№ 786 / 18.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. Монтана 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 11.11.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№ 1807 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство, с пр. осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
“. П. П. Ф. С. П. р. 5., чрез БНП П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2.”, със седалище и адрес на управление: г. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., сг. 1.. представлявано от Д. Д. Заместник управител, чрез пълномощника ю. Ц. Х. С. е предявил иск срещу И.М.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, за положително установяване вземане на ищеца /съотв. задължение на ответника/ за сумата 1 747,25 лева – главница, 83,12 лева – възнаградителна лихва от 01.04.2018 година до 05.09.2018 година, 81,37 лева – мораторна лихва от 05.09.2018 година до 11.03.2019 година, ведно със законната лихва от 22.03.2019 година до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.г.д.№ 814/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 513 / 26.3.2019 г.
Ищецът се позовава на образувано в РС-г. Монтана ч.г.д..№ 814/2019г., в което заповедно производство е Заявител, а ответникът- длъжник и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, както и за 38.23 лв- държавна такса и 50.00 – юрисконсултско възнаграждение. В заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX -14414674. отв. И.М.М. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsteгСаrd. На 10.04.2017 г. И.М.М. е активирал предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимити размер на 2 000.00 лв. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на която, според Общите условия. зависи от усвоената сума.
В исковата молба са изложени обстоятелствата, посочени в заявлението на кредитора по ч.г.д.№ 814/ 2019 г., входирано на 22.03.2019г., като последните са приети в заповедта за изпълнение относно обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно: погасяване на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит от 20.01.2017г.
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда за връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК.
В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задълженията на отв. И.М.М. по револвиращия кредит / кредитната карта/ са в размер общо на 1911.74 лв. Тъй като кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита, съгласно общите условия по заема кредиторът е блокирал използването на кредитнат акарта за в бъдеще. Въпреки многократните опити да поканят длъжникът да покрие доброволно задължението си по револвиращия кредит, същият продължава виновно да не изпълнява.
Потребителят не е изплатил задълженията си по него.
Вземането е изискуемо и ликвидно.
Изложеното мотивира ищецът да потърси съдебна защита на вземането си.
Посочените обстоятелства са факти, изложени като основание в исковата молба.
Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и исковото производства по представен списък по чл.80 ГПК.
Исковите претенции се поддържат и по същество на спора в постъпило писмено становище по делото чрез ю. П. П..
От ответника И.М.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, не е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. Същата се явява в открито съдебно заседание лично и изразява становище, с което не оспорва договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, посочени в исковата молба. Обяснява, че се е разболяла тежко и поради здравословни причини и наложилото се лечение не може да се издължи своевременно на ищеца.
Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX -14414674/20.01.2017г. между ищеца и ответника И.М.М., последната е дала съгласието си освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsteгСаrd. На 10.04.2017 г. И.М.М. е активирал предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимити размер на 2 000.00 лв. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на която, според Общите условия. зависи от усвоената сума.
Отв. И.М.М. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018 год., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1970.62 лв. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки отправените покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответникът продължил без обективни причини, виновно да не изпълнява поетите задължения. Изложеното мотивирало ищецът да потърси съдебна защита на вземането си.
Така въз основа на подаденото на 22.03.2019г. Заявление на кредитора /ищеца по настоящето дело/ за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано приложеното ч.г.д.№ 814/ 2019 г. по описа на РС- г. Монтана срещу длъжника /ответника И.М.М., по което е издадена Заповед за изпълнение № 513 / 26.3.2019 г. сумата 1 747,25 лева – главница, 83,12 лева – възнаградителна лихва от 01.04.2018 година до 05.09.2018 година, 81,37 лева – мораторна лихва от 05.09.2018 година до 11.03.2019 година, ведно със законната лихва от 22.03.2019 година до изплащане на вземането, както и сумата 38,23 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
Ищецът е получил съобщение от съда за връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК, което обосновава правния му интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени обстоятелствата, посочени в заявлението на кредитора по ч.г.д.№ 814/ 2019 г., като последните са приети в заповедта за изпълнение относно обстоятелствата, от които произтича вземането, свеждащи се до погасяване на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.. Вещото лице е констатира в заключението си, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор е в размер на І820.62лв. и включва: главница-1820.62; възнаградителна лихва- 0 лв; законна лихва /обезщетение за забава/ върху използваната главница за периода от 01.09.2018 г. /отразена като „срок за плащане” в последното месечно извлечение/ до 12.07.2019 г./ датата на завеждане на настоящия иск/ е в размер на 159.31 лв. Вещото лице е взело предвид постъпилото плащане от длъжника през м.07.2018 г. в размер на 120 лв и на 25.09.2018г. в размер на 150 лв, което не е достатъчно да покрие цялото задължение и на осн. 76 от ЗЗД се погасяват най-напред разноските, лихвите и най- после главницата.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, неоспорено от страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с решение. Събраните доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени погасителни вноски по сключения със Заявителя /ищец в настоящето/ договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСагd, както са посочени по-горе. Няма данни тези суми да са заплатени и към момента на подаване на исковата молба и след това. Ето защо претенцията на ищеца за съществуване на вземането му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното производство е основателна, с изключение на претенцията за възнаградителната лихва в размер на сумата 83.12 лв, която вещото лице констатира, че е платена с внесената от длъжника сума 150 лв/както е посочено по-горе// лв и за това следва да бъде отхъврлен иска в тази част като неоснователен.
Към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК и при завеждане на исковата молба ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени погасителни вноски по договора се подкрепят от доказателствения материал в настоящето производство. Страните са подписали договора, който съгл. чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили т.е подлежи на изпълнение и отговорност при неизпълнение. При това положение следва да бъде уважен предявения положителен установителен иск относно признаване съществуване вземането на ищеца по отношение на ответника по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.г.д. на МРС/ с посоченото изключение относно иска за възнаградителната лихва/ .
При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред по представен списък по чл.80 ГПК/л.26 от делото/, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, а именно: 131.66 лв- за платена държавна такса; 100 лв- юрисконсултско възнаграждение; сумата 170 лв- депозит за вещо лице.
По отношение разноските в заповедното производство съдът намира, че ответникът следва да заплати от посочените в заповедта за изпълнение суми, такива в размер на сумата 38.23 лв- държ.такса и 50 лв- минимално юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.М.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че съществува вземане на ищеца “. П. П. Ф. С. Париж р. 5., чрез БНП П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2., със седалище и адрес на управление: г. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., сг. 1.. към нея за СУМИТЕ: а/ сумата 1 820.62 лева – главница, 0 лева – възнаградителна лихва от 01.04.2018 година до 05.09.2018 година, 81,37 лева – мораторна лихва от 05.09.2018 година до 11.03.2019 година, ведно със законната лихва от 22.03.2019 година до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.г.д.№ 814/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 513 / 26.3.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за възнаградителната лихва в размер на сумата 83,12 лв, като неоснователен.
Осъжда И.М.М. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на“. П. П. Ф. С. Париж р. 5., чрез БНП П. П. Ф. С. к. Б. Е. 2. сумата 131.66 лв- за платена държавна такса; 100 лв- юрисконсултско възнаграждение; сумата 170 лв- депозит за вещо лице, представляващи разноски в производството по общия исков ред, както и сумата 38.23 лв- държ.такса и 50 лв- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :