ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 772
гр. Перник, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500600 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.1, вр. с чл.83 ал.2, от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 18018/08.09.2022г. депозирана от Г. С. М.,
чрез адв. М. Г. М. – ПАК, срещу Определение № 2626 от 28.07.2022г., с което е
оставена без уважение молбата на Г. С. М. за освобождаване от заплащане на държавна
такса за производството по въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
В частна жалба се твърди, че неправилно районният съд е отхвърлил молбата му с
правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК. С жалбата си жалбоподателят е изразил
несъгласие с атакуваното определение на РС-Перник, като счита същото за
неправилно. Реливират се оплаквания, че съдът при постановяване на съдебния си акт
неправилно не е съобразил и оставил без уважение искането за връчване на
разпореждане № 9554/27.06.2022г. лично на ищеца. Предвид изложените в частната
жалба съображения, жалбоподателят М., чрез адв. М. прави искане за отмяна на
атакуваното определение.
В законноустановения срок ответната страна не е подала отговор на частната
жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, изхождайки от изискванията на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на инстанционен контрол валиден съдебен акт и
в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 13138/24.06.2022г.,
депозирана от Г. С. М., чрез адв. М. Г. М. срещу Решение № 636/10.06.2022г.,
постановено по гр.д.№ 5208/2021г. по описа на Пернишки районен съд. С въззивната
жалба е заявено особено искане за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на
дължимата държавна такса за въззивното производство, поради липса на достатъчно
средства за заплащането й.
С разпореждане № 9554/27.06.2022 г. е указано на жалбоподателя в
едноседмичен срок от съобщението да представи актуална декларация за семейно и
материално положение, подписана под страх от наказателна отговорност.
Разпореждането е редовно връчено на процесуалния представител на жалбоподателя
на 18.07.2022г. В предоставения от съда срок с молба от 22.07.2022 г. процесуалният
представител на жалбоподателя е посочил, че е уведомил ищеца за указанията на съда,
но същият не се е явил на уговорената среща за изпълнението им, поради което моли
разпореждането да му бъде връчено лично. С разпореждане от 25.07.2022г. съдът е
оставил без уважение молбата от 22.07.2022г., след като е съобразил, че
разпореждането от 27.06.2022г. е редовно връчено на ищеца, чрез неговия процесуален
представител.
С атакуваното в настоящото производство определение, районния съд е
отхвърлил молбата, намирайки същата за неоснователна с оглед липсата на
представена декларация по чл.83 ГПК и невъзможността за извършване на преценка
относно изложените твърдения.
Несъмнено е, че в случая не се касае до процесуално представителство, което
адвокат М. да осъществява по договор с жалбоподателя М., а до представителство след
назначение по реда на ЗПП. В случая се установява, че адв. М. е назначен с
Определение от 15.11.2021г. в хода на първоинстанционното производство, след което
се е свързал с ищеца и е осъществявал вменените му задължения. След депозирането
на въззивната жалба и дадените от съда указания за представяне на декларация по
чл.83 ГПК, с оглед релевираното искане за освобождаване от държавна такса се е
свързал с жалбоподателя и е уведомил същия за указанията на съда. Сочи, че с
жалбоподателя са имали уговорена среща, но той не дошъл в уговорения ден и час за
подаване на декларацията. Съгласно чл. 51 от ГПК съобщаването на указанията от съда
на адвоката е редовно. Считано от момента на уведомяване и връчването на препис на
адв. М. от разпореждането за представяне на декларация е започнал да тече срокът за
изпълнение на тези указания и същият е изтекъл на 25.07.2022 г., а указанията не са
били изпълнени. Предвид установеното следва, че молителят е бил редовно уведомен и
е узнал за дадените от съда указания. Това е така, защото разпоредбата на чл. 45 ГПК
приравнява връчването на надлежен представител /какъвто е адвокат М./ на лично
връчване. Неоснователен е доводът в частната жалба, че съобщението е следвало да
бъде изпратено лично на жалбоподателя, тъй като адвокатът по делото е уведомил
същия и срокът за представяне на декларацията следва да се брои от датата, на която
2
молителят е научил за постановения съдебен акт. Осъществяването на контакт между
адвоката и ищеца, жалбоподател в настоящето производство /респ. липсата на такъв/ е
въпрос на вътрешни отношения и не влияе върху редовността на извършеното от съда
връчване на разпореждането и свързаните с това последици. В случая адвокат М. е бил
назначена за процесуален представител на ищеца по предоставена от съда правна
помощ, като по делото няма данни да е налице прекратяване на правна помощ /чл.96 от
ГПК/ или лишаване от такава такива /чл.97 от ГПК/, поради което съдът счита, че
връчването на съобщението е редовно. Следователно по силата на закона,
връчването е породило съответните правни последици за страната след като
разпоредбата на чл. 39 ГПК предвижда, че когато страната има пълномощник по
делото, връчването се извършва на пълномощника, а според чл. 45 ГПК връчването на
представител се смята за лично връчване, още повече жалбоподателят е бил нарочно
уведомен от адвоката си за указанията, като законът не придава правни последици на
момента, в който процесуалният представител предаде на страната съдебните книжа
или го уведоми за тях.
Предвид изложеното, настоящият състав споделя съображенията, изложени в
мотивите на атакувания съдебен акт за неоснователност на искането по чл.83, ал.2
ГПК.
За дължимата от съда дейност в производството по чл.83, ал.2 ГПК
задължителната съдебна практика приема, че първо следва да се извърши преценка на
доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на държавна такса за производството по делото, сато след изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства,
същите следва да се съпоставят с дължимата държавна такса и въз основа на това да се
извърши крайният извод дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати
дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Наличието на
предпоставките за освобождаване от ДТ се преценява въз основа на събраните
доказателства за всички относими обстоятелства по чл. 83 ал. 2 от ГПК, като
релевантният момент за преценката на съда е този, към който е направено искането.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК създава привилегия в полза на лицата,
доказали невъзможност, а не само на база твърдения за наличието на затруднение за
заплащане на дължимите такси и разноски. В допълнение следва да се вземе предвид
и обстоятелството, че размерът на дължимата държавна такса за въззивно обжалване е
в размер на 25,00 лева. С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира
частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
определението на РС-Перник потвърдено като правилно и законосъобразно.
3
За пълнота следва да бъде отбелязано също, че след образуване на настоящето
производство към делото с писмо вх.№ 5572/27.10.2022г. от РС Перник е изпратена
частна жалба с вх.№ 21330/24.10.2022г. против Разпореждане № 13197/07.09.2022г.,
постановено по гр.д.№ 5208/2021г. по описа на РС Перник, която не е предмет на
настоящето производство, а също така частната жалба не е и администрирана.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2626/28.07.2022 г., постановено по гр.д.№
5208/2021г. по описа на РС – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК,
с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4