Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13734 по описа за 2019г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №158205 от 04.07.2019г., постановено по гр.дело №49297/2016г. по описа на СРС, ГО, 61 с-в, е признато за установено по отношение на С.П.Б. с
ЕГН********** съществуването на вземане на „Т.С.“ЕАД с ЕИК *****за сумите: 1636,32лв.-
цена на топлинна енергия, доставена в апартамент №70 в гр.София, ж.к.“Красно
село“, кв.“*****за периода 30.11.2013г.- 30.04.2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 30.11.2015г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 79 ЗЗД, като искът е отхвърлен за сумата над 1636,32лв. до 2241,78лв. и за
периода 01.10.2012г.- 29.11.2013г.; 153,06лв.- обезщетение за забава за периода
01.12.2013г.- 17.11.2015г., на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, като искът е отхвърлен за сумата над 153,06лв. до 294,16лв. и за
периода 30.11.2012г.- 30.11.2013г.; 46,97лв.- цена на услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.11.2015г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2015г. по ч.гр.д. № 74285 по описа за 2015г.
на Софийския районен съд, 61 състав. Изцяло отхвърлен е искът за установяване
на задължение в размер на 8,20 лева- обезщетение за забава върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение. Със същото решение е признато за
установено по отношение на М.Л.Я. с ЕГН ********** съществуването на вземане на
„Т.С.“ЕАД за сумите: 606,80лв.- цена на топлинна енергия, доставена в гореописания
обект за периода 01.10.2012г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
30.11.2015г., до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за
сумата над 606,80лв. до сумата 2241,78лв. и за периода 18.10.2013г.-
30.04.2015г.; 79,62лв.- обезщетение за забава за периода 30.11.2012г.-
17.11.2015г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 294,16лв.;
46,97лв.- цена на услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 30.11.2015г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по горепосоченото частно
гражданско дело. Изцяло отхвърлен е искът за установяване на задължение в
размер на 8,20 лева- обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение. Ответникът С.П.Б. е осъден да заплати на ищеца 79,19лв. разноски
в заповедното производство и 274,75лв. разноски в исковото производство.
Ответникът М.Л.Я. е осъдена да заплати на ищеца 28,89лв. разноски в заповедното
производство и 109,97лв. разноски в исковото производство. Ищецът е осъден да
заплати на ответника М.Л.Я. 214,84лв. разноски в исковото производство,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението в
частта с която са уважени исковете срещу М.Л.Я.
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М.Л.Я..
Жалбоподателят поддържа, че не е налице облигационно правоотношение между
страните, тъй както не е съсобственик на процесния
имот и не живее в него от 1992г. Ето защо моли решението да бъде отменено в
обжалваната от нея част, а предявените срещу нея искове- отхвърлени изцяло.
Претендира направените разноски.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. В проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата и
ищец в производството оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено решението в
обжалваната част и претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно в обжалваната част по следните съображения:
Установено е и не се спори по делото,
че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която
се намира е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Не е установено обаче от ищеца, в чиято тежест е да
стори това, че ответникът и жалбоподател М.Л.Я. е била съсобственик на процесния имот през процесния
период, което предвид липсата на писмен договор за доставка на топлинна
енергия, е необходимо условие за установяването на облигационно правоотношение между
нея и ищеца, и съответно- качеството й на потребител на топлинна енергия
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Единственото доказателство в тази насока, върху
което и първоинстанционният съд е изградил извода си
за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия между ищеца и ответника М.Я., е представения по делото нотариален акт
за учредяване на законна ипотека от 18.04.2006г. От една страна този нотариален
акт не е титул за собственост, а от друга- същият е сключен повече от 6 години
преди процесния период. Следва да бъдат взети предвид
също и представеното по делото бракоразводно решение от 1992г., съгласно което имотът
е предоставен на съпруга С.Б., като ответникът М.Я. вече го е била напуснала,
както и протокол за въвод във владение от
07.05.2015г., видно от който имотът до този момент е бил във владение на С.Б. и
Лилия Белчева, но не и на ответницата Я..
Ето защо въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу
ответника М.Я. искове- отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
делото в тежест на ищеца следва да се поставят разноските на ответницата М.Я.
за двете съдебни инстанции в размер на 500 лева за адвокатски възнаграждения и 25
лева за държавна такса за въззивното производство,
като се приспаднат присъдените й от първоинстанционния
съд разноски.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №158205 от 04.07.2019г., постановено по гр.дело №49297/2016г. по описа
на СРС, ГО, 61 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено по отношение на М.Л.Я. с ЕГН ********** съществуването
на вземане на „Т.С.“ЕАД за сумите: 606,80лв.- цена на топлинна енергия,
доставена в гореописания обект за периода 01.10.2012г.- 30.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 30.11.2015г., до окончателното плащане на сумата;
79,62лв.- обезщетение за забава за периода 30.11.2012г.- 17.11.2015г.;
46,97лв.- цена на услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 30.11.2015г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.12.2015г. по ч.гр.д. № 74285 по описа за 2015г. на Софийския районен съд, 61
състав, както И В ЧАСТТА С КОЯТО М.Л.Я. е осъдена да заплати на ищеца
28,89лв. разноски в заповедното производство и 109,97лв. разноски в исковото
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК*****срещу М.Л.Я. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите: 606,80лв.- цена на топлинна енергия, доставена
в гореописания обект за периода 01.10.2012г.- 30.04.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 30.11.2015г., до окончателното плащане на сумата; 79,62лв.-
обезщетение за забава за периода 30.11.2012г.- 17.11.2015г.; 46,97лв.- цена на
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.11.2015г.,
до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2015г. по ч.гр.д. №
74285 по описа за 2015г. на Софийския районен съд, 61 състав.
В останалата (отхвърлителна) част по отношение на ответника М.Л.Я., както
и относно присъдените й разноски, първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК*****да заплати на М.Л.Я. с ЕГН ********** на основание на чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от още 310,16лв. (триста и десет лева и 16 стотинки)- разноски по делото
за двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/