Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2095 Година 2022,
21.11. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 02.11.2022
година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 91 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Жалбоподателят „БУЛТЕКС 99“ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“№31, чрез пълномощник адв. Т., е
оспорил Решение №РТД-3000-2574/23.12.2020/32-380556 на Директор на ТД
Тракийска/понастоящем ТД Митница Пловдив/, с което по Митническа декларация/МД/
с MRN 18BG003000Н0024320/29.01.2018г., за стока №2, поставена под режим
допускане за свободно обращение, са определени: митническа стойност в размер на
16 259,00 лв. на основание чл.74 §2, б.б) от Регламент/ЕС/ №952/2013г./МКС/;
за доплащане сума в размер на 2 295,07 лв. на основание чл.77 §1, б.а) във
връзка с чл.85 §1 от МКС и чл.54 ЗДДС, от които мито в размер на 620,29 лв. и
ДДС в размер на 1 674,78 лв., ведно със законните лихви за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.114 от МКС.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се
и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен
списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница Пловдив,
чрез процесуален представител юриск.Б., счита жалбата за неоснователна, поради
което иска тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че на 29.01.2018г. в Митница
Пловдив с МД с MRN 18BG003000Н0024320/29.01.2018г. жалбоподателят поставя под
режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки с произход
и страна на изпращане Китай. Стока №2 от процесната митническа декларация е
описана като „работни обувки с ходила от полиуретан и горна част от естествена
кожа, без защитно метално бомбе отпред: new basic low 01 – 710 чф.“, деклариран код по ТАРИК 64039996 00, общо нето
тегло 979,8 кг., декларирана МС 8 505,41 лв., съответстваща на 8,68
лв./кг./л.19/.
На основание чл.48 от МКС е извършен контрол на
декларацията, като е установено, че декларираната митническа стойност е
значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос стоки от същия
вид и със същата държава на произход, като за сравнение са използвани оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение за м.януари 2018г. на ЕС чрез
системата ТНЕSEUS на Съвместния изследователски център/Joint Research Centre/ на Европейската комисия, т.нар. справедливи цени.
Съгласно данните, публикувани в ТНЕSEUS е констатирано, че справедливата цена при внос в ЕС на
стоки с код по Комбинираната Номенклатура на ЕС/КН/ 64039996 и държава на
произход Китай за стока №2 възлиза на 32,92 лв./кг. Във връзка с възникналото
съмнение относно това дали декларираната митническа стойност за процесните
стоки може да бъде приета по реда на чл.70 §1 от МКС с писмо рег. индекс
№32-54679/19.02.2020г. на Директора на ТД Тракийска са изискани от декларатора
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност/л.25-26/.
В отговор с писмо рег. индекс
№32-65796/28.02.2020г./л.22-24/ от страна на „БУЛТЕКС 99“ЕООД са представени:
търговски договор №BUT1710 /29.09.2017г./л.29-31/; инвойс №SE17446 от 20.12.2017г./л.27-28/; нареждане за превод на
валута от 02.04.2018г./л.32/ и 2 бр. фактури за продажба на стоката на първо
търговско ниво, а именно №**********/16.04.2018г. и №********** /17.05.2018г./л.33-35/.
Констатирано е от митническите органи, че по
представените фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво липсват
документи за извършено плащане. В тази връзка и на основание чл.140 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 е прието, че следва да определят митническата
стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката,
когато съобразно определената в §2 на същата разпоредба, не са получили
задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност
представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територията на
Съюза.
Поради възникналите съмнения, както и предвид липсата на
убедителни доказателства в подкрепа на декларираната договорна стойност, е
счетено, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмненията за
отхвърляне на декларираната митническа стойност на основание чл.70 от МКС.
Мотивирано е, че във връзка с гореописаните констатации, представените
документи не водят до отпадане на съмненията относно декларираната съгласно
чл.70 §1 от МКС митническа стойност, поради което и на основание чл.140 §2 от
Регламент №2015/2447 митническият орган ще определи митническата стойност по
метод, различен от този по реда на чл.70 §1 от МКС, като на декларатора с писмо
рег. индекс №32-251097/28.08.2020г. на Началник МБ Радиново е дадена възможност
за становище в 10-дневен срок от получаване на писмото/л.20-21/.
В указания срок от „БУЛТЕКС 99“ЕООД е изразено становище
с рег. индекс №32-262422/09.09.2020г./л.16-17/, към което са приложени преводни
нареждания за извършени плащания на продажбите на първо търговско ниво по
представените фактури/л.36-37/.
При тази фактическа обстановка ответният административен орган
е приел, че съгласно Решение по Дело С-291/2015 от 16 юни 2016г. на СЕС, когато
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
митническите органи могат да приемат, че разликата в цените е достатъчна, за да
се обосноват съмненията за отхвърлянето на декларираната стойност. Неприемането
на декларираната митническа стойност е при положение, че митническият орган не
оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и
на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за
действително платената цена за внесените стоки. Гореописаните констатации и
необичайно ниските цени е прието, че са достатъчно основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от МКС като същевременно не
оспорва автентичността на предоставените документи, поради което и на основание
чл.140 §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да определят
митническата стойност по метод, различен от този по реда на чл.70 от МКС.
Цитирана е разпоредбата на чл.74 §1 от МКС, съгласно която, когато митническата
стойност за внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на
чл.70 от МКС, тя се определя като се прилагат последователно букви а), б), в) и
г) от §2 на чл.74 от МКС, докато се стигне до първата разпоредба, по която
въпросната стойност може да се определи.
Мотивирано е, че в чл.74 §2, б.а) от МКС е регламентиран
първият вторичен метод за определяне на митническата стойност, а именно:
„договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територията на Съюза и изнесени в същия момент
или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване“,
както и че определението за идентични стоки е посочено в чл.1 §2, т.4 от
Регламента за изпълнение, а именно: „стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики
, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от
третирането им като идентични“. В конкретния случай е посочено, че методът за
определяне на митническа стойност въз основа на идентични стоки, е неприложим,
тъй като недостатъчното описание на стоките в кл.31 на МД не включва качество
на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н.,
което от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на
стоките по смисъла на определението, посочено в чл.1 §1, т.4 от Регламента за
изпълнение.
Въз основа на разпоредбата на чл.74 §1 от МКС е прието,
че следва да се изследва възможността за прилагане на следващия резервен метод.
В тази връзка и Директорът на ТД Тракийска е приел, че митническата стойност,
определена в резултат от прилагането на метода по чл.74 §2, б.б) от МКС е
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия или приблизително същия
момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване, като съгласно
разпоредбите на чл.1 §2, т.14 от Регламент/ЕС/ 2015/2447 „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност „стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки, че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение“; сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При изследване на този метод, съгласно чл.74 §2, б.б) от МКС е извършена
справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически
и акцизни документи/МИС-IIIА/ за сравнителни цели на допуснати за
свободно обращение с крайно потребление сходни стоки, като е установен внос на
сходни стоки за стока №2 от МД 18BG003000 Н0024320/29.01.2018г. – „работни
обувки с ходила от полиуретан и горна част от естествена кожа, без защитно метално бомбе отпред: new basic low 01 – 710 чф.“, с код по ТАРИК **********, както следва:
- с МД 18BG005807Н0006454/10.01.2018г. са допуснати за
свободно обращение „мъжки обувки с горна част от естествена кожа и външни
ходила от каучук и пластмаси“ – 120 чифта с митническа стойност, изчислена на
22,90 лв./чифт;
- с МД 18BG001000Н0029873/23.05.2018г. са допуснати за
свободно обращение „мъжки обувки – 59 чифта ест. кожа“ с митническа стойност,
изчислена на 24,18 лв./чифт;
- с МД 18BG001000Н0018368/02.04.2018г. са допуснати за
свободно обращение „мъжки обувки – 122 чифта ест. кожа“ с митническа стойност,
изчислена на 25,71 лв./чифт.
При тези данни и след като е приел, наведените от
декларатора възражения за неоснователни, административният орган е издал
оспореното в настоящото производство решение, с което е установено, че
митническата стойност за стока №2 от МД 18BG003000Н0024320/29.01.2018г. следва
да бъде определена на основание чл.74 §2, б.б) от МКС в размер на 22,90
лв./чифт на база МД 18BG005807Н0006454/10.01.2018г., съответстваща на 16,59
лв./кг., т.е. 16 259,00 лв., а въз основа на нея са определени и
допълнителни задължения за мито и ДДС, ведно със законната лихва за забава.
В хода на съдебното производство са приети копия на
фактурата за покупка на процесната стока, ведно с опаковъчния лист и 3 бр.
търговски фактури за внос на „идентични“ стоки на процесната стока №2, а именно
фактура №SE16266/28.12.2016г., фактура №SЕ18049/14.02.2018г. и фактура №SE17100/15.08.2017г., с превод на български език,
представени от жалбоподателя/л.50-65/; превод на справки от системата „ТЕЗЕЙ“,
с която административният орган при издаване на административния акт съпоставя
статистическите цени, както и цитираните в решението митнически декларации, за
които по стока №2 е правена съпоставка със сходни стоки, ведно с прилежащите
към декларациите документи, представени от ответника/л.77-112/.
Изслушано и прието без заявени възражения от страните е и
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено вещото лице С., което
след запознаване с наличните по делото доказателства, както и допълнително
представени такива, надлежно присъединени към настоящото дело, е установило, че
е налице съответствие между внесените по фактура №SE17446/ 20.12.2017г. защитни обувки
половинки „New Basic Low 01“, декларираната стока №2 и
действително платената цена за стока №2, както и че цената на стоката
съответства на декларираната цена в процесната МД. Не са установени платени
други суми във връзка с продажбата на стока №2 извън декларираната цена в
процесната МД. Налице, според вещото лице, е идентичност между процесната стока
№2 и внесените по представените и приети по делото от жалбоподателя фактура №SE16266/28.12.2016г., фактура №SЕ18049/14.02. 2018г. и фактура №SE17100/15.08.2017г., стоки, а именно: работни обувки
половинки с ходила от полиуретан и горна част от естествена кожа без защитно
метално бомбе отпред модел „New Basic Low 01“. За периода 28.12.2016г. до
29.01.2018г. не са осъществявани други вносове от Китай на същия доставчик за
същия вид стока. На базата на действително платените цени по всяка една от
доставките в периода от 28.12.2016г. до 29.01.2018г., експертизата е изчислила
среднопазарната цена за тази стока за един чифт: по фактура №SЕ16266/ 28.12.2016г. – 90 чифта с
единична цена 6,70 USD и обща стойност 603 USD; по фактура №SЕ17100/15.08.2017г. – 1650 чифта с единична цена 6,70 USD и обща стойност 11 055 USD и фактура №SE17446/20.12.2017г./с която процесната
стока е закупена, доколкото е установено, че третата представена от
жалбоподателя фактура, а именно №SЕ18049/14.02.2018г. е извън визирания в задачата период
28.12.2016г. – 29.01.2018г./ - 710 чифта с единична цена 7,12 USD и обща стойност 5 055,20 USD, като са установени общо внесени
защитни обувки „New Basic Low 01“ – 2450 чифта за 16 713,20 USD, т.е. средна цена на придобиване на „New Basic Low 01“ за чифт 6,82 USD.
На следващо място вещото лице е констатирало, че съгласно
писмен отговор по експертизата изх.№32310039/14.09.2022г. на Агенция „Митници“,
ТД Митница Пловдив, в информационната система на Агенция Митници са
регистрирани МД за допускане за свободно обращение на стоки, закупени с
посочените по-горе 3 бр. фактури/фактура №SE16266/28.12.2016г., фактура №
SЕ18049/14.02.2018г. и фактура №SE17100/15.08.2017г./, както следва: МД № 17BG003000H0028921/10.02.2017г./по фактура №SE16266/28.12.2016г./; МД № 17BG003000H0244122/03.10.2017г./по фактура №SE17100/15.08.2017г./ и
МД № 18BG003000H0099929/16.04.2018г./по фактура №SЕ18049/14.02.2018г./.
Отговорът гласи също така, че е налице съответствие между
фактурираната и декларираната цена, както и че декларираната митническа
стойност е приета на база декларираните от вносителя данни, без извършване на
допълнителна проверка по същата. Относно съгласно представения отговор от
Агенция Митници, не са вземани и не се съхраняват в Агенция Митници мостри от
стоките, във връзка с проверката по процесната митническа декларация. В
информационната система на Агенция Митници не са регистрирани МД за допускане
за свободно обращение стоки работни обувки половинки с ходила от полиуретан и
горна част от естествена кожа без защитно метално бомбе отпред модел „New Basic Low 01“ внос от Китай, с различен от жалбоподателя вносител, за
периода от 01.01.2017г. до 01.01.2018г. Регистрирани са обаче 243 бр. МД за
допускане за свободно обращение стоки с тарифен код, идентичен с този на
процесната стока за периода 01.09.2017г. – 29.01.2018г. с различни изпращачи в
различни количества и различни държави на изпращане и произход, като
най-ниската митническа стойност е 2,39 лв./чифт.
Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като
компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при
разглеждане на спора по същество.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност,
спазена е изискуемата от закона форма. Това обаче не е в състояние да санира
допуснатите съществени процесуални нарушения и направените въз основа на
неточните фактически констатации неправилни изводи относно приложението на
материалния закон.
Спор по
установените факти не се формира между страните.
Спорът
е правен и е за това, дали са налице основанията за неприемане на декларираната
договорна стойност, т.е. налице ли са „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140 §2 от Регламент/ЕС/ №2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от
същия Регламент във връзка с чл.71 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. за определяне
на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на
стоката.
Въз
основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия
орган мотиви, в настоящия спор е необходимо на първо място да се провери дали
съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да
пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата
стойност, регламентирани в чл.74 от Регламент /ЕС/ №952/2013г./т.36 от решение
на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/. В тази връзка
следва да бъде съобразено, че правната уредба на Европейския съюз относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности/в този смисъл Решение от 19 март 2009г., Mitsui
& Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul,
С-354/09/.
Съгласно
чл.70 §1 и §2 Регламент/ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Или иначе казано, митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност/така
Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, т. 20/. А когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно
прилагане на методите в чл.74 §2 букви а) до г), докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно
чл.74 §3 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., когато митническата стойност не може да
се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от
Дял II на Регламент/ЕС/ №952/2013г. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1
от Регламент/ЕС/ №952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл.140 §1 от Регламент/ЕС/
№2015/2447/Регламента за изпълнение/, а ако съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.14, §2 от Регламента
за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. В такива
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., като в тежест на митническите
органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността
на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност, са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично
следващото правило в установената поредност.
Съгласно
чл.141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член
74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл.141 §2 от
Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1 §2 т.4 и т.14
от Регламента за изпълнение. Така, „идентични стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съответно „сходни стоки“
означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В
обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието на
митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70 §1 от
Регламент/ЕС/ №952/2013г. и да определят митническата стойност по методите,
предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на основателни
съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на
доказване във всеки конкретен случай.
Независимо,
че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната
стойност по чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., разпоредбата на чл.140 §1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от Регламент/ЕС/
№952/2013г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.
Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на
митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140 §2 от Регламента за
изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения в този случай лежи върху митническите органи
и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В
Решението по дело С- 263/06, т.52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл.140 §1 от
Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението
за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от Регламент/ЕС/
№952/2013г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип
на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато
административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е
насочен/в този смисъл Решение от 18 декември 2008г., Sopropе, C-349/07, т.36/.
В рамките на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение гарантирането на
този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Съгласно
правилото на чл.22 §7 от Регламент/ЕС/ №952/2013г., митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В
конкретния случай настоящият съдебен състав намира на първо място, че
митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл.140 от
Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на
процесните стоки. Това е така, защото разликата в цените между декларираната
договорна стойност и средностатистическия размер на покупните цени при вноса на
сходни стоки е недостатъчна, за да се обосноват съмненията за отхвърлянето на
декларираната стойност по реда на чл.70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. Само
позоваването на данните от системата „THESEUS“, според която справедливата цена
при внос в ЕС на стоки с код по Комбинираната Номенклатура/КН/ на ЕС и държава
на произход Китай е за стока №2 с код по КН 64039996 възлиза на 32,92 лв./кг.,
както и въз основа на анализ в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки, при който са намерени три резултата
за период от м.01.2018г. до м.05.2018г., за които не е посочен производител,
изпращач и държава на произход, с различни митнически стойности, вариращи от
22,90 лв./чифт до 25,71 лв./чифт, не са достатъчни за обосноваване на т.нар.
„основателни съмнения“. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на
вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки,
които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни
материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните
по декларацията в рамките на нормалната търговия.
В
случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че е налице пълно съответствие
между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това
опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната
стойност на стоките, не представлява общата платена или подлежаща на плащане
сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. След като митническите
органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл.141 от Регламента за
изпълнение и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл.140 §1 от Регламент за
изпълнение за определяне на митническата стойност на внесените стоки по
вторичния метод, установен в чл.74 §2, б.б) от Регламент/ЕС/ №952/2013г.
Както
вече се посочи и по-горе, в тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл.141 §1 от Регламента за изпълнение стойност на внасяните
стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната
договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и
подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният
орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта следва да е надлежно
уведомен адресатът за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение/в този смисъл
Решение от 13 март 2014г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13
и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т.49/. В случая обсъдените изисквания не са
спазени. Макар формално със съобщението по чл.22 §6 от Регламент/ЕС/
№952/2013г. вносителят да е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация,
правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз
основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз
основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. Срещу
това обстоятелство е подадено изрично становище, което органът е пренебрегнал и
в резултат е издал административен акт в условията на неизяснена фактическа
обстановка.
Това е
така, защото при обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл.140 §2 от
Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70 от Регламент/ЕС/ №952/2013г. и
да я определят, като приложат последователно букви от а) до г) от параграф 2/на
чл.74 от Регламент/ЕС/ №952/2013г./, докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките, което в
конкретния случай се установи, че не е сторено.
Достатъчно
в тази връзка е да се посочи, че административният орган неправилно е приел, че
в зависимост от обстоятелството, че описанието на стоките в кл.31 от МД не
включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на
материала и т.н., е неприложим методът по чл.74 §2, б.а) от Регламент/ЕС/
№952/2013г. Това е така, защото органът не е извършил анализ на договорните
стойности на внесените „идентични“ стоки, за да установи налице ли е основание
за съмнение относно декларираната договорна стойност на стока №2, като не се
установява нито в оспорения административен акт, нито от приетите по делото
доказателства, какви са били мотивите му да не определи новата митническа
стойност на базата на внесените „идентични“ стоки/каквито безспорно се
установи, че са налични от приетото и неоспорено от страните заключение по
ССЕ/, а да използва „сходни“ такива. Липсва в тази насока и извършен анализ на
характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество.
Липсва изследване дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е
приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност и определяне на нова
митническа стойност в размер на 16 259,00 лв., която в случая се явява
незаконосъобразно определена. А с оглед незаконосъобразното определяне на
новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени се
явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава.
Ето
защо и по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение на Директора на ТД Тракийска/сега ТД Митница – Пловдив/ е
неправилно, като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено(в този смисъл по подобни казуси между същите
страни са Решение №1469 от 16.02.2022г. по адм. дело №8549/2021г.; Решение
№6143 от 22.06.2022г. по адм. дело №8553/2021г.; Решение №6151 от 22.06.2022г.
по адм. дело №9425/2021г.; Решение №6776 от 07.07.2022г. по адм. дело №10579/
2021г.; Решение №8554 от 05.10.2022г. по адм. дело №11385/2021г. и Решение
№9483 от 26.10.2022г. по адм. дело №10556/2021г. всичките на ВАС на РБ).
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски, които съгласно представения списък се констатираха в размер на 1 130
лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо
лице и 780 лева – адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №РТД-3000-2574/23.12.2020/32-380556 на Директор
на Териториална дирекция Тракийска/понастоящем ТД Митница Пловдив/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „БУЛТЕКС 99“ЕООД със седалище и адрес
на управление град Пловдив, бул.“Васил Априлов“№31, сумата в размер на 1
130/хиляда сто и тридесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: