Р Е Ш Е Н И Е № 165
гр.В., 29.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска
колегия,3 – ти състав в публично заседание
на двадесети март през две хиляди и тринадесета
година в състав:
Председател: М.. С.
при секретаря П. Й.
като разгледа докладваното от съдията С. гр.дело № 759 по описа за 2012 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Община В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове против „М. И.” ЕООД – В. с правно осН.ание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че на
08.05.2009г. ищецът и ответникът се договорили да се извърши продажба на следния
недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Н. п.: ПИ с идентификационен номер
10971.507.571 с площ 518 кв.м., при съседи: ПИ 10971.507.48, ПИ 10971.507.570,
ПИ 10971.507.584, урегулиран в УПИ ІІІ за обслужване, кв. 503 по ПУП – ПР на
гр. В., одобрен с решение № 137, взето с протокол № 9/27.09.2006г. на Общински
съвет – В.. Посочва се, че договорът за покупко - продажба е вписан в Служба по
вписвания - В.. Сочи се, че съгласно договореното, ответникът е следвало до
изтичане на две години от датата на изповядване на сделката да направи
инвестиции в размер на 20 000.00лв., инвестициите да бъдат реализирани за срок
от две години, да изгради гара, която да обслужва транспорта и п.ниците на кв. Н.
п., както и да разкрие 6 работни места.
Посочва се също, че на
13.02.2012г. служители на ищеца са устаН.или, че ответното дружество не е
изпълнило поетите по договора задължения, а именно: в уговорения две годишен
срок, който е изтекъл на 08.05.2011г. не са реализирани инвестициите, не е
реализирано строителство на гара и не са разкрити 6 работни места. Със
заявление от 19.03.2012г., ищецът е уведомил ответника, че разваля договора,
считано от датата на получаване на
заявелнието, както и го е поканил в три дневен срок да плати уговорената неустойка
по договора, но плащане не е постъпило.
Поддържа се, че не са устаН.ени
обективни пречки за реализация на договореното строителство на автогара.
Иска се от Съда да постаН.и
решение, с което да развали сключения на 08.05.2009г. договор за продажба на
описания по – горе имот поради неизпълнение на условията по договора, както и ответникът
да бъде осъден да заплати обезщетение за неизпълнение на договора, уговорено в
чл. 8, а именно: неустойка в размер на 0.01% върху размера на нереализираните
инвестиции 20 000 лева за периода от 08.05.2011г. до 02.04.2012г. в размер
на 658.00 лева, както и неустойка в размер на 0.01% за перидоа от 02.04.2012г.
до датата на връщане на имота, както и ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота.
Ответникът в срока за отговор е
оспорил предявените искове. По исковете за разваляне на договора и заплащане на
неустойка до 02.04.2012г., е заявил, че тези искове са допустими, но неосН.ателни,
а иска за заплащане на неустойка от 02.04.2012г. до връщане на имота е
недопустим и неосН.ателен. Посочил е също, че е недопустимо съединяване на иск
по чл. 87, ал.3 от ЗЗД с ревандикационен иск,
поради което и иска по чл. 108 от ЗС е недопустим и неосН.ателен.
По същество на спора, е изложил
доводи че ищеца е неизправната страна по договора, тъй като още преди да
продаде имота е разрешил на трети лица изграждането на мрежи и съоръжения на
БТК, на електроснабдително дружество, на
„Егосат” ЕООД и учредил преминаване в полза на трети лица. Освен това, от
северната граница минава главен п., от който отстоянията са задължителни от 15
метра и всичко това прави строителството невъзможно. Посочва също, че при
сключване на договора ищецът не е предупредил ответника за съществуващи пречки
за извършване на строителство. Освен това, ищецът по всякакъв начин препятства
извършването на строителството. Посочва се също, че не изпълнението не се дължи
на причина, за която отговаря ответника, а задължението за инвестиране на 20
000лв е изпълнено.
Не се оспорва от ответника, че
гара не е изградена, но се твърди, че това се дължи на невъзможност да бъде
изградена поради това, че на трети лица е учредено право на преминаване през имота.
По
делото са събрани писмени доказателства. Назначени и изслушани са съдебно-икономическа
и съдебно – техническа експертизи.
В.ският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, прие за устаН.ено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, а и видно от
представения по делото договор за покупко-продажба на общински имот по реда на
ЗОС, след взето решение на Общински съвет – В. и проведен търг, че на
08.05.2009г. ищецът Община В. е продал на ответното дружество „ М. И.” ЕООД – В.
недвижим имот: ПИ 10971.507.571, находящ се в кв. Н. п. с площ от 518.00 кв.м.,
при съседи: ПИ 10971.507.48, ПИ 10971.507.92, ПИ 10971.507.570 за сумата от
2 610.00 лева, която сума е заплатена от купувача.
Съгласно раздел ІІІ, чл. 4 от договора купувачът се е
задължил да направи инвестиции в размер на 20 000.00 лева, които
инвестиции да бъдат реализирани за срок от две години, да изгради гара, която
да обслужва транспорта и п.ниците на кв. „Н. п.”, както и да разкрие шест
работни места.
Продавачът от своя страна се е
задължил да предаде владението на имота, освободен от ограничени вещни права,
ипотеки, възбрани и каквито и да е други тежести.
Страните са уговорили също, че
при неизпълнение на поетите от купувача задължения, същият дължи на продавача
неустойка в размер на 0.01% за нереализираните инвестиции за всеки просрочен
ден, като заплащането на неустойката не освобождава купувача от изпълнение на
поетите задължения.
Страните са договорили и че
продавачът има право да развали договора при виН.но неизпълнение на поетите от
купувача задължения по чл. 4 от договора след писмена покана за изпълнение със
срок не по-малко от един календарен месец.
От представения констативен
протокол, е видно, че на 13.02.2012г. комисия, назначена със заповед на кмета
на Община В. е извършила проверка на процесния имот и е устаН.ила, че няма
построена гара, която да обслужва транспорта и п.ниците на кв. „Н. п.”, с което
не са изпълнени задълженията по договора от 08.05.2009г. Комисията е устаН.ила също,
че в имота са извършени изкопни работи и са поставени конструкции за
построяване на ограда, за което е издадено разрешение за строеж от 08.12.2011г.
Със заявление от 19.03.2012г.
получено от ответника на 23.03.2012г., Община В. е уведомила ответното
дружество за извършените констатации и е направила изявление, че ще развали
договора поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответното дружество.
По делото е представен договор от
08.05.2012г. между ответното дружество и трето лице за консултантски услуги
относно изграждане на гара в процесния имот. Представен е и договор от
05.07.2010г., сключен между „М. И.”ЕООД – В. в качеството си на възложител и „Т.
Ф.”ЕООД – С. в качеството на изпълнител за доставка на строителни материали за
изграждане на автогара в имота.
Вещото лице по назначената
съдебно – икономическа експертиза е дало заключение, че не са намерени в
счетоводните регистри на фирмата направени инвестиции в процесния имот за
периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г.
Според заключението на вещото лице всички
направени инвестиции са през 2012г. и са на обща стойност 37 355.00 лева, в т.ч. за материали и
почистване – 19 355.00 лева и за наем на 6 бр. работници –
18 000.00 лева.
От представената от Община В.
документация с молба от 15.10.2012г./л. 87 от делото/, се устаН.ява, че
ответното дружество е предприело действия единствено по отношение на
построяване на ограда в имота, за което му е издадено разрешение за строеж №
121/23.11.2011г. от гл.архитект на Община В.. От документацията, се устаН.ява,
че през имота преминават подземни комуникации – оптичен кабел собственост на
трето лице, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по
назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило също, че в процесния имот ПИ 10971.507.571 - отреден за
гара, е извършено строителство на масивна ограда до 2.20 м. Според вещото лице при съществуващите условия, за да
се изгради автогара е необходима скица /виза/ и проект, изработен съгласно
изискванията на ЗУТ и след съгласуване със съответните инстанции и издадено
строително разрешение следва да бъде изградена. Вещото лице е посочило също, че
не е устаН.ило обективни пречки за реализация на договореното строителство на
гара, която да обслужва транспорта и п.ниците на кв. „Н. п.”. В с.з. е
пояснило, че преминаването на оптичния кабел е отразен в представената по
делото скица с удебелена линия, черна на цвят, изместването на кабела е за
сметка на собственика на имота. В допълнителното заключение вещото лице е
посочило, че преместването на оптичната кабелна линия с включена цена на
проекти и одобряването им възлиза на стойност 1820.00 лева. Вещото лице е
посочило също, че към датата на сключване на договора – 08.05.2009г. е имало предвиден
ПУП ПЗ, петно за строителство в имота с предназначение обществено обслужване и
съгласно предвиденото застрояване е допустимо да се построи „гара, която да
обслужва транспорта и п.ниците на кв. „Н. п.”. Вещото лице е посочило, че в
имота не е извършено строителство на гара, а е извършено строителство на ограда
– масивна със стоманобетонни колони и тухлена зиД., без да е измазана.
Съдът дава вяра на заключенията
на вещите лица като обективно и компетентно изготвени и не противоречащи на
останалия доказателствен материал по делото.
При
така устаН.ената фактическа обстаН.ка, съдът намира от правна страна следното:
По
предявеният иск правно осН.ание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да устаН.и изпълнение на неговото задължение по договора, а
именно, че е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот на
ответното дружество и е предал владението върху него и това е доказано в
процеса, а и не се оспорва.
Доказателствената
тежест за изпълнение на поетите с договора задължения е на приобретателя –
ответното дружество. А те са породени от сключения договор и са освен заплащане
на уговорената продажна цена, което не е спорно, така и реализиране на
инвестиции в размер на 20 000 лева за срок от две години, изграждане на гара, която да обслужва транспорта и п.ниците
на кв. „Н. п.”, както и задължение за разкриване на шест работни места.
От събраните по делото
доказателства – фактури и изслушаната и приета съдебно – икономическа
експертиза, се устаН.и, че ответното дружество е направило инвестиции дори в
повече от договорения размер , но не в уговорения срок от две години, т.е. до
08.05.2011г., а едва след завеждане на настоящото дело.
Не се устаН.и ответното дружество
да е изпълнило поетото задължение да
изгради гара, която да обслужва транспорта и п.ниците на кв. „Н. п.”. Този факт
не се оспорва от ответника, но същия навежда доводи за обективна невъзможност
да изпълни поетото задължение поради преминаване на оптичен кабел в имота.
От събраните по делото
доказателства, действително се устаН.и, че през процесния имот преминава
оптичен кабел. Този факт обаче сам по себе си не е осН.ание да се приеме, че е
налице обективна невъзможност за изграждане на гара. От заключението на
техническата експертиза, безспорно се устаН.и, че към датата на сключване на
договора – 08.05.2009г. е имало предвиден ПУП ПЗ, петно за строителство в имота
с предназначение обществено обслужване и съгласно предвиденото застрояване
е допустимо да се построи „гара, която
да обслужва транспорта и п.ниците на кв. „Н. п.”. За построяването на гара, е
необходимо обаче ответното дружество да се снабди със съответните документи –
виза, проект, строително разрешение и
пр. По делото липсват доказателства в такава насока, освен такива във връзка с
построяване на ограда в имота. В тежест на ответника е да ангажира безспорни
доказателства относно защитната си теза за невъзможност за изпълнение на поетото
задължение по договора поради обективни пречки - например поискана, но неиздадена виза, неиздадено разрешение за строеж и
др. В такава насока е постаН.ено решение
№ 177 от 13.03.2006г. на ВКС по т.д. № 440/2005г. ТК І т.о. съдия докладчик Д. П..а.
Настоящият съдебен състав намира,
че е
налице бездействие от страна на ответното дружество по отношение на тази част от договора, чието разваляне се
иска. По друг начин
биха стояли нещата, ако ответникът беше предприел необходимите действия за
изграждането на гарата и тогава устаН.и някакви пречки за изпълнение на това
задължение. Действително, това поето задължение
няма конкретно уговорен срок, но от страна на ответника не са предприети
никакви действия във връзка с изпълнението му. Не се устаН.и ответникът да е
извършил действия във връзка с изграждане на гарата както след получаване на
предупреждението за разваляне на договора от ищеца на 22.03.2012г., така и в
процеса на делото. Ответникът не се е възползвал и от възможността, предвидена
в чл. 87, ал. 3, изр. 2-ро от ЗЗД да предложи изпълнение в течение на процеса.
Не се устаН.и ответното дружество
да е изпълнило и поетото по договора задължение да разкрие шест работни места.
Съдът не споделя довода на
ответника, че е изпълнил това задължение като е сключил договор от 05.07.2010г.
/л. 80 от делото/ с трето лице - „Т. Ф.” ЕООД – С., съгласно който това трето
лице се е задължило да осигури на ответника шест работници за изпълнение на
конкретни дейности за определен период от време.
Смисълът на уговорката в чл. 4,
ал. 4 от договора е, ответното дружество да разкрие шест работни места като
наеме работници по трудово правоотношение. Доказателства в такава насока не се
ангажираха. Действително, това поето задължение няма устаН.ен срок, но съгласно
чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага.
Поради гореизложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че е налице виН.но неизпълнение
от страна на ответното дружество на поетите в чл. 4 от договора задължения.
Макар и със забава е налице изпълнение единствено на задължението за
инвестиции, но въпреки това, съдът намира, че в настоящият случай не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, тъй като неизпълнението
на останалата част от задължението не е незначителна с оглед интереса на
кредитора. С оглед на това, договорът ще следва да бъде развален поради
неизпълнението му.
По предявеният иск с правно осН.ание
чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 8 от договора, при
неизпълнение на поетите в чл. 4
задължения, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.01% за
нереализираните инвестиции за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
УстаН.и се, че ответното
дружество е реализирало инвестиции, но след изтичане на уговорения двегодишен
срок до 08.05.2011г. Поради това същото е
изпаднало в забава по отношение на това задължение. От изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза, се устаН.и, че реализираните инвестиции са
едва през м. 05. и м.07.2012г.
С оглед гореизложеното, искът за
заплащане на неустойка за периода от 08.05.2011г. до 02.04.2012г. за сумата от 658.00 лева се явява осН.ателен
и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен в пълен размер, като в
останалата част за периода от 02.04.2012г. до датата на връщане на имота – ще
следва да се отхвърли като неосН.ателен, тъй като се устаН.и, че инвестициите
са реализирани.
По предявеният иск с правно осН.ание
чл. 108 от ЗС.
Настоящият съдебен състав намира
за недопустимо кумулативно съединяване на иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с иск по
чл. 108 от ЗС / съгласно поправена искова молба – л. 28 и л. 29 от делото/. Това е така, защото искът по чл. 108 от ЗС е
ревандикационен и в този случай ищецът следва да докаже, че е собственик на имота,
че имота се владее от ответника и че владението е без правно осН.ание. Докато
при иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, при положително за ищеца решение, развалянето
на договора има обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, което означава,
че страната по договора следва да върне
на другата това, което е получила при сключването му. За ищеца няма правен
интерес от предявяване на иск за собственост, тъй като връщането на имота в
патримониума му ще е следствие благоприятния за него изход от делото. Поради
това този иск ще следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а
производството по делото в тази част ще следва да бъде прекратено.
С оглед
изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете по сметка на ВРС за платена държавна такса в размер на 252.77
лева, за вещо лице в размер на 280.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 238.65 лева.
Ответникът
също има право на разноски на осН.ание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Ищецът ще следва
да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 371.75 лева в отхвърлителната
част на исковете.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
на осН.ание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 08.05.2009г. договор за
покупко-продажба на общински имот по реда на ЗОС, по силата на който Община В. е продала на „М. И.”ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр. В., ул. Д. Д.. № 22, представлявано от К. М.. К.
следния недвижим имот: ПИ 10971.507.571, находящ се в кв. Н. п. с площ от
518.00 кв.м., при съседи: ПИ 10971.507.48, ПИ 10971.507.92, ПИ 10971.507.570.
ОСЪЖДА „М. И.”ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. Д. Д.. № 22, представлявано от К. М.. К. да заплати на
Община В. с адрес: гр. В., пл. Б. № 2 сумата от 658.00 лева, представляваща
неустойка за периода от 08.05.2011г. до
02.04.2012г., като в останалата част за периода от 02.04.2012г. до датата на
връщане на имота – отхвърля иска като неосН.ателен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявеният от Община В. против „М. И.”ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. Д. Д.. № 22, представлявано от К. М.. К. иск с правно осН.ание чл.
108 от ЗС, с който се иска ответникът да
бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописания имот
като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА „М. И.”ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. Д. Д.. № 22, представлявано от К. М.. К. да
заплати на Община В. с адрес: гр. В., пл. Б. № 2 разноски в общ размер от
771.42 лева.
ОСЪЖДА Община В. да заплати на „М.
И.”ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д. Д.. № 22,
представлявано от К. М.. К. разноски в размер на 371.75 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която е прекратено
производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване
пред ВОС в седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:М.С.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: