№ 171
гр. Б., 06.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело №
20251200500088 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Ж. Г. М.,
ЕГН ********** и Г. Г. М., ЕГН **********, чрез адв. С. Л., против решение
№ 815/ 06.11.2024 г., постановено по гр. д. № 819/ 2023 г. по описа на РС – Б., с
искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Поддържа се, че районният съд е приел правилно, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 04279.616.6 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-32
от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр. Б., п.к. 2700, ул.Д.Б.№,
както и че върху този поземлен имот през 1996 г. са построени незаконно
процесните гаражи, нанесени впоследствие в кадастралната карта с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 /по отношение на извода, че
процесните гаражи представляват незаконни строежи съдът правилно е
1
кредитирал заключението на вещото лице инж. Ю., че за процесните гаражи с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 не са издавани, респективно не
са одобрявани по съответния ред от компетентен административен орган
строителни книжа - инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за
открИ.е на строителна линия и ниво, и други такива, като следва да се има
предвид, че по делото е приложено и необсъденото от съда Писмо № М-00-95
от 22.04.2024 г. на зам.кмет на Община Б., издадено въз основа на съдебно
удостоверение по настоящото дело, от което е видно, че за сгради с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 по кадастралната карта на
Б., разположени в УПИ ХХХ-2820 от кв. 114 по плана на гр. Б., 11-ри
микрорайон не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано
разрешение за строеж, както не са издавани акт за узаконяване и
удостоверение за търпимост.
Навежда се, че районният съд е приел още, че - обемът на правото на
строеж се определя от рамките на договора или административният акт, с
който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на основание
утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има
юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по
приращение от собственика на земята /в този смисъл са Решение № 316 от
20.05.2013 г. по гр.дело № 217 / 2012 г. на ВКС, II г.о., Решение № 189 от
22.12.2014 г. по гр. дело № 2640 / 2014 г. на ВКС, I г.о., Решение № 118,от
16.11.2016 г. по гр. дело № 766 / 2016 г. на ВКС, II г.о., Решение № 105 от
04.10.2019 г. по гр. дело № 818 / 2019 г. на ВКС, II г.о. и други, както и че -
изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или
на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на
това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост
или не /когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става
собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от
ЗС, а когато не е самостоятелен обект - то става собственост на собственика на
сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС/
- в този смисъл са Решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр. дело № 3954 от 2009
г. на ВКС, II г.о., Решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр. дело № 291 от 2011 г. на
ВКС, I г.о., Решение № 778 от 16.11.2010 г. по гр. дело № 1096 от 2009 г. на
ВКС, I г.о., Решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр. дело № 1273/2013 г. на ВКС,
I г.о. и други.
2
Поддържа се, че въпреки, че е приел за правилни тълкуванията, дадени в
цитираните по-горе решения на Върховния касационен съд, районният съд не
е приложил правилно същите при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение.
В нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл. 92 от Закона
за собствеността, съдът е отхвърлил неправилно предявените искове по
отношение на процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3, въпреки, че по делото беше доказано при условията на пълно и
главно доказване, че ищците са собственици на тези гаражи по
приращение - като изградени в тяхна земя /УПИ/ без да са учредявали право
на строеж на когото и да било.
Прави се довод, че първоинстанционният съд напълно необосновано и в
разрез със събрания по делото доказателствен материал, включително и с
оглед съдържанието на приетия по делото нотариален акт за суперфиция №
71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд,
първостепенният районен съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че
върху поземлен имот с идентификатор 04279.616.6 от страна на ищците
било учредено право на строеж за процесиите гаражи на И.Б. ООД, както и
че строителството на тези гаражи не било извън обема на учреденото право
на строеж с нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от
05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд.
Навежда се, че съдът е стигнал до тези неправилни и необосновани изводи
в нарушение на чл. 20 от ЗЗД и правилата на формалната логика, като е
тълкувал превратно и против всякакви логични правила съдържанието на
договора за суперфиция, обективиран в нотариален акт за суперфиция № 71,
том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд и
волята на страните, изразена в него, като същевременно не е преценил, че
единственото основание за издаване на този нотариален акт за
суперфиция са приетите по делото Скица-виза № 466 от 13.03.1995 г.,
издадена от Главния архитект на община Б. и одобрените на 22.05.1995 г. от
същия главен архитект архитектурни проекти за жилищната сграда,
предвидена за изграждане съгласно квартално-застроителния план, одобрен
със Заповед № 246 от 11.05.1994 г. на Кмета на община Б., който план е
действащ към момента на одобряване на горепосочения архитектурния проект
на жилищната сграда. Сочи се, че нормативната уредба и горепосочената
практика на ВКС не са приложени правилно от съда в обжалваното решение,
като обжалваното решение е постановено при грубо нарушение и на чл. 63, ал.
2 от Закона за собствеността. Прави се довод, че не може да има съмнение, че
преценката за това в какъв обем е учредено правото на строеж се прави и с
оглед тълкуването на волеизявленията на страните в договора за
учредяване право на строеж и спрямо рамките на установения обем на
учреденото право на строеж се преценява дали реализираното строителство е
извън тези рамки - в този смисъл е практиката на ВКС, посочена по-горе.
Прави се довод, че неправилното тълкуване на волята на страните по
договора за учредяване право на строеж е довело до неправилния извод
на районния съд, че волеизявленията на страните по този договор били за
учредяване на право на строеж за жилищна сграда и гаражи, които да се
3
изградят в поземления имот /отделно от жилищната сграда/. Този извод на
съда е в пълно противоречие с даказателствата по делото и съдържанието на
горепосочения нотариален акт за суперфиция, което съдържание е тълкувано
превратно от съда в нарушение на чл. 20 от ЗЗД и противоречи на
действително изразената воля на страните по договора за учредяване право на
строеж, обективирана в този нотариален акт.
Поддържа се, че е абсурдно приетото от съда, че от текста на договора
за суперфиция не следвал изводът, че процесните гаражи е следвало да бъдат
в жилищната сграда. Налице е пълно объркване на съда и липса на каквато и
да било логика в приетото от него, както и е налице вътрешно противоречие в
мотивите на решението му по отношение на въпроса къде следва да се
намират гаражите, за които е учредено право на строеж с нотариален акт за
суперфиция № 71, том 111, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския
районен съд.
Навежда се, че според районния съдия от текста на договора за суперфиция
ставало ясно, че гаражите, за които е учредено право на строеж с цитирания
нотариален акт е следвало да бъдат общо осем, от които два са за
учредителите на правото на строеж ищците Ж. М. и Г. М., а шест за строителя
И.Б. ООД.
За това, че в съдържанието на нотариален акт за суперфиция № 71, том III,
дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд страните са
посочили под номера от 1 до 8 общо осем гаража в жилищната сграда, за която
е учредено право на строеж с този нотариален акт не може да има съмнение,
като за да се стигне до този извод не е необходимо договора за суперфиция,
обективиран в този нотариален акт да бъде тълкуван - в него изрично е
записан броя на гаражите, за които страните са се договорили, колко от тях и
кои гаражи да станат собственост на ищците след построяването на
жилищната сграда, като за определените за ищците два гаража с номера 1 и 2
са посочени само техните площи, които очевиздно се различават от площите
на процесните два гаража с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3.
Прави се довод, че не е необходимо договорът за суперфиция да бъде тълкуван
в частта му, касаеща точния брой на гаражите, които страните са желаели да
бъдат построени в жилищната сграда, след като броят им е посочен изрично в
нотариалния акт.
Поддържа се, че въпросът дали е било възможно или не в рамките на
жилищната сграда да бъдат построени осем гаража е без никакво значение
за настоящия правен спор, тъй като спорът не касае жилищната сграда, а
процесните гаражи, които не са свързани технологично с жилищната сграда
и които представляват самостоятелни сгради по смисъла на ЗКИР. Приетото от
съда, че понеже строителят е построил по-малко от предвидените в
суперфицията общо осем гаража, а именно само шест гаража, сред които и
процесиите два гаража с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3,
изградените от строителя сгради /явно има предвид процесиите гаражи/ не
били извън обема на учреденото право на строеж, се поддържа, че е
нелогично.
Навежда се, че до подобно съждение, а именно: че построяването на
процесиите гаражи не било извън обема на учреденото право на строеж, не
може да доведе и изводът на вещото лице инж. Ю. по приетата СТЕ, че на
партерния етаж на жилищната сграда няма проектирани гаражи, а са
разработени магазин и ателие. Това какви са били проектите на жилищната
сграда към момента на сключването на горепосочения договор за суперфиция
от 05.06.1995 г. има значение само за обектите в тази сграда, но няма никакво
значение за процесиите гаражи, тъй като те не са предмет на тези проекти - по
4
делото се установи от съдържанието на одобрените проекти на жилищната
сграда, че същите не съдържат част, която да касае гаражите в двора, извън
жилищната сграда.
Нещо повече, в част „Ситуация" от одобрения на 22.05.1995 г.
инвестиционен проект на жилищната сграда се вижда, че в собствения на
ищците имот с пл. № 2820, който имот към датата на одобряване на проектите
представлява част от парцел Х1Х-2819,2820 от кв. 114 по плана на гр. Б., е
предвидено изграждането само на жилищна сграда Г+4+Т сточно определени
контури и местоположение, като в останалата част от имот с пл. № 2820, извън
сградата, не е предвидено изграждане на каквото и да било допълващо
застрояване, включително не е предвидено изграждане и на гаражи в двора,
извън жилищната сграда, в това число не е предвидено изграждане и на
процесните два гаража с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3. В
одобрения на 22.05.1995 г. от Главния архитект на община Б. инвестиционен
проект на жилищната сграда - част „Ситуация" е посочена Скица-виза № 466
от 13.03.1995 г., като в него изрично е посочено, че същият е разработен на
основание тази скица-виза. Следва да се има предвид, че в нотариален акт за
суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския
районен съд е записана само Скица-виза № 466 от 13.03.1995 г., издадена от
Главния архитект на община Б., която касае единствена жилищната сграда,
нанесена впоследствие в кадастралната карта като сграда с идентификатор
04279.616.6.1, но не е описана скица-виза за процесните гаражи в двора, извън
жилищната сграда, тъй като такава скица-виза не е съществувала и не е имало
как да бъде издадена при действащия КЗСП.
В настоящия случай, преценката за обема на учреденото право на строеж с
горепосочения нотариален акт за суперфиция не може да бъде направена само
въз основа на тълкуване на волята на страните по договора за учредяване
право на строеж, обективиран с този нотариален акт.
Поддържа се, че освен, че неправилно и в нарушение на чл. 20 от ЗЗД съдът
е тълкувал волята на страните по договора за учредяване право на строеж,
оформен с нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от
05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд, съдът не се е съобразил и с
факта, че при сключването на този договор не е представен никакъв
архитектурен проект за процесните гаражи, разположени в двора, извън
жилищната сграда, за която жилищна сграда е учредено право на строеж с
този нотариален акт.
Навежда се, че за да бъде надлежно учредено право на строеж, следва да е
безспорно уточнено върху кой конкретен имот, за кой конкретен обект и в
какъв обем се предоставя правото на строеж. При това положение приетото от
съда, че страните по договора за суперфиция от 05.06.1995 г. били имали воля
за учредяване на право на строеж за жилищна сграда и гаражи в двора, извън
тази жилищна сграда е неправилно, тъй като в този договор /нотариален акт/
не е записано изрично да се учредява право на строеж за гаражи в двора, извън
жилищната сграда, а и това очевидно не е имало как да стане в отклонение на
КЗСП и скицата-виза за проектиране, описана в нотариалния акт за
суперфиция, както и при липсата на скица-виза за изграждане на гаражи в
двора, извън жилищната сграда.
Факт е, че в нотариалния акт за суперфиция не са посочени никакви
граници на посочените в него само като номера осем броя гаражи /само за
гаражи с номера 1 и 2 са посочени площи, които обаче се различават с
площите на процесиите два гаража с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3/, като същевременно в същия нотариален акт не е посочено и
къде точно в незастроената от жилищната сграда част от двора ще бъдат
5
разположени тези осем броя гаражи - именно защото посочените в
нотариалния акт за суперфиция осем броя гаражи не са предвидени за
изграждане извън жилищната сграда, предмет на този нотариален акт, в същия
не е посочено къде точно в двора следва да бъдат построени такива гаражи,
както и какви следва да бъдат техните граници, като също така в него не са
посочени конкретни площи на осемте броя гаражи, цитирани в нотариалния
акт /в нотариалния акт за суперфиция осем с номера от 3 до 8, включително,
които следва да получи суперфициаря И.Б. ООД /, не е записано от колко
етажа.
Сочи се, че съдът не се е съобразил и с приетия от него факт, че процесните
гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 са незаконни строежи,
за които не са издавани, респективно не са одобрявани по съответния ред от
компетентен административен орган строителни книжа - инвестиционен
проект, разрешение за строеж, протокол за открИ.е на строителна линия и
ниво, и други такива, като по тази причина няма как тези незаконни гаражи да
бъдат предмет на договора за учредяване на право на строеж оформен с
нотариален акт за суперфиция, дори да е имало воля на страните по договора
да бъде учредено право на строеж и за същите гаражи, заедно с жилищната
сграда, каквато воля разбира се не е имало.
По отношение на тълкуването на волеизявленията на страните по
горепосочения договора за учредяване на право на строеж следва да се има
предвид следното. Освен това, в настоящия случай районният съд е тълкувал
съдържанието на нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от
05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд превратно, в разрез с
действителната воля на страните, изразена в него и удостоверена от
нотариуса. От съдържанието на договора за суперфиция от 05.06.1995 г. е
видно, че страните са се уговорили за отстъпване право на строеж на
„ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖИ върху имот с пл. № 2820, който заедно с
имот с пл. № 2819 образуват съсобствен парцел XIX в кв. 114 по плана на Б.,
което право на строеж да се извърши съгласно надлежно утвърден
архитектурен проект ...". Прави се довод, че страните по горепосочения
договор за суперфиция изрично са посочили в този договор, че правото на
строеж се учредява съгласно надлежно утвърден архитектурен проект, като в
доказателствената част на нотариалния акт, в който е обективиран договора за
суперфиция е записано, че при съставянето на акта се представя „Одобрен
архитектурен проект", без надлежна конкретизация на същия за това кога и от
кого е одобрен.
Навежда се, че единственият одобрен архитектурен проект за жилищната
сграда, за която е учредено право на строеж с нотариален акт за суперфиция
№ 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд
е този архитектурен проект, който е одобрен на 22.05.1995 г. от Главния
архитект на Община Б., както и че същият касае само и единствено
жилищната сграда, която е била предвидена за изграждане по квартално-
застроителния план, одобрен със Заповед № 246 от 11.05.1994 г. на Кмета на
община Б., който е действащ към момента на одобряване на горепосочения
архитектурния проект. Това се установява както от събраните и приети по
делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите лица,
включително и от заключението на вещото лице инж. Ю., като от същите
доказателства и заключения на вещи лица, включително и от показанията на
свидетеля Емануил Манолов, който е управител на суперфициаря И.Б. ООД,
се установява по безсорен начин и фактът, че за процесиите гаражи с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 никога не са одобрявани
инвестиционни проекти /архитектурни проекти/, което се потвърждава и от
6
факта, че за тази гаражи не са издавани протокол за строителна линия и ниво,
както и разрешение за строеж. Одобреният на 22.05.1995 г. от Главния
архитект на Община Б. архитектурен проект по всички части е представен от
ищците по делото и е приет като доказателство без оспорване от страните по
делото. От съдържанието му се установява по безспорен начин, че същият
касае само и единствено жилищната сграда /сега нанесена с идентификатор
04279.616.6.1 по КККР на гр. Б./, като част „Ситуация" на този проект не
съдържа никакво допълващо застрояване в рамките на имот с пл. № 2820
/сега нанесен с идентификатор 04279.616.6 по КККР на гр. Б./, а и в целия
парцел XIX от квартал 114 по плана на Б., в който е бил включен имот с пл. №
2820 не е предвидено каквото и да било допълващо застрояване. Навежда се,
че по настоящото дело се установило по безспорен начин, както че за
процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 никога
не е имало одобрени архитектурни /инвестиционни/ проекти, така и че не е
имало как такива проекти да бъдат одобрени от съответния административен
орган, тъй като не са предвидени по действащия квартално-застроителен
и силуетен план и за тях не е била издавана виза за проектиране по
смисъла на разпоредбата на чл. 220, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ /отм./, действала
към момента на сключването на договора за суперфиция, посочен по-горе.
Прави се довод, че както поради липсата на действителна воля за учредяване
на право на строеж за гаражи извън жилищната сграда от страните по
договора за суперфиция, обективиран нотариален акт за суперфиция № 71,
том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд, така
и поради липсата на надлежно утвърден архитектурен проект за такива
гаражи в двора, извън жилищната сграда, която е предмет на този
нотариален акт за суперфициия, няма как да се приеме, че за процесиите
гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3, построени незаконно
като самостоятелни сгради /извън жилищната сграда, нанесена в
кадастралната карта с идентификатор 04279.616.6.1/ било учредено право на
строеж от собствениците на поземления имот /ищците/, в който се намират
същите гаражи - като е приел обратното съдът е нарушил закона. Съгласно чл.
18 от Закона за задълженията и договорите, договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти
трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Прави се довод, че възникването на вещното право на строеж и
индивидуализацията на обектите, който ще бъде собственост на суперфициара
се извършва с нотариалният акт, в който се посочва и обема на отстъпеното
право на строеж. Носителят на правото на строеж ще стане и собственик
на изграденото в чужда земя със самият факт на построяването на
обектите, поради което всяко отклонение от договореното в нотариалния акт
налага извод или за допусната грешка, която следва да се отстрани с друг
нотариален акт или за това, че не е възникнало правото на собственост, което
се учредява само с формален договор.
Тълкуването на договора с оглед действителната воля на страните
касае само неговите облигационни последици и не се отразява върху вещно
правните последици на нотариалния акт - в този смисъл е Решение № 648 от
29.06.2011 г. по гр. дело № 915 от 2009 г. на ВКС, I г.о. /касационното
обжалване по това дело на ВКС е допуснато по въпросите въпросите как
се определя обемът на отстъпеното право на строеж, когато обекта, който е
реализиран се отклонява от утвърдения архитектурен проект; коя е опорната
точка при тълкуване на отстъпеното право на строеж - одобреният
архитектурен проект по който е учредено ограниченото вещно право или
фактическото изпълнение на сградата и допустимо ли е тълкуване на договор
с аргументи извън отношенията на страните/. ВКС е приел в горепосоченото
7
решение от 29.06.2011 г., че нотариалният акт се сключва съобразно
настоящите условия, а не съобразно бъдещите планове на страните, като по
конкретния казус, разгледан от ВКС в това решение е прието, че от това
следва отговора, че между апартамента за който е учредено правото на строеж
и този който е реализиран на място и се претендира липсва идентичност.
Приведено към настоящия случай, приетото от ВКС в цитиранато Решение
№ 648 от 29.06.2011 г. по гр. дело № 915 от 2009 г. на ВКС, I г.о. означава, че
при тълкуването на договора за суперфиция от 05.06.1995 г., обективиран в
нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на
нотариус при Б.ския районен съд няма как да се приеме, че страните са
договорили учредяване на право на строеж и за гаражи в двора, извън
жилищната сграда, дори да са имали такива намерения - евентуални бъдещи
планове /доказателства за което разбира се липсват по делото/.
„Настоящите условия" по смисъла на приетото в Решение № 648 от
29.06.2011 г. по гр. дело № 915 от 2009 г. на ВКС, I г.о., относими към спора по
настоящото гражданско дело са следните: При сключването на договора за
суперфиция от 05.06.1995 г., обективиран в нотариален акт за суперфиция №
71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд не
е имало условия за сключване на договор за учредяване право на строеж
за самостоятелни гаражи в двора, извън жилищната сграда, тъй като
такива гаражи не са предвидени със скица-виза за проектиране, каквато не е
издавана изобщо /дори след сключването на този договор за суперфиция/,
както и не е имало одобрени архитектурни проекти за такива гаражи /извън
жилищната сграда, за която е учредено право на строеж/.
Прави се довод, че при това положение няма как да се приеме, че с
договора за суперфиция от г. е учредено право на строеж за гаражи в двора,
извън жилищната сграда, като е абсурдно приетото от районният съд, че от
текста на договора за суперфиция не следвал изводът, че процесните
гаражи е следвало да бъдат в жилищната сграда, въпреки че в този договор
са описани гаражи съгласно одобрен при сключването му одобрен
архитектурен проект, представен при сключването на нотариалния акт за
суперфиция от 05.06.1995 г., посочен по-горе, за който одобрен
архитектурен проект се установи по делото, че касае само жилищната
сграда.
Налице е пълно объркване на съда и липса на каквато и да било логика в
приетото от него, както и е налице вътрешно противоречие в мотивите на
решението му по отношение на въпроса къде следва да се намират гаражите,
за които е учредено право на строеж с нотариален акт за суперфиция № 71,
том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд.
Според районния съдия от текста на договора за суперфиция ставало ясно,
че гаражите, за които е учредено право на строеж с цитирания нотариален акт
е следвало да бъдат общо осем, от които два са за учредителите на правото на
строеж ищците Ж. М. и Г. М., а шест за строителя И.Б. ООД. За това, че в
съдържанието на нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от
05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд страните са посочили под
номера от 1 до 8 общо осем гаража в жилищната сграда, за която е учредено
право на строеж с този нотариален акт не може да има съмнение, като за да се
стигне до този извод не е необходимо договора за суперфиция, обективиран в
този нотариален акт да бъде тълкуван - в него изрично е записан броя на
гаражите, за които страните са се договорили, колко от тях и кои гаражи да
станат собственост на ищците след построяването на жилищната сграда, като
за определените за ищците два гаража с номера 1 и 2 са посочени само
техните площи, които очевиздно се различават от площите на процесиите два
8
гаража с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3. Прави се довод, че не
е необходимо договорът за суперфиция да бъде тълкуван в частта му, касаеща
точния брой на гаражите, които страните са желаели да бъдат построени в
жилищната сграда, след като броят им е посочен изрично в нотариалния акт.
Въпросът дали е било възможно или не в рамките на жилищната сграда да
бъдат построени осем гаража е без никакво значение за настоящия правен
спор, тъй като спорът не касае жилищната сграда, а процесиите гаражи, които
не са свързани технологично с жилищната сграда и които представляват
самостоятелни сгради по смисъла на ЗКИР. Приетото от съда, че понеже
строителят е построил по-малко от предвидените в суперфицията общо осем
гаража, а именно само шест гаража, сред които и процесиите два гаража с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3, изградените от строителя
сгради /явно има предвид процесиите гаражи/ не били извън обема на
учреденото право на строеж, е меко казано нелогично.
До подобно съждение, а именно: че построяването на процесиите гаражи
не било извън обема на учреденото право на строеж, не може да доведе и
изводът на вещото лице инж. Ю. по приетата СТЕ, че на партерния етаж на
жилищната сграда няма проектирани гаражи, а са разработени магазин и
ателие. Това какви са били проектите на жилищната сграда към момента на
сключването на горепосочения договор за суперфиция от 05.06.1995 г. има
значение само за обектите в тази сграда, но няма никакво значение за
процесиите гаражи, тъй като те не са предмет на тези проекти - по делото се
установи от съдържанието на одобрените проекти на жилищната сграда, че
същите не съдържат част, която да касае гаражите в двора, извън жилищната
сграда. Нещо повече, в част „Ситуация" от одобрения на 22.05.1995 г.
инвестиционен проект на жилищната сграда се вижда, че в собствения на
ищците имот с пл. № 2820, който към датата на одобряване на проектите
представлява част от парцел Х1Х-2819,2820 от кв. 114 по плана на гр. Б., е
предвидено изграждането само на жилищна сграда Г+4+Т сточно определени
контури и местоположение, като в останалата част от имот с пл. № 2820, извън
сградата, не е предвидено изграждане на каквото и да било допълващо
застрояване, включително не е предвидено изграждане и на гаражи в двора,
извън жилищната сграда, в това число не е предвидено изграждане и на
процесните два гаража с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3.
Поддържа се, че в одобрения на 22.05.1995 г. от Главния архитект на
община Б. инвестиционен проект на жилищната сграда - част „Ситуация" е
посочена Скица-виза № 466 от 13.03.1995 г., като в него изрично е посочено,
че същият е разработен на основание тази скица-виза.
За да бъде надлежно учредено право на строеж, следва да е безспорно
уточнено върху кой конкретен имот, за кой конкретен обект и в какъв обем се
предоставя правото на строеж.
При това положение се оспорва довода на съда, че страните по договора за
суперфиция 05.06.1995 г. били имали воля за учредяване на право на строеж за
жилищна сграда и гаражи в двора, извън тази жилищна сграда е очевидно
неправилно, тъй като в този договор /нотариален акт/ не е записано изрично
да се учредява право на строеж за гаражи в двора, извън жилищната сграда,
което е можело да стане само в отклонение на действащия КЗСП и визата за
проектиране, както и без да е издадена нова виза за проектиране, която да
предвижда гаражи извън жилищната сграда. Друг е въпросът, че в
нотариалния акт за суперфиция не е записано къде точно в незастроената от
жилищната сграда част от двора биха били локализирани такива гаражи,
извън жилищната сграда /в него не е посочено къде точно в двора ще бъдат
построени гаражите, за които съдът неправилно приема, че следвало да бъдат
9
в двора, извън жилищната сграда, като не са посочени граници на такива
самостоятелни гаражи и техните конкретни площи, не е записана тяхната
височина и каквито и да било други технически параментри. Това не е
случайно, тъй като очевидно не е имало воля на страните по договора за
учредяване на право на строеж за сгради и гаражи отделно от нея, а за сграда с
гаражи, както е посочено в разрешението за строеж на жилищната сграда
/противно на приетото от съда, че разрешението за строеж било за сгради и
гаражи/ и както е посочено в разрешението за ползване на жилищната сграда.
Няма как с показанията на свидетелите да се обори съдържанието на
посочените административни актове - разрешението за строеж и разрешението
за ползване на жилищната сграда, а колко гаражи е имало в жилищната сграда
при нейното въвеждане в експлоатация и дали те са били осем или по-малко е
без никакво значение за настоящия правен спор, който не касае жилищната
сграда и облигационните отношения на ищците като учредители на правото
на строеж и строителя-суперфициар /горепосоченото търговско дружество,
представлявано от свидетеля Монолов, чиито показания следва да бъдат
поставени под съмнение с оглед заинтересованоста му от изхода на спора,
независимо, че не е конституиран по делото като трето лице-помагач на
ответниците/.
По въпроса за съдържанието на правото на строеж, предмет на нотариален
акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при
Б.ския районен съд трябва да се има предвид и следното. Обемът на правото
на строеж се определя от рамките на договора или административният акт, с
който е учредено, като построеното извън тези рамки, макар и на основание
утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има
юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по
приращение от собственика на земята - така Решение № 316 от 20.05.2013 г. по
гр.дело № 217/2012 г. на ВКС, II г.о. Възниква въпросът какво представлява
правото на строеж и какво се включва в понятието „ обем на учреденото право
на строеж".
Правото на строеж представлява ограничено вещно право върху чужд
недвижим имот, по силата на което притежаващото го лице може да построи
опредЕ. постройка в този имот и да стане неин собственик.
За разлика от останалите вещни права, които предполагат вече
съществуващи в материалния свят вещи, спрямо които техните титуляри могат
да осъществяват определено въздействие /право на собственост, право на
ползване, право на преминаване през чужд недвижим имот и други/, правото
на строеж е насочено и цели създаването на една нова, бъдеща вещ -
постройка, която е трайно прикрепена към притежаван от друг правен субект
недвижим имот. Възможността за застрояване на един поземлен имот е
включена в съдържанието на самото право на собственост, като същата следва
да се разглежда като едно допълнително правомощие, съществуващо наред с
правомощията владение, ползване и разпореждане в съдържанието на правото
на собственост върху недвижимия имот, което може да се обозначи като
правомощие за застрояване. Собственикът на земята може да учреди право
на строеж само с такъв обем, какъвто е обемът на неговото правомощие за
застрояване на имота.
Поради това чл. 180 от ЗУТ посочва, че правото на строеж се учредява в
съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за
проектиране, издадена от главния архитект на общината (района) в
предвидените от закона случаи. Съответните общински органи посочват
обема /застроената площ и допустимата височина на застрояване/ на
правомощието за застрояване, което се включва в съдържанието на правото на
10
собственост върху поземления имот. Липсата на подробен устройствен план,
респективно на виза за проектиране, води до нищожност на договора за
учредяване на правото на строеж, тъй като последният ще е с невъзможен
предмет/чл. 26, ал. 2, предложение 1-во от ЗЗД/.
По този начин нормативната уредба в значителна степен лимитира
свободата на договаряне, когато се учредява право на строеж в територии,
регулирани от подробни устройствени планове, както е в случая. Последваща
конкретизация на обема на правото на строеж се извършва чрез одобряването
на архитектурния проект за сградата и издаването на разрешение за строеж,
каквито в случая липсват по отношение на процесиите гаражи с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3.
Приетото в чл. 180 от Закона за устройство на територията се отнася в
пълна степен и за нормативната уредба, действала преди приемането на този
закон по време на изграждането на процесиите незаконни гаражи - ЗТСУ и
ППЗТСУ /в този смисъл е и посоченото от вещото лице инж. Ю. на страници
11-та и 15-та на заключението му по допуснатата съдебно-техническа
експертиза/.
Без да бъде издадена за самостоятелни гаражи извън жилищната сграда
виза за проектиране по смисъла на разпоредбата на чл. 220, ал. 1, т. 2 от
ППЗТСУ /отм./, действала към момента на сключването на договора за
суперфиция, посочен по-горе, то и няма как да се определи в какъв обем би
било учредено право на строеж за такива гаражи с договора за суперфиция.
Освен това, за да бъде надлежно учредено право на строеж е необходимо
обектите, за които същото се учредява да са индивидуализирани ясно,
подробно и разбираемо чрез вид, площ, етажност /височина/ и
местонахождение, включително с посочване на техните граници, каквото
индивидуализиране в случая липсва.
Така, че в настоящия случай посочването в нотариален акт за суперфиция
№ 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г. на нотариус при Б.ския районен съд,
че се учредява право на строеж за „СГРАДА И ГАРАЖИ" не е достатъчно да
се приеме, че такова право на строеж е учредено за гаражи в двора, извън
жилищната сграда, включително и за процесиите гаражи с идентификатори
04279.616.6.2 и 04279.616.6.3.
В нотариален акт за суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г.
на нотариус при Б.ския районен съд е посочено, че се отстъпва „ПРАВО НА
СТРОЕЖ на ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖИ върху имот 2820 ..., което
право на строеж да се извърши съгласно надлежно утвърден
архитектурен проект ...". След като страните са уговорили, че обемът на
учреденото право на строеж се определя от утвърден архитектурен проект,
какъвто в случая е този одобрен на 22.05.1995 г., то след осъществяването на
строежа, суперфициарят е придобил право на собственост само върху
обекти, включени в този утвърден архитектурен проект, които са
определени за него, като е без значение дали в нотариалния акт за
суперфиция са цитирани и други обекти /в случая гаражи без надлежна
индивидуализация за местоположение, площ и граници/, които не са включени
в утвърдения архитектурен проект.
От доказателствата по делото, включително и от горепосочения
Констативен акт № 3 от 12.05.2021 г., издаден от работна група към Община
Б., се установи, че такъв надлежно утвърден архитектурен проект има
само за жилищната сграда /Г+4+Т/, която е предвидена по действащия към
момента на учредяването на правото на строеж квартално-застроителен и
силуетен план, но няма и никога не е одобряван архитектурен или какъвто и
11
да е друг проект за процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3, както и за останалите четири гаражи с идентихикатори
04279.616.6.4, 04279.616.6.5, 04279.616.6.6 и 04279.616.6.7, разположени в
двора, извън жилищната сграда.
Прави се довод, че няма как записаното в горепосочения нотариален акт за
суперфиция „... ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖИ ..." да се тълкува в смисъл,
че е имало воля за учредяване на право на строеж на жилищна сграда,
предвидена съгласно действащия КЗСП и отделно на самостоятелни гаражи
извън тази жилищна сграда, каквито не са предвидени по действащия КЗСП и
за които никога не е издавана виза за проектиране /включително след
подписването на нотариалния акт за суперфиция, посочен по-горе/, което от
своя страна води до невъзможност за съществуване на „надлежно утвърден
архитектурен проект" за тях, каквото е изискването, посочено в нотариалния
акт за суперфиция.
Оспорва се правилността на обжалваното решение и по отношение на
неправилно приетото от съда, че ответниците били придобили по давност
процесиите гаражи. Твърденията на всички ответници с тази насока са
неоснователни и недоказани по делото. Сочи се, че е абсурдно приетото от
съда, че ответниците били добросъвестни владелци, след като никой от
нотариалните актове, с които се легитимират формално не касае процесиите
гаражи.
Сочи се, че опитите им да докажат по делото, че гаражите, предмет на
приетите по делото нотариални актове били на двора, извън жилищната
сграда, а не в същата се неуспешни.
Няма как договорите, оформени с тези нотариални актове да направят
ответниците собственици на процесиите гаражи или добросъвестни владелци,
поради което цитираната от районния съд практика на ВКС по приложението
на чл. 70, от ЗС няма никакво значение в случая - по този въпрос са изложили
подробни съображения в исковата молба и в хода на делото, включително и в
писмената защита пред районния съд, които молим да бъдат взети предвид във
въззивното производство по настоящата жалба, като приетото в обратния
смисъл от районния съд е неправилно и противоречи на закона,
доказателствата, включително и съдържанието на нотариалните актове и на
формалната логика.
Без значение е дали ответниците са знаели, че сключват договори с
несобственици, тъй като нотариалните актове, обективиращи тези договори не
касаят процесиите гаражи и нямат вещнопрехвърлителен ефект.
Навежда се, че по отношение на въпроса дали незаконен гараж, изграден
в дворищнорегулационен парцел по смисъла на ЗТСУ /отм./ и съответно
УПИ по смисъла на ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа /одобрен
от компетентния административен орган архитектурен инвестиционен проект,
протокол за строителна линия и нива и др./ и за който незаконен гараж не е
издавано разрешение за строеж, както и който гараж не е търпим строеж по
смиела на ЗУТ и останалите нормативни актове, може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка или на придобИ.е по давност, съдът е постановил
обжалваното решение в противоречие с материалния закон и практиката на
ВКС, включително с цитираната в исковата молба и в писмената ни защита по
делото пред районния съд.
Съдът в грубо нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил
в тяхната съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства,
както и твърденията и доводите на ищците и не е съпоставил
доказателствения материал с твърденията и възраженията на страните,
12
което е довело до необоснованите му изводи за учредяване на право на
строеж за гаражи в двора, извън жилищната сграда, както и че ответниците
били придобили чрез сделки или по давност право на собственост върху
процесиите гаражи.
Поддържа се, че ответниците не са придобили право на собственост върху
процесиите гаражи както чрез правни сделки, така и по давност, включително
и защото по отношение на процесиите незаконни гаражи не е издавано
удостоверение за търпимост.
Съдът неправилно е отхвърлил негаторните искове по чл. 109 от ЗС срещу
всички ответници и по отношение и на двата незаконни гаражи с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3, след като е приел, макар и
неправилно, че ищците не били собственици по приращение на процесните
гаражи.
Негаторните искове са доказани по основание и е следвало да бъдат
уважени изцяло по отношение на всички ответници. Безспорно е, че
процесните гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 пречат на
ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху
собствения им поземлен имот, в който са построени тези гаражи, както върху
застроената от тях площ, така и върху площта от дворното място, необходима
за достъп в автомобили до процесните гаражи и за маневриране, която на
практика се изчерпва с почти цялата незастроена площ на дворното място,
видно от събраните о делото доказателства.
В допълнителната въззивна жалба се сочи, че по отношение на сделките,
оформени с нотариалните актове, с които ответниците и техните
„праводатели" само формално се легитимират като собственици на
процесиите гаражи, без реално да са такива. Съдът е приел неправилно, че в
конкретния случай процесиите договори за продажба и за двата процесни
гаража, сключени във формата на нотариални актове, посредством които
„праводателите" на ответниците и самите ответници били получили владение
върху гаражите, трябвало да се приеме, че представлявали правно основание,
годно да ги направи собственици, тъй като сделките били валидни.
Сочи се, че така приетото от съда е неправилно, тъй като необосновано и в
разрез със събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност с
въпросните нотариални актове не може да се направи извод за валидност на
тези сделки. От нотариалните актове, предхождащи договорите за покупко-
продажба от 19.12.2001 г. и от 20.03.2008 г. /оформени със съответните
нотариални актове/ и послужили като основание за сключването на тези
договори от 19.12.2001 г. и от 20.03.2008 г., се вижда, че същите нотариални
актове обективират сделки за гаражи, разположени в жилищната сграда, което
е отчетено и от съда в мотивите на обжалваното решение.
При това положение не е правилно и не е обосновано приетото от съда, че
по делото не били ангажирани доказателства, че към момента на сключване на
договорите за покупко-продажба от 19.12.2001 г. и от 20.03.2008 г.
„праводателите" на ответниците не били знаели, че придобиват от
несобственик, респективно че придобивното основание на „праводателите" им
е нищожно или най-малкото - оспорено.
С оглед на тези очевидно неправилни изводи на съда, същият е приел, че
ответниците били добросъвестни владелци.
При внимателен и непредубеден прочит на всички приложени по делото
нотариални актове се установява, че първите сделки, оформени с нотариални
актове касаят само и единствено гаражи, разположени в жилищната сграда с
идентификатор 04279.616.1, като това е записано изрично в нотариалните
13
актове - в единия от тях дори като добавка към акта, надлежно оформена.
При това положение няма как да се приеме, че така наречените
„праводатели" на ответниците /каквито в действителност не съществуват,
поради факта, че няма сделки за гаражи извън жилищната сграда, които да са
оформени с пълвоначалните нотариални актове - преди опитите гаражите от
жилищната сграда да бъдат образно казано „изнесени" от нея, навън в двора/
били знаели, че „купуват" гаражи от собственици. Друг е въпросът, че съдът
погрешно е преценил в решението си чия е тежестта на доказване по въпроса,
дали така наречените от него „праводатели" на ответниците са знаели дали
купуват от собственици или от несобственици.
В случая е без значение дали договорите за покупко-продажба, оформени с
приетите по делото нотариални актове, предхождащи договорите за покупко-
продажба от 19.12.2001 г. и от 20.03.2008 г. са нищожни или не, тъй като
същите изобщо не касаят процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2
и 04279.616.6.3 и при това положение няма как да имат вещнотранслативен
ефект по отношение на процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3 и няма как същите да представляват някакво основание за
начало на давностно владение, включително по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС.
Съдът неправилно е приел, че ищците не били оборили твърдяна от
ответниците презумпция за добросъвестност. Не е нужно да се събират по
искане на ищците някакви допълнителни и специални за случая
доказателства, за да се приеме, че така наречените от съда „праводатели" на
ответниците са знаели, че не са собственици на процесиите гаражи с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3 при сключването на
въпросните договори за покупко-продажба именно защото процесиите гаражи
не са предмет на тези договори и същите са сключени от страните със
съзнанието, че касаят гаражи в жилищната сграда, както изрично е посочено в
съответните нотариални актове. Съдът при съществено процесуално
нарушение не е обсъдил нито един от доводите ни, направени в исковата
молба и в хода на делото, включително в писмената защита, касаещи спорните
моменти по делото, включително в нарушение на процесуалните правила не е
обсъдил довода на въззивниците, че не са издавани нотариални актове за
поправка на нотариалните актове, касаещи първите сделки, сключени за
гаражи в жилищната сграда, които нотариални актове за поправка да касаят
волята на страните по тях в смисъл да се е желаело прехвърляне на гаражи в
двора, а не в жилищната сграда, както е посочено в нотариалните актове за
покупко-продажба и дарение.
При положение, че волята на страните по нотариалните актове, касаещи
първите сделки, сключени за гаражи в жилищната сграда безспорно е била за
прехвърляне на гаражи именно в жилищната сграда, то няма как впоследствие
тази воля да бъде подменена било с дирекно описание в последващ
нотариален акт, че се прехвърля гараж в двора, извън жилищната сграда, било
чрез незаконосъобразна /нищожна/ поправка на нотариален акт, която няма
как да породи действие и да направи така, че гараж, който по сключените
преди това договори се намира в жилищната сграда изведнъж да се окаже
извън нея.
Съдът неправилно е преценил свидетелските показания по отношение на
твърденото от ответниците давностно владение, което е довело до
неправилния му извод, че последните били придобили съответните гаражи по
давност и то при добросъвестно владение, което не отговаря на
действителното правно положение.
Всъщност по делото се установи, че ответниците не са владяли процесиите
14
гаражи, а само са ги държали заключени, което означава, че не са осъществили
каквато и да е фактическа власт върху тях с намерение за своене - дори да са
имали желание да ползват гаражите /което не е доказано по делото/
ответниците и така наречените техни „праводатели" реално не са ги ползвали
както по предназначение, така и като офиси.
Освен това по делото се установи, че през 2018 г. е прекъснат достъпът с
автомобили до процесиите гаражи срещу което ответниците и който и да било
друг, не са са противопоставили, включително и чрез иск по чл. 109 от ЗС.
Това е очевидно признание на правата на ищците върху процесиите гаражи,
което прекъсва евентуално текла давност в полза на ответниците или така
наречените техни „праводатели", а нова давност - след отговорите на исковата
молба, в които ответниците заявяват претенции за придобивна давност,
очевидно не е изтекла до завеждането на делото.
Съдът е нарушил закона като е приел неправилно, че процесиите гаражи
могат да бъдат придобити чрез сделка, респективно, че същите гаражи са били
придобити от ответниците по давност, въпреки че по делото е доказано
безспорно, че процесиите гаражи представляват незаконни строежи и че
същите не са търпими строежи по смисъла на ЗУТ и другите нормативни
актове, действали към момента на изграждането им през 1996 г. без
строителни книжа и след тяхното изграждане до днес.
Съдът не се е съобразил с константната практика на ВКС, че изграденият
без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на
прехвърлителни сделки, както и за придобИ.е право на собственост по
давност само, ако е търпим строеж и то едва след издаване на удостоверение
за търпимост по реда на ЗУТ, като по тези въпроси не се е съобразил с
приетото в Решение N9 328 от 29.11.2011 г. по гр.дело № 1362 / 2010 г. на
ВКС, И-ро г.о., Решение № 399 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1013/2009 г. на на
ВКС, 1-во г.о. и Решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на
ВКС, 1-во г.о.
За това, че процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3 са незаконни строежи и че не са търпими строежи по делото са
събрани неоспорими доказателства, с които районният съд не се е съобразил.
Също така съдът не се е съобразил с това, че по делото е установено по
безспорен начин, че от страна на общинската администрация не е издавано
удостоверение за търпимост и че такова не може да бъде издадено, тъй като
липсват кумулативно дадените предпоставки за това, както и че процесиите
гаражи не са узаконявани, а и че липсва възможност за узаконяването им при
действието на ЗУТ.
Сочи се, че процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3 не са търпими строежи, както защото същите не са допустими
по действащите подробни градоустройствени планове /включително по
действащия към момента на изграждането им квартално-застроителен и
силуетен план/ и по правилата и нормативите, действали по време на
изграждането им или съгласно ЗУТ /всички доказателства по делото сочат за
това, включително и заключенията на вещите лица по всички допуснати
експертизи/, но и защото ищците Ж. Г. М. и Г. Г. М. като собственици на
терена /имота/, върху който са построени процесиите гаражи и съответно като
техни собственици по приращение, не са ги декларирали изобщо пред
одобряващите органи, включително не са ги декларирали до 31 декември
1998 г.. съобразно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Недекларирането на процесиите незаконни гаражи в срока по § 16, ал. 2 от
ПР на ЗУТ само по себе си е достатъчно да се приеме, че тези сгради не са
15
търпими строежи, тъй като предпоставките за търпимост по смисъла на §
16, ал. 2 от ПР на ЗУТ са дадени кумулативно и липсата на дори само една
от тях води и до липса на търпимост на незаконния строеж /в тази връзка
районният съд не се е съобразил при постановяване на обжалваното решение,
както с нормативната уредба, така и с практиката на ВКС, в това число и с
цитираното от нас Решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 4880 от 2013
г. на ВКС, ГК, 1 г.о./.
Следва да се има предвид и това, че разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., също не е
приложима в случая, тъй като тази разпоредба не изключва приложението на §
16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като
въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими" и се отнася
до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по § 16,
ал. 3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. - в този смисъл са Решение № 3558 от
30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд;
Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния
административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017
на Върховния административен съд и много други.
Съдът не се е съобразил с горепосочената нормативна уредба и е
потановил необосновано решение.
Освен това съдът не е преценил, че за да бъде един обект годен предмет на
учредяване на право на строеж, на правна сделка или на придобИ.е по давност
е необходимо същият да бъде индивидуализиран по начин, който
позволява този обект да бъде отграничен напълно от друг имот от същия
вид /в този смисъл съдът е игнорирал неправилно приетото с Решение № 39
от 24.03.2014 г. по гр. дело № 5059 от 2013 г. на ВКС ГК, I г. о., цитирано от
въззивниците.
Като не е обсъдил доводитеи, включително посочените по-горе, както и не
е обсъдил в тяхната съвкупност свидетелските показания и всички останали
доказателства по делото, съдът е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено като такова и исковете по чл. 108 от ЗС да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на предявените негаторни искове се поддържа, че съдът е
изложил съвсем кратки мотиви по тези искове, като не е обсъдил нито един от
доводите на страните, свързани с тях.
Сочи се, че приетото от него в нарушение на чл. 109 от ЗС и на
процесуалните правила, че не било установено, че разположените върху
поземления имот на ищците процесии гаражи с идентификатори 04279.616.6.2
и 04279.616.6.3 пречат неоснователно на ищците да ползват правото си на
собственост върху поземления им имот в пълен обем и че ответниците не били
извършвали неоснователни действия, които да ограничават правата на
ищците, е очевидно неправилно и необосновано.
Отхвърлянето на исковете ни по чл. 109 от ЗС е обвързано от съда с
неправилно приетото от него, че ответниците били собственици на
процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3, което
разбира се не отговаря на действителното правно положение, тъй като
собственици на тези гаражи по приращение - чл. 92 от ЗС са ищците.
Сочи се, че съдът изобщо не е обсъдил довода, че дори ответниците да бяха
собственици на процесиите гаражи по силата на правни сделки или по
давност, което не отговаря на действителното правно положение,
установено от събраните по делото доказателства, а и от изявленията на
страните и техните процесуални представители /включително неоспорването
16
на обстоятелствата по исковата молба, направено изрично в отговора на
ответниците К.и, което съдът в нарушение на процесуалните правила не е
обсъдил изобщо в решението си, в продължение на нарушението на съда,
свързано с отказа му с нарочно определение да приеме за безспорни по делото
признатите обстоятелства/, то ищците не са длъжни да търпят в имота си
незаконни и нетърпими строежи, каквито са процесиите гаражи с
идентификатори 04279.616.6.2 и 04279.616.6.3.
В тази връзка съдът не се е съобразил с приетото в Тълкувателно решение
№ 31 от 06.02.1985 г. по гр. дело № 10 / 1984 г. на ОСГК на ВС, че искът по
чл. 109 от ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което
ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта, като в
случаите когато е извършен строеж без разрешение или в отклонение на
дадено разрешение заинтересованият собственик не е длъжен да търпи
ограниченията, които произтичат за неговото право от създаденото състояние,
когато то е нетърпимо от закона.
В случая са извършени незаконни строежи /гаражи/ в имота на ищците,
които не са търпими строежи по смисъла на ЗУТ и очевидно ограничават
правото на собственост на ищците върху дворното им място /собственият
им поземлен имот с идентификатор 04279.616.6/, в частта на същото, в която
са изградени незаконните гаражи и която е необходима за използването
им по предназначение /като гаражи за паркиране на автомобили/, в това
число и частта от дворното място между улицата и процесиите гаражи, която е
необходима за подход към гаражите и маневриране на автомобилите /на
практика това е частта от дворното място, която не е заета от жилищната
сграда, построена в имота и не се покрива от площта по чл. 64 от ЗС, свързана
с ползването на тази жилищна сграда, като освен незаконните гаражи, сред
които са и процесиите, остава незначителна площ от двора, която е озеленена/.
Наличието по принцип на правна възможност за премахване на незаконни
строежи по административен ред, не изключва възможността от завеждане и
уважаване на иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахването на
незаконните гаражи, още повече, че по делото е установено, че е прекратена
със заповед на кмета на общината преписката за премахване на незаконните
гаражи и няма как същата да бъде възобновена /а и с оглед на настоящото
законодателство как съд или друг орган да задължи кмета на общината да
възобнови преписката и да издаде съответните заповеди за принудително
премахване на процесиите гаражи с идентификатори 04279.616.6.2 и
04279.616.6.3/.
Като е приел, че процесните гаражи не пречели на ищците, съдът е
нарушил закона, включително не се е съобразил с практиката на ВКС и е
постановил необосновано решение, в разрез с приетите по делото
доказателства и с правилата на формалната логика.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 815/
06.11.2024 г., постановено по гр. д. № 819/ 2023 г. по описа на РС – Б., с искане
за отмяната му изцяло, като бъдат уважени предявените искове. Претендират
се сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба и допълнителната такава не се правят искания за
събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска
присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.
17
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна В. Р.а, Н. Р. и И. Р., чрез адв. Д. Бойкова-Банева,
в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се подробни съображения.
Сочи се, че решението по иска по чл. 108 ЗС е правилно. Навежда се, че
в конкретния случай нормата на чл.92 от ЗС не е приложима. Тази законова
разпоредба действа „ освен ако е установено друго както изрично е записано в
нея. Така учреденото право на строеж за постройката е изключило
приложението на чл. 92 от ЗС, на което се позовават ищците. Учреденото
право на строеж от ищеца Г. М. в полза на Ж. М. при условията на чл. 63 от ЗС
изключва приложението на разпоредбата на чл. 92 от ЗС по отношение на
първия ищец. Спрямо ищците не е налице правопораждащ юридически факт,
който да определя като основателност на ревандикация на описаната в
исковата молба Сграда с идентификатор 04279.616.6.2.
Поддържа се, че по отношение на ищците, сега въззивници, е налице
правна и фактическа невъзможност за собственост върху Сграда с
идентификатор 04279.616.6.2. Този гараж е постройка на допълващо
застрояване в поземлен имот 04279.616.6 по КК и КР на град Б. по смисъла на
чл. 42 от ЗУТ. Тя няма самостоятелен статут, а е прилежаща вещ към главна
вещ - Жилище с идентификатор 04279.616.6.1.5, и двете собственост на
ответниците В. Р. К. и К. И. К. по договор за покупко- продажба на недвижим
имот № 14, том II, дело № 202 от 02.12.2021 г. по описа на нотариус М.Г.К..
Сочи се, че не се подкрепя от доказателствата по делото тезата във
въззивната жалба, че правото на строеж на гараж № 1, заснет като сграда с
идентификатор 04279.619.6.2 не е бил предмет на договора за отстъпено право
на строеж от 05.06.1995 г. Между ищците Ж. Г. М. и Г. Г. М., настоящи
въззивници, като собственици на поземлен имот пл.№ 2820 по кадастрален
план на град Б. и „Интертайм Б.“ ООД е подписан Нотариален акт за
суперфиция № 71, том III, дело № 835 от 05.06.1995 г., съгласно който първите
двама, като собственици на поземления имот, отстъпват на последното
дружество право на строеж - да построи и стане изключителен собственик на
целия партерен етаж (т.е. етажа под първия жилищен етаж), всички
самостоятелни обекти в жилищна сграда на трети, четвърти и пети етаж,
целия таван, както и на Гаражи с № 3, 4, 5, 6, 7 и 8 в описания поземлен имот,
като след изграждането на Жилище/апартамент № А-1 с площ от 91.60 кв.м.,
18
жилище/апартамент № Б-1 с площ от 97.80 кв.м., ведно с прилежащи мазе №
А-1, мазе № Б-1, и гараж № 1 с площ от 19, остават в собственост на Ж. Г. М..
В сключения на 05.06.1995 г. ищцата се е съгласила да учреди право на строеж
на обекти в поземления имот, като изрично е изразила волята си, че запазва
правото си на строеж на жилище/апартамент № Б-1, прилежащи към него мазе
№ Б-1 и гараж № 1. С подписването на описания договор ищецът Г. Г. М. е
учредил право на строеж на собственика на 1/2 идеална част от поземления
имот Ж. Г. М. да й бъде построен от „Интертайм Б.“ ООД и тя да стане
собственик на ГАРАЖ № 1.
Поддържа се, че тълкуването на договора за суперфиция по смисъла на
чл. 20 от ЗЗД от съда напълно кореспондира с волеизявлението на страните по
Нотариален акт за покупко- продажба № 74 от 011.1996 г., с който ищцата Ж.
Г. М. и съпругът й И. Н.Ч. са продали на трето неучастващо до дело лице
Н.И.П. Апартамент Б-1, находящ се на първи етаж, ведно с Мазе № Б-1, както
и ГАРАЖ № 1 с площ от 19 кв.м. Следват две покупко-продажби на същото
жилище, по втората от които на 10.12.2001 г. третото лице помагач, В. Б. Т. Р.а
и съпругът са придобили собствеността ГАРАЖ № 1, построен в имота. На
02.12.2021 г. ответниците К. И. К. и В. Р. К., като последващи купувачи са
закупили същия гараж.
Дори третото лице В. Б. Т. и починалия й съпруг Г. Р. да са закупили от
несобственик спорния Гараж № 1 сега с идентификатор 04279.616.6.2, то те са
получили владението му при сключване на сделката по Нотариалния акт № 77
от 10.12.2001 г. От момента на тази сделка, когато е предадено владението,
тъй като в акта не е посочен друг момент на предаване на владението, до
момента в който са сключили договора за продажбата му с Нотариален акт №
14 от 02.12.2021 г. е изминал период, по-дълъг от 5 години. Налице са
предпоставките на чл. 70, ал. 2 ЗС, поради което и като добросъвестни
владели, те са придобили имота по давност. Самото правно основание, годно
да прехвърли собственост, но което не е сторило това, поради това, че
прехвърлителя не е бил собственик, се явява демонстриране на завладяването,
поради което за придобИ.ето на собствеността е достатъчно владелецът да
упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да
е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия,
които да са противопоставени на действителния собственик. В този смисъл са
Решение № 31 от 15.02.2011г. по гр.д.№ 1273 от 2009г. на ВКСПг.о. и
19
Решение № 158 от 18.12.2018г. по гр.д.№ 4555 от 2017г. но ВКС, I г.о. За да
достигне до този извод съдът е обсъдил пространствено както свидетелските
показания, така и приобщените по делото писмени доказателства в т.ч.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с Приложение № 1 от Г. Николов Р. вх.№ 022 от
09.01.2002г., Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 3108 от 26.06.2006г.,
Декларация по чл.14, от ЗМДТ вх.№ ДК14-5062 от 23.11.2022г., всички до
община Б., Справка за плащания, съставена на 25.04.2024г., за периода от
10.12.2001г. до 02.12.2021г. за Н. Г. Р., Справка за плащания, съставена на
19.04.2024г., за периода от 10.12.2001г. до 02.12.2021г. за В. Б. Т. - Р.а и И. Г. Р..
Всички те установавят безспорно и категорично, че в периода от 10.12.2001г.
до 11.01.2006г. В. Р.а и й съпруга й Г. Р. са заплащали местните данъци и такси
за Гараж №1, а след това това са правели тя и синовете й Н. и И. Р.и.
Поддържа се, че решението по иска по чл. 109 от ЗС е правилно. Сочи,
че при отхвърляне на главния иск по чл. 108 от ЗС съдът се е произнесъл по
евентуалния иск чл. 109 от ЗС. Доводите за неправилност на решението в тази
му част не се подкрепят от доказателствата по делото.
Сочи се, че съдът е отхвърлил иска по чл. 109 от ЗС, предявен срещу В.
Р. К. и К. И. К., въз основа на събрания доказателствен материал. От страна на
ищците не са ангажирани доказателства в подкрепа на тезата им, че им е
създадена пречка да ползват правото си на собственост върху поземления в
пълния му обем. Ответниците К.и ползват земята в рамките на необходимото
за пълноценното ползване на гаража си. По отношение на Сграда с
идентификатор 04279.616.6.2 е наличие на валидно издадено Разрешение за
строеж № 123 от 20.06.1995г. от гл.архитект на община Б. за изграждане на
Жилищна сграда и гаражи в парцел XIX, кв. 114 по плана на град Б..
Наличието на валидно издадено разрешение за строеж на гаражи предполага
предходно одобрени строителни книжа и законосъобразно ползване на гаража.
Разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) изрично регламентира, че не
подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански
постройки, като и единични надземни гаражи за лични превозни средства.
Именно затова и в издадено Разрешение за ползване на основната сграда в
имота № 25 от 24.07.1996 г. не е записан изрично и гаража. Това, че в община
Б. не се съхраняват проекти и инвеститорите (които в случая са ищците) не
представят такива в съда, не означава, че такива не са съставяни и одобрявани.
20
При тази фактическа обстановка в отношенията между собствениците на
земята и ответниците В. и К.и се явява неоснователен и иска защита при
условията на чл. 109 от ЗС. Сочи се, че в тази насока са и Становище № 87 от
25.08.2021г. на гл.архитект на община Б. и влязла в законна сила Заповед №
1410 от 20.07.2022 г. на кмета на община Б., с която е отказано издаване на
административен акт по чл. 225а от ЗУТ за Сграда с идентификатор
04279.616.6.2, потвърдена с Определение № 113 от 23.01.2023г. по адм. дело
№ 1144 от 2022г. по описа на Административен съд Б., обжалвано и
потвърдено с Определение № 2992 от 21.03.2023г. по адм.д.№ 2685 от 2023г.
по описа на Върховен административен съд на Република България.
Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК *********, в който се
оспорва въззивната жалба. Излагат се подробни съображения.
Сочи се, че въззивната жалба и допълнителната такава са
неоснователни. Навежда се, че първоинстанционният съд е стигнал до
правилни и съобразени с доказателствата по делото правни изводи, въз основа
на които е постановил своето решение.
Водещо в тези правни изводи е това, че спорен въпрос в правния спор се
явява обема на учреденото право на строеж от ищците- жалбоподатели, който
те са учредили на строителя И.Б.ООД. Според съдебното решение обемът на
правото на строеж се определя от рамките на договора или административния
акт с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на основание
утвърден архитектуран проект и издадено строително разрешение, и което
има юридическо основание да бъде самостоятелен обект - то става
собственост на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от
ЗС, а когато не е самостоятелен обект, а когато не е самостоятелен обект - то
става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на
строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС. Според постановеното от съда
решение "...преценката в какъв обем е правото на строеж се прави при
тълкуване волеизявленията в договора за учредяване право на строеж и
спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези
рамки. Видно от договора за учредяване на суперфиция от 05.06.1995 г.
правото на строеж е учредено за жилищна сграда и гаражи върху поземления
21
имот, който сега е с идентификатор 04279.616.6. Следователно
волеизявленията на страните при учредяване на суперфицията са за право на
строеж на жилищна сграда и гаражи, които да се изградят в поземления имот.
От текста на договора за суперфиция не следва изводът, че гаражите е
следвало да бъдат в жилищната сграда. От текста на този договор става ясно,
че тези гаражи е следвало да бъдат общо осем, от които два са за учредителите
на вещното право на строеж- Ж. и Г. М., а шест са за строителя- суперфициар
И.Б. ООД.
Поддържа се, че се е установило по делото, че строителят е построил по
малко от предвидените осем гаража, а именно само шест гаража, сред които и
процесиите два гаража с идентификатор Ns 04279.616.6.2 и с идентификатор
№ 04279.616.6.3. При това положение изградените от строителя сгради не са
извън обема на учреденото право на строеж. В подкрепа на този извод е и
изслушаното експертно заключение на вещото лице инж. Ю. по приетата
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че на партерния етаж
на жилищната сграда няма проектирани гаражи, а е разработен магазин с
полагащите му се склад и сервизни помещения, както и ателие със
самостоятелен санитарен възел. Проследяването на сделките по отношение на
процесиите гаражи също води до извода, че същите първоначално са били
предвидени да не бъдат в жилищната сграда, а извън нея. В тази връзка се се
установи, че Гараж Ns 1 сега е един от двата процесии гаража, а именно гараж
с идентификатор Ns 04279.616.6.2 ...По отношение на другия гараж стана
ясно, че същият е Гараж Ns 6, сега с идентификатор Ns 04279.616.6.3.
Навежда се, че на 30.03.2006 г. строителят И.Б. ООД продава на третото лице
У. ЕООД процесния гараж, като на 20.03.2008 г. У. ЕООД продава на ответника
Б. ЕООД процесния гараж с идентификатор Ns 04279.616.6.3. "
С оглед на така изложеното съдът е приел, че принципът на
приращението следва да се изключи, тъй като построените два процесни
гаража са в рамките на учреденото право на строеж. При това положение
главните ищцови претенции подлежат на отхвърляне, тъй като не е доказана
първата предпоставка , включена във фактическия състав на исковете по чл.
108 от ЗС, а именно ищците да са титуляри на правото на собственост върху
процесиите гаражи на заявеното правно основаание - приращение.
Сочи се и друг аргумент за отхвърляне на главните ревандикационни
22
искове - обстоятелството, че ответниците са доказали в процеса, че те и
съответно техните праводатели са придобили по давност процесните гаражи.
По отношение на гаража с идентификатор № 04279.616.6.3 съдът е установил,
че същият е бил владян от ответника Б. ЕООД, считано от 20.03.208 г. (датата
на сключване на договора за продажба за този гараж с У. ЕООД.
Първоинстанционният съд е приел, че осъщественото владение по отношение
и на двата гаража носи белезите на добросъвестно такова. Сочи се, че
аргументите са, че съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. Правната теория приема, че един правен акт може да
бъде юридическо основание за добросъвестно владение само ако по своя вид
спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна
сделка.
В конкретния случай процесните дотговори за продажба и за двата
працесни гаража, сключени във формата на нотариални актове, посредством
които праводателите на ответниците и самите ответници са получили
владение върху гаражите , трябва да се приемат, че представляват правно
основание да ги направи собственици, тъй като сделките са валидни.
Навежда се, че по делото не са ангажирани доказателства, че към
момента на сключване на договорите за продажба от 10.12.2001 г. и от
20.03.2008 г. праводателите на ответниците да са знаели, че придобиват от
несобственик, респ., че придобивното основание на праводателите му е
нищожно или най малкото - оспорено. Сключените във формата на
нотариални актове договори за продажба не са нищожни. Дори да се приеме,
че не е прехвърлено правото на собственост, тъй като прехвърлителите не са
били собственици, нотариалните актове представляват годно правно
основаниепо смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС за добросъвестно владение. В
решението си съдът излага и константна практика на ВКС по приложението
на чл. 70 ЗС, според която владението е добросъвестно, когато владелецът е
придобил имота на правно основание годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или , че предписаната от закона
форма е била опорочена, че е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, че добросъвестността се
предполага до доказване на противното, че тя не отпада при последващо
23
узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик, че знанието
на владелеца, че е договарял с несобственик не се предполага, а подлежи на
доказване по несъмнен начин. / в този смисъл решение № 60 117 от 15.12.2021
г. по гр. д. № 3680/2020г. I Г.О.на ВКС, решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.
д. № 1359/2009г. II Г.О.на ВКС, решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр. д. №
3131/2008 г. Ill Г.О.на ВКС, решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. №
1451/2017г. I Г.О.на ВКС, решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. №
1455/2017Г. I Г.О.на ВКС, решение № 60 111 от 08.10.2021 г. по гр. д. №
342/2021г. II Г.О. на ВКС и др./. Съдът е приел за безспорно по делото, а и от
кредитираните свидетелски показания за установено, че процесиите гаражи
повече от 10 години са били във фактическа власт на праводателите на
ответниците, а след прехвърлителните сделки и на ответниците.
Презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС не е
оборена от ищците - същите не са доказали, че към правнорелевантните
моменти на сключване на договорите за продажба праводателите на
ответниците да са знаели, че не са собственици на гаражите.
Предявените при условията на евентуалност негаторни искове също
следва да се отхвърлят като неоснователни. Съдът не е установил процесиите
гаражи , които са разположени върху собствения на ищците недвижим имот ,
неоснователно им пречат да осъществяват правото си на собственост върху
процесния поземлен имот в пълен обем. Ответниците като собственици на
сградите имат право да ползват земята в рамките на необходимото за
пълноценното ползване на постройките. В този смисъл не са налице
неоснователни действия , които да ограничават правото на собственост на
ищците. Вярно е обратното, че ищците препятстват правото на ползване от
страна на ответниците на собствените им недвижими имоти - двата процесни
гаража.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд - Б.
24
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 88/ 2025 г. по описа на ОС - Б. в
открито съдебно заседание за 13.03.2025 г. от 09.00 часа, за която дата да се
призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25