Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 124 27. 11.2020 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 156 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С. Е. Т. от с. Е., община **, ул. *** № *, чрез адв. И. К. от АК – Разград, срещу решене № Ц
1012-16 - 51/1 от 11.08. 2020 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С
него е потвърдено разпореждане № 2170-16-118 от 23.07.2020 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателят е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 21.02.2020 год. Оспорващият твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и целта на закона и при превратно
упражняване на власт. В жалбата се сочи, че административният орган неправилно
е приложил разпоредбите на КСО и чл. 68 от ПКТП /отм./ като не е зачел трудовият му стаж в периода от 26.05.1981
год. до 01.01.1983 год. и от 01.01.1984 год. до 01.01.1985 год. като втора категория труд. Оспорващият твърди, че
през този период е работил като монтьор
в „Техническа работилница през 1981 год., а в следващия период е би механик
сушилня. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане, да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона и да му
присъди направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № 1213-16-91 от 21.02.2020 год. /л.
75-77/ до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж.
С разпореждане № 2140-16-103 от 27.05.2020 год. /л.
40-42/ ръководителят на „ПО” при ТП на
НОИ Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от
21.02.2020 год. Административният орган
е приел, че оспорващият отговаря на изискването за възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, но няма необходимия осигурителен стаж от втора категория и изискуемия общ сбор от стаж и възраст.
От втора категория е бил зачетен осигурителен
стаж от 12 год. 10 месеца и 24 дни.
Разпореждането е връчено на оспорващия на 29.05.2020 год., който го обжалвал
пред ръководителя на ТП на НОИ Разград с жалба от 03.06.2020 год. /л.39/. С
решение № Ц 1012-16-33/1 от 16.06.2020 год. ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отменил обжалваното разпореждане и върнал преписката на ръководителя
на „ПО” за нова преценка на правото на лична пенсия за ОСВ на оспорващия на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Въз основа на допълнително събрани писмени доказателства Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ Разград е
постановил ново разпореждане №
2140-16-118 от 23.07.2020 год. с което
отново е отказал да отпусне на оспорващия лична пенсия за ОСВ считано от
21.02.2020 год. Като фактическо основание за отказа административният орган е
посочил, че оспорващия Т. има необходимата възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, но
няма 15 години осигурителен стаж от втора категория и общ сбор от осигурителен
стаж и възраст 100. От втора категория е бил зачетен осигурителен
стаж от 14 год. 00 месеца и 24 дни, а
общият сбор от осигурителен стаж и възраст
е определен на 99 г. 09 месеца и 22 дни. От описа на осигурителния стаж
на Т. /л.32-34/ е видно, че осигурителния стаж за периода от 26.05.1981 год. до
01.01.1983 год. в размер на 01 год. и 7
месеца и за периода от 01.01.1984 год. до 01.01.1985 год. в размер на 1 година
е зачетен като такъв от трета категория. Разпореждането е връчено на оспорващия на 27.07.2020 год., който го
обжалвал пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 29.07.2020 год.
/л.17-18/. В жалбата си Т., посочва, че
ръководителя по „ПО” неправилно
не е зачел осигурителен стаж за
периода от 26.05.1981 год. до 01.01.1983 год. и от 01.01.1984 год. до 01.01.1985 год. за
такъв от втора категория.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното разпореждане. За да
постанови решението си административният орган е приел, че по преписката
липсват безспорни доказателства за зачитане на осигурителния стаж през спорния
период за такъв от втора категория. Посочил е, че в трудовата книжка,
представена от оспорващия, заеманата от него длъжност през спорния период е
посочена като „полевъд”, а по удостоверение образец УП-13 № 5526-16-64 от
11.04.2018 год. , издадено от ООА на ТП на НОИ Разград няма данни за заеманата
от оспорващия длъжност за този период.
Решението е връчено на Т. на 18.08.2020 год. /л. 23/, жалбата срещу него
е подадена на 26.08.2020 год.
В хода на съдебното производство по делото бяха
разпитани като свидетели М. Е. К. и Х. М.
К. Свидетелят К. заявява, че от 1980 до 1986 год. е работил като
механизатор в бившето ТКЗС с. Езерче. Към средата на 1981 год. оспорващият
започнал работа в ТКЗС-то като монтьор. Работил в работилницата по ремонти на
трактори. Такива ремонти е извършвал и на станове, където била техниката.
Виждал го и в сушилнята да ходи. През 1982, 1983 и 1984 г. бил в сушилнята. Бил
механик. Точно каква длъжност е заемал не знае, но той го знаел като механик.
Свидетелят го е виждал в сушилнята, когато
е работил в нея с фадрома да товари зърно. Според свидетеля през този
период оспорващият не е работил на
полето като полевъд. Виждал се с него в работилницата и в стола.
Свидетелят К. сочи, че е започнал работа
в зърносушилнята през 1978 год. През 1981 год. оспорващият е работил като монтьор
в работилницата, а през 1982 год. започнал работа в зърносушилнята. След
кампания 1984 год. оспорващият напуснал,
но кога точно не си спомня. Не е виждал
оспорващият да работи на полето, виждал го е да работи в зърносушилнята.
В хода на съдебното производство съдът изиска и прие
като доказателства по делото разплащателните ведомости за спорния период за
изплатените възнаграждения в ТКЗС Езерче
/ АПК „Победа гр. Хлебарово” ПУ с. Езерче/.
Във ведомостите за заплати, премии и възнаграждения по договори за 1981
год. /л. 95-л.120/ оспорващият е вписан под № 17 / виж л. 96/. За 1982 год. са представени две
ведомости - в първата ведомост за 1982 год. /л. 121-л.146 / оспорващият е вписан под № 7
/виж л. 122/ и по нея му е начислявано трудово възнаграждение от м.
януари до м. юни 1982 г.включително, а във втората ведомост за 1982 год. /л.147- л. 172/, в която
оспорващият е вписан под № 6 му е
начислявано трудово възнаграждение от м. юли до м. декември 1982 г.
включително/виж л.148/, свидетелят К. е вписан под № 2, а свидетелят К. под №
28. Във ведомостите за 1984 год. /л.
174-197 / оспорващият е вписан по № 4 /виж л. 174/, а свидетелят К. под № 3.
Видно от ведомостите на нито един от вписаните в тях работници не е посочена заеманата длъжност или
звеното в което е работил.
Като доказателство по делото беше приета представената
от оспорващия трудова книжка № 251. Първоначално трудовата книжката е била
издадена на оспорващия с името Р. Е. Т., което е в последствие е зачертано и над него е вписано името С. Е. Т. На стр. 5
е посочено, че е издадена от ПУ Езерче на 20.07.1981 год. Първото вписване на трудовия стаж е на стр. 10 и 11 като месторабота е посочено ПУ с. Езерче, вид на
дейността „селскостопанска” в графата заемана длъжност е посочено „полевъд”
дата на постъпване – 26.05.1981 год. и дата на прекратяване на договора
01.01.1985 год. Вписано е „Всичко трудов стаж 3 /три / год. и 7 /седем/ месеца.
Данните са вземати от разплащателната ведомост”. Следващото вписване АПК „Победа „ –
Хлебараво, Производствен участък с.
Езерче на длъжност тракторист с дата на постъпване 10.06.1985 год. и дата на прекратяване на трудовия договор
30.05.1989 год. Положен е печат за
трудовия стаж 3 години 10 месеца и 4 дни. Редовното водене на книжката – с
посочване на заеманата длъжност и трудово възнаграждение е започнато на
21.02.1990 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. Доколко мотиви съответстват
на закона е въпрос на материална законосъобразност на акта.
При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и
оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон и целта
на съдът намира следното: Между страните
няма спор, че през процесния период от
26.05.1981 год. до 01.01.1983 год. и за
периода от 01.01.1984 год. до 01.01.1985 год. оспорващият е работил в бившето
ТКЗС с. Езерче / ПУ Езерче на АПК „Победа” гр. Цар Калоян/. Спорът е дали този трудов стаж следва да се зачете като
такъв от втора категория, както твърди оспорващия или от трета категория, както
е приел административният орган.
Съгласно чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО лицата, които са работили 15 години
при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при условие,
че са навършили възраст до 31 декември
2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Според т. 2 от 31 декември 2015 г. възрастта
по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Според чл. 18б, ал. 2, т. 5 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж / ДВ бр. 21/2000 год./ Лицата по чл. 69б, ал. 2 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършена възраст от 1 януари 2020 г. – 54 години и 4 месеца за
жените и 58 години и 6 месеца за мъжете.
Трудът на оспорващия през процесния период е положен
преди 31.12.1999 год. Съгласно разпоредбата на § 2 от ЗР на ПМС № 75 от
Според чл. 52б от ПКТП /отм./ трудът на работещите
непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните
механици е от втора категория
С разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста
отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са били работници в
говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизатори в селското
стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и
отрасъл и възраст 57 години, без да е налице изискване трудът да е полаган
непосредствено в производството на селскостопанска продукция. При тези текстови редакции следва да се приеме,
че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват
непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти,
комбайнери, багеристи, машинисти на мелиоративни машини, автогрейдери и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и
от ПКТП (отм.) - обслужващия селскостопанското производство технически
персонал, в който попадат длъжностите електромонтьор (електромеханик,
електротехник), заварчик (електрозаварчик, оксиженист), механик по поддържане
на животновъдната техника, автомонтьор на МПС (механик по автотранспорта),
механик на зърноплощадка (зърносушилня, сеносушилня), монтьор (по прегледи на трактори, на двигатели, на
техника за напояване, диагностик на трактори, механик-монтьор), железар, шлосер
на селскостопански машини, шлосер по поддръжка на подвижния парк и т.н.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства,
следва трудовия стаж на оспорващия за
периода от 26.05.1981 год. до 01.01.1983 год.
и от 01.01.1984 год. до 01.01.1985
да се зачете като такъв от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.) по
следните съображения.
На първо място очевидно е, че представената по делото
трудова книжка не е издадена на 20.07.1981 год., както е записано в нея, а след
насилствената промяна на имената на българите от турски произход декември 1984 - май 1985 год. през т.н.
„Възродителен процес”. В нея оспорващият
първоначално е записан с българското си име, а в последствие то е
зачертано и е написано турското му име – такова с каквото е записан в
представените по делото разплащателни ведомости. Общоизвестен факт е, че след
насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход бяха
подменени всички лични и други официални
удостоверителни документи в т.ч. и
трудовите книжки, като старите документи с турско-арабските им имена бяха
изземвани и унищожавани., т.е. представената от оспорващия трудова книжка, не е
тази, която му е издадена при започване на работа в бившето ТКЗС с. Езерче. В
тази книжка е вписан трудов стаж от 3
години и 7 месеца без прекъсване считано от 26.05.1981 год. до 01.01.1985 год.
Няма отбелязване на трудовото възнаграждение, няма отбелязване на промяна на
заеманата длъжност. Като длъжност е вписано „полевъд”. В трудовата книжка е
посочено, че тези данни са взети от разплащателните ведомости. От целия трудов
стаж от 3 год. и 7 месеца обаче административният орган е зачел като труд от
втора категория само една година за
времето от 01.01.1983 год. до 01.01.1984 год., като се е позовал на отбелязване
в разплащателните ведомости за този период.
Съдът намира, че след като в трудовата книжка не е
отбелязана промяна за заеманата от оспорващия длъжност през този период, а за
част от него 1983 год. – средата на периода, във ведомостите е отбелязано, че е
механик зърносушилня, то може да се
направи извод, че и след 01.01.1984 год.
до 01.01.1985 год., когато е прекратен трудовият му договор, оспорващият
е работил като механик на зърносушилня.
В тази насока са и
свидетелските показания, събрани от съда в хипотезата на чл. 104, ал. 10
изречение второ от КСО и чл. 165, ал. 1
от ГПК на свидетелите К. и К.
Съгласно техните показания при постъпването си на работа в бившето ТКЗС
с. Езерче, до края на 1981 год. е
работил като монтьор в работилницата на
стопанството и е извършвал ремонти на трактори, а през 1982, 1983 и 1984 год. е
работил като механик на зърносушилнята. Съдът кредитира тези показания
като дадени от незаинтересовани
свидетели, а така също и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. От представените по делото ведомости е видно, че разпитаните
свидетели през този период са работили заедно с оспорващия – св. К. като
механизатор, а св. К. на зърносушилнята при същия работодател.
Ето защо съдът намира, че с оглед на събраните в
съдебното производство доказателства
трудът, положен от оспорващия в бившето ТКЗС с. Езерче в периода от
26.05.1981 год. до 01.01.1983 год. и от
01.01.1984 год. до 01.01.1985
следва да се зачете като такъв
от втора категория на основание т. 66и
от ПКТП (отм.) Като е приел противното ръководителят на ТП на НОИ Разград е
постановил неправилно решение.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на материалния закон, поради което същият следва
да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2
от АПК административната преписка следва да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно. Доказаният размер на разноските
е 400 лв. договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие /л.79/
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1012-16 - 51/1 от
11.08. 2020 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград и потвърденото с него разпореждане №
2170-16-118 от 23.07.2020 год. на Ръководителя по “Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на С. Е. Т. от с. Е., община ***, ул. *** № * разноски по делото в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/