№ 17
гр. Раднево, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Д.
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 28 ЗЗакрД.
Образувано е по молба на ДСП-Раднево с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД за настаняване на детето С.на Р.ова В.а, в семейството на
близки и роднини, за срок до промяна на обстоятелствата, до отпадане на
риска или навършване на пълнолетие на детето.
Посочено е, че в ОДЗ постъпил сигнал на 24.11.2022 г. от С. Д. И.,
касаеща детето С.на Р.ова В.а, в който било посочено, че детето се отглежда
от нея в с. .........., общ. Раднево, от месец април 2022 г.
В молбата е посочено, че детето С.на Р.ова В.а е родено на 03.12.2015 г.
в гр. Стара Загора, от майка Я. С. Д. и баща Р. К. В.. Родителите на
малолетното дете С.на са сключили граждански брак през месец юни 2014
години и заживели в гр. Стара Загора. След като Д. забременяла се получили
усложнения с бременността и заедно със съпруга си се местят да живеят в с.
.......... при нейната майка – г-жа С. Д. И.. Посочено е, непосредствено сред
раждането на С.на, баща й Р. В. си тръгва и повече не се връща при
семейството си. След раздялата на родителите, бащата е посетил детето си
един единствен път, когато детето е било на три месеца и това била
последната им среща. След раздялата родителите се развеждат и със съдебно
1
решение от 2016 г. бащата е осъден да изплаща месечна издръжка на детето
си С.на, в размер на 120 лева, които обаче той никога не е плащал. През
всичките тези години на раздяла, бащата не се е възползвал от правото си на
лични контакти с детето, не го е търсил или интересувал от развитието му.
Когато С.на е била на 8 месеца майката започва нова връзка с друг мъж –
М.С.Г., от който на 26.06.2018 г. ражда втората си дъщеря Т., като през това
време семейството живее в Стара Загора. Г-жа Д. и съжителят й Г. заедно
полагат грижи за роденото им дете Т., като през това време С.на през
повечето време е при баба си по майчина линия – С. И.. Когато детето е на
около 6 години отношенията между майка й и съжителят й Г. се обострят и
през месец март 2022 година двамата се разделят, Д. напуска семейството и
детето Т. е оставено на грижите на баща си М. Г.. Месец по-късно Я. Д.
заминава за Германия с мъж на име Х. и оставя дъщеря си С.на окончателно
на грижите на баба й С., като поддържат връзка чрез социалните мрежи, през
вечер се чуват по телефона и всеки месец изпращала по 150 – 200 евро на
майка си за финансовата издръжка на дъщеря си. Шест месеца след
заминаването майката забременява от новия си съжител.
Твърди се, че детето страда от Бета таласемия минор, но няма издадено
ЕР на ТЕЛК, както и от други заболявания, които налагали по-специални
грижи за детето. Твърди се, че на 15.11.2022 г. бабата С. И. попълнила
декларация по чл. 24, ал. 3 от ЗЗД, с която изразила категорично желание да
продължи да се грижи за детето. Иска се предприемане на мярка за закрила
спрямо детето чрез настаняване на същото в семейството на баба си и дядо си
по майчина линия.
Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето,
като в това производство в тежест на сезиращия съда е да докаже наличието
на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно -
в семейството на близки и роднини.
В откритото съдебно заседание се явява лично директорът на ДСП-
Раднево – Снежана Делчева и заявява, че поддържа молбата и иска същата да
бъде уважена.
Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, взема становище в
съдебно заседание, като счита молбата за основателна и за което излага
съображения.
2
Заинтересованите страни Я. С. Д. и Р. К. В. не се явяват в откритото
съдебно заседание, не са взели становище по молбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 29.11.2022 г., издадено от община
Раднево, въз основа на акт за раждане № 2484 от 07.12.2015 г. /л.4/ се
установява, че детето С.на Р.ова В.а е родено на 03.12.2015 г. в гр. Стара
Загора, от майка Я. С. Д. /тогава В.а/ и баща Р. К. В..
По делото е приет доклад за оценка на случай и предприемане на мярка
за закрила спрямо дете /л.5-7/ и заключителен доклад /л.10-12/, от които е
видно, че детето С.на В.а е дете на 7 години и 2 месеца, за което се грижи
неговата баба по майчина линия от раждането й и до настоящия момент.
Посочено е, че бабата на детето, а именно С. Д. И. попълнила декларация по
чл. 24, ал. 3 ППЗЗакрД /приложена на л.8 от делото/, с която е изразила
категорично желание да се грижи за детето С.на В.а. Посочено е, че бабата е
осигурила сигурна, спокойна и безопасна среда за детето, за неговото
отглеждане и възпитание, задоволила е неговите жизнени потребности,
достъп до здравеопазване и нужния й емоционален комфорт. Посочено е, че е
в интерес на детето предприемане на мярка за закрила. Идентично становище
е изразено и от социалните работници, съставили приетия по делото социален
доклад.
По делото е приета заповед № ЗД/Д-СТ-Р-019 от 13.12.2022 г. на
директора на ДСП-Раднево /л.9/, с която по административен ред е взета
спрямо детето С.на Р.ова В.а мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗакрД, което е предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата
по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за
настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки,
в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания
по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.
3
Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето
(т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996
г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата (т.5).
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗакрД за
прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън
семейството. Цитираната разпоредба изисква родителите да са починали
и/или да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случая
единственият полагал грижи за детето, неговата майка, се намира в трайна
невъзможност да го отглежда, тъй като го е оставила от около почти година
на грижите на своята майка и детето поддържа връзка с майка си единствено
по телефона, а бащата от раждането на детето е прекъснал емоционалната
връзка с него. С оглед изложеното, детето С.на В.а е дете в риск по смисъла
на §1, т. 11, б. „а“ ЗЗакрД и молбата за предприемане на мерки за закрила
спрямо него е основателна.
В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила
чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.
Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на
мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
(настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане
в приемно семейство, настаняване в специализирана институция), освен ако
това не е в интерес на детето.
В настоящия случай има възможност за прилагане на първата по ред
приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на
роднини и близки. Бабата на детето по майчина линия е изявила желание и е
дала съгласие да отглежда и да се грижи за детето С.на Р.ова В.а, с която са
4
силно привързани един към друг, а детето се чувства добре при нея, имайки
предвид цялостния й живот при нея. От това съдът прави заключение, че най-
добрият интерес на детето е да се възпитава и отглежда в нормална за
възрастта му среда, изисква да се приеме, че към момента това може да се
предостави само от неговата баба по майчина линия, която е неотлъчно до
детето от раждането му до настоящия момент.
При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД
е налице основание съдът да настани детето в семейство на близки и роднини
– семейството на неговата баба по майчина линия – С. Д. И..
Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на
настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на
детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му
потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за
срок до отпадане на риска или навършване на пълнолетие на детето.
Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и
разкриването на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му
семейство, настаняването му в семейство на други роднини и близки или в
приемно семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да
бъде сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това
е в интерес на детето.
Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не
препятства възможността на майката и бащата да поддържат контакти с
детето, за да не се прекъсва връзката родител – дете.
Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр.
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето С.НА Р.ОВА В.А, ЕГН **********, родено на
03.12.2015 г. в гр. Стара Загора, от майка Я. С. Д. и баща Р. К. В., в
семейството на близки и роднини – семейството на С. Д. И., ЕГН **********,
с адрес с. .........., **********, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД,
за срок до отпадане на риска или навършване на пълнолетие на детето.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно
5
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6