СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Д" въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, разгледа докладваното от мл. съдия Коева въззивно гражданско дело № 1762 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 33272 от 25.05.2018 г.,
постановено по гр. дело № 30977 по описа за 2016 г. по описа на СРС, ГО, 67-и
състав частично са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца “Т.С.”
ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът В.М.М. дължи на ищцовото дружество сумата 1294,69
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 04.2013 г.
до м.04.2015 г., ведно със законната лихва , считано от 18.02.2016 г. до
изплащане на вземането и сумата 88,66 лв. – представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.05.2013 г. до 31.01.2014 г. за топлоснабден имот находящ
се в гр. София, ул. „*********, като искът за главница е отхвърлен за разликата
над 1294, 69 лв. до размера от 1636,94, а за лихва за разликата над 88,66 до
233,25. И за периода от 01.02.2014 г. до 10.02.2016 г. Със същото решение са
отхвърлени предявените срещу по реда на чл. 422 ГПК от ищеца “Т.С.” ЕАД искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника Н.Б.М..
Първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени предявените искове като необжалвано от ответника В.М.М.
е влязло в сила.
Недоволен от постановеното решение е
останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба
срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Въззивникът
поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е взел
предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Излагат се съображения, че неправилно и в противоречие с
действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел,
че доколкото ответниците нямат сключен договор с дружеството за продажба на
топлинна енергия, но са клиенти на ТЕ, същите не дължат лихва за забава поради
неплащане на сумите за главница. Поддържа се, че между ответника и ищцовото
дружество не е подписан договор за продажба на топлинна енерфия, въпреки
отправената покана, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно.
Поддържа се, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и
спрямо тях са влезли Общите условия на ищцовото дружество. Искането към съда е
да отмени решението на СРС в обжалваната част и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от
третото лице-помагач.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
Следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК, законодателят е регламентирал т. нар. ограничен въззив, т. е.
проверката за правилност, която въззивният съд се ограничава само до
релевираните с въззивната жалба доводи, като нормата е императивна, и предписва
на въззивния съд дължимо поведение, от което той не може да се
отклонява. Ограниченията, визирани в чл. 269, изр. 2 ГПК, се отнасят до
неправилността на обжалваното решение – тези пороци в дейността на първата
инстанция, които страната сочи като основания за обжалване на решението, са
свързани с обхвата на въззивната дейност по разглеждането на материалноправния
спор. Това означава, че в решаващата си по предмета на спора дейност въззивният
съд следва да се ограничи единствено до посочените в жалбата доводи за
неправилност и пороците, които са я причинили. Следователно, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, когато разглежда и решава
материалноправния спор.
Съгласно чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба трябва да
съдържа "указание в какво се състои порочността на решението". От
систематичното тълкуване на разпоредбата с нормата на чл. 262, ал.1
и 2 ГПК, тази част от съдържанието на въззивната жалба не е елемент от
изискванията за нейната редовност. Бланкетно подадената въззивна жалба е
редовна и допустима. Липсата на указание „в какво се състои порочността на
решението”, не е условие за редовност на жалбата (вкл. и на насрещната въззивна
жалба) и не води до нейното връщане (чл. 262, ал.1 и чл. 263, ал. 3, във вр. с
чл. 260, т. 3 ГПК). Това обаче не означава, че страната може да подаде
"бланкетна жалба", очаквайки от въззивния съд да реши отново спора като
анализира целия доказателствен и фактически материал по делото, особено когато
и изрично подчертано, от страната, че подава въззивната жалба, за да спази само
и единствено срока за въззивното обжалване. Изискването на чл. 260, т. 3 ГПК в
жалбата да бъдат очертани конкретни пороци на решението има пряка връзка с
ограничения характер на обжалването по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро ГПК,
доколкото те определят обхвата на дейността на втората инстанция при
разглеждането на спора по същество, т.е. те се отнасят до основателността
на жалбата, а не до нейната редовност. Изложеното схващане е застъпено и в
задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г.
от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В
настоящият случай, релевираните в жалбата оплаквания от страна на ищеца, които
определят рамките на въззивната дейност се явяват неотносими към настоящия
правен спор.
На
първо място доводите на въззивника, че съдът е следвало да кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се явяват неотносими с оглед
обстоятелството, че по делото е била допусната единствено съдебно-техническа
експертиза, като заключението на вещото лице е било съобразено от СРС при
определяне размера на реално потребеното кличество топлинна енергия.
На
следващо място, неотносими са и оплакванията и изложените съждения отсносно
наличието на неоснователно обогатяване за потребители на топлинна енергия за
стопански нужди, с които не е налице сключен договор. Видно от приложеното по
делото заповедно производство, ищецът претендира вземането си на основание
облигационно правоотношение с ответниците възникнално по силата на Закона за
енергетиката, исковата молба кореспондира на изложеното в заявлението. За да
постанови обжалваното решение съдът е приел, че между страните са налице
облигационни отношение по силата на които ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия, като искът е отхвърлен за единия ответник поради плащане в
хода на процеса. Като е съобразил подаденото заявление, обстоятелствената част
и искането обективирани в исковата молба и съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковете,
с които е бил сезиран. С оглед изложеното оплакванията за наличие на
неоснователно обогатяване и потреблението на топлинна енергия за стопански
нужди се явяват напълно неотносими към предмета на спора и изводите на СРС.
Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният
извод до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните
съждения на първоинстанционния съд и липсват други доводи във въззивната жалба,
както и императивна материално правна норма, която да бъде приложена служебно
от настоящия състав, дейността на настоящата съдебна инстанция е изчерпана и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да
претендират присъждането на деловодни разноски разполагат въззиваемите, но
доколкото последните не са направили искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, съдът не следва дължи произнасяне.
С оглед цената на иска решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 33272 от 25.05.2018 г., постановено по гр.
дело № 30977 по описа за 2016 г. по описа на СРС, ГО, 67-и състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С..“
Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.