Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260276 20.04.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13809 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Н.К.Л. ЕГН **********,***, чрез пълномощника ѝ адв. К.К.,***
против „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, с предишно наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ №
11, ет.8, ап.12, представлявано от К.М., с която са предявени: положителен
установителен иск за признаване за установено, че сключения между страните
договор за потребителски кредит № *****г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 64 ( шестдесет и четири) лева, получени без основание по
недействителен договор за потребителски кредит № 1045033 от 11.12.2015г.,
представляващи разлика между стойността на главницата и платените суми по
кредита, ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на иска 23.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит № *****г. за
сумата от 400.00 лева, при размер на възнаградителната лихва от 40.00% и годишен
процент на разходите в размер на 49,05%.
Твърди се, че договорът е обезпечен със застраховка, в общ размер на
271,80 лева, която не е отразена като процент в годишния процент на разходите
по кредита/ГПР/. Изложено е, че според чл. 11, ал.1, т.19 ЗПК, дължимите
застраховки трябва да фигурират в договора, като застрахователните премии са
част от общите разходи по кредита. Обосновава се, че изключването на
застрахователните премии от годишния процент на разходите, води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Твърди се, че
ако премиите се включат в годишния процент на разходите, то техният размер би
бил над законоустановения минимум по чл.19, ат.4 ЗПК. Твърди се, че шрифта на
кредита е под минимума, установен в чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и че договорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Твърди се, че платените
суми по кредита възлизат общо на 464,08 лева, от които дължима е само главницата
в размер на 400 лева.
Ответникът „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД,
ЕИК **********, чрез адвокат П., подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове иска тяхното отхвърляне. Възразява, че годишният
процент на разходите е определен при съблюдаване на законовите изисквания на
ЗПК. Изтъква, че сумите за застрахователни премии са по повод правоотношение
между застрахователя и длъжника по кредита, като заемодателят е събирал
въпросните суми, в качеството му на застрахователен агент, а не в качеството му
на страна по договора за кредит. Сумите са превеждани в полза на застрахователя
по сключен групов договор за застраховка „Злополука и заболяване“ на
кредитополучателите на „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД. Изразена е критика към разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, която според ответника влиза в противоречие с нормативен акт от
по висок ранг, а именно кодекса на застраховането.
В проведеното на 23.02.2022 г.
открито съдебно заседание е направено изменение на иска, като искът по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е оттеглен за разликата над сумата от 63,12 лева, а производство е
прекратено до пълния предявен размер от 64 лева.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове основателни,
по следните съображения:
Установява се от приетите по делото
доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски заем/кредит
№ *****г. за сумата от 400.00 лева, при размер на възнаградителната лихва от
40.00% и годишен процент на разходите в размер на 49,05%. Договорът е обезпечен със застраховка, в общ
размер на 271,80 лева, която не е отразена като процент в годишния процент на
разходите по кредита, който би надхвърлил 50 % на годишна база.
Процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е
разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел
задължение за заплащане на застраховка, на стойност повече от половината от
размера на главницата, което съществено
е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Предвидената застраховка в подобен
размер заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят
да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен
интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на
съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да
бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на
годишна от база от стойността на кредита. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следва да се тълкува във връзка чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.е. след като в ГПР
не фигурира разход, който е следвало да бъде включен и общият размер на ГПР
надвишава 50 %, то договорът е недействителен.
Отделно от горното, установява се
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че шрифтът на договора е с
големина от девет пункта, което е в отклонение от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и също води до последиците на чл. 22 ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница, т.е. тя не
води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на
дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване
на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Установява се от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че платена от ищцата обща сума по кредита
възлиза на 463,12 лева, т.е. искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е
основателен за сумата от 63, 12 лева, до която е изменен искът.
При този изход на делото,
отговорност за разноски носи ответникът. Правото на разноски е имуществено
право на страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната
инстанция, като според разясненията ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
присъждане подлежат действително направените и доказани разноски. В случая разноските
възлизат на следните суми: 100 лева – държавна такса и 250 лева за експертизи. В полза на адвокат К. следва да се присъди
сумата от 720 лева по чл. 38 от ЗА, с оглед това, че са предявени два иска. Съдът
намира искането за присъждане на разноски в полза на адв. К. за сумата от 1200
лева – адв. възнаграждение за неоснователно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размера на исковата претенция и обстоятелството, че делото
е отлагано по обективни причини, с оглед липса на изготвени заключения в срок.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск Н.К.Л. ЕГН ********** ***, против „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, с предишно
наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет.8, ап.12, представлявано от К.М.,
че сключения между страните договор за потребителски кредит № *****г. е
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, с
предишно наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет.8, ап.12, представлявано
от К.М. да заплати на Н.К.Л. ЕГН **********,*** сумата от 63,12 (шестдесет и
три лева и 12 ст.) лева, дадена без основание по сключения между страните недействителен
договор за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва считано от
23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, с предишно наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“
№ 11, ет.8, ап.12 да заплати на Н.К.Л. ЕГН ********** сумата от 350 (триста и
петдесет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.
38 от ЗА „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД, с предишно наименование „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
********** да заплати на адвокат К.Й.К. ***
сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева
– адв. възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п./Д.В.
Вярно с оригинала.
К.К.