ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 

гр. Троян, 26.10.2017 год.

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря ……………………, като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гражданско дело № 828 по описа на ТРС за 2017 год., за да се произнесе – съобрази:

С писмения си отговор ответника по настоящето дело „В и К Стенето” ЕООД гр. Троян е депозирал по делото възражение за родова неподсъдност на основание чл. 119 ал. 1 от ГПК. Ответното дружество твърди, че претендираните от ищеца суми по същество представляват искане за връщане на извършени от „Велде България” АД периодични плащания. Цитирано е Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК - понятието „периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или др. заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електро- и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Ответника счита, че в този случай размерът на цената на иска се определя като сбора на всички периодични платежи, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК. Освен изложеното ответника счита, че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения. В практиката на ВКС е прието, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за изработка, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури, представлява един иск. Предмет на делото е претенция за връщане на надфактурирана и надплатена сума, представляваща цената за извършените от ответника, индивидуализирани в процесините 2 броя данъчни фактури на обща стойност 25 811,94 лева без ДДС. Именно това е и сумата на претендираната по делото главница. При тези фактически данни следва да се приеме, че настоящият спор касае две вземания, представляващи надплатени суми, основани на едно правоотношение, а не за сбор от инцидентни доставки по отделни фактури, всяка от които има самостоятелен характер и представлява отделен иск по чл. 327 ТЗ. Ответника счита, че е налице един правопораждащ факт и това е договора, сключен между страните на 01.08.2005 г.

Съда е разпоредил възражението да се изпрати на ищеца и е дал възможност същия да изрази становище. С молба от 16.10.2017 г. ищеца „Велде България” АД счита, че така депозираното възражение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Излагат се аргументи, че с настоящата искова молба са предявени четири обективно съединени иска с правно основание чл. 55 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като всеки един е с цена под 25 000 лева, което на основание чл. 103 от ГПК обуславя подсъдността пред ТРС.

Съда намира възраженията на ищцовото дружество за правилни. В конкретния казус съда е сезиран с два обективно съединени иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, съответно ищеца претендира две конкретно посочени отделни вземания за недължимо платени суми по различни фактури, и посочва цената на всяка една от претенциите, която е под 25 000 лева. Предявени са и два кумулативно съединени акцесорни иска по чл. 86 от ЗЗД, които също са на стойност под 25 000 лева. Следователно в процесния случай е налице обективно кумулативно съединяване на отделни искове, като с оглед наличните данни за цената им, спорът е подсъден на районния съд, а не на окръжния съд. Настоящия състав намира, че цитираната практика във възражението е несъотносима към настоящия случай. Претенцията по чл. 55 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване.

С оглед на изложеното съдът счита, че възражението за родова неподсъдност на настоящето дело пред ТРС, направено от ответника, се явява неоснователно и следва да се остави без уважи. Тъй като подсъдността е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за разглеждане на делото, съда счита, че следва да постанови определение по реда на чл. 140 от ГПК, след като този спор бъде уреден с влязъл в сила съдебен акт.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 119 от ГПК, Троянски районен съд, четвърти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ без уважение възражението по реда на чл. 119 от ГПК на ответника „В и К Стенето” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев” № 213, представител инж. Тонимир Гечев за родова неподсъдност на настоящето дело пред ТРС.

          Определението може да се обжалва от страните с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Ловешки окръжен съд.

 

Районен съдия: