№ 79
гр. Ямбол, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330102478 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба "Юробанк България” АД- гр.София, представлявана от изп.
директори Д. Ш. и П. Д., срещу С. П. К. от гр.Я.. Ищецът твърди, че между „Алфабанк -клон
България КЧТ” (чийто правоприемник е „Юробанк България” АД) и ответника е сключен
договор за кредит № **********21.07.2009 г., със застраховка, за сумата 25000 евро.
Солидарен длъжник е Т. В. К.. Страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на
банката. Длъжникът е преустановил плащанията на месечните вноски за главница и лихва на
28.05.2021 г. и е изпаднал в забава. Поради преустановяване на плащанията банката е
обявила предсрочна изискуемост на вземанията, настъпила на датата на връчване на
поканата-на 28.03.2023 г. При просрочие на погасителните вноски е възникнало и вземане за
банката за обезщетение за забава и за заплащане на разноски по договора. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил в срок.
Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдат приети за установени
спрямо ответника земанията на банката-ищец за сумите: главница в размер на 205,85 евро
за периода от 28.05.2021 г. до 07.02.2024 г., ведно със законна лихва от 12.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 220,43 евро, представляваща възнаградителна лихва за
период от 28.05.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата 28,15 евро, представляваща мораторна лихва
за период от 28.05.2021 г. до 07.02.2024 г., 23,56 евро, представляваща застраховка по
кредита за период от 06.07.2021 г. до 07.02.2024 г., 132 лева, представляваща направени
разноски по договора за кредит за период от 02.03.2023 г. до 07.02.2024 г., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.*******/2024 г. на ЯРС. Иска се и
присъждане на разноските в настоящото и заповедното производства.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Подал е писмена молба, в която е заявил, че
1
ответникът е заплатил претендираните с исковата молба вземания в хода на делото, но
дължи направените по него разноски, тъй като е дал повод за завеждането му.
В срока за отговор ответникът признава сключването на договора и усвояването на
сумата. Основава възражението си на фактите, че е бил служител на „Алфабанк - клон
България“ и договорът е сключен при преференциални условия-без такси за управление на
кредита. На 11.01.2021 г. е изплатил част от дълга предсрочно 11754.00 лв. /6000.00 евро. На
14.01.2021 г. му е бил изготвен нов погасителен план. В края на м. януари е направил
редовно месечно плащане, което е погасило вноска №137, с падеж 28.01.2021 г., а на
18.02.2021 г. е погасил изцяло задължението си по представен от банката погасителен план,
изготвен на 14.01.2021 г., и по извършена справка за точния окончателен размер на
задължението към датата на плащането - 3196,40 лв./1630.40 евро (след приспадане на
оставащата лихва до края на периода). На следващия ден, когато е следвало ответникът да
внесе 100 лв. за заличаване на ипотеката, се е оказало, че от централата на банката е
постъпила информация, че дължи допълнително такси около 1600-1700 лв., като едва през
юни му е връчено писмо от 26.02.2021 г. с уточняване на размера от 820.67 евро, разделен по
години. Със същото писмо е опростена сумата 639,90 евро, която ответникът намира за
погасена по давност, тъй като се отнася за такси- периодично плащане, което се погасява с 3-
годишна давност. Дължимата сума е определена от банката на 180.97 евро. Ответникът е
отказал да я плати, тъй като в „Алфа банка - България“ е действала наредба, касаеща
служителите на банката, според която същите не дължат такива такси. Наредбата е била за
вътрешно ползване и по тази причина не е била приложена към договора за кредит, в който
изрично е упоменато, че кредитополучателят получава сумата като служител. Банката е
отказала да предостави наредбата на ответника, тъй като не разполага с нея. Според чл.5 от
Договор за банков кредит № *******/2009 г. претендираната такса е следвало да бъде
заплатена до края на първата работна седмица на месец юли на всяка календарна година,
каквото искане от страна на банката никога не е било отправяно през годините, именно
предвид действащата нормативна уредба и освобождаването от такси за обслужване на
кредита е било заложено в програмата, която не го е изисквала. Извършеното от банката
погасяване на годишни такси за управление въз основа на средствата, които ответникът е
внесъл целево за предсрочно погасяване на кредита, според него е недопустимо. Намира, че
непредприемането на действия от страна на банката през периода 2021-2023 г. е погасило по
давност правото й за принудително изпълнение на тези суми. В отговора е заявено и че
никой не може да се ползва от неправомерното си поведение. В погасителния план, изготвен
на 14.01.2021 г. липсват задължения за такси и застраховки и е недопустимо банката да
променя условията си, които сама е определила, още повече след като длъжникът е изплатил
задължението си напълно. Договор за застраховка на кредита не е сключван и през целия
период на действие на договора не е заплащал такава, т.к. няма задължение да заплаща
застраховки. Счита, че банката самоволно е начислила сума за застраховка по кредита в
размер на 23.56 евро. Банката не е представила никакви доказателства за сключен договор за
застраховка на кредита, което прави искането й недоказано, както по основание, така и по
размер. Ответникът счита, че с вноската през м. февруари 2021 г. е изплатил целево и изцяло
2
задължението си по предоставения му кредит, видно от представената вносна бележка.
Поради това банката няма вземане за главница, мораторна лихва и възнаградителна лихва,
която надвишава размера на цялото вземане (за такса), или за застраховка, която не е
сключвана. Ответникът е заплатил по и.д. № *******/2024 г. по описа на ЧСИ И. Х. сума,
вкл. разноските, в размер на 2656,88 лв. на 15.05.2024 г. В с.з. пледира за тхвърляне изцяло
на исковете, както и да бъде осъдена банката да възстанови недължимо внесената сума в
размер на 2656,88 лв. и да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
въз основа на подадено от ищеца заявление от 12.02.2024 г. срещу ответника и Т. К. за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. *******/2024 г. на ЯРС. Срещу издадената
заповед ответникът е подал възражение за недължимост на вземанията.
Не се спори, че на 21.07.2009 г. между „Алфабанк -клон България КЧТ” (чийто
универсален правоприемник е „Юробанк България” АД) и ответника като
кредитополучател, и Т. В. К. като солидарен длъжник, е сключен Договор за кредит за
ремонт на недвижим имот № *****2009 за сумата 25000 евро, със срок за връщането й 14
години, считано от датата на първо усвояване. Според чл.1.2 кредитът се отпуска за ремонт
или реконструкция на недвижими мот, находящ се в гр.Я., *******. Съгласно чл.4.1 за
усвоените суми от кредита се дължи годишна лихва 6 %, но само докато
кредитополучателят е адвокат на граждански договор към банката. Наказателната лихва за
просрочие и при предсрочна изискуемост е съгласно Общите условия. Според чл.5. се
дължат такси: такса за разглеждане на документите за кредит - 50 лв.; такси за управление и
обработка, както следва: за първата година от срока на договора - 1,5 % върху размера на
разрешения кредит, минимум 100 евро, платима при подписване на договора; за останалия
период от срока на действие на този договор - 0,6 % върху остатъчния размер на разрешения
кредит, минимум 10 евро; такса за предсрочно погасяване - 3 % върху предплатения размер
на кредита, приложима през първите пет години от срока на кредита; такса за предоговаряне
на условията на кредита - 0,5 % върху остатъка от кредита; такса за оформяне на документи
по ипотеката и по заличаването й, в случай на предсрочно погасяване - според действащата
тарифа на банката. Според чл.6.2. кредитът ще се погасява за 168 месечни анюитетни вноски
/от които последната изравнителна/, включващи главница и лихва, съгласно Погасителен
план.
Представени са и Общи условия на банката -Алфа ипотечен кредит за покупка и
строителство и Алфа Кредит Ремонт кредити за реконструкция, ремонт или други нужди,
подписани от ответника на всяка страница. С чл.22 от Общите условия е уговорено, че
кредитополучателят се задължава да застрахова ипотекираният имот в полза на банката за
всички застрахователни рискове, определени от банката, в застрахователна компания,
приемлива за банката. Срокът на валидност на застраховката за последната година от
действието на договора за кредит следва да бъде най-малко 1 месец по-дълъг от крайния
3
срок за издължаване на кредита, съгласно актуалния погасителен план, а застрахователната
сума трябва да е в размер на възстановителната стойност на ипотекирания имот, но не по-
малко от остатъчния размер на кредита. Кредитополучателят е длъжен своевременно да
подновява застрахователния договор за имота и да предоставя на банката всяка следваща
застрахователна полица в срок до 7 дни след изтичането на действащата. В противен случай
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да сключи от името и за
сметка на кредитополучателя застраховка в нейна полза, да плати дължимата
застрахователна премия, като платената сума се дебитира от сметките на кредитополучателя
в банката, за което той дава своето съгласие.
Според заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, на 05.05.2020 г. е
сключено Допълнително споразумение между страните във връзка с извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., с което в чл.1 е уговорено плащането
на дължимите главница и лихви да бъдат отсрочено за срок от 6 месеца, считано от
падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима през м.04.2020 г.. Погасяването
на кредита се възобновява, считано от падежната дата на месечната вноска, дължима за м.
10.2020 г.. Съгласно чл.4 за периода на отсрочване няма да се начисляват такси и комисиони.
Съгласно заключението, на 06.08.2009 г. по сметката на кредитополучателя е
предоставена и усвоена сума в размер на 25000 евро. За периода 06.09.2009 г. - 07.02.2024 г.
/датата на издаването на извлечението от счетоводните книги/ за погасяване на
задълженията по договора са постъпили суми в размер на общо 37 053,68 евро. С
представеното по ч.гр.д. *******/2024 г. на PC-Я. Бордеро № ******* от 11.01.2021 г. е
внесена от ответника сума в размер на 6 000 евро, с основание „погасяване кредит“, с която
на 12.01.2021 г. е погасена главница. Извършено е плащане на дължимите на падежа
28.01.2021 г. вноски. С приложеното от ответника по заповедното производство банково
бордеро № ******* от 18.02.2021 г. е внесена сума в размер на 1 630,40 евро.
Ответникът е представил по ч.гр.д. на ЯРС и Погасителен план от 14.01.2021 г.,
подписан от страните, съгласно който за периода 28.01.2021 г. до 06.02.2024 г. е дължима
сума 1664,37 евро-редовна главница, както и вноски за лихва и разсрочена лихва. За такси и
застраховки е отбелязано „0 лв.“. На вещото лице е предоставено от ищеца Искане от
18.02.2021 г. за предсрочно погасяване на ипотечен кредит *******, в което е посочено, че е
направено предсрочно погасяване в размер на 1 630,40 евро. Представена му е справка от
счетоводната система на банката, че с внесената сума са погасени задължения в размер на 1
628,74 евро-главница, лихви и такса от 180,97 лв. с вальор 04.03.2021 г.. По ч.гр.д.
*******/2024 г. на PC-Я. от ответника е представено писмо изх.№ *******/26.02.2021 г. на
банката до С. К. във връзка с искане от 18.02.2021 г. за предсрочно погасяване на ипотечен
кредит. Посочено е, че съгласно Договора за кредит се дължи годишна такса за управление в
размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит за първата година и 0,60 % върху
остатъчния размер, минимум 10 евро. Общият размер на дължимите и неплатени такси е
820,87 евро, като за периода 2012 г. - 2017 г. начислените годишни такси за управление в
размер на 639,90 евро по изключение няма да бъдат искани от ответника. Дължим е
4
остатъкът за периода 2018 г. - 2020 г. в размер на 180,97 евро, поради което средствата за
пълно предсрочно погасяване на кредита са недостатъчни.
Ищецът чрез адв. Е. от АС „*******“ е изпратил на длъжниците Покана за изпълнение, с
която ги е уведомил, че поради забава в плащанията вземанията по Договор за кредит №
*****21.07.2009 г. се обявяват за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на
поканата. Посочено е, че задълженията към 19.10.2022 г. възлизат на общо 431,24 евро, от
които: главница- 205,85 евро; лихви-224,11 евро; застраховки- 26,62 евро. В делото е
приложено Пълномощно рег. № *******/05.12.2019 г. от ищеца на адвокатско съдружие
„******* ” да представлява банката като изготвя, подписва и изпраща до длъжници покани
за доброволно изпълнение, уведомления за обявяването на предсрочна изискуемост по
просрочени вземания (кредити). Поканата е връчена чрез ЧСИ И. Х. на 27.03.2023 г. на
ответника и на 28.03.2023 г. на солидарния длъжник съгласно писмо, изпратено до
пълномощника на банката.
Според заключението на вещото лице, по справка от банката към 07.02.2024 г.
непогасените задължения са в размер на общо 477,99 евро, от които: главница за периода
28.05.2021 г. - 07.02.2024 г.- 205,85 евро, възнаградителна лихва за периода 28.05.2021 г. -
28.03.2023 г. - 220,43 евро; мораторна лихва за периода 28.05.2021 г. - 07.02.2024 г. - 28,15
евро; застраховка за периода 06.07.2021 г. - 07.02.2024 г. - 23,56 евро. Към 07.02.2024 г. са
начислени и непогасени нотариални разноски в размер на 132 лв.
В с.з. вещото лице пояснява, че при справка в банката са му предоставени електронни
извлечения от счетоводната програма, от които се вижда, че по кредита на ответника е била
начислена към 06.08.2009 г. единствено такса за управление на кредита, в размер на 375
евро, която е платена при сключване на договора. Други такси в програмния продукт не са
начислени до 04.03.2021 г.. Единствено в писмото на банката от 26.02.2021 г. се сочи, че са
начислени такси по процесния кредит за периода от 2012 г. -2020 г., че е опростена сума,
както и че се дължи остатък за периода от 2018 г. до 2020 г. в размер на 180,97 евро. Тази
такса е удържана от сумата 1630,40 евро, която е внесена на 18.02.2021 г. на основание
„Искане за предсрочно погасяване на кредит“. Таксата е начислена на 04.03.2021 г. Според
вальора погасяването й е станало през месец март. По отношение на застраховките
информацията е от програмния продукт на банката и става въпрос за имуществена
застраховка, от 2017 г. до 2023 г. На начислените застрахователни премии има извършено
плащане от 2017 г. до 2020 г. През 2021 г. има неплатени вноски.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. *******/2024 г. на PC-Я., е
образувано изп.д.№ ****************** по описа на ЧСИ И. Х.. На 15.05.2024 г. по сметка
на ЧСИ И. Х. е извършен превод на сума в размер на 2 656,88 лв., с основание „плащ. по ИД
№ *******/2024 г. Т. В.“. Наредител на превода е С. П. К.. Сумата според заключението на
вещото лице е разпределена по следния начин: 2 333,05 лв. - преведени на взискателя по и.д.
№ *******/2024 г. - „Юробанк България“АД; 323,83 лв. - погасени такси по и.д. №
*******/2024 г.
Свидетелят Ш. -******* на „Алфабанк“ в Я. от 2006 г. до 2012 г. -първо на „Офис Я. 1“,
5
после на обединените офиси в града към 2010 г. - 2012 г. –дава показания, че е работил
заедно с ответника няколко години, до поемането на правното обслужване на офиса от
Централата, по-точно от регионалния офис в Бургас. Конкретизира, че когато са се
обединили двата офиса, дотогава са работили заедно. Ответникът се е явявал като
пълномощник на банката по ипотеки или при друга необходимост. Според действали
вътрешни правила, служителите са ползвали преференциални условия за продуктите на
банката- без такси за обслужване на сметки, за откриване и закриване, за управление, за
преводи, с преференциален лихвен процент по кредити. Тези правила са били заложени в
програмния продукт. По договора на ответника също е имало освобождение от такси въз
основа на тези правила в периода на самостоятелното съществуване на „Алфабанк“.
Свидетелят предполага, че са важали за него, предвид качеството му на юрист, който
обслужва банката по граждански договор. Самият кредитен договор на ответника е бил
сключен в другия офис и свидетелят не го е виждал. Дължали са се по него само лихви и
главница. Едно кредитно досие включва всички документи по отпускане на кредита-
решение на Централата, обезпечение на кредита, документи за получавани доходи, молба за
кредит, информация за кредитополучателя, годишен процент на разходите, погасителните
планове. Централата на банката залага в програмата всички параметри и такси по даден
кредит. За служителите на банката, свидетелят помни, че не е било задължително да
сключват застраховки. Плащали са застраховка еднократно за годината, до 2012 г. -само
застраховка за обезпечение на имота. Застраховката за имота се е сключвала се писмен
договор и се е прилагала в досието. Безлихвени кредити в своята практика свидетелят не е
виждал.
Ответникът К. признава, че е платил застраховките до датата на предсрочното
погасяване- става въпрос за застраховка за имота, който е ипотекиран, сключена с „Евроинс“.
Задължението е било да внася суми още при отпускането на кредита. В хода на и.д. е
погасил доброволно дълга, но не го намира за доброволно плащане, защото е извършено
само заради факта, че на съдлъжника му е блокирана сметката, по която получава трудово
възнаграждение.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. чл.
422 от ГПК вр.чл. 430 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД- да бъдат приети за установени спрямо
ответника вземанията на ищеца за сумите по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът претендира установяване на вземанията му за заплащане на главница, лихви,
разноски и застраховки по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на
същия, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда
задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е
предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена
форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката и
6
кредитополучателя в писмена форма, който е породил задължения за заплащане на главница
и лихви.
Не е спорно, че кредитът е усвоен. В договора е посочено, че ответникът е адвокат на
граждански договор към банката. Т.е. не касае за неин служител, намиращ се в трудово
правоотношение. За предостяването и на ответника обаче на привилегии, свидетелства
клаузата относно заплащане на годишна лихва от 6 %, само докато кредитополучателят има
качеството на адвокат на граждански договор. Фигурират клаузи за такси, от които е
начислена и заплатена само при сключване на договора еднократна такса, съгласно
заключението на вещото лице. Последното заявява, че в периода на действие на договора до
предсрочното погасяване, извършено на 18.02.2021 г., други такси не са начислявани. Това
обстоятелство е видно и от представения по заповедното производство погасителен плат от
14.01.2021 г., въз основа на който е предприето предсрочно погасяване на остатъка от
кредита. В него таксите са отбелязани в размер на 0,00 лв. По делото не са представени
вътрешните правила, на които се позовава ответникът, които според св.Ш. са действали в
периода на упражняването на дейност като адвокат, обслужващ банката, предоставящи
привилегии за служителите й. Според показанията, тези правила са залегнали в програмния
продукт- в информационната система на банката. Ищецът не е изпълнил задължението по
чл. 190 от ГПК да представи кредитното досие на ответника, изискано с определение на
съда, за да се установи, какви конкретни параметри на правоотношението са уговорени. В
тази връзка, а и доколкото самата банка не е начислявала такси преди предсрочното
погасяване, може да се приеме за установен фактът, че и за ответника са важали
преференциалните вътрешни правила. След прекратяване на правното обслужване от негова
стана обаче, настъпило според гласните доказателства при обединяването на двата офиса на
банката в гр.Я. около 2010-2012 г., е отпаднало основанието за ползване на преференции.
Този извод произтича от уговорката досежно лихвата по кредита, в която е включено
условие за прилагането й. Дори това да се е явявало основание, банката да начислява такси,
доколкото тя не е извършвала това, вкл. към момента на предсрочното погасяване, следва да
се приеме, че длъжникът е заплатил към 18.02.2021 г. тези задължения, които са били
определени към този момент от самата нея с издадения на 14.01.2021 г. погасителен план.
Начисляването впоследствие –на 04.03.2021 г. на задължение за такса и неприемането на
извършеното плащане по отношение на вземанията за главница и лихви е нелоялна
търговска практика, която натоварва длъжника с множество нови задължения поради
пропуска на кредитора да определи същите своевременно, към момента на формиране на
волята на кредитополучателя за извършване на предсрочно погасяване. Основателни са
възраженията на ответника, че кредиторът не може да черпи права от собствентото си
недобросъвестно поведение. Съгласно чл. 68г ал.1 от ЗЗП, търговска практика, от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена,
или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители. Разпоредбата на чл. 68в забранява такава търговска
7
практика. Поради това с плащането от 18.02.2021 г. длъжникът е погасил задълженията си за
главница и договорни лихви и претенцията за такива в настоящото производство е
неоснователна. Ако кредиторът е считал, че има непратени задължения за такси, е следвало
да претендира тях, а не платените суми. Доколкото вземането за такси не е предмет на
настоящото дело, не следва да се обсъждат доводите относно съществуването му, вкл.
изложените в допълнителното писмено становище на ответника от 11.02.2025 г..
Относно застраховките важат същите обстоятелства. Задължението за застраховане на
имота, служещ за обезпечение на кредитора, е уредено в ОУ. Ответникът признава, че е
сключил такъв договор, както и че е заплащал застрахователни премии. Това обстоятелство е
установено и от вещото лице по счетоводната експертиза. Такъв тип имуществена
застраховка е била задължителна и за служителите на банката по техните договори за кредит
според свидетеля-бивш *******а в гр.Я.. Банката обаче е начислила претендираното с иска
задължение поради неприемането от нея на погасяване с извършеното предсрочно плащане
на вземанията за главница. Доколкото последната е била платена от длъжника, допълнително
начислената сума за застраховка е недължима. Това се отнася и до претендираните разноски
за нотариални такси във връзка с претенциите за неудовлетворени вземания за главница и
лихви.
Що се отнася до възражението на ответника за погасителна давност, съгласно чл. 114 от
ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностният
срок по отношение на главницата е 5 –годишен, а по отношение на вземанията за лихви е
тригодишен според чл.111 б. „в” ЗЗД. Съгласно постановеното по чл. 290 от ГПК Решение №
38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., ІІ т. о. на ВКС, връщането на предоставената по
банков кредит за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Поради това,
приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а
не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Същото становище относно естеството
на задължението по банков кредит е застъпено и в Тълкувателно решение №5/2019 от
21.01.2022 г. по т.д.№ №5/2019 г. на ОСГТК. В мотивите му се сочи още, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост. Т.е. възражението на ответника, че се касае за
периодични плащания и поради това е приложима кратката 3-годишна давност за всички
вземания, е неоснователно. В случая падежът на вземанията е в период, считано от
28.05.2021 г. и до подаване на заявлението на 12.02.2024 г. давността не е изтекла.
Не е спорно, че в хода на производството, на 15.05.2024 г. ответникът е платил
претендираните в същото суми по образуваното изп.д.№ ****************** по описа на
8
ЧСИ И. Х., като е превел по сметка на ЧСИ сума в размер на 2 656,88 лв. С основание
„плащ. по ИД № *******/2024 г. Т. В.“. В с.з. твърди, че е бил принуден да изпълни
доброволно, заради наложен запор на сметката на солидарния длъжник. Няма данни този
длъжник да е подал въражение по чл. 414 от ГПК. При влизане в сила на заповедта за
изпълнение вземанията по нея се явяват дължими от това лице, като заповедта е скрепена с
изпълнителна сила. В този смисъл е произнасянето по т.5в от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което след като главният длъжник и
поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение /арг. чл. 142 и чл. 148 ЗЗД/,
същите не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното
производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са
солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси
изпълнение на вземането си. Издаването на изпълнителен лист срещу неподалия
възражение поръчител не означава по-голяма по обем отговорност за материалното право по
смисъла на чл. 139, изр. 2 ЗЗД, а само допълнителен ред за събиране на неоспореното от него
вземане по реда на принудителното изпълнение. Правен интерес от предявявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил
вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници, които не са подали
възражение, заповедта на общо основание влиза в сила /чл. 416, предл. 1 ГПК/. С оглед на
изложеното плащането на дълга на солидарния длъжник не се явява недължимо на това
основание. От една страна това означава, не исковете срещу кредитополучателя се явяват
неоснователни поради погасяване на вземанията на банката чрез плащане. От друга страна
са неоснователни доводите на ответника, че банката следва да му върне платеното от него на
ЧСИ (извършено на изрично посочено основание –задължението на Т. В.). Искането му да
бъде осъден ищецът да му върне сумата, може да се подведе под разпоредбата на чл. 422
ал.3 от ГПК, съгласно която, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС компетентен да издаде
обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр.2 ГПК при отхвърляне на иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство. Обратен изпълнителен
лист по чл. 245, ал. 3, изр.2 ГПК се издава за "връщане на сумите, получени въз основа на
допуснатото предварително изпълнение", в случая - получени въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от
значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е
постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид
влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за
прекратяване на производството по делото. В настоящия случай обаче е платено
задължението на Т. В., а не собственото задължение на ответника, поради което искането да
му бъде върната сумата, не следва да се уважава.
С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото
производство е неоснователно. Освен отсъствието на хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, не е
налице и тази на ал.2, доколкото са неосноватерни доводите, че ответникът е дал повод за
9
завеждане на делото. Както се посочи по-горе, исковете срещу него са неоснователни поради
извършеното предсрочно погасяване на вземанията за главница и договорна лихва, които се
претендират по настоящото производство. С оглед на това възражението по чл. 414 от ГПК
и оспорването на исковете по чл. 422 от ГПК е основателно. Плащането в хода на
изпълнителното производство се явява изпълнение на чуждо задължение –на произтичащото
от влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение задължение на солидарния длъжник.
Поради отхвърляне на исковете срещу кредитополучателя е налице хипотезата на чл. 78 ал.3
от ГПК и ищецът дължи направените от това лице разноски в размер на 1000 лв. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” АД- гр.София, ЕИК:
******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директори Д. Ш. и П. Д., срещу С. П. К.
от гр.Я., *******, ЕГН ********** искове- да бъде прието за установено, че дължи на
„Юробанк България” АД по Договор за кредит за ремонт на недвижим имот №
************ от 21.07.2009 г. сумите: 205,85 евро, представляващи главница за периода от
28.05.2021 г. до 07.02.2024 г., ведно със законна лихва от 12.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 220,43 евро, представляваща възнаградителна лихва за период от
28.05.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата 28,15 евро, представляваща мораторна лихва за период
от 28.05.2021 г. до 07.02.2024 г., 23,56 евро, представляваща застраховка по кредита за
период от 06.07.2021 г. до 07.02.2024 г., 132 лева, представляваща направени разноски по
договора за кредит за период от 02.03.2023 г. до 07.02.2024 г., за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.*******/2024 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД- гр.София, ЕИК: ******************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от изп. директори Д. Ш. и П. Д. да заплати на С. П. К. от гр.Я., *******,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1000 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10