Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр.Велико Търново, 11.04.2012г.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

При секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора . . . . . . . . . . . , като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 3385 по описа за 2011г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

            Ищецът Я.Е.С., чрез пълномощникът си адв. Й.М. твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак на 20.05.2000г. в град В.Търново и от брака си имали две деца – ххх. Ищецът твърди, че от седем години страните пребивавали в Германия, където работели. Още преди да се установят  на работа в чужбина между съпрузите съществували сериозни недоразумения по социално битови въпроси, по отглеждането и възпитанието на децата. Ищецът твърди, че между него и ответницата съществувало несходство в характерите, като тя извършвала действия които той квалифицира като морален тормоз и довели до скъсване на духовните и физически връзки присъщи на съпрузите. През 2011г. при посещението им заедно с децата в България за лятната ваканция ищецът уговорил връщането в Германия със самолет. Ответницата категорично отказала да се връща заедно с него и децата в Германия, въпреки, че ищецът работел в университета в град Илменау. Изложените обстоятелства ищецът счита за белези за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им с ответницата, поради което и моли същия да бъде прекратен по вина на ответницата. Желае упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца да бъде предоставено на него, а за майката да се определи режим на лични отношения с децата съобразно практиката на съдилищата. Желае ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Н.. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощените си процесуални представители поддържа брачния иск и акцесорните му такива като претендира за направените по делото разноски.

Ответницата В.А.С. счита, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, е изцяло на ищеца. Твърди, че след пристигането им в България през месец юни 2011г., през време на почивката ищецът я ударил силно по главата в присъствието на децата. В България Я.С. прибрал личните документи на ответницата и тези на децата, като дори в Германия не е разполагала свободно с документите за самоличност на нея и децата. На 15.07.2011г. в дома на родителите на ищеца заявила на съпруга си, че няма да се върне с него в Германия и муказала, че децата оставали с майка си тук в България. Тогава ищецът избухнал, започнал да крещи, започнал да я обижда, блъснал я в стената на коридора, ударил и сестра си ххх която се отпитала да я защити. Събрал бързо багажа, извикал такси с което заминал за летището за град София и от там за Германия с децата, въпреки, че ищцата заедно със сестра му се опитали да го спрат, дори с намесата на полицията. Въпреки, че оттеглила декларацията си с която дава съгласие децата да пътуват в чужбина с баща си, бащата Я.С. заминал за Германия, заедно с децата. Ответницата твърди, че многократно била бита и изгонвана от ищеца в Германия, спяла е в инситута в град ххх и на стълбището, докато съпругът и благоволя обикновено на другия ден, да й позволи да се прибере. Дори дъщеря им казвала на майка си „мамо слушай го, за да не те бие” . Твърди, че е била жертва на постоянен психически и физически тормоз от страна на съпруга си. Според ответницата физическото и духовно отчуждаване помежду им е настъпило единствено по причина на поведението на ищеца и отношението му към нея. Ответницата желае на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права върху децата им, тъй като бащата не притежавал необходимите качества и умения за отглеждането и възпитанието им. Моли съда да осъди бащата да заплаща месечна издръжка за децата в размер на по 200 лв. за всяко. Желае ползването на семейното жилище в град София да бъде предоставено на нея. Претендира разноските по делото.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на ххх, за което е съставен Акт за граждански брак № ххх.. - видно от приложеното Удостоверение за граждански брак на Община В.Търново. По делото се установи, че от брака си страните имат две малолетни деца ххх

            Ищецът Я.С. живее и работи в Германия, в град Аален, където живее заедно с децата. Работи в компанията Карл Цайс в Оберкохен, Германия, като системен инженер. Ответницата  живее в България и работи  в Институт по електроника при БАН, като физик, в лаборатория „Лазерни системи”.

            С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства на свидетелите на  страните.

            Свидетелите на ищеца ххх излагат впечатления за условията при които живеят децата, заедно с баща си в Германия и от професионалните и лични качества на ищеца Я.С.. Свидетелите признават, че нямат конкретни впечатления и не знаят причината поради която страните са разделени. При посещенията си в Германия свидетелите на ищеца твърдят, че условията при които се отглеждат децата от баща им в Германия са много добри, като бащата Я.С. въпреки трудовата си заетост използвал максимално свободното от нея време, за да бъде с децата си, помага им и се грижи добре за тях.

            Свидетелите на ответницата ххх, излагат впечатленията си за грубото отношение, което е проявявал ищеца към съпругата си. Я.С. се е държал грубо със съпругата си, не показвал никакво уважение към нея - говорел и „казах ли ти, ма” и „ чуваш ли, ма”. Още преди да сключат брак ищецът по най-малък повод започвал да крещи и да обижда  В.С.. През време на пребиваването им в Германия често се е случвало ищецът да изгони сапругата си от жилището им, както и да й посяга физически. Ответницата е споделяла с приятелките си, че многократно е била гонена без пари и без документи на улицата или в мазето на жилището им в Германия. Била е и бита с бастун. Тъй като нямало къде да отиде след като ищецът я изгони, ответницата е ходела на работата си или при техни колеги и познати в Германия. Според свидетелите Я.С. е плашел съпругата си В.С., че ще има жертви ако го беше напуснала по-рано.

По делото е представен и приет като доказателство социален доклад  от Службата за благосъстояние на младежите в Осталбкрайс, Аален от 23.02.2012г., изготвен чрез Международна социална служба - България. Според констатациите в него и след извършената за това проверка, децата ххх са добре гледани и обгрижвани от бащата Я.С. ***, Германия. И двете деца са много добре интегрирани в средата си и имат множество социални контакти. Чувстват се комфортно и няма белези за никакви рискове по отношение благосъстоянието на децата. Бащата Я.С. изпълнява добре своята роля на баща в рамките на своите възможности и полага много усилия във всички аспекти.

По делото са представени и прокурорски преписки образувани във връзка с жалби на ответницата против извеждането на децата от баща им от България в Германия. Представени са и доказателства от полицейските служби в Илменау Германия и прокуратура Ерфурт, от които се установява, че следствено дело за телесна повреда е прекратено с Постановление на 16.09.2010г. Производството е образувано срещу Я.С. – съпруг на В.С., поради нанасяне на телесна повреда на 12.01.2010г.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения брачен иск за основателен и доказан и същия следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причините, предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство на брака, са обидното и грубо отношение на ищеца към съпругата му, в резултат на което в брачните отношения са изчезнали взаимното доверие и уважение, взаимната помощ и разбирателство, общите усилия и грижи за отглеждането и възпитанието на децата и благополучието на семейството. Фактическата раздяла вследствие на това е довела до обективното несъществуване на брака, тъй като естествено липсват и необходимите, съобразно Закона и Морала съпружески отношения. В този смисъл брачната връзка от цел се е превърнала в бреме за съпрузите. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.

            Разстройството на брака е непоправимо, защото през периода на раздялата, страните не са правили опити да възстановят нормалните съпружески отношения. Или, между страните не ще се възстановят характерните брачни отношения. Това мотивира съда да приеме, че са налице основанията по чл.49, ал.1 от СК  за прекратяване на брака с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

            Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е единствено на ищеца. Вината му се свежда до това, че поведението към съпругата му е било обидно, дори грубо -  отнасял се е неуважително, обиждал е и е малтретирал психически и физически съпругата си. Това поведение на ответника е в противоречие с принципите на взаимно уважение и разбирателство в отношенията между съпрузите - чл.14 от СК. Тези обстоятелства по безспорен начин се доказаха от депозираните гласни доказателства. В този смисъл вината за разстройството на брака лежи върху ищеца, тъй като той с поведението си е рушил брачната връзка. Именно това поведение се явява брачното провинение на ответника и причина  за разстройването на брака.

            Направеното искане от бащага Я.С., родителските права върху децата  ххх. да му бъдат присъдени и децата да живеят при него, съдът намира за основателно, с оглед възможностите на ищеца да продължи да полага грижи и за напред за децата, така както го е правил и до сега. Отчитайки интересите на децата и съобразявайки се с констатациите от социалния доклад, съдът е мотивиран да възложи упражняването на родителските права върху децата ххх на бащата и ищец по делото – Я.С., като децата да живеят при него.

Доказаното брачно провинение на ищеца не би могло да се отрази отрицателно върху възпитанието на децата и правилното им формиране като личности. Липсват каквито и да било доказателства за недопустимо отношение на бащата по отношение на децата – обратното се установява от данните в изготвения социален доклад, както и от разпитаните свидетели на ищеца. Децата са израснали в Германия, посещават училище в гр.Аален, имат вече изградена среда и приятели. На следващо място, не се спори, че ищецът разполага с по-добри битови условия за отглеждането на децата. Бащата работи по трудово правоотношение в Германия, от което реализира доходи, помагащи му адекватно да задоволи ежедневните нужди на децата си. Получаваните доходи, уредените битови условия и запазване на съществуващото положение, мотивира съда да приеме, че в интерес на децата е грижите по отглеждането и възпитанието им да се възложи на техния баща.

Събраните по делото гласни доказателства мотивират съда да приеме, че бащата е грижовен, внимателен и себеотдаен родител, който полага необходимите грижи за израстването и правилното възпитание на децата. Свидетелите, поради близките отношения са станали очевидци на ежедневното полагане на грижи за децата от страната на Я.С.. Именно излагането на дълготрайни впечатления от страна на тези свидетели, в частта, касаеща настоящото производство, мотивира съда да кредитира показанията им и приеме за доказано, че бащата притежава онази съвкупност от качества, необходими за възпитанието и формирането на децата като личности.

Най-съществено значение за предоставяне на родителските права върху децата имат личните родителски и възпитателски качества на двамата родители. В този смисъл ответницата не твърди, че ищецът не е в състояние да се грижи за децата. Жилищните условия, при които живеят децата и помощта от трети лица, в случая имат значение при еднакви родителски качества на съпрузите. На следващо място обстоятелството, че бащата работи по трудово правоотношение навежда на извода, че същия реализира доходи, от които ще е в състояние да отделя средства за издръжка за децата си. Горният извод се подкрепя и от безспорния факт, че в периода месец юли 2011 до приключване на устните състезания, независимо от причините за това, единствено бащата е полагал необходимите грижи за децата и те са живели при него в Германия.

От своя страна ответницата ще разполага с възможността да иска изменение на  определените с настоящото решение мерки за лични отношения, при промяна на обстоятелствата, наложили определянето им по този начин.

При този изход на делото и с оглед правилното формиране и възпитаване на децата, съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения с майката.

Същият следва да бъде по определен, с оглед на обстоятелството, че майката живее и работи в България, ищеца живее и работи в чужбина и децата живеят при него, и след като се вземе предвид и изложеното от бащата в исковата молба за ежегодната едномесечната семейна ваканция в България. С оглед на това и необходимостта децата да разполага с възможност за пълноценно общуване със своя родител, предвид правилното им формиране и изграждане като личности, съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения с майката, както следва: майката да вижда и взема децата си по 10 дни всеки месец – от 9.00 часа на 1-во число от месеца, до 17 часа на 10-то число от месеца, като ги взема от бащата и ги връща при него; по 1 /един/ месец през лятото, като тогава бащата да води и предава децата на майката в България и да ги взема от тук; както и през Коледните празници, като тогава бащата също следва да води и предава децата на майката в България и да ги взема от тук

Съгласно чл.143, ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, а според чл.59, ал.2 от СК при развод съдът определя издръжката служебно.              

При определяне размера на издръжката съдът съобрази освен възрастта на децата, пола и съответно произтичащите от това нужди, предвид обикновеният им начин на живот, така и възможностите на родителите. Безспорто установените по делото по-големи възможности на бащата да дава издръжка от тези на майката, мотивират съда да присъди издръжка в минималния й размер, определен по чл.142, ал.2 от СК – ¼ от минималната работна заплата /270 лв./, или 67.50 лв. минимална издръжка за едно дете. Тъй като този размер издръжда се дължи и от двамата родители, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща половината от тази сума – по 33.75 лв. месечна издръжка за всяко дете. Останалата част от издръжката ведно с грижите за децата следва да бъде поето от ищеца по делото.

            Съдът с решението си и на основатие чл.53 от СК следва да постанови ищцата да носи предбрачното си фамилно име – Н..

На основание чл.56, ал.1 от СК семейното жилище в гр.София следва да бъде предоставено за ползване на ответницата В.С., по нейно искане.

            На основание чл.329, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

            В върху ищецът следва да се възложи окончателната държавна такса по допускането на развода, която съдът определя в размер на 50 лв., която следва да заплати по сметка на ВТРС. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и ДТ върху така определената издръжка за децата в размер на 97.20 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВЯ С РАЗВОД по реда на чл.49, ал.1 от СК, сключеният на ххх в град Велико Търново с акт ххх издаден от Община Велико Търново, граждански брак между Я.Е.С. с ЕГН ********** *** и В.А.С. с ЕГН ********** *** като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ВИНАТА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на Я.Е.С..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца ххх на бащата Я.Е.С., като за майката В.А.С. определя следния режим на лични контакти: майката да вижда и взема децата си по 10 дни всеки месец – от 9.00 часа на 1-во число от месеца, до 17 часа на 10-то число от месеца, като ги взема от бащата и ги връща при него; по 1 /един/ месец през лятото, като тогава бащата да води и предава децата на майката в България и да ги взема от тук; както и през Коледните празници, като тогава бащата също следва да води и предава децата на майката в България и да ги взема от тук.

ПОСТАНОВЯВА родените от брака деца ххх, да живеят при бащата Я.Е.С. ***, Германия.

ОСЪЖДА В.А.С. с ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетните си деца ххх месечна издръжка в размер на по 33.75 лв. /тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ за всяко дете, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

            След развода, за в бъдеще жената ще носи брачното си фамилно име Н..

            Семейното жилище – ххх, се предоставя за ползване на В.А.С..

            ОСЪЖДА Я.Е.С. с ЕГН ********** *** да заплати на В.А.С. с ЕГН ********** ***, сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Я.Е.С. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ВТРС сумата от 50 лева /петдесет лева/, съставляващи окончателна ДТ по допускане на развода и 97.20 лв. /деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/ държавна такса върху размера на присъдената издръжка на децата, както и 5.00 лв /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: