Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1913 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.10.2018
г. по гр.дело № 2625/2018 г., СРС, І ГО,
35 с-в е признал за установено по отношение на И.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***,
по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 727,47 лв.,
представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 09.2014г. до м.04.2017г., сумата от
10,43 лв., представляваща главница за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главниците от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 86 от ЗЗД сумата от 86,13 лв.,
представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 74499/2017г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлил иска за главница за разликата
над 727, 47 лв. до пълния предявен
размер от 753,84 лв. и за периода м. 05.2014г. до м. 08.2014г., иска за
лихва за разликата над 86,13 лв. до
пълния предявен размер от 89,25 лв., като погасени по давност, както и
иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 1,72 лв.
като неоснователен и недоказан. Признал за установено по отношение
на Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 727,47
лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 09.2014г. до м. 04.2017г.,
сумата от 10,43 лв., представляваща главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 86 от ЗЗД сумата от 86,13 лв.,
представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 74499/2017г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлил иска за главница за разликата
над 727,47 лв. до пълния предявен размер
от 753,84 лв. и за периода м.
05.2014г. до м. 08.2014г., иска за лихва за разликата над 86,13 лв. до пълния предявен размер от 89,25 лв., като
погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1.72 лв. като неоснователен и недоказан. Признал
за установено по отношение на Н.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2909,87
лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 09.2014г. до м. 04.2017г.,
сумата от 41,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 86 от ЗЗД сумата от 344,53 лв., представляваща лихва върху главницата за
незаплатена ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
74499/2017г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлил
иска за главница за разликата над 2909,87
лв. до пълния предявен размер от 3015,34 лв. и за периода м. 05.2014г. до м.
08.2014г., иска за лихва за
разликата над 344,53 лв. до пълния предявен размер от 357,01 лв., като
погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 6,86 лв. като неоснователен и недоказан.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния
представител юрисконсулт С.Д.в отхвърлителната
част, а именно по отношение на И.Г.И.,
ЕГН **********, в частта, в която е отхвърлен
иска за главница за разликата над 727, 47 лв. до пълния предявен размер от
753,84 лв. и за периода м. 05.2014г. до м. 08.2014г., иска за лихва за
разликата над 86,13 лв. до пълния предявен размер от 89,25 лв., като погасени по давност, както и
иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 1,72 лв.,
по отношение на Е.Г.И., ЕГН **********
в частта, в която отхвърлен иска за
главница за разликата над 727, 47 лв. до пълния предявен размер от 753,84 лв. и
за периода м. 05.2014г. до м. 08.2014г., иска за лихва за разликата над 86,13
лв. до пълния предявен размер от 89,25 лв.,
като погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,72 лв., по отношение на Н.П.Г., ЕГН ********** в частта, в която отхвърлил иска за главница за разликата над 2909,87 лв. до пълния
предявен размер от 3015,34 лв. и за периода м. 05.2014г. до м. 08.2014г., иска
за лихва за разликата над 344,53 лв. до пълния предявен размер от 357,01 лв., като погасени по давност, както и иска
за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6,86 лв. Сочи се, че съдът е приел, че са погасени по давност
всички дължими суми по фактури за период м.01.05.2014 г.-31.08.2014 г. От
данните по делото е видно, че става въпрос за вземания за процесния период,
обективирани в издадената фактура № **********/31.07.2015 г., издадена със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момент според въззивника започва да тече
давността. Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 19.10.2017
г., а именно преди изтичане на тригодишния давностен срок. В ОУ, а именно чл.32,
ал.1 от тях е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и
ответниците/ са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ,
а именно в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на издаването. Съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по
фактура за м.07.2015 г. стават изискуеми едва м.09.2015 г., поради което
процесната сума по издадената фактура не е погасена по давност. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни И.Г.И., ЕГН **********, Е.Г.И., ЕГН ********** и Н.П.Г., ЕГН **********, и
тримата с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Ж.Г.Ж., от САК, със
съдебен адрес: ***, офис 5 оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД срещу И.Г.И., Е.Г.И. и Н.П.Г. за признаване за установено по отношение на ответниците, че му дължат разделно при описаните в
исковата молба квоти, сумата от 4523,01лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената ТЕ за периода м. 05.2014г. - м.04.2017г., както и дължима сума
за реално потребена енергия, отразена в общи фактури, подробно описани в
исковата молба, сумата от 535,52 лв. - законна лихва за забава върху ТЕ за
периода от 01.11.2014г. до 11.10.2017г., сумата от 62.58 лв. главница за дялово
разпределение и сумата от 10.29 лв. лихва върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 74499/2017г. на 35 с-в, срещу
която ответникът възразил. Претендира и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците И.Г.И., Е.Г.И. и Н.П.Г. са оспорили предявените искове с
възражението за изтекла погасителна давност за част от процесния период. Не са
оспорили наличието на облигационна връзка
и количеството доставяна ТЕ и нейната стойност.
Съдът приема за безспорно, че ответниците са потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.,
като заявлението е подадено на 19.10.2017 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Както бе посочено по-горе, исковият период обхваща времето от м.05.2014 г.
до м.04.2017 г., като заявлението е подадено на 19.10.2017 г. За периода
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. в сила са ОУ от 2014 г./ в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на
последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни
като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе
разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на
цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
01.05.2014 г. до м.06.2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ЕПК е подадено на 19.10.2017
г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди тази
дата като това обстоятелство не може да
бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура № **********/07.2015 г.
Издаването
на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на
месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е
доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка,
т.е. в резултат от изравняването да
е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен
момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно
в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата
на дружеството.
Съдът е изчислил, че за периода м.09.2014 г. до м.04.2017 г. главницата за
ТЕ възлиза на 4364,81 лв. и законосъобразно е приел, че искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 4523,01 лв. Правилно
е изчислен по реда на чл.162 ГПК и искът за лихва върху непогасената част от
главницата от 516,79 лв.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответниците И.Г.И., ЕГН **********,
Е.Г.И., ЕГН ********** и Н.П.Г., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Ж.Г.Ж., от САК, със съдебен адрес: ***, офис 5
като основният мотив е свързан с допуснато от съда съществено процесуално
нарушение, състоящо се в обстоятелството, че съдът е обосновал правните си
изводи въз основа на доказателства, представени от ищеца извън всякакви
допустими процесуални срокове. В конкретния казус, още с доклада по делото от
30.04.2018 г., съдът е указал на ищеца съгласно чл.146, ал.2 ГПК, че към
исковата си молба същият е представил неотносими към спора доказателства и е
дал едноседмичен срок за отстраняване на нередовността. Указанията не са били
изпълнени нито в указания срок, нито в срока по чл.143, ал.2 ГПК. Следва да се
приеме, че след датата на първото по делото съдебно заседание, когато
проекто-докладът е обявен за окончателен, се е преклудирала възможността ищецът
да прави нови доказателствени искания и да сочи нови доказателства. Ето защо
според въззивниците, не е съществувала процесуална възможност, въпреки
постановеното на 02.07.2018 г. определение, представените след него писмени
доказателства да бъдат приети и обсъдени и въз основа на тях да бъде
постановено съдебно решение. Представените до приключването на съдебното дирене
писмени доказателства/ последно в проведеното на 06.06.2018 г./, са ирелевантни
за предмета на процесното дело. Относно разноските се сочи, че след отхвърляне
на исковата претенция в пълен размер, то и разноските по водене на делото пред
първата инстанция също следва да бъдат присъдени в пълен размер. Претендират
разноски и за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч. не взема становище по тази
въззивна жалба.
Съдът приема, че и тази въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
От данните по делото е видно, че действително с доклада по делото с
определение от 30.04.2018 г., съдът съгласно чл.146, ал.2 ГПК, е указал на
ищеца, че към исковата си молба същият е представил неотносими към спора
доказателства. Дал е възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи описаните в
исковата молба документи. По делото е приложа призовка, получена от
представител на ищеца на 08.05.2018 г., в която обаче въпросното разпореждане не е било съобщено на ищовото
дружество, поради което то не е било изпълнено нито в дадения едноседмичен
срок, нито в срока по чл.143, ал.2 ГПК. На практика, ищецът не е бил запознат с
разпореждането, обстоятелство, мотивирало съда да отмени дадения в открито
съдебно заседание с протоколно определение на 06.06.2018 г. ход по същество, да
възобнови съдебното дирене и да съобщи на ищеца дадената възможност като му
укаже с определение от 02.07.2018 г., че към исковата молба е приложил документи,
неотносими към настоящия спор. Изводът е, че не е налице твърдяното от
въззивниците/ответници допуснато от съда съществено процесуално нарушение.
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.10.2018 г. по гр.дело № 2625/2018
г. на СРС, І ГО, 35 с-в.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.