Определение по дело №568/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е образувано по искова молба (ИМ) от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора (л. 1).

В изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на ИМ, дадени с разпореждане [номер] от 01.08.2024 г. (л. 69 – 70), от ищеца е постъпила уточняваща молба (л. 77).

В изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на ИМ, дадени с разпореждане [номер] от 29.08.2024 г. (л. 83 – 85), от ищеца чрез процесуалния му представител адв. С. С. по ел. път е постъпила молба вх. № 4358 от 12.09.2024 г. (л. 95) с приложено към него „становище“ (л. 96), датирано с дата 03.09.2024 г. и имащо характер на уточняваща исковите претенции молба чрез изложение от ищеца в 7 точки, кореспондиращи със 7-те точки с указанията на съда, дадени с цитираното разпореждане.

С ИМ (съобразно уточняващите я молби) от ищеца са предявени, както следва:

иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на сумата от 157,50 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – направени разходи за предплащане и впоследствие за отмяна на насрочен му 15.02.2024 г. преглед в УМБАЛ „Токуда“ [населено място], който не се осъществил, тъй като от ГДИН отказали да го конвоират (транспортират) на 15.02.2024 г. до УМБАЛ „Токуда“ [населено място] с мотива, че можело да бъде прегледан в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) – София (в тази насока ищецът се позовава на получено според него на 15.02.2024 г. и приложено на л. 24 писмо от 14.02.2024 г. от зам.-главен директор на ГДИН до началника на Затвора Стара Загора – Приложение № МД-313 според номерацията на ищеца);

иск против ГДИН при МП и против Прокуратурата на Република България (ПРБ) за солидарно заплащане на сумата от 57500 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в периода от 15.02.2024 г. до 03.07.2024 г. – влошено здравословно състояние (оток и болки в лявата лакътна става, изтръпване на лявата длан и невъзможност да спи и живее нормално, което налагало перманентно да посещава медицинския център в Затвора Стара Загора за обезболяващи медикаменти), поради неосигурен му достъп до ефективна (адекватна) медицинска помощ, в частност – преглед и лечение в УМБАЛ „Токуда“ [населено място], тъй като от ГДИН отказали да го конвоират (транспортират) за насрочен му на 15.02.2024 г. преглед в УМБАЛ „Токуда“ [населено място], а от ПРБ отказали да прекъснат изпълнението на изтърпяваното от него наказание „лишаване от свобода“, за да се лекува в УМБАЛ „Токуда“ [населено място] – с постановления на Административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Стара Загора от 08.01.2024 г. (л. 20 – 21; Приложение № МД-305 според номерацията на ищеца) и от 03.06.2024 г. (л. 45 – 46; Приложение № МД-373 според номерацията на ищеца), обжалвани и потвърдени от Апелативна прокуратура Пловдив с постановления от 21.02.2024 г. (според отразеното във втория отказ на окръжния прокурор – от 03.06.2024 г., а и според твърденията на ищеца – л. 96-гръб, т. 3) и от 19.06.2024 г. (л. 98-гръб – 99; Приложение № МД-513 според номерацията на ищеца).

По отношение на правната квалификация на иска за неимуществени вреди, предявен солидарно против ГДИН при МП и против ПРБ, неговата допустимост и подсъдност на административните съдилища, както и редовността на исковата молба в тази й част, съдът приема следното:

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В чл. 203, ал. 1 от АПК е посочено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Втората алинея на чл. 203 от АПК препраща за неуредените въпроси на имуществената отговорност по ал. 1 към разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК – ал. 2. С т. 8 от Тълкувателно постановление (ТП) № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища. При тази правна уредба няма спор, че по отношение на ГДИН предявеният иск за неимуществени вреди, изхождайки от посочените от ищеца фактически основания на претенцията му към ГДИН, е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е подсъден на административните съдилища, какъвто е настоящият съд, по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Гореизложеното обаче не се отнася за претенцията на ищеца към ПРБ, имайки предвид посочените от него фактически основания на същата. Прекъсването на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ се извършва в рамките на производство пред окръжния прокурор по мястото на изтърпяването му – чл. 448 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), в предвидените в чл. 447 от НПК случаи. Разглежданата дейност на прокурора е правозащитна, а не административна, съответно при прекъсване или отказ за прекъсване на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ прокурорът не издава административен акт. ПРБ отговаря в изрично установените в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ случаи за причинени на граждани вреди при осъществяване на предвидените в Конституцията на РБ нейни функции, като насочените срещу нея искове по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ не са подсъдни на административните съдилища, а се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, т. е. от общ съд – районен или окръжен, в зависимост от цената на иска. В този смисъл е определение № 28 от 15.05.2015 г. по адм. д. № 27/2015 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС.

Следователно отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от прокуратурата, и отговорността за вреди, причинени им от административна дейност, се реализира по различен процесуален ред, при различни материалноправни предпоставки, което изключва възможността за солидарно осъждане на ГДИН при МП и на ПРБ за заплащане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Същевременно, доколкото искът за неимуществени вреди е предявен от ищеца солидарно против ГДИН при МП и против ПРБ, разделянето на производството не е допустимо. Ето защо, тъй като солидарно предявеният иск за неимуществени вреди включва претенции с различно правно (а и фактическо) основание по отношение на всеки един от двамата ответници, срещу които е насочен, подлежащи на разглеждане по различен ред и подсъдни на различни съдилища, а разделянето на производството е невъзможно – именно поради солидарното заявяване на претенциите като един иск, последният се явява недопустим, поради което ИМ следва да бъде върната в тази й част, като производството по делото бъде прекратено в тази му част – чл. 204, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 130 от ГПК.

В обсъжданата й част – относно предявения иск за неимуществени вреди, ИМ е и нередовна – не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, което съставлява допълнително и самостоятелно основание за връщането й – чл. 204, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК. В случая се касае за един иск за неимуществени вреди, предявен солидарно против ГДИН и против ПРБ, но не става ясно на какво основание произтича солидарната отговорност на ответниците – не са изложени обстоятелствата, които я обуславят. Съгласно чл. 121 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена, поради което и тъй като ЗОДОВ не урежда хипотеза, при която ПРБ може да отговаря солидарно с юридическо лице, включващо в състава си администрация на изпълнителната власт, на ищеца бяха дадени указания в тази насока – т. 7 от разпореждане [номер] от 29.08.2024 г. (л. 83 – 85), които обаче не са изпълнени с постъпилото от него „становище“ (л. 96). Формалното позоваване в т. 7 от последното на разпоредбата на чл. 215 от ГПК не позволява да се приеме, че е фактически обосновано наличието на някоя от хипотезите на цитираната разпоредба, в частност – общо задължение на ответниците за заплащане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди или такова, почиващо на едно и също основание.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 204, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба на И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, в частта й, с която против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието и против Прокуратурата на Република България се предявява иск за солидарно им осъждане да му заплатят сумата от 57500 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в периода от 15.02.2024 г. до 03.07.2024 г. – влошено здравословно състояние, поради неосигурен му достъп до ефективна (адекватна) медицинска помощ – преглед и лечение в УМБАЛ „Токуда“ [населено място], в резултат на отказ от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да го конвоират (транспортират) за насрочен му на 15.02.2024 г. преглед в УМБАЛ „Токуда“ [населено място] и отказ на Прокуратурата на Република България да прекъснат изпълнението на изтърпяваното от него наказание „лишаване от свобода“, за да се лекува в УМБАЛ „Токуда“ [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 568/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора по отношение на предявения от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието и против Прокуратурата на Република България иск за солидарно им осъждане да му заплатят сумата от 57500 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в периода от 15.02.2024 г. до 03.07.2024 г. – влошено здравословно състояние, поради неосигурен му достъп до ефективна (адекватна) медицинска помощ – преглед и лечение в УМБАЛ „Токуда“ [населено място], в резултат на отказ от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да го конвоират (транспортират) за насрочен му на 15.02.2024 г. преглед в УМБАЛ „Токуда“ [населено място] и отказ на Прокуратурата на Република България да прекъснат изпълнението на изтърпяваното от него наказание „лишаване от свобода“, за да се лекува в УМБАЛ „Токуда“ [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца И. Г. П. в 7-дневен срок от получаване на съобщението, ведно с препис от определението, с частна жалба пред Върховния административен съд.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на определението, делото да се докладва за разпореждане по отношение на предявения от ищеца иск за имуществени вреди.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на ищеца и на назначения му процесуален представител – адв. С. С..