№ 19117
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110121059 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „Евроинс“ АД срещу „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
198,72 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на 25.04.2024 г. в гр. София, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № СА0810НВ, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
70043/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 25.04.2024 г. в гр. София, на ул. „Суходолска“ 175 - ВСУ
"Любен Каравелов" е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с
рег. № СА0810НВ, който при тръгване и маневра на заден ход удря паркирания лек
автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР, вследствие на което на последния са
причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Мерцедес С
220“, с рег. № СВ2523КР, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана
в застрахователна полица № 00500100514034/09.05.2023 г., валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 397,45 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Счита, че в негова полза е възникнало
регресно вземане за сумата от 412,45 лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение. Сочи, че ответникът е платил само част от това вземане - сумата от 213,73 лв.
Ето защо пртендира само разликата в размер на 198,72 лв. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и твърдените вреди, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за
изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва и размера на
вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. №
СВ2523КР към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № СА0810НВ, както и плащане от страна на
ответника на сумата в размер на 213,73 лв. - част от регресната претенция.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 25.04.2024 .г. се установява, че на посочената дата, около 21:10 часа, в град
София, в района на ВСУ „Любен Каравелов“, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № СА0810НВ, управляван от Я. С., и л.а. „Мерцедес С
220“, с рег. № СВ2523КР, управляван от Сава Миленов. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по
автомобилите, като за л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР това са: дясна страна броня
и десен калник заден, а за л.а. „Сузуки Суифт“, с рег. № СА0810НВ: одраскана и подбита
броня. Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът Я. С. е посочил в частта
„забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. И двамата водача са посочили, че
не са употребили алкохол.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на товарен автомобил л.а.
2
„Суифт“, с рег. № СА0810НВ относно неговата вина за настъпване на процесното
произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно
признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – Я. С..
От устните доказателства на св. С. става ясно, че същият разпознава своя почерк и
своя подпис при предявяване на двустранния констативен протокол от съда в хода на
разпита му. Твърди, че изобщо не си спомня за процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав възприема като достоверни събраните по делото устни
доказателства, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите
са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив –
подкрепят се и взаимно се допълват. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от
момента на произшествието е логично някои свидетели да си спомнят случая по-общо от
други, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет и възприятие. Същественото е, че субективни възприятия
на свидетеля по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и
не са взаимоизключващи се. Следва да бъде отчетен и фактът, че св. С., житейски
оправдано, се опитва да се ограничи от въвеждане на детайли за случката, при все, че е
наясно, че същият е виновен за това да се реализира произшествието.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 25.04.2024 г., в град София, на паркинга на ВСУ „Любен
Каравелов“, водачът на л.а. „Сузуки Суифт“, с рег. № СА0810НВ предприема маневра за
движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се зад него л.а.
„Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР (в спряло състояние). Експертът констатира, че
уврежданията по л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 25.04.2024 г. произшествие в град София. Изчислява, че
стойността, необходима за възстановяване на л.а. . „Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е 847,14 лв., а стойността,
необходима за възстановяване на този автомобил при доверени сервизи към датата на ПТП, е
в размер на 778,98 лв. От техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, може да се направи извод, че водачът на лек автомобил „Мерцедес С 220“, с
рег. № СВ2523КР не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП
чрез задействане на спирачната уредба с оглед сравнението на опасната зона на л.а.
„Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР – 2,09 метра и отстоянието до мястото на удара.
Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
3
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява,
че поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР,
обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил
неговото настъпване. Тъкмо обратното, видно от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, водачът на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. №
СА0810НВ, е нарушил правилата за движение на пътя, което е довело до инцидента, респ. до
имуществените вреди.
От представените по делото писмени доказателства – преписка по щета №
**********/26.04.2024 г., опис-протокол по щета № **********/26.04.2024 и доклад по щета
№ **********/26.04.2024, след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования
автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
397,45 лв., която сума е изплатена от застрахователя – ищец.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „Мерцедес С 220“, с рег. № СВ2523КР, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 847,14 лв., а при доверени сервизи –
съответно 778,98 лв. Така определената от експерта стойност включва стойността на новите
части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредените детайли,
боядисване, камера и труд.
Безспорно е по делото, че ответното дружество е заплатило на ищеца вече сумата от
213,73 лв. във връзка с процесната щета. Затова ищецът претендира остатък от 198,72 лв. С
оглед правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
4
При този изход на спора право на разноски има само ищеца, с оглед правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият претендира разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит
САТЕ и юрисконсултско възнараждение в размер на 200 лв., определено служебно от съда в
изпълнение на задължението му по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правната
помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски в общ размер на
550 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3, дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ 43, на основание чл. 411 КЗ
сумата 198,72 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на 25.04.2024 г. в гр. София, причинени
виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № СА0810НВ,
чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
70043/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 550
лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5