Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 28.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: С.П.
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2983 по описа на Добрички районен съд за 2016 г. и за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Ж.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която против „Център за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК
*********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов” № 24, са предявени
обективно съединени искове за признаване за незаконосъобразно наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” и отмяна като незаконосъобразна
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ РД 11 №57/07.09.2016
г. - иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност - „шофьор, линейка” – иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, както и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
за времето от прекратяване на трудовото правоотношение /07.09.2016 г./ до възстановяването
му на работа с влязло в сила съдебно решение - иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ. Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди,
че е дългогодишен служител при ответника ЦСМП Добрич, като до 07.09.2016 г. заема
длъжността „***“. На посочената дата - 07.09.2016 г. трудовото му правоотношение
е прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.
Мотивът за наложеното наказание е, че на 18.07.2016 г., при зареждане на гориво
на управлявания от ищеца санитарен автомобил с рег.№ СА 0143 КН, в резервоара
на превозното средство са постъпили 25 л гориво, докато отчетеното гориво по
фактура е 42 л, т.е. констатирана е злоупотреба със 17 л гориво, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.9 и т.10 КТ.
Горното обстоятелство е констатирано с протокол №30907/2016 г. на EUROGPS и получено от ответника с писмо №26-00-1574/26.08.2016 г.
на зам. министъра на здравеопазването, както и протокол № 387 на комисията за
проверка на наличността на гориво. Според ищеца, отчитането по GPS не е
годно доказателствено средство и не доказва по безспорен и категоричен начин,
че отчетеното гориво не постъпва в резервоара на автомобила, поради което не
може да се направи извод, че е присвоено от ищеца. Независимо от горното, ищецът е заплатил стойността на 17 л гориво
заедно с колегата си Селями Рифат А., като при счетоводното отчитане извършено
в края на месец юли 2016 г. не е констатирана липса на гориво от поверения му
автомобил. За ищеца е неясен начинът, по който е получен резултатът при
отчитане на горивото. В условията на евентуалност въвежда възражение за
несъответствие на нарушението с наказанието.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че системата за GPS отчитане е въведена от
Министерство на здравеопазването и същото се осъществява въз основа на Договор
№РД 11-395/22.07.2014 г. с ДЗДД „Консорциум електронно здравеопазване”. С
приемането и установяването на системата Министерството за здравеопазването е
постановило, че това е единствения способ за регистриране на зареденото и
отчетено количество гориво. Ответникът намира, че с твърдението, че е заплатил
стойността на неотчетеното гориво, ищецът е признал липсата на 17 л гориво,
както и че тази липса се дължи на причина, за която той отговаря. Според
ответника, единствената обективна причина за констатираната липса на гориво,
при изправен автомобил, е присвояването му от участвалите в зареждането на
автомобила. Тежестта на нарушението се определя както от стойността на
присвоеното гориво, но и от обстоятелството, че ищецът е длъжностно лице, което
следва да съхранява и пази повереното му имущество. Ответникът твърди, че процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание е изпълнена изцяло, като ищецът е дал
обяснения, в които се посочвало, към 18.07.2016 г. е бил в отпуск, както и че на посочената дата Селями
Рифат го е взел от дома му, за да му помогне със зареждането. Твърди, че през
2009 г. на ищеца е наложено друго наказание за извършено нарушение на трудовата
дисциплина.
По отношение на иска за заплащане
на парична сума се сочи нередовност на исковата молба с оглед претендирането му
за период, който още не е настъпил.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуален представител поддържа претенциите си. Ответникът не се явява в
проведените открити съдебни заседание, не се представлява.
Районният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По силата
на трудов договор № 6/02.01.1995 г. между ищеца и ответника възниква трудово
правоотношение, като ищецът заема длъжността „шофьор”, изменена с допълнително
споразумение №375/01.05.1999 г. в „шофьор, санитарен автомобил“, а с последващо
допълнително споразумение в „шофьор, линейка“. В изпълнение на трудовите си
задължения, ищецът управлява специализиран санитарен автомобил с рег. № СА 0143
КН, като част от екип за оказване на първа медицинска помощ.
Видно от фиш за работна заплата
за месец август 2016 г. /последният пълен отработен месец/, брутното трудово
възнаграждение на ищеца възлиза на 783.13 лв.
Със заповед РД11 №57/07.09.2016
г. на Директора на ЦСМП Добрич, на осн. чл.330 ал.2 т.6 от КТ на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, за извършени нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187, т.9 и т.10 КТ. В заповедта са изложени мотиви, че на
18.07.2016 г., при зареждане на гориво на поверения на ищеца санитарен автомобил
с рег. № СА 0143 КН не са постъпили 17 л гориво, като това обстоятелство е
констатирано с Протокол № 30907/2016г. на ЕURO GPS и получено писмо №26-00-1574/26.08.2016г.
на зам. министъра на здравеопазването, и протокол №387 на Комисията за проверка
на наличността на гориво.
По делото е приложена Протокол №
30907/2016г. на ЕURO GPS с приложена справка
за зареждане/източване на гориво, видно
от която на 18.07.2016 г. два автомобила - процесният и автомобил с рег. № ТХ 1150
ХА са заредили гориво от бензиностанция на „Петрол”, намираща се в гр. Добрич, ул.
„Калиакра”, като от автомобилите е отчетена липса, съответно 17 и 18 л гориво. Съгласно
справка гориво-пробег подробна, приложена към Протокол № 30907/2016 г. на ЕURO GPS, нито един от двата автомобила не е приключил месец юли 2016 г. с
преразход.
По делото е приложено становище
на ДЗЗД „Консорциум Електронно здравеопазване”, с което Министерство на
здравеопазването е уведомено за констатирано несъответствие между данни от
фактура и данни за заредено гориво за процесния санитарен автомобил, съгласно GPS система, и в изпълнение на договор РД-11-395/22.07.2014 г.
В становището е посочено, че GPS оборудването на процесния
автомобил е в изправност. С писмо от 26.08.2016 г. Министерство на
здравеопазването уведомява директора на ЦСМП Добрич за горното становище.
Ответникът представя и по делото
е приложено трудовото досие на ищеца. Видно от заповед №43/23.11.2009 г. на
директора на ЦСМП Добрич, на осн. чл.195 вр. чл.188, т.1. и чл.187, т.1 КТ, на
ищеца е наложено наказание „забележка”, за това че на 17.10.2009 г.
преждевременно е напуснал работа.
По делото е представена и
приложена трудовата книжка на ищеца, видно от която, след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника, не е възникнало трудово правоотношение
със същия или с друг работодател.
Представена по делото, приета от
съда и приложена към книжата по делото е квитанция без номер от 09.09.2016 г.,
видно от която, на същата дата, Ж.А.С. е заплатил на ответника ЦСМП – Добрич,
сумата от 16.70 лева, представляваща „възстановена липса на гориво”.
В хода на производството, по
искане на ищеца са събрани гласни доказателства, като са изслушани свидетелите
Селями Рифат А. и Росен Желязков И.. От показанията на свидетеля А., преценени от съда съгласно чл.
172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото и предвид евентуалната му заинтересованост, се
установява, че той,
ищецът Ж.С. и други двама мъже – служители при ответника са водачи на санитарен
автомобил с рег. № СА 0143 КН, като работят на смени. Била установена практика
автомобилът да бъде зареждан в присъствието на двама водачи, за да се избегнат
съмнения за измама, злоупотреба или присвояване на гориво. На процесната дата
свидетелят А. и ищецът, който към този момент ползвал платен годишен отпуск,
заредили в резервоара на автомобила 42 л гориво, като свидетелят А. сочи, че на
самата бензиностанция са инсталирани видеокамери за наблюдение и е невъзможно
зареждане в друг контейнер /напр. туби/, освен в резервоара на автомобила.
Твърди, че след като той и ищецът са били уведомени за установена липса на 17 л
гориво, ответникът е настоял трудовото правоотношение на двамата водачи да бъде
прекратено по тяхно искане, като след отказа им е пристъпил към реализиране на
дисциплинарната им отговорност.
От разпита на свидетеля И. – също
служител при ответника, се установява, че в края на всеки месец се извършва
проверка на всеки санитарен автомобил за съответствие на изразходеното гориво и
изминатите километри. В случай на несъответствие, водачите заплащали стойността
на установената разлика в зареденото и изразходено гориво. Сочи, че при
автомобила управляван от ищеца такова несъответсвие не е било установено.
Свидетелят познава ищеца като работник без наказания за нарушения на трудовата
дисциплина.
При така установените фактически обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357
от КТ, доколкото между страните е съществувало трудово правоотношение. Исковете са допустими, предявени в срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, ищецът е активно легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация
на ответника като бивш работодател на
ищеца, за който се твърди, че е издал незаконосъобразни заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение и за прекратяване трудовото правоотношение
на ищеца.
По иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
Искът
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 КТ, е основателен и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата
на чл.186 от КТ определя виновното
неизпълнение на трудовите задължения, от страна на работника/служителя,
като нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно посочения
законов текст, нарушителят се наказва с предвидените в КТ
дисциплинарни наказания. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във
връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът
въвежда императивни изисквания по чл.193 -
чл.195 КТ, спазването на които е условие
за законосъобразност на наложеното наказание. Така нормата на чл.193,
ал.1 от КТ, задължава работодателя
да изслуша устните или да приеме
писмените обяснения на работника преди налагането на дисциплинарното наказание; да съобрази сроковете установени с нормата на чл.194,
ал.1 КТ и уволнителната заповед да съответства на изсикванията
за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Последната
изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед в
която, освен наказанието следва да бъдат посочени
нарушителят, нарушението, кога е
извършено същото, както и законовият текст, въз
основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване обуславя
възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките мотивирали
работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч. дали извършеното
представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали наложеното
наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Изискването за
съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата,
при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя, следва
да бъде задължително съобразено от работодателя при определяне на
дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Неспазването
на горепосочените императивни
норми води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.
При оспорване законосъобразността на уволнение, тежестта на доказване е възложена изцяло на работодателя – ответник по спора. Според
утвърдената съдебна практика, при дисциплинарните производства, предметът на съдебния контрол е
ограничен от основанията за незаконност на уволнението, които са посочени в
исковата молба. Правният спор
се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна доводи, като съдът няма правомощията
служебно да преценява законосъобразността на уволнението според основания, които не са
посочени в исковата молба.
Съдът намира, че Заповед РД11 №57/07.09.2016 г.,
с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение” съдържа изискуемите от чл.
195, ал.1 КТ реквизити. В Заповед РД11 №57/07.09.2016 г.
работодателят е посочил нарушението, което твърди, че е извършено от ищеца, датата на нарушението - 18.07.2016 г.,
изложени са
конкретни фактически твърдения, поради което съдът намира, че заповедта е
мотивирана съобразно изискването на чл. 195, ал.1 КТ. Същата е връчена лично на
ищеца на 07.09.2016 г., т.е. спазен е срокът по чл. 194, ал.1 КТ. Фактът, че
волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание и
прекратяване на трудовия договор е обективирано с две заповеди, не води до
незаконосъобразност на уволнението, при положение че същото е постановено при
спазване на императивните законови изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.193,
ал.1 КТ, преди налагане на дисциплинарно
наказание, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, в което да установи факта на извършено нарушение на трудовата дисциплина, след което да
определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото
налагане и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. В конкретния
случай, работодателят доказа, че е
спазил процедурата по чл. 193, ал.
1 КТ, в т. ч. че е
изискал обяснения от уволнения по смисъла на посочената разпоредба в рамките на
започнало дисциплинарно производство и по
повод на извършено дисциплинарно
нарушение, с оглед налагане на конкретно
дисциплинарно наказание. За установяване нарушение на
трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения по повод на
нарушението и по повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание. Така, при установяване от работодателя на наличие на предпоставки за
ангажиране дисциплинарната отговорност на работника, той /работодателят/ следва
да уведоми работника за извършеното конкретно нарушение на трудовата
дисциплина, както и че обясненията се изискват с оглед започнало дисциплинарно производство срещу него. Действително, няма изискване поканата от работодателя до работника,
за даване на обяснения, да е в определена форма, но е необходимо работодателят
да уведоми работника, че ще го изслуша, респективно, ще приеме писмените му
обяснения във връзка с извършеното нарушение.
След разпореждане на
съда, ответникът представя цялото трудово досие на ищеца. В същото не се съдържат
данни до ищеца да е отправено от страна на работодателя искане за изслушването
му или за даване на писмени обяснения, във връзка с процесното нарушение на
трудовата дисциплина, не се съдържат и данни, които да сочат, че ищецът е бил
изслушан или негови писмени обяснения са били приети от ответника –
работодател. Ответникът не представи и не ангажира други доказателства, че
такова искане е било отправено до ищеца. С молба, депозирана в деня на
провеждане на първо открито съдебно заседание, ответникът представя обяснение от
Селями Рифат А., като изрично заявява, че лицето е свидетел в настоящото производство,
а по негова искова молба е образувано гр. д. №2984/2016 г. по описа на ДРС. Едва с молба преди
провеждане на трето открито съдебно заседание по делото ответникът представя
заверен за вярност препис от документ, за който сочи, че представлява обяснение
от ищеца Ж.А., както и че в предходен момент, погрешно е представил по делото
обясненията дадени от Селями Рифат, вместо тези на ищеца Ж.А.С.. Поради
несвоевременното представяне на документа, същият не е приет по делото, като е
приложен към кориците на същото. Както бе посочено, в молбата за представяне на
обясненията от Селями Рифат А., ответникът заявява, че лицето е свидетел в
настоящото производство, като същите са представени с оглед оспорване допускане
на свидетеля А. до разпит, поради факта, че за същото нарушение на трудовата
дисциплина и на него е наложено дисциплинарно наказание - уволнение. В този
смисъл не е налице грешка в размяната на обясненията на ищците по гр.д. №2983/2016 г. /Ж.А.С./ и гр. д. №2984/2016 г. /Селями Рифат А./, двете по описа на ДРС, а
за пропуск от страна на ответника. Доколкото от представените доказателства по
делото не се установява ответникът - работодател да е поканил ищеца да
даде обяснения или същият да е изслушан, или да са приети писмени обяснения от работодателя,
съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ, това обстоятелство представлява
основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без
спора да се разглежда по същество.
Независимо
от горното, съдът намира, че следва да се произнесе по възраженията за
материална незаконосъобразност на уволнителната заповед.
Съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че при определяне вида на
наказанието работодателят
е нарушил разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. По въпроса за приложението на
чл. 189, ал.1 КТ е
налице формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, според която преценката по
чл.189, ал.1 КР е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. От
съществено значение за спора е да се установи дали ищецът е извършил нарушение
на трудовата дисциплина и дали това нарушение обосновава налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Преценката на тежестта на
допуснато нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на
изпълняваната работа, възложени и изпълнявани трудови функции, значимост и
характер на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите
или възможни неблагоприятни последици за работодателя, дали тези последици са
повлияли върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е извършено
нарушението, поведението и субективното отношение на служителя към
неизпълнението и др.
Основание
за налагане на дисциплинарното наказание е извършено от ищеца нарушение, което
ответникът квалифицира, като такова по чл.187, т.9 КТ и по чл. 187, т.10 КТ,
при твърдение за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190,
ал.1 т.7 КТ.
На първо място, следва да бъде установено дали е
налице извършено нарушение на трудовата дисциплина, както и дали ищецът е
извършител на това нарушение. Констатиране на тези обстоятелства е необходимо,
тъй като когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на
работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, като не
следва да има съмнение в авторството му в лицето на привлечения към
дисциплинарна отговорност. Ако обаче са установени обстоятелства, при които
категорично не може да се направи извод уволненият работник да е участвал в
действието, вменено му в дисциплинарно нарушение, то и наложеното наказание ще
е незаконосъобразно /така постановено по реда на чл.290 ГПК Решение №967 от 18.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 258/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов /.
Стрните не спорят, че към процесната дата, ищецът
е ползвал платен годишен отпуск. Това обстоятелство се установява и от
писмените доказателства представени от ответника и съдържащи се в трудовото
досие на ищеца /заповед №РД – 10 – 346/28.06.2016 г./. В процесния случай, след
констатирана липса на 17 л гориво при зареждане на 18.07.2016 г. на санитарен
автомобил управляван от ищеца и неговия колега – свидетеля Селями Рифат А.,
ответникът е наложил на ищеца и на свидетеля А. най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение. За да е налице нарушение по чл. 187, т.9 КТ е необходимо
вследствие на извършеното деяние да е настъпил определен неблагоприятен
имуществен резултат за работодателя, като имуществото му бъде накърнено. Дори да се приеме, че
е налице извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, видно от събраните
по делото доказателства, то не е било извършено с предварителен умисъл, не е
налице системност, а има инцидентен характер. От друга страна, в хода на
съдебното производство не се установи за работодателя да са настъпили каквито и
да било неблагоприятни последици, в т.ч. да са причинени материални щети,
увреждане на имущество, затруднения в работата и пр. Независимо от горното, с приложена
квитанция от 09.09.2016 г., ищецът е заплатил на ответника сума в размер на
16.70 лева, като вписаното основание за плащане е „възстановена липса на
гориво”. Видно от показанията на свидетеля И., установена практика при
ответника е водачите на санитарни автомобили, при които в края на месеца е
установено несъответствие между изминатите километри и изразходеното гориво, да
заплащат стойността на липсващото гориво. В приложена справка гориво-пробег
подробна, е посочено, че за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. по
отношение на процесния автомобил не е констатиран преразход на гориво. В
уволнителната заповед е посочено основание за налагането ѝ – извършено
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ. Доколкото се твърди
извършване на едно деяние – зареждане на гориво в санитарен автомобил
управляван от ищеца, на 18.07.2016 г., то ответникът квалифицира извършеното,
като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.9 КТ и по чл.187, т.10 КТ.
По отношение на последната квалификация ответникът не е посочил конкретни трудови
задължения, които не са изпълнени от ищеца. Съгласно законовата разпоредба тези
задължения следва да са предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или да са определени при възникване
на трудовото правоотношение.
По отношение наложеното на ищеца
през 2009 г. дисциплинарно наказание „забележка“, следва да се посочи, че
същото, съгласно нормата на чл.197, ал.1 КТ се заличава с изтичане на една
година от налагането му, поради което както наложеното дисциплинарно наказание,
така и последиците от него следва да се считат за премахнати и не могат да се
вземат предвид при определяне на извършено впоследствие нарушение.
С оглед изложеното,
съдът намира, че дисциплинарното наказание „уволнение“ наложено на ищеца със
заповед РД11 №57/07.09.2016 г., на Директора на „Център за спешна медицинска
помощ - Добрич” е несъразмерно тежко с извършеното от него нарушение, поради
което предявеният иск за отмяна на уволнението се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е акцесорен спрямо този по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
уважаването му е възможно само ако бъде уважен главния иск, поради което, при
този изход от спора, акцесорната претенция за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението
длъжност – „шофьор, линейка“, се
явява основателна и също следва да бъде уважена.
По
отношение осъдителния акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за
присъждане на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 КТ, освен наличието на
успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без
работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през
процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 КТ, при признаване
уволнение за незаконно, работникът/служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Максималният период, за който може да бъде присъдено обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение е периодът от 07.09.2016 г. – датата на
връчване на уволнителната заповед до 07.03.2016 г. Максималният размер на
претендираното обезщетение е в размер на 4698.78 лв., изчислено въз основа на
размера на БТВ на ищеца за последния пълен отработен месец – август 2016 г., а
именно – 783.13 лева.
Видно
от приложена по делото трудова книжка на ищеца се установява, че след
07.09.2016 г. същият не е започнал изпълнение на трудови задължения по трудово
правоотношение с друг работодател. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли
на база установеното по делото брутно трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец, предхождащ уволнението, като в процесния случай това е месец
август 2016 г. Видно от представен от ищеца фиш за работна заплата, БТВ за
последния пълен отработен месец е в размер на 783.13 лв. В тази връзка, за
периода от 07.09.2016 г. до 14.02.2017 г. искът се явява основателен, тъй като
съдът може да присъди обезщетението най-късно до датата на последното проведено
открито съдебно заседание, в което е установено, че ищецът продължава да не работи
по трудово правоотношение. В случая към момента на приключване на съдебното
дирене по гр. д. № 2983/2016 г. по описа на ДРС не е изминал шестмесечен период
от уволнението на ищеца. Ето защо обезщетение за вреди на ищеца се дължи за
периода от уволнението до 14.02.2017 г.
С оглед горното, ответникът
следва да заплати на ищеца обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл.
225 от КТ в размер на 3847.65 лв. – за периода от датата на уволнението – 07.09.2016
г. до датата на приключване на устните състезания в съдебно заседание 14.02.2017
г., съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Месечният размер на обезщетението
по чл. 225 ал. 1 от КТ е в 783.13 лв. Така при брутно трудово възнаграждение на
ищеца от 783.13 лв. месечно и изчисляване на работното време съобразно
правилото на чл. 142, ал. 1 от КТ – подневно, дневният размер на
възнаграждението на ищеца възлиза на 34.05 лв. С оглед изложеното, за периода от
07.09.2016 г. до 14.02.2017 г. ищецът има право на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ в размер на 3847.65 лв. До тази сума и за този период - от 07.09.2016 г.
до 14.02.2017 г. следва да бъде уважен искът. За горницата над така установения
размер и до периода на претендираните шест пълни месеца, искът подлежи на
отхвърляне.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски
за един адвокат в размер на 327.54 лв., съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
На
осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите за производството
държавни такси по трите иска, двата неоценяеми, а именно в размер на по 40 лв.
за всеки неоценяем иск и 153.91 лв. по оценяемия.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Ж.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
извършено със заповед №РД-09/248/07.09.2016 г. и наказанието наложено със заповед РД11 №57/07.09.2016 г., двете на Директора на „Център
за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК *********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „Панайот Хитов” № 24 и отменя заповедите като незаконосъобразни
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ, Ж.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност - „шофьор, линейка” при работодателя
„Център за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК *********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов” № 24.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска
помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Панайот
Хитов” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3847.65
лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за времето от 07.09.2016 г. до 14.02.2017 г., включително, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен този иск над размера от 3847.65 лв. до пълния претендиран размер
на обезщетение за шестмесечен период, в размер на 4698.78 лв. и за периода от 14.02.2017 г. до 07.03.2017 г.
включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска
помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Панайот
Хитов” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 327.54 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Център за спешна
медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „Панайот Хитов” № 24 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Добрички районен съд, на осн. чл.78 ал.6 ГПК, сумата 233.91 лева,
представляваща дължимата за производството държавна такса.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС – Добрич в двуседмичен срок, считано от 28.02.2017 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: