Решение по дело №135/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на А. Г. П. от гр. Варна против Заповед № 25-0819-000006/ 2025 г. за прилагане на ПАМ, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 2а, б. „А“ от ЗДвП –препкратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането и. В тази връзка се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения, като се оспорват констатациите в акта. Отправя искане отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично. Поддържа, че не е налице възможност да разбере, че представеното му от водача свидетелство за управление на МПС не е валидно. Претендира за намаляване на срока на действие на ПАМ.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Б. Й., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването и са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ - наличие на положителен за наркотични вещества полеви тест, което е достатъчно основание да се постанови мярката. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 31.12.2024 г. около 12:00 ч., при проверка от служители на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, е установено че Г. Х. Й. управлява л. а. с рег. № [рег. номер], собственост на А. П., с невалидно СУМПС – обявен за откраднат.

На Г. Х. Й. е съставен АУАН № GA 1426032/ 31.12.2024 г., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП – управлява ППС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Не е спорно по делото обстоятелството, че А. П. е собственик на МПС „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер].

На 08.02.2023 г. Г. Х. Й. декларира пред Министерство на вътрешните работи, изгубване на СУМПС, видно от приложената по административната преписка декларация.

Съгласно приобщената справка за нарушител/ водач, с решение по НОХД № 390/ 2023 г. на РС – Добрич, на Г. Й. е наложено наказание „лишаване от право да управлява“, за срок от 12 месеца.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 25-0819-000006/ 2025 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, за прилагане на ПАМ, по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 2а, б. „А“ от ЗДвП –прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената с преписката Заповед № 25-0819-000006/ 2025 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната заповед правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В случая, при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 2А б. „б“ е въведена и такава за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следва да установи обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи фактите, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган.

В случая, от писмените доказателствата в административната преписка, се установява възникване на гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ – оспорващият е собственик на МПС, което е управлявано от лице, което е не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Въз основа на подадена от водача декларация на 08.02.2023, свидетелството му за управление е регистрирано като невалидно в системата на БДС.

В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

С оглед гореизложеното, доказани са от ответникът обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Доказателства, които по същество да оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания не са ангажирани от оспорващия.

Принудителната административна мярка е приложена за минимално установения от закона срок, поради което и не е налице основание за неговото редуциране.

Спазена е и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. П., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], [адрес] против Заповед № 25-0819-000006/ 2025 г. за прилагане на ПАМ, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 2а, б. „А“ от ЗДвП –препкратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА А. Г. П., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], [адрес] да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.