Решение по дело №12/2009 на Административен съд - Силистра

                                               Р     Е      Ш    Е    Н    И    Е № 19

 

                                                 гр. Силистра,  06.03.2009 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д   А

 

Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание  на  осемнадесети февруари   две хиляди и девета  година ,  в състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.Г.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :         В.  Р.

                                                                                                В.М.

 При участието на секретаря   С.   Д.,както и  участието на

прокурора от Окръжна прокуратура Силистра – Д.Н., разгледа  докладваното от административния съдия В. М.  КАНД   № 12/ 2009 г по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното              

               Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 348 , ал..1, т.1 , НПК   .

              С Решение № 842 / 15.12.2008 г. постановено по АНД  № 830 / 2008 г. по описа на Районен   съд  Силистра,  е ПОТВЪРДЕНО НП  №  342 / 13.08.2008 г. издадено от  Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП ,гр. Силистра ,с  което е наложена имуществена санкция  в размер  на 350.00 лв, ,за извършено нарушение по чл.37, ал.2   във вр. с чл.273 ДОПК, за „**** „ ООД,представлявано от Г.  Г.Х..

              Недоволен от така постановеното решение, касаторът , в законния   срок, обжалва съдебния акт, като развива съображения за неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Като касационно основание сочи и необоснованост на съдебния акт. Моли да се отмени решението на СРС, както и оставеното от  съда в сила НП.

               Ответната по жалбата страна   ТД на НАП  Силистра, чрез старши юрисконсулта си К. С., взема становище,за неоснователност на жалбата .

                Прокурорът дава  заключение за неоснователност на жалбата .

                Административният съд, в настоящия състав,  след преценка на доводите на страните по делото, и при служебна проверка на съдебния акт – чл.218, ал.2 АПК,  прие за установено  следното от фактическа страна : жалбата е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна . Съображения :

 Предмет на касационната проверка е Решение № 842 / 15.12.2008 г.  на СРС, постановено по АНД  № 830 / 2008 г.При постановяване на съдебния акт, съдът е преценил всички доводи на страните по делото, както изложени от процесуалния представител на административния орган, така и аргументите изложени от жалбоподателя. По време на съдебното дирене, при отделяне на спорното от безспорното, е било установено, че страните нямат спор по отношение на фактическите обстоятелства по делото, относно извършеното административно нарушение,както и относно обстоятелството, че нарушението е първо ,а не извършено при условията на повторност .. То се състои в следното : „***” ООД,в качеството си на задължено лице по ДОПК ,след връчване на   искания  за представяне на документи  и писмени обяснения от задължено лице ,касаещи установяване на факти и обстоятелства  по ревизионно производство ,не е указало  съдействие на орган по приходите .С това си действие дружеството е нарушило разпоредбата на 37, ал.2 от ДОПК,което ангажира и отговорността по чл.273 ДОПК.

   Наложеното наказание- имуществена санкция  е определена по чл. 273, ДОПК-като е приет квалифициращия елемент „ повторност”,така както е прието в обстоятелствената част на НП . Наказанието е определено като за  нарушение извършено за първи път – имуществена санкция в размер на 350 лв..Няма данни, че деянието е извършено повторно, което не се оспорва от процесуалния представител на административния орган  и съдът е преквалифицирал извършеното административно нарушение по по- благоприятната норма за жалбоподателя-а именно по чл.273, пр.1 ДОПК, каквато процесуална възможност дава разпоредбата на чл.337, ал.1 т.2 НПК, във вр. с чл.84, ЗАНН.По същество обаче, размера на наложеното наказание имуществена санкция ,не е променен от съда, защото е в рамките на предвиденото като санкция за първо нарушение .

          СРС с постановеното решение е развил подробни съображения, че при издаване на НП, както и  на  АУАН не са допуснати нарушения  от административно наказващия орган, които да опорочават тези актове.Обстоятелството, че в НП е записано „деянието е повторно”,в хода на съдебното дирене се установява ,че липсват данни за повторност на нарушението,съгласно  §1 т.35 от ДР по ЗДДС,и като факт е безспорен между страните по делото . Наказанието ,определено от административно наказващия орган е в границите ,предвидени в чл.273 ДОПК за извършено първо нарушение ,поради което и СРС не е отменил НП, считайки, че наказанието е правилно определено ,при отчитане на всички обстоятелства по чл.27 ЗАНН.

         По изложените доводи за маловажност на извършеното нарушение,- чл.28 ЗАНН,и че СРС не е обсъдил дали е налице или не, съдът счита, че това не е процесуално нарушение,водещо до отмяна на съдебния акт , и че  тази преценка може да бъде направена от касационната инстанция . Извършеното нарушение е   формално- с непредставяне на исканите документи и писмени обяснения в дадения срок, се осъществява състава на чл.37 ,ал.2 ДОПК. Не е необходимо да има  регистрирани вредни последици от извършеното нарушение . При  преценка  дали са налице основанията на чл.28 ЗАНН ,съдът съобрази,че не е налице маловажност на извършеното .Предписаните задължения в материално правната норма на чл.37, ал.2 ДОПК, са императивни и не подлежат на преценка от сезираното лице дали да изпълни исканията, адресирани до него или не . Това предполага дисциплина  и ред при осъществяване на контролните функции от органите по приходите, разполагащи за това с дадени им от закона правомощия . В този смисъл и ТР № 1 / 2007 г,ОСНК.

      Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон, за което съдът следи и служебно – чл.218 ,ал.2 АПК- за валидността, допустимостта и съответствието на  решението с материалния закон  .Аргументи  в тази насока не са изложени от касатора

При служебната   проверка на обжалваното решение- чл.218 АПК,  съдът установи отсъствие на основания за нищожност, недопустимост или несъответствие с материалния закон.Деянието  на нарушителя  осъществяват състава на административното нарушение ,визирано в НП  и жалбата  да остане без уважение 

    Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И    :

                   

    ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 842 / 15.12.2008 г., постановено по АНД № 830 / 2008 г. на Силистренски районен съд  .

                     Решението е  окончателно .

   

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                             1.                                              2.