№ 9792
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110171269 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и на Р. И.
Г., с ЕГН **********, доуточнена с молба с вх. № 57685/21.02.2024 г.,
подадена чрез процесуалния им представител – адв. Цв. И., против Б. Х. Г., с
ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на следните имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 00357.5352.134 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо процесния имот е от 31.05.2021 г. с адрес на ПИ: гр.
Нови Искър, адрес, с площ 631 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид,
предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 215, при
съседи: имоти с идентификатор 00357.5352.140, имот с идентификатор
00357.5352.152, имот с идентификатор 00357.5352.133 и имот с
идентификатор 00357.5352.29.
2. Находяща се в поземления имот сграда с идентификатор
00357.5352.143.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012
г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Нови Искър, обл. София-град, адрес, със
застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна
сграда еднофамилна, със стар идентификатор: 00357.5352.143.1, с номер
по предходен план: няма, заедно с мазе с декларирана площ от 10.20
кв.м.
1
В исковата молба се твърди, че родителите на страните – лицата Х.Г.К.
и Л.Б.К. придобили по давност и по наследство процесния поземлен имот,
заедно с построена в него едноетажна сграда, състояща се от една стая и
сервизни помещения. През 2002 г. обаче с нотариален акт № 16, том I, рег. №
1204, н.дело 15/2002 г. от 15.03.2002 г. на нот. Т. Вуцова съсобствениците Х и
Л. К. дарили на ищеца Г. Г. ½ ид.ч. от процесния съсобствен недвижим имот
и учредили в негова полза със заявление до кмета на общината право на
строеж на нова едноетажна сграда. Последната била построена въз основа на
разрешение за строеж № 0265/05.07.2002 г. от двамата ищци по време на
техния брак – на мястото на старата, съборена за целта постройка.
След смъртта на лицето Л.Б.К. – починала на 20.11.2013 г. същата
оставила за свои наследници – сина си Г. Х. Г., втория си син – ответникът Б.
Х. Г. и съпруга си Х.Г.К..
На следващо място се твърди, че през 2022 г. с нотариален акт № 108,
том І, рег. № 6751, н.дело № 104/2022 г. от 20.10.2022 г. Х.К. продал на сина
си Г. Г. собствената си 1/3 ид.ч. от имота, като доколкото сделката била
възмездна имотът бил придобит в режим на СИО със съпругата на първия
ищец – втората ищца Р. Г..
Така за Б. Х. Г. останала единствено наследената от майка му Л.Б.К.
1/12 идеална част от имотите.
Предвид невъзможността наследниците да поделят имотите доброволно
се иска допускането и на двата имота до делба при следните квоти:
1. За Г. Х. Г., с ЕГН: ********** – общо 9/12 ид.ч. (6/12 идеални части –
придобита чрез дарение, 1/12 ид.ч. – придобита по наследство от Л.Б.К. и
2/12 ид.ч. – придобита чрез покупко-продажба от Х.К.);
2. За Р. И. Г., с ЕГН: ********** – 2/12 идеални части (придобити чрез
покупко-продажба от Х.К.);
3. За Б. Х. Г., с ЕГН: ********** – 1/12 идеална част (придобита по
наследство от Л.Б.К.);
С тези аргументи се иска уважаване на исковете.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на
Л.Б.К., с ЕГН: **********, нотариален акт № 129, том VII, дело 328/1993 г.,
нотариален акт № 16, том I, рег. № 1204, н.дело 15/2002 г. от 15.03.2002 г. на
нот. Т. Вуцова; нотариален акт № 108, том І, рег. № 6751, н.дело № 104/2022
г. от 20.10.2022 г., скица на поземлен имот № 15-580208 от 01.06.2021 г.,
скица на сграда с изх. № 15-1085496 от 19.11.2020 г., разрешение за строеж №
0265/05.07.2002 г., заявление по чл. 183, ал.1 от ЗУТ, удостоверение за
граждански брак на Г. Х. Г. и Р. И. Д., удостоверение за въвеждане в
експлоатация №297/31.03.2021 г. и удостоверение за данъчна оценка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК: от страна на ответника по
делото Б. Х. Г., чрез назначения му особен представител по делото – адв. Д.
А., е постъпил писмен отговор. В същия искът за делба се оспорва от гледна
точка на квоти. Оспорва, че построената в имота сграда с идентификатор
00357.5352.134.2 да е построена изцяло от ищците по време на техния брак.
2
Посочва, че квотите в наследството са неправилно определени и посочва, че
квотите са следните:
1. За Г. Х. Г. – 9/12 ид.ч. по дарение и по наследство.
2. За Г. Х. Г. и Р. И. Г. – 2/12 ид.ч., придобити по време на брака им в
режим на СИО.
3. За Б. Х. Г. – 1/12 ид.ч., придобита по наследство.
Възразява да бъде приет представен като доказателство по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том I, рег. №
348, с район на действие СРС, тъй като същият не е представен в цялост, а
също така възразява на искането да се допуснат двама свидетели за
установяване на обстоятелството кой е построил сградата в имота, тъй като не
се оспорва, че същата е съсобственост на страните.
Не се правят доказателствени искания.
С допълнителна молба с вх. № 57685/21.02.2024 г. ищцовата страна
представя в цялост нотариален акт № 108, том І, рег. № 6751, н.дело №
104/2022 г. от 20.10.2022 г.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., ищците редовно
призовани, не се явяват лично – вместо тях се явява упълномощен
процесуален представител – адв. И.. Същата изразява становище за уважаване
на исковите претенции.
Ответникът редовно призован не се явява. Вместо него се явява
назначен от съда особен представител – адв. Х.а, която изразява становище за
уважаване на исковете.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 129, том VII, дело 328/1993 г. от 26.05.1993 г. се
установява, че Х.Г.К. и Л.Б.К. са придобили по давност в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/ неурегулирано дворно място с площ
от 550 кв.м. в гр. Нови Искър – София, кв. Гниляне, местност „Мезавица“
заедно с построена в имота едноетажна сграда, състояща се от една стая и
сервизни помещения.
Видно от нотариален акт № 16, том I, рег. № 1204, н.дело 15/2002 г. от
15.03.2002 г. на нот. Т. Вуцова на 15.03.2002 г. Х.Г.К. и Л.Б.К. са прехвърлили
на сина си ищеца Г. Х. Г. ½ идеална част /или 6/12 идеални части/ от
неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. Гниляне,
местност „Мезавица“, с площ от 550 кв.м. – имот пл.сн. номер 215 заедно с
построена в имота едноетажна паянтова сграда, състояща се от стая и
сервизни помещения.
Съгласно заявление от 15.03.2002 г. до кмета на гр. Нови Искър с правно
основание по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ Х.Г.К. и Л.Б.К. са дали съгласие синът им
Г. Х. Г. да построи в имота за своя сметка едноетажна жилищна сграда с
площ от 38.55 кв.м. – с дневна-спалня, кухня-трапезария, баня-тоалетна и
3
антре. Издадено е и разрешение за строеж на името на Г. Х. Г. от 05.07.2002 г.
Видно от удостоверение за наследници на Л.Б.К., с ЕГН: **********
същата е починала на 20.11.2013 г. като е оставила за свои наследници:
съпруги си Х.Г.К., сина си ищеца Г. Х. Г. и още един син – ответника Б. Х. Г..
От удостоверение за въвеждане с експлоатация № 297/31.03.2021 г., в
което със заповед № РД-09.09.81/13.08.2021 г. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка – е въведена в експлоатация: едноетажна
жилищна сграда – с инвеститори Г. Х. Г., Х.Г.К. и Б. Х. Г..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 18.07.1992 г. на
посочената дата Г. Х. Г. е сключил граждански брак с втората ищца Р. И. Г.
/Д./.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, том І, рег. №
6751, н.дело № 104/2022 г. от 20.10.2022 г. се установява, че на посочената
дата Х.Г.К. е продал собствената си 1/3 идеална част /или 4/12 идеални части/
от поземления имот и построената жилищна сграда на сина си Г. Х. Г..
От удостоверение за данъчна оценка от 18.11.2022 г. се установява, че
Г. Х. Г. е декларирал като собствени 9/12 идеални части от процесните имоти
– земя и сграда.
От представена по делото скица на поземлен имот № 15-
580208/01.06.2021 г. е видно, че процесният поземлен имот е към настоящия
момент с площ от 631 кв.м., адрес: гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул.
Водопад, с номер по предходен план 215 и с идентификатор 00357.5352.134.
От своя страна от скица на сграда № 15-1085496-19.11.2020 г. се
установява, че сградата в имота е с площ от 41 кв.м. и идентификатор
00357.5352.134.2 – като в поземления имот има една единствена сграда.
В показания си свидетелят Х.Г.К. /баща на ищеца и ответника/ - посочва,
че жилищната сграда е построена от сина му Г. Х. Г. след брака му с Р. И. Г..
Самият свидетел бил помагал с труд, а след това понякога посещавал имота.
Другият син на свидетеля – ответникът не посещавал имота от години и не
бил участвал в строежа на сградата. Свидетелят уточнява, че преди да се
построи жилищната сграда в имота имало барака – която била съборена, за да
се построи къщата, а преди това служела за съхранение на инструменти.
Показанията съдът кредитира по реда на чл. 172 от ГПК – като
съобразява родствената връзка на страните със свидетеля, но и
обстоятелството, че показанията му са последователни и съответстват на
останалия доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за
собствеността /ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството ЗН/, доколкото
съсобствеността е възникнала освен от сделка и от наследяване.
4
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за
делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на
производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки
съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от
приложеното удостоверение за наследници на Л.Б.К. същата е починала като
е оставила за свои наследници – съпруг и двамата си сина. Съпругът на
същата обаче Х.Г.К. се е разпоредил преди образуване на делото със своята
идеална част от имота в полза на сина си Г. Х. Г.. Сделката е продажба,
сключена през време на брака на последния с Р. И. Г.. В тази връзка всички
съсобственици на имотите, а именно Г. Х. Г., Р. И. Г. и Б. Х. Г. участват в
делбата като са страни по делото.
Предявеният иск следва да се приеме и за изцяло основателен – спрямо
двата имота и страните като съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че Л.Б.К. и Х.Г.К. придобиват през 1993 г. по давност
собствеността върху процесния поземлен имот и паянтова постройка в същия.
В тази връзка и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ съгласно приложимите разпоредби на действащия към
момента на сделката Семеен кодекс /обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. в сила от
01.07.1985 г. и отменен с § 3 от ПРЗ на СК – обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. в
сила от 01.10.2009 г./.
Още приживе Л.Б.К. и Х.Г.К. са дарили на сина си Г. Х. Г. ½ идеална
част от процесния поземлен имот заедно с паянтовата сграда. Последната Г.
Х. Г. разрушил и по време на брака си със съпругата си Р. Г. построил
жилищна сграда с площ от 41 кв.м. /по скица и 38..55 кв. по разрешение за
строеж/.
СИО, както върху останалата ½ идеална част от терена и къщата, е
прекратена едва със смъртта на Л.Б.К., настъпила на 20.11.2013 г., като към
момента на смъртта си същата е била женена. В тази връзка и Х.Г.К. е
придобил ¼ от имотите по силата на прекратяването на СИО и още 1/12
идеална част от имотите – съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството
/доколкото преживелият съпруг получава част от наследството равна на
частта на всяко дете, а починалата е имала две деца/. В тази връзка след
смъртта на Л.Б.К. Х.Г.К. вече притежава 4/12 идеални части /или 1/3 идеална
част/ от имотите / ¼ + 1/12/.
Именно с 4/12 идеални части от имотите Х.Г.К. се разпорежда в полза
на сина Г. Х. Г. с продажбата от 2022 г. – като така тези 4/12 идеални части
стават СИО между двамата ищци.
5
От своя страна Г. Х. Г. и Б. Х. Г. придобиват по наследство от майка си –
всеки по 1/12 идеална част от имотите – съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че квотите в съсобствеността,
предложени от страните не са правилно изчислени, доколкото не държат
сметка за обстоятелството, че идеална част от имотите се притежава в СИО
между ищците.
Поради това и имотите подлежат на допускане до делба при следните
квоти:
за Г. Х. Г. – 7/12 ид.ч. по дарение и по наследство /1/6 + 1/12/.
за Г. Х. Г. и Р. И. Г. – 4/12 ид.ч., придобити по време на брака им в
режим на СИО /или това е 1/3 идеална част, прехвърлена им от Х.К..
за Б. Х. Г. – 1/12 ид.ч., придобита по наследство.
По исканията за разноски на страните:
Страните са извършили разноски, видно от приложените договори за
правна защита и съдействие. По арг. от чл. 355 от ГПК по разноските в
производството съдът се произнася във фазата по извършване на делбата.
Доколкото обаче Б. Х. Г. се представлява от особен представител на
разноски на ищците – в размер на 1500 лева – действително внесени – то тази
сума следва да бъде присъдена на ищците още в първата фаза на процеса.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между Г. Х. Г. , с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, адрес, Р. И. Г. , с ЕГН ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, адрес и Б. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Люлин, адрес на съсобствените им недвижими имоти,
представляващи:
1. Поземлен имот с идентификатор 00357.5352.134 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо процесния имот е от 31.05.2021 г. с адрес на ПИ: гр.
Нови Искър, адрес, с площ 631 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид,
предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 215, при
съседи: имоти с идентификатор 00357.5352.140, имот с идентификатор
00357.5352.152, имот с идентификатор 00357.5352.133 и имот с
идентификатор 00357.5352.29.
2. Находяща се в поземления имот сграда с идентификатор
00357.5352.143.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012
г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Нови Искър, обл. София-град, адрес, със
застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна
сграда еднофамилна, със стар идентификатор: 00357.5352.143.1, с номер
6
по предходен план: няма, заедно с мазе с декларирана площ от 10.20
кв.м.
при следните квоти в двата имота – поземлен имот и жилищна
сграда:
За Г. Х. Г., с ЕГН: ********** – 7/12 идеални части;
За Г. Х. Г. , с ЕГН: ********** и Р. И. Г. , с ЕГН ********** – 4/12 идеални
части – в режим на съпружеска имуществена общност;
За Б. Х. Г., с ЕГН: ********** – 1/12 идеална част;
ОСЪЖДА Б. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Люлин,
адрес ДА ЗАПЛАТИ разделно на Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, адрес, Р. И. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, адрес на всеки по ½ част от сумата от общо
1500 лева – разноски по настоящото производство за особен представител в
първата фаза на производството по делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението за
продължаване на съдопроизводствените действия във фаза по извършване на
делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7