Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 13.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1065 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „С.– Б.“
ЕООД срещу „МИВ К.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ за сумата 30 932,70 лв. – продажна цена на стоки, за чиято
доставка е издадена фактура №**********/05.10.2018г.;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 495,08 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главното вземане в периода от 19.12.2018г. до 10.06.2019г.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че
не е сключвал договор с ищеца за доставка на процесните
стоки и не е получавал стоките.
Съдържанието на приетата като писмено доказателство фактура
№**********/05.10.2018г. е достатъчно да бъдат определени всички съществени елементи на твърдените
от ищеца облигационни правоотношения по договор за продажба – страни, предмет и
цена.
Фактурата не носи подпис от името на ответника
и поначало няма противопоставима по отношение на него
доказателствена сила, но от заключението на допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумата по фактурата е осчетоводена от ответника
като задължение към ищеца и е включена в дневника за покупките и
справката-декларация по ЗДДС, подадена от ответника за м. 10.2018г.
Осчетоводяването на сумата по фактурата и
включването й в справката-декларация по ЗЗДС за м. 10.2018г. представлява
извънсъдебно признание от ответника за доставката на стоките по фактурата и за
размера на дължимата продажна цена, което при съвкупната му преценка със самата
фактура и приетата като писмено доказателство стокова разписка от 05.10.2018г.
(първичен счетоводен документ за процесната доставка)
е достатъчно да установи основанието, размера и изискуемостта на вземането на
ищеца към ответника за продажна цена по процесната
фактура.
Доказателства, но и твърдения за плащания от
ответника в погашение на задължението му по фактурата не са ангажирани в
производството по делото, поради което и по изложените съображения предявеният
осъдителен иск за продажна цена се явява доказан по основание и за пълния му
предявен размер.
В забава по отношение на вземането за
продажна цена ответникът съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е изпаднал на 18.12.2018г.
– датата, на която е изтекъл седмодневния срок, предоставен с приетата като
писмено доказателство нотариална покана, която видно от удостоверяването върху
нея е връчена на ответника на 11.12.2018г.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане за сумата 30 932,70 лв. в периода от 19.12.2018г. до 10.06.2019г.,
изчислени по реда чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №426 от
18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ за посочения период,
увеличен с десет пункта, възлизат на сумата 1 495,08 лв., за която е и
предявен акцесорният иск за лихви.
В забава по отношение на главното вземане
ответникът продължава да бъде и след датата на подаване на исковата молба (11.06.2019г.),
поради което основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане по реда
на чл. 214, ал. 2 ГПК на законната лихва върху
главницата след посочената дата.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови и разноските, които ищецът е
направил за разглеждане на предявените искове.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МИВ К.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.– Б.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 30 932,70
лв. – продажна цена на стоки, за чиято доставка е издадена фактура
№**********/05.10.2018г., ведно със законната лихва от 11.06.2019г. до
изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата
1 495,08 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане за продажна
цена в периода от 19.12.2018г. до 10.06.2019г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 297,11 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: