Р Е Ш Е Н И Е
№102 10.04.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети март две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
Прокурор: Юлиана Станева
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1097 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на
Прокуратурата на Република България против против решение № 1762/16.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 321/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в
осъдителната му част.
Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се
излагат оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон.
Претендира се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният срещу
въззивника иск бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност се претендира
обжалваното решение да бъде частично отменено и бъде постановено ново, с което
предявеният иск бъде уважен частично, като бъде намален размера на присъденото
обезщетение .
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна И.Т.И. ***.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез поддържа въззивната жалба
и пледира за уважаването й.
Въззиваемият –редовно призован, се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване
на решението в обжалваната му част, както и за присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
След запознаване твърденията и
възраженията на страните, въз основа на представените доказателства, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от И.Т.И. *** срещу Прокуратурата на Република България, с която е бил предявен
иск за присъждане на сумата от 20 000, лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по ДП № 226/2013 г. по
описа на І-во РУ „Полиция“ – Стара Загора.
Изложени са съображения, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем по ДП № 226/2013 г. по описа на І-во РУ „Полиция“ – Стара Загора
на 05.03.2013 г., като по искане на прокуратурата с определение по ч.н.д.№ 546/2013 г. по описа на Старозагорски районен
съд му е била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.
Впоследствие поради постановени отводи на всички
прокурори от Старозагорска районна прокуратура ДП № 226/2013 г. по описа на
І-во РУ „Полиция“ – Стара Загора било възложено на Пловдивска районна
прокуратура, където било обединено с други две досъдебни производства – ДП №
768/2012 г. на ОД на МВР – Стара Загора и ДП № 2/2013 г. на отдел „Борба с
организираната престъпност“ – Стара Загора и продължило под № 105/2013 г. по
описа на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ – Пловдив.
С необжалвано постановление на наблюдаващия прокурор
от 05.12.2013 г. ДП № 105/2013 г. по описа на Сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ – Пловдив било прекратено частично досежно
повдигнатите на ищеца обвинения, предмет на ДП № 226/2013 г. по описа на І-во
РУ „Полиция“ – Стара Загора и ДП № 2/2013 г. на отдел „Борба с организираната
престъпност“ – Стара Загора, а в останалата му част досъдебното производство
било спряно.
Изложил е твърдения, че в следствие на незаконното
обвинение е търпял наложената му мярка за неотклонение за период над 6 месеца,
което му е пречело да работи и да реализира доходи.
Освен това изпитвал мрачни мисли за своето и на своите
близки бъдеще, изпаднал в отчаяние, изпитвал огорчение, несигурност и
притеснения, затворил се в себе си.
Обстоятелството, че срещу ищеца се водело наказателно
производство станало обществено достояние, което се отразило негативно на
отношенията му с колеги, магистрати, адвокати от града, както и на клиенти,
които започнали да се отнасят с недоверие към него.
С депозирания отговор ответникът е оспорил предявеният
иск по основание и размер, като е изложил възражения за давност; за
неоснователност на иска предвид наличието на основания за повдигане и
предявяване на обвинение срещу ищеца, приключването на разследването в разумен
срок, липсата на доказателства за реално търпени имуществени вреди от
незаконното обвинение; за неоснователността му по размер предвид несъобразяването
с икономическия стандарт в страната за съответния период и утвърдената съдебна
практика.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
намерил иска за частично основателен и го е уважил до размера на сумата от
3 000,00 лв.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
/писмени, гласни и приложено досъдебно производство/ се установява, че на
05.03.2013 г. И.Т.И. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 226/2013 г. по описа
на І-во РУ „Полиция“ – Стара Загора, с обвинение за извършено от него престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
По внесено искане от Старозагорска районна прокуратура
с определение от 06.03.2013 г. по ч.н.д.№ 546/2013 г. по описа на СтРС
спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, която е била изменена в „подписка“ с определение
от 18.09.2013 г. по ч.н.д. 5120/2013 година по описа на ПРС.
ДП № 226/2013 г. по описа на І-во РУ „Полиция“ – Стара
Загора е било обединено с други две образувани досъдебни производства - ДП №
768/2012 г. на ОД на МВР – Стара Загора и ДП № 2/2013 г. на отдел „Борба с
организираната престъпност“ – Стара Загора в ДП № 105/2013 г. по описа на
Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ – Пловдив.
С постановление за частично прекратяване на
наказателното производство от 05.12.2013 г. наказателното производство срещу
въззиваемия И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК е било частично прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а мярката му за отклонение „подписка“ е била отменена.
От показанията си разпитаните свидетели се установява,
че през периода на изтърпяване на мярката си за неотклонение „домашен арест“ е
бил подтиснат и отпаднал, бил се схванал и трудно вървял, имал болки в кръста и
приемал лекарства, често излизал на терасата на жилището си на въздух.
Приятелите му го посещавали и му носели храни и напитки. Не можел да работи,
притеснявал се от мнението на хората.
С присъда от 15.01.2014 г. по н.о.х.д.№ 662/2012 г. на
СлРС И.И. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.293,
ал.1 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.10.2015 г. на СлРП е било прекратено воденото
срещу него наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 от НК.
Видно от справка за
съдимост със споразумение от 16.10.2018 г. по н.о.х.д.№ 503/2015 г. И.И. е бил признат за виновен за извършването
на престъпления по чл.321, ал.3 т.1 вр. чл.252, ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 и чл.55, ал.1 т.1 от НК и чл.253, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр. последно т.2
пр.2 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.20, ал.2 и
чл.55, ал.1 т.1 от НК, като му е било наложено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е редовна,
т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и е допустима, т.к. е
подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения:
Решението на СтРС в обжалваната
му част е валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Меродавен за преценката на
законността на обвинението е актът, слагащ край на наказателното производство и
т.к. в случая наказателното производство срещу въззиваемия И. е приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство, защото е извършил престъпление,
то е налице незаконност на обвинението.
Щом актът, с който се слага
край на наказателното производство води до оневиняване на лицето, което е било
обвинено в извършване на престъпление, то са налице основанията за ангажиране
на отговорността на държавата, като според чл.4 от ЗОДОВ тя дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя на базата на критерия
на обществото за справедливост, а
с оглед на особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото лице
справедливо обезщетение се
обуславя от изживените от него негативни чувства от факта на обвинението, от
влошеното му емоционално и психическо състояние и общо здравословно състояние,
от периода през който е продължило наказателното преследване и от характера на
престъплението по повдигнатото му обвинение, както и от наличието на наложена
мярка за неотклонение, нейният вид и продължителност.
В този смисъл следва да се
държи сметка, че незаконното обвинение срещу И.И. е започнало в началото на
месец март 2013 г. с привличането му като обвиняем за извършено тежко умишлено
престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ до шест години, и е продължило
до влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на досъдебното
производство от 05.12.2013 г., на 08.02.2014 г.
Следва да се има предвид,
че вследствие на незаконното обвинение
за периода от началото на месец март до края на месец септември, т.е. близо
седем месеца, въззиваемият е бил с наложена мярка за неотклонение“ домашен
арест“, която е препятствала упражняване на правото му на свободно придвижване,
което от своя страна е ограничило свободното упражняване на редица други негови
права, в това число и правото му на труд, както и социалните и професионалните
му контакти.
Същевременно следва да се
отчете обстоятелството, че по същото време срещу И.Т.И. е имало образувани
други две наказателни производства с обвинения за извършени тежки умишлени
престъпления, приключили съответно с оправдателна присъда и прекратяване на
наказателното производство, както и едно
наказателно производство с обвинение за тежко умишлено, приключило с
осъдителна присъда, т.к. изпитваните притеснения
и страхове за неговото и на семейството му бъдеще , неудобствата, накърняването
на честта и достойнството му и опетняването на доброто му име в обществото, са
във връзка с всички обвинения.
Предвид това въззивният съд
намира, че обезщетение за причинените от незаконното обвинение в случая неимуществени
вреди в размер на 3 000,00 лв.
съответства на справедливостта и в този смисъл възражението на
въззивната прокуратура за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неоснователно.
Неоснователно е и възражението
за необоснованост на обжалваното решение поради недоказаност на исковата претенция.
Съдебната практика по сходни казуси възприема
разбирането, че при наличието на незаконно обвинение срещу дадено лице, и без
необходимостта от събрани нарочни доказателства в тази насока е без съмнение обстоятелството,
че за това лице са произтекли
неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. / в този смисъл решение
№ 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС и решение №
427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че решението на Старозагорски районен съд в обжалваната
му част, отнасяща се за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият има право на
разноски в настоящото производство по силата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Такива обаче не се присъждат предвид липсата на
представени доказателства за извършването им.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1762/16.12.2019 г., постановено по гр.д.№
321/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И.Т.И., ЕГН - **********
*** сумата от 3 000,00 лв. /три хиляди лева/, съставляваща обезщетение за
причинените му от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея считано от 08.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 46,50 лв.
В останалата му част решение № 1762/16.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 321/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд като необжалвано е влязло в сила.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК подлежи
на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.