№ 3434
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110165296 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ****, чрез пълномощника му адв. И. Г., АК – Благоевград,
със съдебен адрес в ***** против „Креди Йес” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление в *****, представлявано от управителя В.М.И..
В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника имат сключен Договор за
паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г., съгласно който ответникът, в качеството си на
кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 400 лв. срещу задължението на ищеца да
върне същата на 3 седмични вноски. Съгласно клаузата на чл. 6 кредитополучателят се е
задължил да предостави едно от следните обезпечения – поръчител, банкова гаранция,
ипотека или залог, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на
272,07 лв. Тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение е
начислена неустойка, която е платена заедно с погасителните вноски.
В исковата молба се излагат подробни доводи и съображения за недействителност на
договора за паричен заем, като противоречащ на императивни правни норми и съдържащ
неравно правни клаузи.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на В. С. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на
неустоечната клауза на чл. 8 от договора за паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г. и на
осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 лв., частично предявена от сума в размер на
272,07 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 291782
от 09.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.11.2024 г., до
окончателното й изплащане.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи в цялост кредитното досие на ищеца, включително
извлечение за всички плащания по процесния договор, както и копие от договора и СЕФ.
Моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде
заключение по въпросите, формулирани в исковата молба. Моли за издаването на съдебно
удостоверение, което да му послужи за получаване на информация от БНБ за всички
договори сключени между ищеца и „Креди Йес“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответното дружество,
1
депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Твърди се в отговора, че клаузата на чл. 8 от процесния договор не противоречи на 146 ал. 1
от ЗЗП, тъй като клаузата е индивидуално уговорена, а размерът на неустойката и фактите,
при които тя е дължима, са определени изначално и известни на заемополучателя.
Ответникът излага доводи, че размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР по
договора, но дори и да бъде включен в него, това не води до недействителност на договора
или отделни негови разпоредби, тъй като не е налице противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Сочи се в отговора, също така, че исковите претенции са недоказания, тъй като ищецът не е
представил договора, чиято недействителност се претендира.
С отговора ответникът представя писмени доказателства. Не изразява становище по
доказателствените искания, направени в исковата молба.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал.
Неоснователно е искането на ищеца по чл. 190 от ГПК, тъй като към отговора са
приложени документите, за чието представяне ищецът иска да бъде задължено ответното
дружество.
Основателно е искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза, която даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.
Искането за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, тъй като
информацията, с която ищецът иска да се снабди въз основа на него е ирелевантна за спора.
По приемането на писмените доказателства, представени с отговора на исковата
молба, съдът ще се произнесе след като даде възможност на ищеца да се запознае с тях и
изрази становище по приемането им, вкл. като му осигури процесуална възможност да
оспори тяхната автентичност и/или съдържание.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора документи.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.Н., която след като се запозна с материалите по делото и направи справка в
счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по въпросите формулирани в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на
препис от настоящето определение.
УКАЗВА на вещото лице да представи писменото си заключение в срок до 12.03.2025
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, направени в исковата
2
молба.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по приемането на писмените
доказателства, приложени към отговора на исковата молба в срок до приключване на
първото по делото редовно открито съдебно заседание, в който срок може да оспори
автентичността и/или съдържанието им.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) между
ищеца и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г.,
съгласно който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в
размер на 400 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на 3 седмични вноски; б)
съгласно клаузата на чл. 6 кредитополучателят се е задължил да предостави едно от
следните обезпечения – поръчител, банкова гаранция, ипотека или залог, като при
неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 272,07 лв. на основание чл.
8 от договора; в) тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение е начислена неустойка, която е платена изцяло от ищеца заедно с погасителните
вноски; г) клаузата на чл. 8 от договора е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави,
регламентира ГПР в размер, по-голям от нормативно установения максимум и създава
задължение за ищеца (потребител) да заплати необосновано висока неустойка.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) размерът на
уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР; б) клаузата за неустойка е
индивидуално уговорена, а нейният размер и фактите, при които е дължима, са известни на
кредитополучателя при сключването на договора; в) изискването за предоставяне на
обезпечение от заемателя е съобразено с финансовия риск и не представлява нелоялна
търговска практика.
3. Правната квалификация на първоначално предявените искове: чл. 26 ал. 1 предл.
трето от ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП и чл. 19 ал. 4 от
ЗПК (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. бр. 35 от 2014 г.) и чл. 55 ал. 1 предл. първо от
ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните възражения: чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД,
чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП и чл. 19 ал. 4 от ЗПК (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. бр. 35 от
2014 г.).
5. В тежест на ищеца е да докаже сключване на процесния договор за кредит, с
посоченото съдържание, плащане на всички задължения по него, както и обстоятелствата, от
които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания,
респективно основанията за нищожност на оспорените клаузи.
6. В тежест на ответника е да установи, че е получил паричните суми от ищеца на
валидно основание – действителен договор, респ. действителни негови клаузи.
7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.03.2025 г., 13,45 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищецът, ответникът и вещото лице, след представяне на доказателства
за внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4