Р Е
Ш Е Н
И Е № 27
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 11.03.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
При секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА................................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№8
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г. Н.Й. ЕГН ********** *** чрез адвокатско
дружество „Я. и съдружници“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано
от адв.М.Я. и адв.В.З. срещу Застрахователно акционерно дружество „***“АД,със
седалище и адрес на управление –гр.С.,ЕИК***,представлявано от А.Л.и Р.Д. с
цена на иска сумата от 80 000 лв. и правно основание чл.45 във вр.с чл.51
от ЗЗД във вр.с чл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ във вр.с чл.432 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 23.01.2018 г. е настъпило ПТП
на км.36 от автомагистрала „Хемус“,в посока гр.София,общ.Ботевград,от което на
ищеца са причинени следните телесни увреждания-руптура на уретрата и фрактура
на ляво рамо на пубисна кост.
ПТП е настъпило при следните
обстоятелства:На 23.01.2018г.л.а.“Нисан Навара“с рег.№***управляван от А.А. се
е движел по автомагистрала „Хемус“в посока гр.София.Около 9.00 ч. лекият
автомобил се е движел по магистралата в района на 36 км.,след тунела“Топли дол“,когато поради
несъобразена с пътната обстановка скорост удря движещия се пред него л.а.“Рено
Клио“ с рег.№***,управляван от Д. ***,а той удря трето ПТП-л.а.“Мерцедес
Спринтер“с рег.№***,управлявано от П.П..Пострадалият ищец е пътувал като пътник
на предната дясна седалка в л.а. .“Рено Клио“ с рег.№***,като в резултат на ПТП
са причинени описаните в исковата молба телесни повреди.Счита се,че телесните
увреждания на ищеца са пряка причинна връзка с действията на водача на л.а. .“Нисан Навара“с
рег.№***управляван от А.А..Допуснато е нарушение от страна на водача на
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Във връзка с настъпилото ПТП е
образувано ДП №37/2018г. по описа на РУ Ботевград при ОД на МВР гр.София,пр.пр.
№106/2018г.на РП Ботевград,което все още не е приключило.
Непосредствено след инцидента
пострадалия е откаран в УМБАЛ“Св.Анна“АД-София с разкъсно- контузна рана не
перинеума и скротума.Преведен е за лечение в Клиника по анестезиология и
активно лечение ІІ към същата болница.Установено е разкъсване на уретрата и
това е наложило спешна оперативна лекарска намеса.По време на операцията са
открити костни фрагменти в тазовия пръстен и след прочистването им е извършена
анастомоза за възстановяване на целостта на уретрата.След операцията ищецът е
бил в тежко физическо и психическо състояние,като на 25 и 26 .01.2018г. са
проведени консултации с психолог и му е назначено медикаментозно лечение.На
08.02.2018г. ищецът е изписан,но в същия ден на летище София получава силно сърцебиене,което налага посещение в
спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна“-София.
През следващите 30 дни ищецът не е
могъл да се движи,като е провеждал лечение при строг постелъчен режим.Търпял е
болки и страдания в областта на таза и гърба.Така причинените болки и страдания
предизвикали изключително неудобство,което наложило за битовото обслужване на
ищеца да се грижат близки и роднини.Необходим е бил ежедневен прием на
лекарства,които са били непосилни за ищеца,който вследствие на претърпените травми
е бил нетрудоспособен за няколко месеца.
Телесните увреждания се отразили
изключително негативно на физическото и психическо състояние на
пострадалия,който в следствие на
причинения стрес страда от безсъние и тревожност.
Автомобилът „Нисан Навара“с рег.№***с
който е причинено произшествието е застрахован при ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност“ по силата на полица BG/23/118000035939,издадена на 13.12.2017г.,валидна до 10.01.2019г.
С тези мотиви ищецът намира,че за
него е налице правен интерес да заведе настоящия иск,тъй като по заведена
претенция по щета №0411-190-0003-2018г.на застрахователното дружество не се е
произнесло по претенцията в срока по чл.496 ал.1 от КЗ.
В срок от ответното дружество е
постъпил писмен отговор,в който се излага следното:
Прави се възражение на основание
чл.119 ал.3 от ГПК за липса на местна подсъдност на спора пред Добрички окръжен
съд и се настоява за прекратяване на делото и изпращането му на СГС-по по
седалището на ответното дружество.
Искането за прекратяване на делото
и изпращането му по компетентност на СГС
е неоснователно.Разпоредбата на чл.115 от ГПК е ясна и непротиворечива.Същата
гласи,че искове за обезщетение по КЗ,предявени срещу застраховател,Гаранционен
форд и НББАЗ се предявяват пред съда по местожителството –постоянния и
настоящия адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.В
случая ищецът е с постоянен и настоящ адрес ***,поради което искът е
местно подсъден на Добрички окръжен съд.С
тези мотиви искането следва да се остави без уважение.
Исковата молба е счетена за
нередовна,без за това да се излагат мотиви от ответното дружество.
Направено е искане за спиране на
производството на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.По искането за спиране е
налице произнасяне от Добрички окръжен съд,а в последствие и на Апелативен съд
гр.Варна,който с Определение №552 от 02.08.2019г. по в.ч.т.д.№488/2019г. по
описа на съда е приел,че не са налице основанията за спиране на производството
и е отменил постановеното от ДОС определение за спирането му.
По основателността на иска:
Не се спори относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика
на автомобила,причинил увреждането.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба,че в резултат от ПТП са настъпили описаните от
ищеца телесни увреждания.Размерът на претендираното обезщетение се счита а
неоснователно завишен и прекомерен ,както и в противоречие с принципа за
справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Ищецът не доказва,че е търпял
болки и страдания които да обосноват размера на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди.
Твърди се ,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат .Нарушени са вменените
му с ЗДвП задължения.
Според ответника пътният инцидент
не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото МПС.Пострадалият
се е возил без предпазен колан и в следствие на това тялото му се е движело
свободно из купето на автомобила,поради което е получил и твърдените
наранявания.Налице е съвина,поради което обезщетението следва да се намали
съобразно доказания принос на ищеца по делото.
Поддържа се,че присъждането на
исканото обезщетение ще доведе до неоснователното обогатяване на ищцовата страна,вместо
да възмезди реално претърпените от него неимушествени вреди.
Претенцията за мораторна лихва се
оспорва,предвид неоснователността на главния иск,а и поради това,че ответното
дружество не е изпаднало в забава и не дължи лихва както върху претенцията за
неимушествени,така и върху претенцията за имуществени вреди.
В постъпила от ищеца по делото
допълнителна искова молба се спори по възраженията на ответника.Счита се ,че
претендираното обезщетение не е прекомерно завишено –паричиня еквивалент на претърпените
болки и страдания отговаря на принципа на справедливостта,трайната съдебна
практика и указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 от
ДДС,дадени с ППВС №4/1968г.Следва да се съобрази икономическата
конюнктура,която се характеризира с непрекъснато нарастване и осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимушествени вреди,причинени от
застрахования на трети лица.Оспорва се и твърдението на ответника по делото,че
причинените неимуществени вреди не са с твърдения в исковата молба интензитет и
продължителност.
Липсва съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат,т.е. такова негово поведение,което да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването му.Доказателствената тежест за
наличието на съпричиняване е на ответника по делото.
Оспорва се и възражението по
акцесорния иск .Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ,като
срокът за произнасяне по застрахователната претенция не може да е по –дълъг от три месеца ,считано от предявяване на
претенцията по чл.380 от КЗ.
Съдът следва да приеме за
безспорно установено обстоятелството за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ ,сключена между ответника и собственика на автомобила,причинил
процесното ПТП.
В постъпилия пред ДОС допълнителен
отговор на исковата молба се поддържат всички направени с отговора възражения.
В съдебно заседание ищецът
поддържа становището си,изразено в исковата молба и допълнителната искова
молба,а ответника възраженията си ,направени в подадените отговори.
Съдът,като се запозна с
приложените по делото писмени и гласни доказателства за заключението на
изслушаната и приета автотехническа експертиза,прие за установено следното:
По делото се установи различна
фактическа обстановка от тази,описана в исковата молба.
От показанията на св.*** се
установява следното:Св.Д. *** ,управлявал л.а. „Рено Клио“***показва,че пътували
с ищеца по автомагистрала „Хемус“ в посока гр.София,при което около 8-8,30ч.сутринта
леко ударили кола на пътна помощ,която според свидетеля спряла внезапно.Решили
да извикат КАТ,за да напишат протокол.Обозначили ПТП-то с два конуса и
триъгълник и слезли от колата да чакат КАТ.Докато чакали върху автомобила
връхлетял джип,паднали на земята и когато станал свидетелят видял,че тяхната
кола е „смляна“т удара с джипа.Г. лежал на пътя и бил с много големи
травми.Откарали го в болницата „Св.Анна“ в гр.София и там лечението му
протекло.И двамата пътници били слезли от автомобила.Вследствие на удара с
джипа,тяхната кола се придвижила напред и ги ударила,вследствие на което се
получили въпросните травми.Колата на пътна помощ и л.а.“Рено клио“ били в
най-лявата лента на платното за движение.
Св.А.А.-водач на джипа показва
следното:
Свидетелят пътувал към София и
след третия тунел на магистралата решил да мине в ляво,да си оправи чистачките
и да се ориентира къде е.В момента,в който свил в лявото платно ударил лекия
автомобил „Рено клио“Пътят бил мокър,в момента преди удара стъклата на джипа
били зацапани от хвърлящите кал други превозни средства и нищо не се
виждало.Двамата пострадали били на пътното платно-единия подпрян на
колата,другия паднал на платното.Едва след като станала катастрофата с джипа се
поставили конуси.
Свидетелските показания по пр.пр.№106/2018г.на РП Ботевград са в
смисъл,че времето е било слънчево,пътят мокър,ударът е станал в лявата лента на
платното за движение,а водачът на Нисан Навара не е видял спрелите
автомобили,тъй като стъклата са били мръсни,а слънцето го е заслепявало-така
св.А.Петрова,св.М.Т..
Според обясненията на самия
ищец,разпитан като свидетел на автопроизшествието в досъдебното
производство,след удара с автовоза,шофьорът на лекия автомобил-св.*** и ищеца
слезли от автомобила си.От стреса му прилошало и той легнал на платното между
автовоза и лекия автомобил.
Макар ,че не са непосредствено
събрани от съда тези показания,дадени в хода на досъдебното производство
подкрепят гласните доказателства на св.*** и св.А.,поради което съдът счита,че
ПТП е протекло по описания от свидетелите начин.
Изслушаната автотехническа
експертиза дава заключение,че механизмът на автопроизшествието е следният:
На 23.01.2018г. около 9.00ч. по
автомагистрала „Хемус“ в платното за движение гр.Варна-гр.София се е движел автомобил със специално
предназначение „MERCEDES 412 D SPRINTER,с рег.№***,управляван от П.П.,като върху платформата му е бил натоварен л.а. OPEL ASTRA,с рег.№***и целта на пътуването е била да бъде транспортиран авариралия
автомобил до гр.София.По същото време по
платното за движение е възникнало временно забавяне,а по-късно задръстване и
спиране на автомобилите в трите ленти за движение в посока гр.София.Това
наложило на водача Петров да преустанови движението на автомобила със специално
предназначение и той е спрял в областта на лявата лента за движение.След
спирането водачът Петров почувствал удар
в задната част на автомобила и като погледнал в огледалото за обратно
виждане ,установил че автомобилът му е ударен от Рено Клио с ***,управляван от Д.***.***
и пътуващият на предната седалка Г.Н. слезли от автомобила си и преминали в участъка зад автомобила със
специално предназначение и пред автомобила,с който са пътували.Мястото било
сигнализирано от Петров с два броя конуси и триъгълник на около 50м. преди
мястото,където са спрели двата автомобила.Въпреки това ,движещият се в същата
посока към гр.София товарен автомобил NISSAN NAVARA“ с рег.№***,управляван от А.А. преминал през поставените сигнални елементи
и ударил в задната дясна част на намиращия се пред него в статично положение
„Рено Клио“ ***.От удара е придадена кинетична енергия на л.а.“Рено Клио“ и той
се придвижил напред ,при което последвал удар с предната му част и намиращите
се на платното Д.*** и Г.Й.,а след това и удар в автомобила със специално
предназначение за репатриране на аварирали автомобили.
При така установените по
непротиворечив начин от всички доказателства по делото факти,свързани с
механизма на процесното ПТП съдът приема,че описания от ищеца в исковата молба
механизъм на произшествието е недоказано да е настъпил по начина,по който е
възпроизведен от ищеца по делото в исковата молба.В нея се твърди,че
автомобилът,в който се е намирал пострадалия е бил в движение ,а пътниците му
са се намирали в купето му.
С изложението на обстоятелствата в
исковата молба ищецът очертава предмета на делото и съответно предмета на
доказване в процеса и защитата на ответника.ГПК поставя ограничения относно
твърденията за нови обстоятелства в процеса.Така чл.147 от ГПК очертава
хипотезите в които страните могат да твърдят нови обстоятелства и да представят
доказателства,като това може да стане само ако не са могли да ги узнаят,посочат
или представят своевременно или обстоятелствата са нововъзникнали.
В настоящия случай не се касае до
новооткрити или нововъзникнали обстоятелства,тъй като преписката по повод
процесното пътно транспортно произшествие е образувана преди завеждане на
настоящото дело и при полагане на дължимата грижа ищецът и неговия процесуален
представител биха могли да узнаят действителните обстоятелства,свързани с
претърпените от ищеца травми,чието обезщетяване се иска.
Доказването на твърденията,
относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие е в
доказателствена тежест на ищеца по делото.
С тези мотиви съдът намира,че
твърденията в исковата молба относно настъпването на произшествието,при което
са причинени на ищеца описаните вреди са недоказани,поради което и предявения
иск подлежи на отхвърляне като недоказан.
По тези съображения съдът не
коментира нито възраженията за съпричиняване направени от ответното
дружество,нито дължимия размер на обезщетението за неимушествени
вреди,претендирано от страна на ищеца по делото.
На ответника се дължат сторените
по делото съдебно деловодни разноски,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Съгласно представения списък на
разноските се претендира сумата от
5 820 лв.-сторени от ответника по делото разноски.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н.Й. ЕГН ********** *** чрез адвокатско
дружество „Я. и съдружници“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано
от адв.М.Я. и адв.В.З. иск срещу Застрахователно акционерно дружество „***“АД,със
седалище и адрес на управление –гр.С.,ЕИК***,представлявано от А.Л.и Р.Д. за
заплащане на сумата от 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/,представляващи
неимуществени вреди ,причинени от ПТП на 23.01.2018г.,като недоказан.
ОСЪЖДА Г. Н.Й. ЕГН ********** *** да заплати на „***“АД,със
седалище и адрес на управление –гр.С.,ЕИК***,представлявано от А.Л.и Р.Д.
сумата от 5 820 лв./пет хиляди осемстотин и двадесет лева/-съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: