№ 133
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502789 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 264803 от 16.07.2021 г., постановено по гр.дело № 12792/2018 г. на
Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от „Райфайзенбанк България“ ЕАД
против А. М., В. М. и Т. М. искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по договор за банков кредит от 06.11.2007 г. и
анекси №1/23.09.2009 г. и № 2/25.11.2010 г. към него, както следва:
1/ срещу тримата ответници солидарно - 70681,19 лева – главница (2391,84 лева
падежирали неплатени вноски с падежи 05.04.2018 – 05.09.2018 г. и 68289,35 лева
предсрочно изискуема от 20.10.2018 г. главница); 4494,66 лева – просрочена редовна лихва
върху падежиралата главница за периода от 05.04.2018-05.09.2018 г.; 660,70 лева – редовна
лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.09.2018-01.10.2018 г.; 68,99
лева - наказателна лихва за периода от 05.04.2018-01.10.2018 г.;
2/ срещу ответниците А. М. и В. М. солидарно – 12661,93 лева падежирали неплатени
вноски с падежи 05.08.2015–05.09.2018 г.; 24787,38 лева – редовна лихва за периода
05.10.2015г. - 05.09.2018 г.; 2376,89 лева – наказателна лихва върху падежирала главница за
периода 05.08.2015–01.10.2018 г.; 1155,89 лева - комисионна за управление на кредита за
периода 05.12.2014 - 04.12.2017 г. С решението „Райфайзенбанк България“ ЕАД осъдено да
заплати на А. М., В. М. и Т. М. разноски за първоинстанционното производство в размер
4850 лева.
Ищецът обжалва решението с оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Оспорва се изводът на съда за неравноправност на клаузи от договора
като се сочи необоснованост на възприетото, че клаузите не са индивидуално уговорени.
Твърди се, че по тях е постигнато изрично съгласие, включително и чрез подписване на
двата анекса. Сочи се, по възможността за едностранно изменение на лихвата е налице
изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Промяната на лихвата отразявала промените в
пазарните условия, което изключвало произволни действия на банката. Позовава се на
1
разпоредбата на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗПК, според които за промяна на лихвения процент
едностранно от страна на кредитора не било необходимо двустранно подписано изменение
на договора и прави извод, че клаузите, предвиждащи такава едностранна промяна не са
нищожни.
Счита, че при извод за нищожност на клаузи в договора съдът е следвало да прецение
задължението без прилагане на тези клаузи. Искането е да бъде отменено атакуваното
решение и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени.
Ответникът А. М. оспорва жалбата, останалите ответници не изразяват становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1, ГПК от активно
легитимирана страна в процеса, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е предявило против А. М., В. М. и Т. М. искове с
правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на посочени суми,
дължими по договор за банков кредит от 06.11.2007 г. и анекси №1/23.09.2009 г. и №
2/25.11.2010 г. към него. В исковата молба се твърди, че на 06.11.2007 г. банката и
ответникът А. М. като кредитополучател, а праводателката на В. М. като солидарен
длъжник, са сключили договор за банков кредит, по силата на който ищецът е предоставил
на А. М. сумата 92 553,30 лева, с цел рефинансиране на потребителски кредит към „Банка
ДСК“, както и за потребителски нужди. Сочи се, че с анекс №1/23.09.2009 г. страните
предоговорили условията по кредита, а с Анекс № 2/25.11.2010 г. Т. М. се задължила като
поръчител, крайният срок за издължаване бил определен до 05.01.2033 г. Поддържа се, че
поради продължително неизпълнение на задълженията си по договора, ответниците
допуснали просрочеие на погасителни вноски с падежи от 05.08.2015 г. до 05.09.2018 г.,
поради което с исковата молба, подадена на 02.10.2018 г., на основание чл.10 от договора
банката е обявила всички дължими суми за предсрочно изискуеми.
Претенциите са за солидарно осъждане на тримата ответници за заплащане на
70681,19 лева – главница (2391,84 лева падежирали неплатени вноски с падежи 05.04.2018 –
05.09.2018 г. и 68289,35 лева предсрочно изискуема от 20.10.2018 г. главница); 4494,66 лева
– просрочена редовна лихва върху падежиралата главница за периода от
05.04.2018-05.09.2018 г.; 660,70 лева – редовна лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода 05.09.2018 - 01.10.2018 г.; 68,99 лева - наказателна лихва за периода
05.04.2018-01.10.2018 г.; както и за солидарно осъждане на ответниците А. М. и В. М. за
заплащане на 12661,93 лева - падежирали неплатени вноски с падежи 05.08.2015 –
05.09.2018 г.; 24787,38 лева – редовна лихва за периода 05.10.2015г. - 05.09.2018 г.; 2376,89
лева – наказателна лихва върху падежирала главница за периода 05.08.2015 – 01.10.2018 г.;
1155,89 лева - комисионна за управление на кредита за периода 05.12.2014 - 04.12.2017 г.
Претендира се и законната лихва върху всяко отделно вземане от датата на исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове.
Твърдят, че не са изпадали в просрочие, а са изпълнявали задълженията съгласно
погасителния план. По отношение на Т. М. е направено възражение за предявяване на
исковете след срока по чл.147 от ЗЗД. Направено е и възражение за погасителна давност,
както и за нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.11.1 от договора, чл.14.1
от Анекс №1, чл.10.1 от Анекс № 2, даващи възможност на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем на непредвидени основания. Твърдят неравноправност и на следните
клаузи: чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.6 от договора; чл.1, чл.1.2 от Анекс № 1 - относно размера и
формирането на СБР; чл.2 и чл.10 от Анекс № 1; чл.1, чл.2, чл.2.2 и чл.4 от Анекс № 2.
Поддържат, че банката неправомерно е увеличила размера на възнаградителната
2
лихва от 11,25 % на 12,50 %. Сочат, че клаузите на чл. 4.2, чл. 4.8 от договора за кредит,
даващи право на кредитора да променя едностранно размера на възнаградителната лихва, са
нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. На същото
основание неравноправна се явява и клаузата на чл. 4.6 от договора за кредит, предвиждаща
при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят да дължи
наказателна лихва върху цялата усвоена и непогасена главница, а не само върху забавените
изискуеми суми.
Сочат също така, че с анексите е извършен анатоцизъм в нарушение на закона.
Твърдят, че анексите са нищожни и поради това, че са сключени за предоговаряне на кредит,
отпуснат при неравноправни клаузи. Искането е да бъдат отхвърлени предявените
осъдителни искове.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него. Сочи, че лихвеният
процент е съобразен с изменението на обективни пазарни критерии, както и че конкретните
клаузи са индивидуално договорени.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за банков кредит от
06.11.2007 г., по силата на който банката е отпуснала на А. М. банков кредит в размер
92533,30 лева за рефинансиране на друг кредит, застраховки и потребителски нужди със
срок на издължаване до 05.11.2032 г. В чл. 4.1 от договора за кредит страните са постигнали
съгласие, че за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в
размер 11,25 % за целия срок на кредита. Лихвата е формирана от Стойността на банковия
ресурс, определен от банката (СБР) + 6,25 пункта надбавка годишно. Посочено е, че
стойността на банковия ресурс представлява лихвения процент по междубанковите
депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените
разходи на банката, включително за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при
банката. Според чл.4.2 от договора за кредит при промяна на пазарните условия банката
може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. В чл. 4.6 от договора за
кредит е посочено, че при забава на плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучатеялт дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка към
лихвата в размер 12 пункта годишна, като наказателната лихва се формира от договорената
лихва, увеличена с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата
усвоена и непогасена главница. В чл.4.8 от договора е посочено, че банката има право
едностранно да увеличи размера на надбавката към СБР, в случай че кредитополучателят
промени работодателя си и при положение, че по кредита са използвани преференциални
условия, произтичащи от предоставени на самия работодател преференции. В чл.5.1. от
договора е постигнато съгласие, кредитът да се погасява на 300 месечни вноски, като
първата е изравнителна, а останалите 299 са равни месечни вноски в размер 923,90 лева,
платими на всяко 5-то число на съответния месец, считано от 05.01.2008 г. до 05.11.2032 г.
Според чл.10.2 от договора банката има право едностранно с писмено предизвестие до
кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми за предсрочно
изискуеми в случаи на неизпълнение на задължения на кредитополучателя, посочени в чл.9.
В чл.9.1 е пояснено, че случай на неизпълнение е просрочване плащането на която и да е
вноска или част от вноска с повече от 45 дни от падежа. Съгласно чл.11.1 от договора при
забава повече от 150 дни на падежирало задължение кредитът става автоматично
предсрочно изискуем. Не се спори по делото, че кредитополучателят е усвоил отпуснатата
като кредит сума.
С подписан на 23.09.2009 г. анекс №1 към договора за банков кредит страните по
него страните са приели, че към 23.09.2009 г. кредитополучателят дължи следните суми:
3
91520,18 лева - главница; 83,35 лева - просрочена главница; 2165,90 лева - просрочена лихва;
1,97 лева - лихва с наказателна надбавка върху просрочена главница; 652,08 лева - текуща
лихва.
В чл.1 от анекса е дадена по-детайлна дефиниция на Стойността на банковия ресурс
и е посочено, че към датата на подписване на анекса СБР е 8 %. Според чл.1.2 от анекса при
промяна на пазарните условия, представляващи изменение на едно или повече конкретно
изброени условия, които в своята съвкупност влияят на СБР, банката може едностранно да
променя лихвата в частта на СБР. В чл.4 е уговорено, че първоначално договорения размер
на възнаградителната лихва от 11,25 % се увеличава на 14,25 %. Крайният срок за
погасяване на задълженията по кредита е определен на 05.01.2033 г.
Постигнали са съгласие за периода 05.10.2009-05.03.2010 г. кредитополучателят да
погасява само дължимите лихви, а след изтичане на този гратисен период да погасява
дължимата главница в общ размер 91603,53 лева на 272 равни месечни вноски по 1133,49
лева, съобразно увеличената лихва и при нов погасителен план. Натрупаната просрочена и
наказателна лихва да бъде погасена на две равни вноски за периода 05.12.2032 г.- 05.01.2033
г.
Прието е в чл.10 от анекса за забавените дължими плащания кредитополучателят да
заплаща обезщетение за забава, което е определено като надбавка към лихвата от 10 пункта
годишно. С чл.14.1 на анекса е потвърдено предвиденото в чл.11.1 от договора възникване
на автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг. Годишната лихва остава в размер
14,25 % - чл.2, както и остава възможността за едностранно изменение на СБР – чл.2.2 от
анекс № 2.
С анекс № 2 от 25.11.2010 г. Т. М. се е задължила като поръчител по договора. С чл.1
отново са констатирани размерите на дължимите задължения за главница, просрочена
главница, просрочена лихва, редовна, отложена и наказателна лихва, като е прието, че
сборът на всички задължения се трансформира в редовна главница - чл.1.1. Уговорен е нов
начин на погасяване като през първите девет месеца се погасява само главницата, а
начислената лихва се капитализира и се включва в редовната главница.
От основното и допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че след сключване на договора банката е увеличила едностранно СБР, което е
довело до увеличаване на лихвения процент от 11,25 % при подписване на договора
последователно на 12,50%; 13,25%; 14,25%; 13,75%; 12,90%. Понятието Стойност на
банкови ресурс /СБР/ не съоветства еднозначно на определени индекси. СБР се определя от
множество компоненти: лихвения процент по междубанковите депозити за съответния
период и валута по котировка „предлага“; законоустановените разходи на банката, в т.ч. за
поддържане на ЗМР (задължителни минимални резерви); разходи, свързани с Фонда за
гарантиране на влоговете в банките. Липсва формула, с която да е определена тежестта на
отделните компоненти при определянето на СБР.
Общо платената сума за погасяване на задълженията по кредита е 74920,85 лева . При
спазване на първоначалните условия на договора и определения в него лихвен процент в
размер 11,25% тази сума се погасява първите 73 вноски по първоначалния погасителен план.
След посоченото погасяване с последната вноска на 21.12.2013 г. остава надвнесена сума в
размер 5050,80 лева.
Начислената наказателна лихва за периода от 05.08.2015 г. до 02.10.2018 г. е в размер
2474,67 лева, а за периода периода от 05.04.2018 г. до 02.10.2018 г. е в размер 68,99 лева.
Наказателната лихва е начислявана само върху размера на просрочената главница от
месечната вноска при договорен лихвен процент 12,90% и надбавка 10%. Комисионната за
управление за периода от 05.12.2014 г. до 05.12.2017 г. е в размер 1612,94 лева.
При така установените факти Софийският апелативен съд прави следните изводи:
Съдът е сезиран с допустими осъдителни искове по чл.430 от ТЗ. По тях ищецът
следва да установи наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора и
ответниците-кредитополучател, солидарен длъжник и поръчител; предоставянето на сумата
4
по договора за кредит от банката в полза на кредитополучателя; изпадането в забава на
длъжника; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и надлежното
уведомяване на длъжника за това обстоятелство. В тежест на ответника е да установи
фактите, които погасяват, изключват или унищожават задължението.
По делото е безспорно установено, че е налице валидна облигационна връзка между
банката ищец и ответниците и че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на
парични средства на кредитополучателя. Не се оспорва от ответника обстоятелството,
установено от ССчЕ, че след последното плащане на 21.12.2013 г. ответниците са
преустановили изпълнението на задълженията си по договора. За да се прецени дали е било
налице условието за обявяване на кредите за предрочно изискуем съдът следва на първо
място да прецени основателността на въведените от ответниците възражения за нищожност
на клаузи от договора и анексите.
На първо място следва да се посочи, че тъй като банката не се е позовала на
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг, възражението за за
нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.11.1 от договора, чл.14.1 от Анекс №
1 и чл.10.1 от Анекс № 2, предвиждащи възможност за настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост не следва да се разглежда от съда, тъй като въпросът е неотносим
към конкретния правен спор.
Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата от договора, определяща
размера и начина на формиране на възнаградителната лихва. Възнаградителната лихва се
определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс -
чл.430, ал.2 от ТЗ и представлява стойността на заетия капитал за определен период от
време. В случая лихвата е определена като фиксирана величина с точно определен процент
за целия период на договора. Валидността на клаузата на чл.4.1 от договора за банков
кредит е несъмнена - уговарянето на точен лихвен процент на възнаградителната лихва в
размер 11,25 % ясно определя цената предоставената финансова услуга паричен кредит.
Налице е пределна яснота и определеност на престацията, по която страните са постигнали
съгласие, като това нито противоречи на закона, нито е налице неравноправие по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП.
Доколкото по делото се установи, че банката е начислявала наказателна лихва само
върху просрочената част от главницата, възражението за неравноправност на клаузата на
чл.4.6 от договора за кредит в частта, предвиждаща при забава наказателната лихва да бъде
начислявана върху цялата усвоена и непогасена главница също е неотносимо към спора,
защото извода за неравноправност на тази клауза няма да се отрази на крайния извод за
дължимост на претенцията, основана на неплатена сума за наказателна лихва. Установено е,
че наказателната лихва е начислявана само върху непогасената изискуема падежирала
главница като част от месечната анюитетна вноска за времето на забавата до окончателното
плащане на забавеното задължение. По същите мотиви е неоснователно възражението за
нищожност на чл.10 от анекс № 1 и чл.4 от анекс № 2.
В чл.4.2 от договора за банков кредит е предвидено, че при промяна на пазарните
условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен
процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Промяната на стойността на банковия
ресурс е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за
промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 от
ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което по
отношение на тази клаузи посочените изключения не са приложими. При липса на
обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не
може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на
предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
добросъвестност. По същата причина за неравноправни следва да се приемат и клаузите на
чл.1, чл.1.2 от Анекс № 1; чл.2 и чл.2.2 от анекс № 2 - тъй като отново СБР е неясно
5
определен, но е предвидена възможност за едностранната му промяна от банката.
Основателно е възражението за нищожност на клаузите на чл.2 от анекс № 1 и чл.1 от
анекс № 2. Към 23.09. 2009 г., датата на подписване на анекс № 1, при неприлагане на
неравноправната клауза за едностранно изменение на лихвата задължението за главница е
възлизало на 91186,83 лева, видно от допълнителното заключение по ССчЕ. Следователно
анекс № 1 в установителната му част за размера на дълга чл.2, установяващ дължимост на
главница от 91520,18 лв., е нищожен, доколкото размерът е определен въз основа на
нищожните клаузи на основния договор от 06.11.2007 г. По същата причина е нищожен и
чл.1 на анекс № 2 от 25.11.2010 г. за установяване на дължимата главница на 91222,38 лева,
тъй като съгласно експертното заключение, направено без да се прилагат визираните
нищожни клаузи от основния договор, както и на уговорките на чл.1. и чл.1.2 от анекс № 1
относно определянето на стойността на банковия ресурс, явяващ се компонент от годишната
лихва по кредита, към 25.11.2010 г. дължимата главница е в размер 90159,30 лева.
Констатираната нищожност на клаузите на чл.4.2 от договора и на чл.1 и чл.1.2 от
Анекс №1, предоставящи право на банката едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва, тъй като са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, не
обуславят нищожност на целия договор за кредит. Според правилото на чл. 146, ал. 5 от
ЗЗП, нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той
може да се прилага и без тези клаузи. Неравноправните клаузи не са обвързващи за
потребителя и съответно - договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, доколкото може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. В конкретния
случай основният предмет на кредитиране е съхранен в съдържанието на процесния
договор, без счетената за неравноправна клауза от него, доколкото са ясни общият размер на
главницата, ползвана от кредитополучателя – 92553,30 лева, крайният срок на ползване,
броят и размерът на погасителните вноски и уговореният размер на възнаградителната
лихва – 11,25 %. Договорът за кредит е валиден, същият и без клаузата на чл.4.2 обективира
ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на чл.58, ал.1 и
чл.59, ал.2 от ЗКИ. Спазено е изискването на чл.5 от Директива № 93/13, според което
предлаганото в писмен вид договорно съдържание „се съставя“ на ясен и разбираем език, а
потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на
съображение 20 от Директивата. Доколкото нищожността на клаузите на чл.4.2 от договора
и на чл.1 и 1.2 от анекс № 1 не се отнасят до основния предмет на договора, не препятстват
възможността при наличието на конкретно договорен размер на лихвата потребителят да
прецени съответствието й с размера на кредита, за който изрично се е съгласил да върне.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено без приложение на неравноправните клаузи, последната погасена вноска по
кредита е с пореден номер 73 и падеж 05.12.2013 г. Задълженията следва да се отчитат
съгласно първоначалния погасителен план, представен към договора за кредит, въз основа
на който настоящата инстанция прави изчисленията си. С остатъка от 5050,80 лева следва да
се считат погасени следващите пет вноски, главницата по шестата вноска с падеж
05.06.2014 г., както и част от лихвата по тази вноска. Към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост 02.10.2018 г. непогасената главница е била в размер на 86017,06
лева, а непогасената възнаградителна лихва – 65699,24 лева. От тях към датата на исковата
молба са били просрочени всички вноски с падеж след юли 2014 г. Налице е било
основанието на чл.10.2 вр. чл.9.1 от договора за обявяване на цялото задължение за
предсрочно изискуемо. Още към месец септември 2014г . (с изтичането на 45 дни от
просрочието, съгласно чл.9.1 от договора за кредит, във вр. с чл.10.2 ) за банката-кредитор
несъмнено е възникнало правото да се позове на предсрочна изискуемост.
Ответниците са получили препис от исковата молба на 22.10.2018 г. При искове по
чл.430 от ТЗ банката може да упражни потестативното си право на кредитор по чл.60, ал.2
от ЗКИ с предявяване на исковата молба като в нея се съдържа изявление за настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита. В тази хипотеза узнаването за това изявление от страна
на ответника –длъжник следва да се зачете от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК и да бъде
6
взето предвид при решаване на делото. Получените от ответниците преписи на искова молба
с приложенията към нея са основание да се приеме за изпълнено уведомяването за
настъпването на предсрочната изискуемост. Поради това съдът приема, че предсрочната
изискуемост на процесните вземания несъмнено е настъпила на 22.10.2018 г.
Предвид всичко изложено и тъй като по делото се установи по категоричен начин, че
за вноските, дължими след юни 2014 г. ответниците изцяло са преустановила плащанията по
договора за кредит, следва да се приеме, че предявените осъдителни искове с правно
основание чл.430 от ТЗ са основателни.
По отношение на размера на исковете следва да бъдат взети предвид изчисленията,
направени в допълнителното заключение на ССчЕ, съпоставени с първоначалния
погасителен план.
По претенциите, заявени срещу тримата ответници, за солидарно заплащане на:
- 70681,19 лева – главница, от която 2391,84 лева падежирали неплатени вноски с
падежи 05.04.2018 – 05.09.2018 г. и 68289,35 лева предсрочно изискуема от 20.10.2018 г.
главница, е основателна в размер 69387,62 лева: 1098,27 лева - сума на падежирали главници
по вноски от 125-та до 130-та по погасителния план с падежи април-септември 2018 г., и
68289,35 лева - предсрочно изискуема главница. За разликата до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли;
- 4494,66 лева - просрочена лихва, начислена за периода 05.04.2018-05.09.2018 г. –
съобразно погасителния план искът е основателен за сумата 4445,13 лева, а за разликата до
пълния предявен е неоснователен;
- 660,70 лева - редовна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода
05.09.2018-01.10.2018 г. – искът е изцяло неоснователен. По правило не се дължи
възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост, а в случая се
претендира лихва върху главница в размер 68289,35 лева за период, в който предсрочната
изискуемост не е възникнала, нито пък главница с такъв размер е била дължима на редовен
падеж;
- 68,99 лева - наказателна лихва за периода 05.04.2018-01.10.2018 г. – искът е изцяло
основателен.
По претенциите за солидарно осъждане на ответниците А. М. и В. М. за заплащане
на:
- 12661,93 лева - падежирали неплатени главници с падежи 05.08.2015–05.09.2018 г.
Видно от погасителния план сумата на редовно падежиралите главници за посочения период
е в размер 6021,75 лева. В нея обаче е включена сумата 1098,27 лева, падежирали главници
за периода 05.04.2018-05.09.2018 г., която е дължима от тримата ответници солидарно,
съобразно приетото по-горе. Ето защо тя трябва да се извади и искът срещу двамата
ответници да се уважи до размер 4923,48 лева, а за разликата до пълния предявен размер
следва да се отхвърли;
- 24787,38 лева – редовна лихва за периода 05.10.2015г. - 05.09.2018 г. Пълният
размер на просрочените лихви за периода е 27505,19 лева, поради което претенцията е
основателна, но по изложените по-горе съображения от претендираната сума трябва да се
извади сумата на просрочените лихви за периода 05.04.2018-05.09.2018 г. в размер 4445,13
лева, която се присъжда срещу тримата ответници. Искът е основателен до 20342,25 лева, а
за разликата следва да се отхвърли ;
- 2376,89 лева – наказателна лихва върху падежирала главница за периода
05.08.2015–01.10.2018 г. Искът е изцяло основателен, доколкото заключението по основната
експертиза установява размер на наказателната лихва за периода 2474,67 лева;
- 1155,89 лева - комисионна за управление на кредита за периода 05.12.2014 -
04.12.2017 г. Искът е изцяло основателен съобразно заключенията на вещото лице.
Посочените суми, за които исковете са основателни, се дължат със законната лихва от
датата на исковата молба 02.10.2018 г. до окончателното им плащане.
7
Доколкото е направено възражение за давност, от всички претендирани суми само
тези за главници са с падежи повече от три години преди предявяване на исковата молба. За
тях се прилага петгодишната погасителна давност, която не е изтекла. По силата на чл.111
б.“в“от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания. Нормата е неприложима по отношение на главниците. За да
е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен
характер или да е установено като такова със закон; периодичните плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи
от общ юридически факт; поради това всяко от тези плащания е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице
неделимо плащане и в случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /аргумент за противното основание от
чл.66 ЗЗД/, но това не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (реш.№.261/12.07.11 по г.д.№.795/10, ІV ГО).
Поради това и за вземанията за главница по този договор е приложима общата 5годишна
давност, а възражението за погадяване по давност е неоснователно.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която исковете са
отхвърлени за посочените по-горе суми, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в размер 4850 лева и вместо това следва да бъде постановено
решение, с което ответниците бъдат осъдени, както е посочено по-горе, да заплатят на
ищеца суми за заглавница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и комисионна за
управление. В останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По разноските. За разноски пред първоинстанционния съд на ищеца се дължи сумата
4858,15 рева, а на ответниците – 588,67 лева. След компенсация, изрично заявена от банката,
в полза на последната се дължат разноски от 4269,48 лева. За разноски пред въззивния съд в
полза на банката се дължат 2451,04 лева, а на ответниците – 467,29 лева. След компенсация
в полза на банката се дължи сумата 1983,75 лева, а за двете инстанции – 6253,23 лева.
По изложените мотиви Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264803 от 16.07.2021 г., постановено по гр.дело № 12792/2018 г. на
Софийския градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД против А. М., В. М. и Т. М. искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр.
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по договор за банков
кредит от 06.11.2007 г. и анекси №1/23.09.2009 г. и № 2/25.11.2010 г. към него, както следва:
1/ срещу тримата ответници А. М., В. М. и Т. М. солидарно - 69387,62 лева –
главница (1098,27 лева падежирали неплатени вноски с падежи 05.04.2018 – 05.09.2018 г. и
68289,35 лева предсрочно изискуема от 20.10.2018 г. главница); 4445,13 лева – просрочена
редовна лихва върху падежиралата главница за периода от 05.04.2018-05.09.2018 г.; 68,99
лева - наказателна лихва за периода от 05.04.2018-01.10.2018 г.;
2/ срещу ответниците А. М. и В. М. солидарно – 4923,48 лева падежирали неплатени
вноски с падежи 05.08.2015–05.09.2018 г.; 20342,25 лева – редовна лихва за периода
05.10.2015г. - 05.09.2018 г.; 2376,89 лева – наказателна лихва върху падежирала главница за
периода 05.08.2015–01.10.2018 г.; 1155,89 лева - комисионна за управление на кредита за
периода 05.12.2014 - 04.12.2017 г.,
Както и в частта, с която „Райфайзенбанк България“ ЕАД осъдено да заплати на А.
8
М., В. М. и Т. М. разноски за първоинстанционното производство в размер 4850 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ А. В. М. с ЕГН **********, В. В. М. с ЕГН
********** и Т. Д. М. с ЕГН **********, всички с адрес гр.***, ж.к.“***“ бл.***, вх.*,
ет.**, ап.** да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми:
69387,62 лева (шестдесет и девет хиляди триста осемдесет и седем 0,62) лева – главница (от
която 1098,27 лева падежирали неплатени вноски с падежи 05.04.2018 – 05.09.2018 г. и
68289,35 лева предсрочно изискуема от 20.10.2018 г. главница); 4445,13 (четири хиляди
четиристотин четиридесет и пет 0,13) лева – просрочена редовна лихва върху падежиралата
главница за периода от 05.04.2018 - 05.09.2018 г.; 68,99 лева (шестдесет и осем 0,99) -
наказателна лихва за периода от 05.04.2018 - 01.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка от трите суми, считано от 02.10.2018 г. до окончателното им заплащане;
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ А. В. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, ж.к.“***“ бл.***, вх.*, ет.**, ап.** да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: 4923,48 лева (четири хиляди деветстотин
двадесет и три 0,48) падежирали неплатени вноски с падежи 05.08.2015–05.03.2018 г.;
20342,25 лева (двадесет хиляди триста четиридесет и два 0,25) – редовна лихва за периода
05.10.2015 г. - 05.03.2018 г.; 2376,89 лева (две хиляди триста седемдесет и шест 0,89) –
наказателна лихва върху падежирала главница за периода 05.08.2015–01.10.2018 г.; 1155,89
лева (хиляда сто петдесет и пет 0,89) - комисионна за управление на кредита за периода
05.12.2014 - 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от четирите суми, считано
от 02.10.2018 г. до окончателното им заплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част на предявените
искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. М., В. М. и Т. М. да заплатят на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата 6253,23 лева разноски за двете инстанции,
съразмерно уважената част от исковете, по компенсация.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9