РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Русе, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета А.
при участието на секретаря Ева Д.
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500649 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М. П. П., ЕГН**********, от гр.Русе, чрез адв.М. Д., е обжалвала
решение №670 от 17.05.2024г. на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.N6381/22г., с което е признато за установено по отношение на нея, че
ищците по делото са собственици-всяка на по 1/2ид.ч, по силата на
приключила процедура по §4а от ДР на ЗСПЗЗ във вр.ППЗСПЗЗ, както и по
наследство и по давност на поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, м.“***“,
жалбоподателката е осъдена да предаде на ищците владението на имота и е
отменен констативния нотариален акт, с който е била призната за собственик
на процесния недвижим имот. Излага подробни съображения за неправилност
на решението и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените искове, при законните последици.
1
Въззиваемите Р. Г. Ж., ЕГН********** и С. Г. Ц., ЕГН**********,
чрез процесуалния си представител адв.Б. М., изразяват становище, че същата
е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно и искат да бъде
потвърдено.Претендират разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Р. Г. Ж., ЕГН********** и С. Г. Ц., ЕГН********** против М. П. П.,
ЕГН**********, с която са предявили иск да съдът да признае за установено
по отношение на ответницата, че ищците са собственици – всяка на по 1/2ид.ч
по силата на „приключила процедура по Параграф 4а от ДР във вр. с
ППЗСПЗЗ, по наследство и по давност“ , на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Русе, м. К., с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, категория на земята - пета, с начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, при граници: имоти с идентификатори *** с ***,
*** и да осъди ответницата да им „върне“ владението на имота.Молят в
случай на уважаване на иска, на основание чл.537, ал.2 ГПК, съдът да отмени
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение на нотариус И.К. с район на действие PC – гр.Русе, № 26, том 1, рег.
№ 609, дело № 21 от 26.01.2022 г.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи първоначалния
иск, ищците са предявили иск съдът да признае за установено, че
ответницата М. П. П., не е придобила по давност и не е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Русе, м. ***, с площ 885 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, категория на земята - пета, с
начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, при граници: имоти с
идентификатори ***., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение на
нотариус И. К. с район на действие PC – Русе, № 26, том 1, рег.№ 609, дело №
2
21 от 26.01.2022 г.В настоящото производство, в изпълнение указанията на
съда, ищците са уточнили, че претендират правото си на собственост върху
процесния имот на основание приключила процедура по Параграф 4а от
ЗСПЗЗ във вр.ППЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност-ако съдът не уважи
иска за собственост на това основание, да го уважи на основание наследство и
придобивна давност.В молбата са обосновали правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск при условията на евентуално обективно
съединяване на искове .
От представените удостоверения за наследници, издадени от община
Русе, се установява, че ищците Р. Ж. и С. Ц. са наследници по закон – дъщери,
на Г. П. Ж., поч. на ***. и на Е. И. Ж., поч. на ***
От данните по „Препис-извлечение“ №289 от 4.XII.1968г. се установява,
че на основание Постановление на Министерския съвет от 31.I.1963г.относно
развитието на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и
използването на нестопанисваните земи край населените места, с решение №
12 от 23.VIII.1968г. на ИК на ГНС, Г. П. Ж. получава за безвъзмездно ползване
пустееща и изоставена земя от ДПФ /Държавен поземлен фонд/, в землището
на гр.Русе, Карт.14, парцел 81/1 с площ 0,800дка.
В първоинстанционното производство е представено „Удостоверение за
идентичност на имот, квартал“ от 09.02.2024г., издадено от Община Русе на
основание чл.55аЗКИР, , в което е удостоверено, че Поземлен имот с
идентификатор *** в м.“***“е отразен в Плана на новообразуваните имоти за
м.“***“ одобрен със заповед № 601/10.07.2000г. на Областен управител –Русе
под №2166.В регистъра на имотите за местността, за собственик на ПИ 2166
са записани Р. Г. Ж. и С. Г. Ц., като наследници на Г. П. Ж., със заповед от
15.08.2022г.По предходен неодобрен план от 1995г., ПИ2166 съответства на
парцел 71 от масив 280 в м.П. По удостоверение за предоставено право на
ползване на Г. П. Ж., имота съответства на парцел 81 по картон 14, м.***.
С исковата молба е представена заповед №4323/18.07.2002г. на кмета на
Община Русе,с която е „наредено“ придобиване право на собственост върху
земи по §4а, 4б, 4в и 4з от ползвателите - наследници на Г. П. Ж.“ върху
парцел 2166 в м.“***“ в землището на гр.Русе , т.е. със заповедта на
наследниците на Г. Ж., като ползватели на „земи по §4а,4б, 4в и 4 з“, е
предоставено правото да придобият собствеността върху парцел 2166 в
м.“***“. С уведомление изх.№ТСУ666 от 08.08.2002г. заповедта е съобщена
на наследниците, като е посочено, че същата влиза в сила в 14-дневен срок от
3
датата на получаване. Със заповед №4790 от 31.07.2002г. е утвърдена
оценката на „предоставената за ползване на наследници на Г.Ж., от гр.Русе,
земеделска земя в м.“***“ парцел 2166 в размер на 438лв. В заповедта
изрично е посочено, че сумата от 438лв трябва да се внесе от ползвателя по
извънбюджетната депозитна сметка по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ в тримесечен
срок. Посочени са и съответните банкови сметки, по които следва да се внесат
сумата от 438лв, както и режийните вноски и такси.Заповедта е връчена на
наследниците на 08.10.2002г. с писмо-обратна разписка – представено е копие
с исковата молба.
С писмо от 27.07.2022г. от Община Русе до Р. Г. Ж., Ж. е уведомена, че в
общината няма информация за постъпили жалби и възражения относно
заповед №4323/18.07./погрешно в писмото като година е посочена 2022, а не
2002-вж.л.20 и л.24 от гр.д.№6381/22г. на РРС/ за придобиване право на
собственост и заповед №4790/31.07.2002г. за утвърждаване на оценка на
предоставена за ползване земеделска земя. Видно от платежно нареждане от
Инвестбанк АД, сумата от 438лв е внесена по сметка на Община Русе от
ищцата Р. Г. Ж. на 08.08.2022г.
В скица на поземлен имот №15-1029840-05.09.2022г. издадена от служба
по геодезия, картография и кадастър – Русе, за ПИ с идентификатор ***, в
графа собственици по данни от КРНИ /Кадастралния регистър на
недвижимите имоти/ е посочен Г. П. Ж., като изрично е отбелязано, че няма
документ за собственост. В данъчна декларация вх.№VII-539/18.03.1998г. за
притежавани недвижими имоти на територията на Р България по чл.26 от
ЗМДТ –разпоредбата е отменена през 2000г., е декларирала имот
представляващ парцел 81/1 картон 14 в землището на гр.Русе, като съсобствен
на наследниците на Г. П. Ж. В декларацията е посочила, че в този имот няма
електрификация и няма водопровод, но такива има около него. Посочила е, че
няма канализация и топлофикация и че същият не граничи с пътна мрежа с
трайна настилка.няма
Със заповед №РД-01-2608 от 15.08.2022г. на Кмета на община Русе е
разпоредено Р. Г. Ж. и С. Г. Ц. да придобият право на собственост при
условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот: Новообразуван имот
извън строителните граници по ОУП на гр.Русе, с номер 2166 в м.*** с площ
884кв.м и начин на трайно ползване „за земеделски труд и отдих“. В заповедта
4
е посочено, че се издава на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,ал.1
от ППЗСПЗЗ във вр. §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила
план на новообразуваните имоти за м.“***“, одобрен със заповед
№602/10.07.2000г. и влязла в сила заповед №4790/31.07.2002г. за експертна
оценка на ПИ 2166 и платежен документ от 08.08.2022г. за заплащане по
влязла в сила оценка.Относно горецитираната в заповедта норма на § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че същата е конкретизирана с чл. 28а
ППЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването, съответно придобиване
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти да се
извършва със заповедта на кмета, с която този имот се индивидуализира.
Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато правото на
възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите
по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката М. П. П., ответник по исковете, се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, м.“***“ с площ
885кв.м с трайно предназначение на територията-земеделска, катег.5, с начин
на трайно ползване – „За земеделски труд и отдих“, с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност №26 от 26.01.2022г. на
нотариус И. К., с рег.№*** на НК, с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп
с вх.рег № 585 от 26.01.2022г., акт 43, т.2.В производството по чл.587 ГПК за
издаване на констативния нотариален акт, П. е представила скица на имота от
16.12.2021г., в която като собственици по данни от КРНИ е отбелязано …Г. П.
Ж. и е посочено, че няма документ за собственост.
В първоинстанционното производство са представени и преписи от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108 от 05.12.2011г.
на нотариус рег.№*** на НК, с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп с
вх.рег.№15301/06.12.2011г., акт №181,т.39 и Договор №22393 от 19.11.2012г.
за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост по реда на
ЗОбС, с които М. П. е придобила собствеността върху два имота в м.***, както
следва – земеделска земя с площ 791кв.м, представляваща поземлен имот с
идентификатор *** заедно с построената в нея „друг вид сграда за обитаване“
и имот с площ от 802кв.м, с идентификатор ***.От данните в нотариалния акт
от 5.12.2011г. е видно, че ПИ с идентификатор *** е съседен на процесния с
идентификатор***.
5
По делото като свидетели са разпитани Р. Р. и Л. М., посочени от ищците
и Л. А. и В. Н., посочени от ответницата.
Свидетелят Р. знае от сина на Р. Ж.-Л. че Р. и С., притежават поземлен
имот. През 2012г. Русанов ходил в това място да реже една изсъхнала череша в
двора „близо до къщичката където беше“. Отрязал черешата, рязал и други
клони, които им пречели на пътеката, прибрали дървата. Свидетелят уточнява,
че не знае точно името на местността, но подробно описва местонахождението
на имота –„… имотът е на старото Разградско шосе, където са паветата, на
средата на паветата, на равното, завива се надясно и се слиза надолу. Вдясно
по посока пътя за Разград“. Имало едни вторични суровини на ъгъла и оттам
се слизало надолу и „…на едно завойче вдясно се намира имотът…точно
срещу завойчето“.Свидетелят посочва, че след рязането на черешата, е
посещавал имота още 3-4 пъти – веднъж, за да вземе Л. оттам; друг път - да си
вземе пръчка от лозето, за да си я засади на негово място. С показанията си Р.
установява още, че имотът бил с площ около 1 дка, лозето било 4 реда и било
поддържано. Имало градинки,цветя и плодни дръвчета. Свидетелят не знае
дали е имало вода в имота. Не знае дали е имало ел.ток, тъй като рязал
дърветата с бензинопил. За последен път ходил до имота „може би две години
след 2012г….последно през 2014г.“От Л. знаел, че имотът е техен – през
лятото той карал майка си през ден дотам и я прибирал.Имотът бил ограден с
мрежа и имало портичка.
Свидетелят Л. М. е син на ищцата Р. Ж.. С показанията си установява, че
майка му и леля му притежават поземлен имот като дъщери на дядо му - Г. П.
Ж. На свидетеля е известно, че дядо му придобил имота през 1968г., по силата
на Постановление – тогава Ж. е бил служител на Окръжен Народен съвет и
оттам са раздадени места на служителите. На св.М. е известно, че за този имот
не е издаван нотариален акт.Свидетелят разказва, че дядо му поддържал това
място и след като починал през 1996г.- баба му Е. и майка му се грижели за
имота. Той самият е посещавал имота още през ученическите си години.През
зимните месеци се е случвало седмица-две или месец да не посещават имота,
но „когато е сезон“ са ходили там всяка събота и неделя.След като баба му
починала през м.април 2015г., останала майка му „да поддържа мястото“.През
активния сезон-от м.март до м.ноември , тя е ходела там поне по веднъж
седмично, или дори по често, но вечерно време свидетелят я прибирал в
6
града.Свидетелят е заявил, че в парцела няма „прекарани ел.ток и вода“.
Преди години имало метални тръби за поливна вода, но те не функционират.В
процесния имот имало лозе – с площ 1/3ид.ч от парцела. Когато отишли там
през м.април 2022г. „лозето го нямало и….всичко било изравнено до кота
нула“. Тогава именно забелязали, че някой друг посещава мястото и имало
оставена бележка на вратата, на която пишело „аз, М., притежавам това място,
издала съм си Нот. акт, вземете си вещите , ще ги предам на съдия изпълнител,
там ще си ги търсите“ – С исковата молба е представено Уведомление от М. П.
адресирано до „Бившия ползвател на поземлен имот за земеделски труд и
отдих с идентификатор ***-вж.л.17 от гр.д.№6381/22г. на РРС.
И този свидетел описва точно местонахождението на имота – в м.“***“,
от Разградското шосе по страничния път надолу, по ул. „Пета“, която след
това станала ул. „Земеделска“, на стотина метра след едно завойче, в дясната
страна. Свидетелят споменава някои от съседите - например Д. С., който
постоянно пътувал в чужбина, познавал и единият от съседите от южната
страна, който е починал, а други съсед продал своето място след 2013г.За
ответницата свидетелят М. уточнява, че „трудно може да я разпознае“.Виждал
е , че „има една госпожа и един господин в съседен имот“, който е на изток от
имота на ищците.В този съседен имот –към пътя, е построена къщата на М.. С
въпросния господин е разговарял за това, че „при строежа на къщата много
орязал пътя“ и разрушил пътя до мястото на семейството на свидетеля.
Свидетелят Л. А. твърди, че познава М. П. от повече от 10 години.
Уточнява, че П. има имот в района, в който е спорния имот, а той самият имал
имот в съседство. Свидетелят посочва, че адресът на неговия имот е ул.“*** и
твърди, че на този номер са няколко имота. Своя собствен имот е придобил
чрез сделка, а не по давност.От 2004г. ползвал имота – през лятото живее в
него, а през зимата се прибира в града. Заплатил го на собственика през 2007-
2008г. От 2023г. вече имал два имот в местността.С М. се запознали преди
повече от 10 години, когато тя отишла да му иска някакви инструменти.Казала
му, че е „съседката отдолу“ и че двата имота са нейна собственост.От самото
начало, когато я видял, тя все нещо разчиствала-храсти, дървета. В различни
периоди свидетелят виждал М. П. да ходи там и с други хора – „предимно мъже
и работници, които да работят на този имот“.Преди около 2-3 години е
монтирана оранжерия.Свидетелят изнася данни, че през годините П. винаги е
извършвала някаква дейност - изнасяла материали, боклуци.Уточнява, че е
виждал ответницата „отвсякъде да изнася храсти, дървета някакви-изнася ги и
от едната ,и от другата страна…“Заявява, че не познава и не е виждал ищцата.
Свидетелят В. Н. притежава имот в района на адрес ул.“***. Имотът е
наследство от дядо му, има нотариален акт издаден през 2008г.Твърди, че
живее в имота целогодишно. Всеки ден вижда М., защото нейният имот е до
неговия. В нейния имот имало прокарани ел.ток и вода, има къща. От 5-6
7
години има и оранжерия. Виждал е оранжерията от 2018г., преди това нямало
оранжерия, а на мястото на оранжерията имало овошки, дървета.Свидетелят
не си спомня дали преди 2018г. на мястото на оранжерията е имало лозе. С
показанията си установява, че мястото, където е оранжерията е оградено.
Преди да бъде построена оранжерията също било оградено. Оградата е
същата, не е променяна. Свидетелят твърди, че имотът бил „гюрлюк“ преди
това. Така било до момента, в която М. П. започнала да чисти цялото място -
Според Н. това било преди повече от десет години. От една страна твърди, че
е сигурен, но същевременно заявява, че не може да посочи година.И
св.Николов, като св.Атанасов, твърди, че не познава ищцата /Р. Ж./ и не я е
виждал никога. Твърди още, че „Имотът, в който се намира оранжерията не е
посещаван от други хора“. Първият човек, който виждал в този имот е М..
Районният съд е назначил техническа експертиза и е приел като
веществени доказателства 23 бр.сателитни снимки от сателитно заснемане на
ПИ с идентификатор *** направени в периода 2004 г. -2023 г. от спътника на
Google, с обозначени на тях дати на заснемане, свалени през компютърна
програма Google Earth Pro.От същите е видно, че имотът изглежда разчистен
само на две от снимките - от 23.10.2022г. и от 11.06.2023г.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи:
Решението, с което съдът е признал за установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици-всяка една на по 1/2ид.ч на поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Русе, находящ се в м.***, по силата на „приключила процедура по §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, както и по наследство и по давност“ и е уважил предявеният
против ответницата ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, е неправилно. С
молба-уточнение в настоящото производство ищците са заявили, че
претендират право на собственост на основание приключила процедура по §4а
от ПРЗ от ЗСПЗЗ , а в условията на евентуалност, ако съдът не уважи иска на
това основание, то да го уважи на основание наследство и придобивна
давност.Разпоредбата на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност на
ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991 г., да
придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез
общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени,
определени от Министерски съвет. За целта пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ и пар. 61 и пар.
62 ПЗРППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от
действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които
се стига до придобиване правото на собственост,като параграф 63 от
ППЗСПЗЗ конкретизира актовете на посочените органи, по силата на които се
8
е предоставило право на ползване - Права по § 4а и 4б от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е
предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на
Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г.,
постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г.,
№ 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67
от 1987 г. и № 34 от 1989 г.В настоящото производство е установено, че
наследодателят на ищците е ползвател на имота по силата на ПМС №21 от
31.I.1963г. –Постановление за развитие на животновъдството в личните
стопанства на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край
населените места.С исковата молба е представена заповед №4323 от
18.07.2002г. на кмета на Община Русе, с която на наследниците на Г. Ж. е
признато правото да придобият собствеността върху парцел 2166 в м.„***“, в
землището на гр.Русе.Както беше посочено, със заповед №4790 от
31.07.2002г. на кмета е утвърдена оценката на имота.В заповедта е посочена
извънбюджетната депозитна сметка по §ж от ПЗР на ЗСПЗЗ, по която следва
да се внесе сумата и е указано, че цената следва да бъде заплатена в
тримесечен срок. Заплащането на цената е последното действие, с което
приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до
придобиване правото на собственост.Не се твърди, че заповедта за
утвърждаване на оценката е обжалвана. Напротив, с исковата молба е
представено копие от обратна разписка, което удостоверява, че заповед №4790
от 31.07.2022г. е връчена на наследниците на 08.10.2002г.По делото е
безспорно установено, че цената не е била внесена в законоустановения
тримесечен срок.От събраните доказателства се установява, че не е налице и
друга предпоставка за придобиване на имота по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ –
построена сграда върху земята до 1 март 1991г. Законодателят е избрал пътя
на дефиниране на понятието „сграда“ в хипотезата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ чрез
метода на посочване на изключенията в тълкувателната разпоредба на § 1в, ал.
3 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ДР ППЗСПЗЗ - Не са сгради по смисъла на §
4а ЗСПЗЗ:
1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и
селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на
конструкцията;
9
2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена;
3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-
сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;
4. незавършени строежи до покрива включително.
Следователно "сграда" по смисъла на закона, построена в имота,
попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, е постройка, която е годна за постоянно,
временно и сезонно ползване, което предполага свързване с обща мрежа за
водоснабдяване или наличие на местен водоизточник, да има сервизно
помещение, /вътрешно или външно/, наличие на септична яма при липса на
обща канализационна мрежа.От изложеното в исковата молба, показанията на
св.М. и данните по декларация от 1998г. се установява, че в имота няма
постройка, която е водоснабдена и електрифицирана и годна за постоянно или
сезонно ползване, а „стаичка“, която обслужвала селскостопанската дейност
на ползвателите.Предвид изложеното въззивният съд приема, че процедурата
по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е реализирана по законоустановения ред и срок и
ищците не са придобили собствеността на това основание.
От доказателствата по делото се установява, че ищците не са
придобили имота и на основание „наследство и давностно владение“.
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС Правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. В практиката на ВКС /напр. решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр.
д. № 1662/2020 г., І ГО/ е прието, че заварените ползватели в предоставени им
за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по
силата на закона /пар. 4в ПЗР на ЗСПЗЗ/ нямат качеството "владелци" по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, с оглед естеството на упражняваната от тях до
влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическа власт – ползвателят упражнява
фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното
положение на държател. За да придобият качеството
"владелец" ползвателите следва да демонстрират намерението си да
упражняват фактическата власт върху имота за себе си.
В случая ищците доказват, че наследодателят им и е придобил
10
държането на имота като ползвател през 1968 г. По делото липсват данни
наследодателят им и след смъртта му ищците да са се считали за собственици.
Липсват каквито и да е данни, че ищците или наследодателят им са
предприели някакви действия за промяна в намерението им за своене на
имота, която да е демонстрирана явно. Напротив – установи се, че е била
предприета административна процедура по реда на пар. 4 и сл. ПЗР на
ЗСПЗЗ за трансформиране на правото им на ползване в право на собственост,
но същата не е реализирана. Иск за собственост на основание изтекла
придобивна давност може да бъде уважен, когато са налице елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и кумулативно са налице и двата
елемента на владението – обективният – упражняване на фактическа власт
върху вещта /както при държането/, и субективният – намерението да се свои
вещта.От събраните по делото доказателства не се установява демонстриран
анимус /намерение за своене като собственици/, а не като ползватели.С оглед
придобиване на имота на 08.08.2022г. първата ищца Р. Ж. заплаща стойността
на имота, което насочва на извод, че към м.08.2022г. не счита, че вече е
станала собственик на същия на основание давностно владение.
По изложените съображения искът за признаване на ищците на правото
на собственост на недвижимия имот и за осъждане на ответницата да им
предаде владението на същия, следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът следва да разгледа
предявения като евентуален отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба и в
молбата – уточнение, ищците се позовават на фактическо основание, както и
на възможност да придобият права, ако отрекат правото на ответницата, за
което същата се е снабдила с констативен нотариален акт. Доказателствената
тежест при предявен отрицателен установителен иск пада върху ответника,
който трябва да изчерпи всички свои основания за доказване на отричаното от
ищеца право, за да бъде отхвърлен отрицателният установителен иск. По
делото ответницата не е ангажирала доказателства, установяващи по
несъмнен начин факта на упражняваната от нея на фактическа власт върху
процесния недвижим имот. От установената по делото фактическа обстановка
може да се направи извод, че за спорните земи към м.01.2022г., когато е
издаден констативния нотариален акт за собственост, не е изтекла 10-
годишната придобивна давност в полза на ответницата и последната не е
11
станала собственик на процесния имот. От събраните по делото доказателства
се установява, че ответницата не е владяла непрекъснато, спокойно и
несмущавано процесния недвижим имот, в продължение на 10 години.
Свидетелите А. и Н., посочени от ответницата, заявяват, че познават
ответницата от повече от 10 години като човек, който има имот в района-
действително, ответницата е придобила имоти в м.*** през 2011г. и през
2012г., чрез договори за покупко-продажба. С показанията си св.А. установява,
че откакто познава М. П., тя все нещо разчиства-храсти, дървета. Свидетелят
не конкретизира кой точно имот в местността е разчиствала.Свидетелят Н.
заявява, че през 2012-2013г. ответницата започнала да чисти „цялото място“,
но не си спомня точно. Показанията им се опровергават от св.Р., посочен от
ищците, който подробно описва местонахождението на имота. Свидетелят
уточнява, че през периода 2012-2014г.е ходил в имота нееднократно, и знае, че
този имот е на семейството на Л. Свидетелят посочва конкретно, че през
2012г. е посетил имота да реже изсъхнала череша. През пролетта на 2014г. е
ходил там да си вземе пръчка от лоза-тогава имало 4 реда лозе.Свидетелят
коректно посочва, че след 2014г. не е посещавал имота. Показанията на
свидетелите А. и Н. са противоречиви и относно оранжерията в процесното
място – според св.А. оранжерията е монтирана преди 2-3 години, а според
св.Н.-преди 5-6 години, още през 2018г. виждал там оранжерия – свидетелите
са разпитани на 22.11.2023г. От сателитните снимки е видно, че първата
снимка, на която имот с идентификатор *** изглежда като разчистен, е към
23.10.2022г.
По изложените съображения отрицателният установителен иск за
собственост следва бъде уважен, което има за последица отмяната на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение, с която ответницата се легитимира като собственик.
С оглед изхода на спора жалбоподателката дължи на въззиваемата Р. Ж.
разноските по делото.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 670 от 17.05.2024г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№20224520106381 в частта, с която е признато за
установено по отношение на М. П. П. с ЕГН:**********, че Р. Г. Ж. с
ЕГН:********** и С. Г. Ц. с ЕГН:********** са собственици, всяка една на по
1/2ид.ч, по силата на приключила процедура по Параграф 4а от ДР на ЗСПЗЗ
във връзка с ППЗСПЗЗ, както и по наследство, и по давност, на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Русе, местност ***, с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на
територията - земеделска, категория на земята - пета, с начин на трайно
ползване - за земеделски труд и отдих, при граници: имоти с идентификатори
*** и М. П. П., ЕГН********** е осъдена да предаде на Р. Г. Ж. с
ЕГН:********** и С. Г. Ц. с ЕГН:********** владението на имота и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Г. Ж., ЕГН********** и С. Г. Ц.,
ЕГН********** против М. П. П., ЕГН********** да се признае за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици – всяка
на по 1/2ид.ч по силата на приключила процедура по § 4а от ДР във вр. с
ППЗСПЗЗ, евентуално – по наследство и по давност , на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Русе, м. ***, с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, категория на земята - пета, с начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих, при граници: имоти с идентификатори *** и
ответницата да бъде осъдена да им предаде владението на имота.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Г. Ж. с ЕГН:********** и С. Г.
Ц. с ЕГН:**********, че М. П. П., ЕГН********** не е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, м.
***, с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, категория на
земята - пета, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, при граници: имоти с
идентификатори ***
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отменен констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 26, том I, рег.№
609, нотариално дело № 21/26.01.2022г. на Нотариус И. К. с рег. № *** на НК и район на
действие РС-Русе, вписан в СлВп-Русе с вх.рег. № 585/26.01.2022г., акт 43,т.2,д.237.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН********** да заплати на Р. Г. Ж. с
ЕГН:********** сумата 850лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14