Р Е Ш Е Н И Е
№261229/16.11.2020г.
гр.Варна 16.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир
Нинов
при
участието на секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№4286/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
ищецът Д.Д. твърди, че на 14.12.2018г. е сключил
застраховка „Каско" на МПС. Клауза - 1 всички
рискове с ответника З. „Л.И." АД на личния си лек автомобил марка БМВ
530Д, с ДК №***, със срок на действие на застраховката от
17.12.2018г. до 16.12.2019г., като автомобилът е бил застрахован за 12 240лв.,
при застрахователната премия, която е трябвало да заплати, съгласно
застрахователната полица № 93001810099716 от 14.12.2018г. възлизаща на
904.53лв. Твърди, че към момента всички вноски на застрахователната премия са
платени. Сочи, че на 10.12.2019г., при влизане в паркинга на медицински
комплекс „Майчин дом", е охлузил заден десен калник и дръжката на задна
дясна врата, като на 11.12.2019г. е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис-заключение на увредените части. В описа, като
увредени детайли са описани: панел заден десен и ръкохватка задна дясна врата.
Твърди, че е получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на
183.20лв., която сума е малка и не може да покрие щетите. Извършил е проучване
в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила, като от проведеното
проучване е установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 480.44лв. Твърди, че сумата, която застрахователя следва да му
изплати, като обезщетение е в размер на 480.44лева. от която сума следва да се
приспадне заплатената до момента сума в размер на 183.20лева. или сумата, която
следва да му бъде заплатена от застрахователя е в размер на 297.24лв. Заявява,
че предявявайки иск пред ВРС.
Предявява
искане, съдът да постанови решение, с което да
осъди З. “Л.И.“ АД да заплати на Д.В.Д. сумата в размер на 327.56лв. представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: панел заден десен
и ръкохватка задна дясна врата, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор №*** от 14.12.2018г.
за „Каско". Клауза - 1 всички рискове на лек
автомобил марка БМВ530Д с ДК №***, както и
законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и претендира разноски. Посочената претендирана
сума е постигната след извършено изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК в
о.с.з.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Счита, че с изплащане на сумата от 183.20лв. е
изплатено полагаемото се застрахователно обезщетение за действителните щети на
автомобила. Възразява, че претендираните размери не
кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на
щетите, като най-малкото не е съобразено овехтяването на автомобила. Счита, че
с оглед възрастта на автомобила и действителната му стойност стойността,
необходима за отремонтиране е много по-ниска от
посочената от ищеца. Претендираната стойност на отремонтиране е силно завишена и не съответства на средните
пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за
труд. Възразява, че в конкретния случай, относно претърпените от ищеца
имуществени вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество и е
изплатена застрахователна сума, определена по посочената от застрахования
методика. Моли да се отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди като
неоснователен. Алтернативно моли за намаляване на присъдените обезщетения и претендира
разноски.
Съдът приема, че
предявеният иск намира правното си основание в чл.405, ал.1 от КТ.
Съдът, след като
се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при
условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищеца
за доказване на правоотношението си с ответника макар, че то не се спори е
представил копие от застрахователна полица №***
от която се установява, че за времето от 17.12.2018г. до 16.12.2019г. между нея
и ответното дружество е сключена застраховка „Каско
на МПС“ за собствения на ищеца л.а.“БМВ 530Д“ с д.к.№***,
като и без това безспорната собственост на лекия автомобил се установява и от
представеното свидетелство за регистрация част І. За настъпилото събитие е
съставен опис-заключение от ответника приложеното по делото от 11.12.2019г.
Описът изхожда от ответника и представлява по своята същност документ в който
негов служител е удостоверил констатираното състояние на застрахованото МПС
след настъпването на увредата. От друга страна
ответникът изрично заявява в отговора си, че счита изплатеното от него
обезщетение за напълно покриващо щетата по автомобила, което от своя страна
води на извода, че с тези действия е признато по косвен път от негова страна
настъпването на застрахователно събитие със застрахованата вещ и механизма на
настъпване на същото.
Що
се отнася до действително дължимата се сума за обезщетяване на вредите по
застрахована вещ, то по делото е прието заключението на в.л. по допусната САвтЕ от което се установя, че реалната стойност на щетите
по автомобила възлиза на 510.76лв., от които след приспадане на вече
изплатените от ответника 183.20лв. остава да се дължат 327.56лв., каквато сума
ищецът претендира от ответника очевидно съобразявайки се със заключението на
вещото лице. Твърдението на ответника, че е можело сумата да се потърси първо
от нега преди да се сезира съда е необосновано, тъй като той е имал възможност
да даде коректна оценка на щетата още при извършения от него опис. Факта, че
ответника е определил значително по-ниска сума за обезщетение е довел до това,
че той сам се е поставил в положение за застрахования да възникна възможност да
търси своите твърдени права и по съдебен ред, като той е сторил именно това. По
отношение твърдените, че сумата е силно завишена поради това, че не е взето
предвид овехтяването на автомобила, то следва да се има предвид, че общото
овехтяване на автомобила не води до намаляване на изискването при ремонт в него
да се влагат нови части.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 327.56лв.
застрахователно обезщетение за покриване на пълния размер на щета настъпила на
10.12.2019г. със застрахована вещ „Каско на МПС“ за
собствения на ищеца л.а.“БМВ 530Д“ с д.к.№***
и ответника да се осъди да заплати на ищеца и сумата от 550лв. разноски по
делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
З. „Л.и.” АД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.В.Д. ЕГН********** *** сумата от още
327.56лв. застрахователно обезщетение по застрахователно събитие настъпило на 10.12.2019г.
по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна
полица №***за собствения на ищеца л.а.“БМВ 530Д“ с д.к.№**, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ, заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на сезиране на
съда-5.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.” АД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.В.Д. ЕГН********** ***50лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: