№ 586
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 594266-F592859 от 18.08.2021 г., издадено
от Л.Х – началник на отдел „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП-София, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя /фирма/, с БУЛСТАТ ХХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и постановено при съществени
процесуални нарушения. Твърди се, не били преценени правилно фактите от АНО.
Законният представител на дружеството сочи, че усетила как пиците, които приготвя, ще
изгорят, поради което не успяла да издаде касов бон при звършваната проверка. Акцентира
на ниската стойност на покупката – 2.50 лв. Иска се отмяна на НП. Изразява аргументи, че
извършеното представлява маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законният представител на
дружеството С.Н., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Йорданова в
съдебното заседание, която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление – потвърдено, претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление , датата на
връчване на същото и датата на депозиране на жалбата срещу него, съдът приема, че
жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект имащ
право на жалба срещу процесното постановление.
На 16.02.2021 г. в 13:32 часа свидетеля П.Т. и Г.Г, в качеството си на инспектори по
приходите при ЦУ на НАП - град София, извършили проверка на заведение за бързо
хранене, стопанисвана от жалбоподателя, находяща се в гр. /адрес/. Проверката имала за цел
да установи дали се издават фискални документи при извършване на продажби.
Свидетелите извършили контролна покупка, на обща стойност 2,50 лева при което
заплатили в брой. За заплащането на тази сума продавачът в заведението за бързо хранене
С.Н. не издала служебен или фискален бон от функциониращото в обекта фискално
устройство, съгласно изискванията на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Свидетелите се легитимирали след този момент. 3а извършената проверка бил съставен
констативен протокол (ПИП) № 0452840/16.02.2022 г., с който управителят на търговеца бил
поканен да се яви пред ТД на НАП - София и да носи посочените в протокола документи.
Освен това, от фискалното устройство в обекта бил разпечатан т.нар. КЛЕН (разпечатка за
всички извършени за деня продажби). От този КЛЕН, който е неразделна част от АУАН се
вижда, че процесната продажба не фигурира в него.
В сградата на НАП се е явил представител на едноличния търговец в указаните в КП ден и
час и поради това, като намерил, че /фирма/, с БУЛСТАТ ХХХХХ, е извършил нарушение
на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свидетелят Т. съставил на 21.02.2021 г. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F592859 на едноличния търговец за извършеното
нарушение, като АУАН е съставен в присъствието на управителя на търговеца – С.Н..
АУАН е връчен на последната лично – на 21.02.2021 г. – веднага след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 594266-F592859 от 18.08.2021 г.,
издадено от Л.Х – началник на отдел „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП-София, с което
на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя /фирма/, с БУЛСТАТ ХХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на
събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства
– показанията на свидетеля П.Т.. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя
Т., като ги намира за точни, логични и последователни, като макар свидетелят да не си
спомня детайлно за извършената проверка, показанията му за обстоятелството, че е
извършена и е актосъставител, са подкрепящи и допълващи се от наличните по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло.
2
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на
материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с
оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.
Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.)
разширява възможностите на търговците, като дава възможност те да издават фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка, издадена от
одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не
издаването на касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава.
Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в конкретния случай
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал
фискална касова бележка или системен бон при плащането на стойността на услугата, съдът
намира, че търговецът е осъществил състава на административното нарушение, за което е
привлечен към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1, тъй като по
безспорен начин се установява, че при покупката, осъществена от проверителите, не е
издадена фискална бележка от въведения в експлоатация фискален апарат за извършена
продажба.
Наказващият орган е преценил правилно размера на наказанието, тъй като предвидените в
закона граници са между 500 и 2000 лева. В случая става дума за единствено нарушение,
няма данни за извършвани от дружеството други нарушения, поради което законосъобразно
е единствено минималното предвидено в закона наказание, каквото е и определеното от
3
административно наказващия орган в обжалваното НП. Поради тази причина НО следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на маловажните случаи
при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от
ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на
НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не
следва да се квалифицира като „маловажен случай”. В конкретния случай не са събрани
доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение от обичайната
такава за този вид нарушения.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличен търговец, и
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да
понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 594266-F592859 от 18.08.2021 г.,
издадено от Л.Х – началник на отдел „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП-София, с което
на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя /фирма/, с БУЛСТАТ ХХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5