РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Смолян, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101474 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца Н. И. Т.
срещу ответника Регионална Дирекция *** гр.Смолян към ГДГП към МВР за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2087,62 лева
представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
01.10.2022г.- 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска в съда 06.12.2024г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 291,18 лева обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от
01.12.2022г. до 05.12.2024г.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О.
поддържа исковете.
За ответната страна юриск. Х. оспорва исковете и поддържа становище за
отхвърлянето им.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
1
правоотношение. Последното се потвърждава и със заключението по
назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане
на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с
наредбата по чл. 187, ал. 10. С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на
ОСГК на ВКС се 6 приема, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно
решение, исковете подлежат на отхвърляне. Положеният от ищеца нощен труд
е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория
служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата
от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. След като е установен такъв ред в
ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се
прилага чл.9 от НСОРЗ.
Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР
нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или
противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в
специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.
Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната
работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение,
изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения
при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и
ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със
специфичните функции.
С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год., постановено по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните на гражданска колегия на
Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на спорния въпрос,
като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде
отхвърлена. В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от
2
02.04.2024г. на ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че
цитираното по- горе ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на
ВКС отчита, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния
труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР
например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на 7 служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това
тълкувателното решение приема, че правният режим на лицата в служебно
правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.
2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в
частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с
решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български 3
съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на
СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в
Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от
деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата,
ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.
Уважаването на предявените искове би им противоречало.
По горните съображения, исковете подлежат на отхвърляне.
Тъй като исковете за лихви са акцесорни и са обусловени от изхода по
главния иск, като неоснователни следва да се отхвърлят и предявените искове
по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава в размер на
законната лихва, както и за присъждане на законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищеца Н. И. Т., ЕГН**********, с адрес
гр.И., срещу ответника Регионална Дирекция *** гр.Смолян към ГДГП към
МВР за осъждане на Регионална Дирекция *** гр.Смолян към ГДГП към МВР
да му запрати сумата в размер на 2087,62 лева представляваща неизплатено
възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на
работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
3
нощното работно време, за периода от 01.10.2022г.- 30.11.2024г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда
06.12.2024г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 291,18 лева
обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения
нощен труд, считано от 01.12.2022г. до 05.12.2024г.
ОСЪЖДА Н. И. Т., ЕГН**********, да заплати на Регионална Дирекция
*** гр.Смолян към ГДГП към МВР съдебни разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4