08.2021 г. С разпореждане от 18.10.2021 г. гр.д. № 34 769/2021 г. по
описа на СРС, 141 състав е докладвано за разпределение на 66 състав, издал заповедта
за изпълнение. Междувременно исковата молба по настоящото дело е оставена без
движение и е изпратена за отговор. Гр.д. № № 36 038/2021 г. и настоящото дело са с
идентичен предмет, като първото образувано е настоящото дело; и двете са висящи
пред един и същи състав и на практика са с предмет едни и същи искове. Налице са
1
били предпоставките на чл. 213 ГПК за съединяване на делата в едно производство,
поради което с определението от 18.11.2021 г. двете пр-ва с обединени за съвместно
разглеждане в едно производство, като обединените производства продължават под №
34 769/2021 г. по описа СРС, 66 състав / настоящото дело/.
Ищецът твърди в исковата молба, молба от 10.08.2021 г. и молба от 07.02.2022
г., че считано от 2016 г. се намира в облигационни отношения с ответника по договор
за превоз, по силата на който ищецът като лицензирано дружество за превоз на товари
се задължава да превозва товари за ответника, а последният – да заплаща
възнаграждение. Излага, че за всеки договор се съставя отделна товарителница, както и
кантарни бележки за извозените количества фракции. Сочи, че през м. 03. и м. 04.2016
г. превозил фракции от кариера, за което били издадени фактура №
**********/31.03.2016 г. на стойност 21 182,33 лв. с вкл. ДДС и фактура №
**********/28.04.2016 г. на стойност 5 507,26 лв. с вкл. ДДС. По силата на
уговореното между страните между тях са подписани два сертификата от 31.03.2016 г.
и от 30.04.2016 г., с които ответникът е признал, че превозите са извършени и че се
дължат посочените суми. С писма ответникът е изискал от трети за спора дружества да
погасят част от вземанията по първата фактура за негова сметка, което е и сторено,
поради което по фактура № **********/31.03.2016 г. са останали дължими 7 706,44 л с
вкл. ДДС. Ищецът претендира и лихва за забава считано от подписване на
сертификатите. Сочи, че след подписване на сертификатите ответникът е канен да
заплати сумите и неформално по телефона.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Ответникът не спори да е
извършена работата и същата да е приета с подписаните от него Сертификати на
посочените дати /сочи, че едва след и въпреки подписване на сертификатите от негов
представител установил, че ищецът е престирал неточно и със забава/. Оспорва обаче
ищецът да е изпълнил точно задълженията си, твърди неточно и забавено изпълнение.
Оспорва и размера на исковете. Позовава се на тригодишна давност относно
главницата и лихвите за забава. Твърди, че не е поставен в забава предвид липсата на
покана.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.
С приетия при липса на възражения доклад по делото като безспорно е отделено,
че между ищеца и ответника е сключен договор за превоз на товари от 2016 г., във
връзка с което ищецът е издал фактура № **********/31.03.2016 г. на стойност
21 182,33 лв. с вкл. ДДС и фактура № **********/28.04.2016 г. на стойност 5 507,26
лв. с вкл. ДДС; че за м. 03. и м. 04.2016 г. ищецът е извършил посочените в
сертификатите превози на фракции с товародател ответника, като сертификатите са
двустранно подписани от представители на ищеца и ответника; че ответникът е
изпратил писма изх. № 9992/04.08.2016 г. и 230/04.08.2016 г. за изплащане на част от
вземанията по първата фактура; че по първата фактура от 31.03.2016 г. е погасена
сумата от 13 475,89 лв.
По исковете в тежест на ищеца е възложено да докаже, че е престирал точно по
договора и в срок; размера на исковете; че ответникът е поставен в забава считано от
31.03.2016 г. и от 30.04.2016 г. В тежест на ответника е да докаже възраженията си,
както и че е изтекъл срокът, с който законът свързва погасяване на вземанията по
давност. В тежест на ищеца е да докаже, че давностният срок е спрян/прекъснат.
Ответникът не спори, а и се установява от представените на л. 71 – л. 614
2
товарителници, че за процесните месеци м. 03. и м. 04.2016 г. ищецът като превозвач се
е задължил да извози фракции по възлагане на ответника от място на натоварване с.
Белащица до място на разтоварване гр. Асеновград. Всички товарителници са
подписани за получател на товара. Издавани са и кантарни бележки за извозения товар,
като във всички тях съвпадат датите с тези на товарителниците и рег. № на МПС, с
което е осъществен превозът. Кантарните бележки са подписани за „купувач“ /т.е. за
приел товара/. По делото са представени два броя сертификати от 31.03.2016 г. и от
30.04.2016 г., отново двустранно подписани вкл. и за ответника, с които страните са
обобщили извършените превози за съответния месец / с упоменаване на номерата на
товарителниците, които номера съвпадат с представените товарителници/.
По тази начин съдът приема за доказано / а и липсва на спор между страните/
да са сключени договори за превоз, обективирани във всяка товарителница. Ищецът е
престирал точно – извозил е до уговореното място фракции в определен обем и на това
място товарът е предаден по смисъла на чл. 368, ал. 1 ТЗ на получателя. Ответникът не
е оспорил подписите, положени под товарителниците и кантарните бележки, поради
което съдът приема, че ищецът е изпълнил точно – извършил е превоза в определения
срок, опазил е товара от приемането до предаването му, уведомил е получателя за
пристигането на товара и му го е предал в местоназначението. С посочените
сертификати, подписът под които не е оспорен от ответника, работата е приета
окончателно в обобщен вид, като ответникът като възложител се е съгласил, че
превозите са извършени за посочената в сертификатите цена. Въз основа на
сертификатите са издадени и процесните фактура № **********/31.03.2016 г. на
стойност 21 182,33 лв. с вкл. ДДС и фактура № **********/28.04.2016 г. на стойност
5 507,26 лв. с вкл. ДДС. Ответникът и извършил частични погашения по първата
фактура, както следва 8 475,89 лв. на 03.08.2016 г., 3 000 лв. на 08.09.2016 г. и 2 000 лв.
на 09.11.2017 г. Извършеното плащане съставлява признание за дължимостта на
сумата по първата фактура; относно основанието и размера на процесните вземания.
Недоказани останаха твърденията на ответника за неточно изпълнение и
последният дължи сумите по фактурите. По първата фактура от 31.03.2016 г. са
погасени общо 13 475,89 лв. и са останали дължими 7 706,44 лв. По фактурата от
28.04.2016 г. са дължими 5 507,26 лв. Искът за сумата от 13 213,7 лв. – главница, е
основателен.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на
главниците. В случая вземанията за главница се погасяват с изтичането на петгодишен
срок. Съдът намира, че в сертификатите е уговорен падеж на вземанията – датата на
подписване на сертификата, съответно 30.04.2016 г. и 31.03.2016 г. Това е така понеже
според чл. 372, ал. 1 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключването на
договора, освен ако е уговорено друго. В случая работата е приета с подписване на
сертификатите и в тях изрично е посочено, че „работите подлежат на плащане“
считано от датата на сертификата. Уговорен е падеж на задължението – датата на
подписване на сертификата. Заявлението по чл. 140 ГПК е подадено на 01.03.2021 г. и
вземанията за главница не са погасени по давност.
Относно исковете за лихва за забава. Според чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят на
изпълнение на задължението е определен /както е в случая – с подписване на
сертификат/, то длъжникът изпада в забава с изтичането му. Считано от съответно
30.04.2016 г. и 31.03.2016 г. ответникът е в забава. Основателно е възражението за
давност относно лихвите. Погасени по давност са лихвите за забава за периода
31.03.2016 г. – 01.03.2018 г. За периода 02.03.2018 г. – 26.02.2021 г. по фактура от
3
31.03.2016 г. е дължима сумата от 2 339,75 лв. – лихва за забава, като съдът съобрази
датите на трите извършени частични погашения, които са преди 02.03.2018 г. За
периода 02.03.2018 г. – 26.02.2021 г. по фактура от 28.04.2016 г. е дължима сумата от
1 672,07 лв. – лихва за забава.
По разноските. Дължат се разноски на ищеца. Ищецът е сторил разноски в
размер на 395,97 лв. дт и 200 лв. юрк възнаграждение. В заповедното пр-во са сторени
разноски в размер на 395,97 лв. дт и 50 лв. възнаграждение за адвокат. Според
уважената част от исковете се дължат 518,51 лв. разноски в исковото пр-во и 388,01 лв.
разноски в заповедното пр-во.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........................ ЕИК *********, с
адрес: гр. ПЛОВДИВ, БУЛ. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ № 30 , против ..............., ЕИК *********, с
адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК СВЕТА ТРОИЦА/ВЪЛЧО ИВАНОВ /, БЛ. 335, ВХ. Б, АП. 46 ,
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 13 213,7 лв.,
представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги, за които са
издадени фактура № **********/31.03.2016 г. и фактура № **********/28.04.2016 г.,
ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на вземането и лихва за забава
в размер на 4 011,82 лв. за периода 02.03.2018 г. – 26.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата
над сумата от 4 011,82 лв. до пълния предявен размер от 6 584,81 лв. и за периода от
31.03.2016 г. до 01.03.2018 г.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК *********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК СВЕТА ТРОИЦА/ВЪЛЧО
ИВАНОВ /, БЛ. 335, ВХ. Б, АП. 46, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на от
........................ ЕИК *********, с адрес: гр. ПЛОВДИВ, БУЛ. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ № 30 ,
сумата от 388,01 лв. – разноски по ч. гр. д. № 12288/2021 г. по описа на СРС, 66
състав.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК *********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК СВЕТА ТРОИЦА/ВЪЛЧО
ИВАНОВ /, БЛ. 335, ВХ. Б, АП. 46, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на от
........................ ЕИК *********, с адрес: гр. ПЛОВДИВ, БУЛ. ПЕЩЕРСКО ШОСЕ № 30 ,
сумата от 518,51 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4