№ 9252
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110168489 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 113 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. Т. О. срещу „М.П.“ ЕООД, след
като с определение № 1841/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1849/2023 г. по описа на
Районен съд - Б. производството по делото е прекратено и изпратено на Софийски районен
съд по местна подсъдност.
Предмет на делото са предявени от ищеца Л. Т. О., ЕГН ********** отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „М.П.“ ЕООД, ЕИК
********* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради
погасяването им по давност на сумите, за които са издадени изпълнителни листи от
09.05.2012 г. по ч. гр. д. № 599/2012 г. и по ч. гр. д. № 600/2012 г. по описа на Районен съд –
Б., за събирането на които суми е образувано изп. дело № 1047/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.,
с рег. № 702 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Б..
Видно от приложената по гр. д. № 68489/2023 г. по описа на СРС, 48 състав справка
от НБД „Население“ ищецът е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Б., считано от
1998 г. – като настоящ адрес и от 2000 г. – като постоянен адрес. Същевременно, седалището
на дружеството – ответник е в гр. София. При тези данни изпращащият съд е приел, че за
предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК не е приложима специалната
подсъдност, регламентирана в чл. 113 ГПК и свързана с качеството „потребител“ на
страната, тъй като с тези искове не се търси защита на потребителски права, съответно за
подсъдността се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.
105 ГПК и чл. 108 ГПК.
Съдът намира, че не е местно компетентен да разгледа настоящия спор, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 113 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. - ДВ,
бр. 100 от 2019 г.) Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Регламентирана е особена местна подсъдност, с която се цели допълнителна защита на
потребителите, която изключва общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 ГПК. Тази особена
местна подсъдност важи за всички видове искове, по които страна (независимо дали ищец
или ответник) има качеството потребител по правоотношението, от което произтича
спорното право. Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват
общото правило на чл. 105 ГПК и на чл. 108 ГПК, поради което постоянният адрес или
седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на делото.
В случая са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
1
ГПК, от физическо лице, които касаят отричане на правото на принудително изпълнение по
отношение на задължения, произтичащи от договори за финансовообвързан лизинг с опция
за прехвърляне на правото на собственост от 21.12.2006 г. и Поръчка № 1/21.12.2006 г. и от
10.08.2007 г., по които ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП, тъй като няма данни лизингополучателят да е действал в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Доколкото в производството по чл. 439 ГПК ищецът се
позовава на новонастъпили факти (настъпила давност), които са относими към вземането на
взискателя, респективно задължението на длъжника, което произтича от облигационна
връзка, в която ищецът – длъжник има качеството „потребител“, то приложение за
определяне на подсъдността намира разпоредбата на чл. 113 ГПК. С определение № 18 от
16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. е прието, че съобразно ЗЗП,
само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на
едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК, вр. чл. 439
ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по
отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и
което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в
исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 39 от 09.02.2022 г.
по гр. д. № 3242/2021 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч.
т. д. № 2100/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. №
1362/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., определение № 2481 от 21.08.2023 г. по ч. гр. д. №
2819/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и и др.
Предвид изложеното и като съобрази, че от изготвената по делото справка НБД
„Население“ е видно, че ищецът е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Б., съдът
намира, че на основание чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа спора е Районен съд -
Б., което обуславя наличието на спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен по реда
на чл. 122 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 68489/2023 г. по описа на СРС, І ГО, 48
състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд между Софийски
районен съд и Районен съд - Б. за разглеждане на предявените от Л. Т. О. срещу „М.П.“
ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатия
спор за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2