О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №261034
Град Пловдив, 14.05.2021
г.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Светлана
ИЗЕВА
Членове: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като се запозна
с докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №887 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 274, ал.1, т.2 във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
на адв. А.О., особен представител на З.И.К. ***, ЕГН **********, срещу
разпореждане №268650/15.02.2021 г., постановено по гр.д. №3556/2020 г. на
Пловдивски районен съд, ХVIII граждански
състав, с което е оставена без разглеждане подадената от особения представител
молба за изменение на постановеното по делото решение №260239/26.01.2021 г. в
частта относно разноските.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като определеното възнаграждение на
особения представител е под предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения. Иска отмяна на разпореждането, като
му се определи възнаграждение в размер на 300 лв., както и да се присъдят
направените разноски в размер на 16.02 лв.
Ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в
депозирания отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. При
определяне на адвокатското възнаграждение същото е било съобразено с действащия
към онзи момент текст на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Последващата промяна не следва да се съобразява.
Трябва да се има предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, като
не са налице основания за изменение на определеното възнаграждение. Иска се
жалбата да се остави без уважение, а атакуваното разпореждане като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, при
извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба,
намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок
от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първата
инстанция е образувано по предявени от „ВиК“ ЕООД Пловдив срещу К. искове с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи сумата от 389.77 лв. главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода
29.06.2016 г. – 28.08.2017 г. за обект, находящ се в град П., *************, лихва за периода 31.08.2016 г. –
31.10.2019 г. в размер на 86.68 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, които суми е
било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. №19815/2019 г. по описа на ПРС. С постановеното по делото
решение исковете са отхвърлени като неоснователни.
С определение
№5916/12.06.2020 г. е определен депозит за особения представител на ответника в
размер на 100 лв. Особеният представител е назначен с определение
№6785/02.07.2020 г.
При разглеждане на делото в
първата инстанция от особения представител с отговора на исковата молба е
направено искане за корекция на размера на възнаграждението, а ново такова
искане е формулирано в писмената защита. В съдебно заседание на 13.01.2021 г.
съдът се е произнесъл, като е оставил без уважение искането за завишаване на
определения депозит от 100 на 300 лв. Предоставена е и възможност на адв. О. да
обжалва съдебния акт, който му е връчен на 25.01.2021 г. Това не е направено.
С молба от 01.02.2021 г. от
особения представител е поискано изменение на решението в частта за
разноските, като е направено същото искане – за увеличаване на
възнаграждението.
В дадения от съда срок е
депозиран писмен отговор, като се твърди неоснователност на молбата за
изменение на решението в атакуваната част.
С атакуваното разпореждане
съдът е приел, че молбата е недопустима, тъй като се е произнесъл на 13.01.2021
г. и определението е влязло в сила.
Разпореждането е
незаконосъобразно. Адв. О. атакува решението в частта относно разноските, като
съдът е дължал произнасяне по същество. Ето защо актът на съда следва да се
отмени, като делото се върне за произнасяне по същество.
Относно разноските – по
принцип произнасянето следва да бъде при произнасяне по същество. В случая
обаче държавна такса е внесена от особения представител, а такава не се дължи
от него съгласно т.7 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК. Следва на адв. О., след посочване на банкова сметка, да се възстанови
сумата от 15 лв. държавна такса, постъпила по сметка на Пловдивски окръжен съд.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №268650/15.02.2021
г., постановено по гр.д. №3556/2020 г. на Пловдивски районен съд, ХVIII граждански състав, с което е оставена без
разглеждане подадената от А.О. - особен представител на З.И.К., ЕГН **********
- молба за изменение на постановеното по делото решение №260239/26.01.2021 г. в
частта относно разноските.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за
произнасяне по същество по молба входящ №269968/01.03.2021 г.
Сумата
от 15 /петнадесет/ лева, постъпила по сметка на Окръжен съд Пловдив, да се
върне на адв. А.О. след посочване на банкова сметка, ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: