№ 280
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100500518 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. №
54939/29.11.2021 г. по описа на ЧСИ С.Я., подадена от М. П. Г., чрез адв. Д. П.
– длъжник по изпълнително дело № 20178440405073 по описа на ЧСИ С.Я., с
рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния
изпълнител – разпореждане от 10.09.2021 г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Жалбоподателят излага доводи, че освен молбата за образуване на
изпълнителното дело от 07.12.2017 г. и запор от м. 02.2018 г., който е вдигнат
на 29.10.2019 г., доколкото е засягат несеквестируемо вземане, взискателят не
е извършвал изпълнителни действия. Твърди, че срокът по чл. 433, ал .1, т. 8
от ГПК е изтекъл. Твърди, че в обжалваното разпореждане се изтъква
наличието на молба от 21.10.2019 г., а такава молба не фигурирала по делото.
Сочи, че ако такава молба има, то тя е антидатирана и добавена в кориците на
делото през 2021 г., след молбата на длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция.
Взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, не е подал възражение по жалбата.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по
делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия, намира
1
следното:
Изпълнително дело № 20178440405073 по описа на ЧСИ С.Я. е
образувано по молба от 07.12.2017 г. на “Т.С.” ЕАД срещу длъжника М. П. Г.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.09.2017 г. от Софийски
районен съд, 128 състав, по ч.гр.д. № 52087/2015 г., с който длъжникът М. П.
Г. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 923,50 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г.,
ведно със законна лихва за периода от 31.08.2015 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 126,74 лева за периода от 30.06.2013 г. до
19.08.2015 г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на
съдебния изпълнител да извърши пълно (цялостно) проучване на длъжниците
и на основание чл. 18 от ЗЧСИ да предприеме ефективен начин на изпълнение
с оглед събиране на сумите по изпълнението.
Видно от данните по изпълнителното дело, със запорно съобщение с
изх. № 008549/15.02.2018 г., изпратено до “Обединена българска банка” АД, е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Със съобщение с изх. № 051628/30.10.2019 г. е вдигнат от съдебния
изпълнител наложеният запор до размера на получаваната пенсия.
С молба с вх. № 17653/10.05.2021 г. длъжникът е поискал да се снабди с
преписката по изпълнителното дело за прилагане по гр.д. № 19174/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 145 състав (лист 51-52 от приложеното
копие на изпълнителното дело).
На лист 57 от приложеното копие на изпълнителното дело се намира
молба с вх. № 046709/21.10.2019 г., подадена от взискателя, с искане за
справка в НАП с оглед налагането на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжника, както и за опис на движимите вещи,
собственост на длъжника.
На лист 59 и сл. от делото има справки от 23.07.2021 г., м. юли 2021 г.
Със запорно съобщение с изх. № 34697/02.08.2021 г., изпратено до
“Централна кооперативна банка” АД, е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника.
С молба с вх. № 35887/09.09.2021 г., подадена от длъжника, е поискано
да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното разпореждане от 10.09.2021 г. съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
2
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в от ГПК; отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е в срок, от
длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи
по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на
изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да
предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането –
предмет на изпълнението. В случай, че взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две
години, законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от
изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната
норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. “перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че е
подадена молбата за образуване на изпълнителното дело и е наложен запор
със запорно съобщение с изх. № 008549/15.02.2018 г.
С молба с вх. № 17653/10.05.2021 г. длъжникът е поискал да се снабди с
преписката по изпълнителното дело за прилагане по посочено гражданско
дело (лист 51-52 от приложеното копие на изпълнителното дело). След тази
молба и след платежните документи от 19.05.2021 г. във връзка с копието на
изпълнителното дело, на лист 57 от приложеното копие на изпълнителното
дело се намира молба с вх. № 046709/21.10.2019 г., подадена от взискателя с
искане за справка в НАП с оглед налагането на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжника, както и за опис на движимите вещи,
собственост на длъжника.
Жалбоподателят оспорва наличието на тази молба по изпълнителното
дело, като сочи, че същата е антидатирана.
Съгласно чл. 16, ал. 4, изр. първо и второ от Наредба № 4 от 06.02.2006
г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, всички книжа, които
постъпват или се съставят по делото, се прикрепват последователно в папката
и се номерират с химикал, като при запълване на корицата на делото с книжа
към долната страна на корицата се прикрепя нова папка, на която се
отбелязва същият номер на делото. С оглед на тази изрична разпоредба
документите по изпълнителното дело се прикрепват последователно и
хронологично в папката, като същите се номерират. Последователното
подреждане на молбите и документите в папката по изпълнителното дело,
както и номерирането им, са от значение за прегледността на делата и за
доказване на хронологията на документооборота. В случая след като на лист
51-52 от приложеното копие на изпълнителното дело се намират документи
от 2021 г., а едва след това молба от 21.10.2019 г., то същата не може да се
приеме като хронологично постъпила по делото и същата не може да бъде
3
зачетена като надлежно искане за изпълнително действие в двугодишния срок
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед на горното следва да се
приемат доводите на жалбоподателя, че не се установяват надлежно поискани
от взискателя, съответно извършени изпълнителни действия, в двугодишен
срок след налагането на запора от м.02.2018 г.
Въз основа на изложеното и съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът
счита, че перемпцията по отношение на длъжника М. П. Г. е настъпила през
м. 02.2020 г. Безспорно е в съдебната практика, като това е изрично посочено
в Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
“перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и
при неиздаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен
изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено по отношение
на длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
основателна и обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител следва да
бъде отменено.
По разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски пред съда, поради което такива
не му се присъждат по настоящото дело.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от М. П. Г. – длъжник по изпълнително
дело № 20178440405073 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район
на действие – СГС, акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 10.09.2021
г., с което е оставено без уважение искането на длъжника по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила
перемпция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4