Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260116/07.10.2020 година, град
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на десети септември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2781 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Креди
Йес” ООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, вр. с чл. 485, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/ срещу К.И.Н..
Ищецът твърди,
че на 15.11.2018 г.
в негова полза бил издаден запис на заповед от Н. И. Н. и авалиран от ответника
К.И.Н. за сумата от 10 368,00 лв.
Падежът на тази ценна книга бил „на предявяване“, като същият бил
предявен за плащане на Н. И. на 16.11.2018 г., като това
обстоятелство било удостоверено с подписа на последния. Поддържа се, че вземането произтичало от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по
което било обезпечено именно с този запис на заповед. В тази връзка се сочи, че на 14.11.2018 г.
Н. И. Н. подал молба за заем № 81250 до „Креди Йес" ООД, в качеството му
на финансова институция по смисъла на ЗКИ, за сума в размер на 5 000.00
лв., като за поръчител било посочено лицето К.И.Н., която
била изписала
трите си имена и била подписала молбата. След извършване
на оценка на риска, ищцовото дружество одобрило молбата
и на
15.11.2018 г. в гр. Хасково между страните бил сключен Договор
за паричен заем № 367127 към искане № 81250 с подробно описани параметри. Неразделна част
от договора били Общите условия към него (в сила от 20.12.2017 г.),
с които заемателят се запознал и се съгласил, подписвайки всяка страница от
същите, а за съгласието му - чл. 12 от договора. Поръчителят
също се подписал под всяка страница и изписал имената си на последна страница
от ОУ. Съгласно чл. 6 от договора, страните се
договорили същият да бъде обезпечен с поне две от посочените в него
обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ. Освен
това на
15.11.2018 г. бил подписан и договор за
поръчителство между „Креди Йес" ООД и ответника, като по силата на тези договори К.И.Н.
се задължила да отговоря солидарно със заемателя Н. И. Н. по подписания от него
договор за заем. Съгласно чл. 9, ал. 2,
т. 1 от ОУ, когато договорът за заем бил обезпечен с
договор за поръчителство, поръчителят трябвало да отговаря кумулативно на
условията, предвидени в същата разпоредба, но в случая ответникът не отговарял
на същите, но заемателят не посочил друго лице, което да бъде
поръчител по поетите от него задължения, нито не предоставил банкова
гаранция. Поради това се дължала неустойка в размер на 2 973.54
лв. съгласно чл. 8 от договора, като общата сума била разпределена по равно към
погасителните вноски (2 973,54:24 = 123,90 лв. на
месец). Заемателят Н. направил 4 пълни месечни погасителни
вноски, като общата заплатена сума от него била в размер на 1 728.00
лв. Последното плащане било направено на 27.03.2019 г., като след
тази дата други плащания не били извършвани, поради което на 17.06.2019 г.
„Креди Йес" ООД обявило вземането си по договора за предсрочно
изискуемо в пълния му остатъчен размер, ведно с дължимата неустойка в размер на
20% от остатъка от непогасената главница по договора (чл. 19, ал. 1 ОУ), или
883,75 лв. В тази връзка на същата дата до длъжника и
поръчителя били изпратени Уведомления за предсрочна изискуемост
по договор за паричен заем № 367127, като разпоредбата на
чл. 22, ал. 1 от ОУ предвиждала, че всички
писма, съобщения или други документи изпратени на официалните адреси за
кореспонденция се считали за получени и узнати от страните. На 19.06.2019 г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до
PC Хасково срещу Н. И. Н. и К.И.Н. за сумата 6 108.66 лв.,
представляваща частично вземане по запис на заповед от 15.11.2018 г. и съставена от следните
суми: 4 418.78 лв. - остатък от
дължимата главница по договор за паричен заем № 367127; 371.70
лв.
- неустойка, съгласно чл. 8 към договора за заем до 19.04.2019 г.; 434.43
лв.
- договорена възнаградителна лихва до 19.04.2019 г.; 883.75
лв.
- неустойка 20% върху непогасения остатък от главницата, на основание по чл. 19
ал. 1 от ОУ, ведно със законна лихва, ведно с разноските по
заповедното производство. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч. гр. д.
№ 1600/2019 г. по описа на PC Хасково и била
издадена изсканата заповед за незабавно изпълнение, но тя
била връчена
на К.Н. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което пораждало правният интерес за
„Креди Йес" ООД от завеждане на настоящия установителен иск само по
отношение на ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
като авалист по гореописаната запис на заповед дължи на ищеца сумата от 6 108.66
лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за незабавно изпълнение пред Хасковския районен съд до окончателното
й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Твърди се, че до него не било достигнало уведомлението от
ищеца
за обявяване на Договора за поръчителство към Договор за заем № 367127 за
предсрочно изискуем, поради което такава изискуемост не била налице, което
се установявало от представените писмени доказателства с изх. № 401/17.06.2019 г. и изх. №
402/17.06.2019 г., заедно с приложените към тях разписки от куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От оригинала на запис на заповед
от 15.11.2018 г., представен по ч. гр. д. № 1600/2019 г. по описа на РС-Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че на тази дата в гр.
Хасково Н. И. Н. безусловно
и неотменяемо се задължил при предявяването му да плати на „Креди Йес"
ООД сумата в размер на 10 368,00 лв. В същия запис на заповед е
отбелязано, че К.И.Н. поръчителства по него, както
и че е предявен на издателя на 16.11.2018 г.
По делото са представени Молба за заем № 81250/14.11.2018 г.;
Договор за паричен заем № 367127/15.11.2018 г. към искане № 81250; Погасителен план към договора; Договор за поръчителство към Договор за заем №
367127 от 15.11.2018 г.; Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017
г.; Уведомления за предсрочна изискуемост с изх. №
401/17.06.2019 г. и с изх. № 402/17.06.2019 г. по Договор за
паричен заем № 367127; Товарителници №
********** от 03.07.2019 г. и № ********** от
03.07.2019 г., като
от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, а при необходимост ще бъде
обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
От материалите, съдържащи се в ч.
гр. д. № 1600/2019 г. по описа на РС-Хасково се установява и че въз основа на
заявление с вх. рег. № 11650 от 19.06.2020 г., към което е приложена гореописаната запис на
заповед, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 761/20.06.2019 г. и изпълнителен лист
от 21.06.2019 г. солидарно срещу Н. И. Н. и К.И.Н. за сумата от 6 108,66
лв., представляваща част от главницата по записа на заповед от 15.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 122,17 лв. за
платена държавна такса и 97,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 19.08.2019 г.,
връчено на ищеца на 26.08.2019 г., му е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението и последният е
сторил това.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно,
обективно и неоспорено от страните, се установява, че
по процесния договор са погасени само първите четири вноски, като размерите на дължими суми по него, в условията на предсрочна
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 19.06.2019 г., са: 4 418.78
лв. – цялата останала непогасена главница по договора, 434.43 лв. - възнаградителна
лихва, 371.70
лв.
– неустойка по чл. 8 от договора и 883.75 лв. - неустойка по
чл. 19 ал. 1 от ОУ, а на тези с настъпил падеж към датата на изготвяне на
заключението – 26.08.2020 г., са: 3 553,89 лв. –
непогасена главница по договора, 1 683,81 лв. - възнаградителна
лихва, 2 106,30 лв. – неустойка по чл. 8 от договора.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл.
537, вр. с чл. 485, ал. 1 ТЗ, който е процесуално допустим, доколкото изхожда
от заявител по образувано заповедно производство против солидарен длъжник в
едномесечния срок от уведомяването му за връчване на издадената заповед
за незабавно изпълнение относно процесното
вземане при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледан по същество, искът се
явява неоснователен поради следните съображения:
Записът на заповед е разновидност на менителницата, при която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума, а сам поема задължението да я плати, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. От тук следва и изводът, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Плащането й може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство /авал/, като по силата на чл. 485, ал. 1 ТЗ поръчителят /авалистът/ отговаря както лицето, за което е поръчителствал.
Записът на заповед има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. От друга страна, съгласно чл. 485, ал. 2 ТЗ задължението на поръчителя по менителнично задължение е действително и когато самото обезпечено с него абстрактно задължаване е недействително на каквото и да е основание, освен поради недостатък във формата.
В случая е безспорно, че представената ценна книга, с която ищецът се легитимира като кредитор по нея спрямо ответника, съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на ТЗ. С издаването й в правната сфера на „Креди Йес” ООД, като поемател е възникнало право на вземане за сумата 10 368,00 лв., изискуемостта на което е настъпила на 16.11.2018 г. – с предявяването й за плащане, доколкото падежът на процесния менителничен ефект е на предявяване. На следващо място, спазени са изискванията на чл. 483 ТЗ за поемане на менителнично поръчителство, тъй като К.И.Н. е изявила едностранно и писмено волята си да поръчителства за изпълнението на задължението по записа на заповед върху самия документ, което е удостоверено с подписа й, чиято автентичност не е оспорена. Следователно, налице е редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, легитимиращ ищеца като кредитор на ответника като авалист, отговарящ на основание чл. 513, ал. 1 ТЗ солидарно с издателя му за цялото задължение.
По отношение на изложеното в исковата молба относно сключени Договор за паричен заем № 367127/15.11.2018 г. и Договор за поръчителство към него е необходимо да се отбележи, че при въведени от страните твърдения за съществуването на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, то същото подлежи на изследване в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК – т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият казус е малко по-особен, тъй като спорът е не между издател и поемател по запис на заповед, а между авалист и приносител на ценната книга. Съгласно задължителната съдебна практика поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и неговите лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, освен в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Доколкото, обаче в случая страни по каузалното правоотношение са освен приносителят и хонората, и ответникът, тези договори също следва да бъдат обсъдени.
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание, както и наличието на връзка между това тяхно каузално отношение и задължението на ответника по процесния запис на заповед, който има гаранционно-обезпечителна функция спрямо него. Съгласно трайна и задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 252/21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, I т.о., Решение № 249 от 02.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 171 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2913/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, I т.о. и др., записът на заповед установява изискуемост на вземането по него към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по него следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Ето защо, обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, същото следва да е с настъпила изискуемост и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. Ако обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изискуемостта на задълженията от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед. При това положение, предявеният по чл. 422, ал. 1 ГПК иск може да бъде уважен само за вземанията с настъпила до датата на падежа по записа на заповед изискуемост, неиздължени от издателя му. В противен случай би се стигнало до абсурдни последици, като напр. на основание менителничния ефект да би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо този падеж момент.
Между страните няма спор, а и от съдържанието на чл. 9, ал. 1 ОУ се установява, че процесната ценна книга е издадена за обезпечаване на цялата заемна сума с включените лихви и дължими неустойки, такси и разноски. Същият извод се налага и от сумата, за която е издаден записът на заповед и която, видно от заключението на вещото лице Д.К., съвпада с дължимите по погасителния план, включващи и начислена неустойка по чл. 8 от договора.
Както се посочи по-горе, падежът на процесния запис на заповед е определен „на предявяване“, като той е предявен на издателя на 16.11.2018 г. Самият ищец признава, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че заемателят е погасил първите четири вноски по заема, които са били с падеж съотв. 17.12.2018 г., 15.01.2019 г., 15.02.2019 г. и 15.03.2019 г., т.е. към датата на падежа на „обезпечителния“ запис на заповед липсват изискуеми задължения на ответника по каузалното правоотношение, доколкото всички вноски по заема – предмет на исковата претенция, са с ненастъпил падеж към този момент, вкл. не е била настъпила и твърдяната предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното се налага краен извод за неоснователност на предявената от ищеца срещу ответника претенция за установяване съществуване на процесното вземане за сумата от 6 108,66 лв. по запис на заповед, издаден на 15.11.2018 г. в гр. Хасково за сумата от 10 368,00 лв. и предявен за плащане на 16.11.2018 г., с издател Н. И. Н., поръчител К.И.Н. и поемател „Креди Йес" ООД.
По тези съображения съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Креди Йес"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Лозарска" № 12, съдебен
адрес:***, срещу К.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537 ТЗ, вр. с чл. 485, ал. 1 ТЗ за установяване по отношение на К.И.Н.,
че дължи на „Креди Йес" ООД сумата
от 6 108,66 лева по запис на заповед, издаден на 15.11.2018 г. в гр.
Хасково за сумата от 10 368,00 лева, предявен за плащане на 16.11.2018 г.,
с издател Н. И. Н., поръчител К.И.Н. и поемател „Креди Йес" ООД, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1600/2019 г. по описа на
Районен съд – Хасково - 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!