Решение по дело №35/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Д.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, област Перник, ул. „***“ № 15, против решение № 437 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 963/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 7301610, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на С.Д.М., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Недоволен от решението на районния съд, С.Д.М. го обжалва, като излага доводи за неприложени по делото пред районния съд доказателства за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, от която според жалбоподателя ще се потвърди датата на налагане на административното наказание, а въз основа на нея ще се установи, че е „изминала повече от една година от извършване на административното нарушение“, с което е нарушен чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Искането към касационния съд е да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени електронния фиш.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. ответникът – ОД на МВР – Перник, редовно призован, за представител изпраща юк. З.В.. Оспорва жалбата и пледира същата да се остави без уважение и да се присъди юрисконскулско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението на районен съд – Перник да остане в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна. Доводите за това са следните:

С електронен фиш серия К, № 7301610, издаден от ОД на МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на С.Д.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева), за това че на 09.07.2021 г., в 17:18 часа, в гр. Перник, ПП I-6, км 78+500, пътен възел „***“, с посока на движение към гр. Радомир, при въведено за населеното място с пътен знак (ПЗ) В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, е управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „***“, с рег. № СВ *** КР, със скорост от 103 км/ч (изчислена след приспаднат толеранс в полза на водача от 3 км/ч), с което е извършил административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Перник, който с решение № 437 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 963 по описа на съда за 2023 г. го е потвърдил.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото е приел от фактическа страна за безспорно установено, че на 09.07.2021 година, в 17:18 часа в гр. Перник, ПП I-6 км 78+500, ПВ „***“, с посока към гр. Радомир, при ограничение 60 км/ч валидно за населено място, с автоматизирано техническо средство TFR1-M632 е регистрирано движение на МПС - лек автомобил „***“, с рег. № СВ *** КР, със скорост от 103 км/ч (при отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача). Въз основа на това заснемане е издаден процесният електронен фиш.

От правна страна, въз основа на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство районният съд приема за доказано по делото във връзка с извършената проверка за процесуална законосъобразност на проведеното производство, че: нарушението е установено с АТС от одобрен тип и годно за установяване на нарушение от вида на описаното в ЕФ; спазени в хода на производството по установяване на нарушението са всички изисквания, залегнали в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; приложеният по делото снимков материал от АТС, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила е годно веществено доказателствено средство, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП; по делото е приложен задължителният протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използване на АТС, с дата на използване 09.07.2021г., на която дата е извършено и нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран; административнонаказателната отговорност на М. е ангажирана по предвидения специален ред с ЕФ по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съответстващ на утвърдения със Заповед № Iз-305/04.02.2011г. на министъра на вътрешните работи образец, съдържащ включително изискваните реквизити относно място, време и обстоятелства по извършване на нарушението.

По същество, въз основа на установеното от фактическа страна и във връзка с изводите за процесуална законосъобразност на проведеното производство в решението се приема, че по делото е безспорно установено извършването и от наказаното лице нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, обявено от закона за наказуемо с глоба в размер на 600 лв.

Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

По доводите в касационната жалба:

Без основание са доводите на касатора свързани с разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН.

На първо място, в производството по издаване на електронен фиш, воден по специалния съкратен ред на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, ЗАНН е неприложим що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на фиша, включително неприложима е разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ касателно предвидените в същата специални давностни срокове, които се отнасят до съставяне на АУАН (в същия смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.) Без съмнение, правомощието на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето. Към процесното специално производство обаче, касателно сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност приложими са единствено институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК респ. чл. 81, ал. 3 от НК, т.е. три години, респективно 4 г. и 6 м., от датата на извършване на нарушението.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че е проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, при която са представени от собственика на МПС-то данни за лицето, извършило нарушението на посочената в електронния фиш дата, както и е видно от писмо рег. № 20809 от 10.10.2023 г., че процесния електронен фиш е издаден на 10.04.2023 г.. При горните установявания следва, че ЕФ, съставен за нарушение, извършено на 09.07.2021 г. е издаден в рамките на тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Към настоящия момент абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.

По приложението на материалния закон:

Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд изводи за правилно приложен материален закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на касатора. Безспорно установеният факт на управление на процесното МПС и от касатора на посочените дата и място със скорост от 103 км/ч, установена с технически изправна АТС, годна да установява нарушения на скоростния режим, предмет на регулация в ЗДвП, правилно е обосновало ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административното наказание, така и с постановения от Районен съд – Перник, съдебен акт. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Изложеното мотивира съда да приеме, че като е потвърдил процесния електронен фиш, решаващият първоинстанционен състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Искане за присъждане на разноски е своевременно заявено и с оглед изхода на спора е основателно. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна ОД на МВР – Перник следва да бъдат присъдени съдебни разноски за процесуално представителство в минимален размер на 80 лв..

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 963/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА С.Д.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, област Перник, ул. „***“ № 15 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 съдебни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: