Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.***, 12.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на единадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета
Д., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11031 по описа за 2011г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във
фазата на извършване.
С влязло
в законна сила решение № 440 от 05.02.2013 г.,
постановено по гр.д. № 11031/2011г., по
описа на ВРС, съдът е допуснал делба на
следните недвижими имоти, находящи се в
гр. ***, ***, а именно: поземлен имот с
идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***,
одобрени със заповед № ***14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при
граници имоти №***, №***, №*** и №***, с
площ от 790 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг
обществен обект, комплекс, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ от 81.06 кв.м.
по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** имот с идентификатор №***.1 – сграда на два етажа, състояща
се от първи етаж – входно антре, битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен
възел, масивно стълбище за втори етаж и втори етаж, състоящ се от входно антре,
хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса, при граница сграда с
идентификатор №***.2 и 2) източна част
от вилна сграда с площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по
скица – с площ от 67 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. *** имот с идентификатор №***.2
– сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – дневна, килер, масивна
стълба за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре,
дневна и тераса, при граница сграда с идентификатор №***.1, между СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ Д.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес *** и Е.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, при
КВОТИ по ½ /една втора/ идеална част за всяка от страните.
По делото е приета за съвместно разглеждане претенцията на Д.Я.Я.,
ЕГН **********, за възлагане в дял на процесния имот, а именно: ПИ с идентификатор № *** с площ от 790 кв.метра, при граници: имоти ***, № ***, № **. ** и № ** урбанизирана територия, начин на
трайно ползване - за друг
обществен обект, комплекс, при граници на имота: ПИ №№ ***; ***; *** и **, ведно с построените в имота: Западна
част от вилна сграда със застроена площ от 81. 06 кв.метра по документ за
собственост, със застроена площ от 81, 06 кв.м. по документ за собственост, а по скица - с площ от 90 кв.м., съставляваща по КККР-гр. ***
имот с идентификатор № **. **. 1
по КККР
- *** - сграда на два етажа, състояща се
от първи етаж - входно
антре, битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за
втори етаж и втори етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска
ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса при граница - сграда с идентификатор № ***.2 и Източна част от
вилна сграда с площ от 57. 23 кв.метра по документ за собственост, а по
скица
- с площ от 67 кв.метра, съставляваща съгласно КККР-гр. *** имот с идентификатор № ***.2 - сграда на два етажа, състояща се от първи
етаж дневна, килер, масивна стълба за втори
етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна и тераса,
при граници - сграда с
идентификатор № **. **.1 по КККР-***, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
В
условие на евентуалност – в случай, че имотите
са реално поделяеми, се прави изявление за разпределение
на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, като на Д.Я.Я., ЕГН ********** бъде
поставен реален дял от тези
имоти, съответстващ на източна част от вилна сграда
с площ от 57. 23 кв.метра по документ
за собственост, а по скица - с площ от 67 кв.метра,
съставляваща съгласно КККР-гр. *** имот
с идентификатор № ***.2 -сграда
на два етажа,
състояща се от първи етаж - дневна, килер, масивна стълба за втори етаж,
баня, тоалет и втори етаж, състоящ
се от входно
антре, дневна и тераса, при граници:
сграда с идентификатор № **. **.1 по КККР - ***.
По делото е приета за съвместно
разглеждане и претенцията на Е.Я.Я.,
ЕГН **********, за възлагане в дял на процесния имот а именно: ПИ с идентификатор № *** с
площ от 790 кв.метра, при граници: имоти ***, № ***, № **. 1225 и № **.25
урбанизирана територия, начин на трайно ползване - за друг обществен обект,
комплекс, при граници на имота: ПИ №№ ***; ***; *** и **, ведно с построените в
имота: Западна част от вилна сграда със
застроена площ от 81. 06 кв.метра по документ за собственост, със застроена
площ от 81, 06 кв.м. по документ за собственост, а по скица - с площ от 90
кв.м., съставляваща по КККР-гр. *** имот с идентификатор № **. **. 1 по КККР - ***
- сграда на два етажа, състояща се от първи етаж - входно антре, битова стая,
хол, дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за втори етаж и втори
етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска ниша, дрешник,
баня-тоалет, тераса при граница - сграда с идентификатор № ***.2 и Източна част
от вилна сграда с площ от 57. 23 кв.метра по документ за собственост, а по
скица - с площ от 67 кв.метра, съставляваща съгласно КККР-гр. *** имот с
идентификатор № ***.2 - сграда на два етажа, състояща се от първи етаж ¬дневна,
килер, масивна стълба за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от
входно антре, дневна и тераса, при граници - сграда с идентификатор № **. **.1
по КККР-***, на основание чл.349, ал.2
от ГПК.
ПРИЕТА е за съвместно разглеждане претенцята по
сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявена от Д.Я.Я.,
ЕГН ********** срещу Е.Я.Я., ЕГН ********** за заплащане
на сумата от 18 500
/осемнадесет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената му 1/2 ид. част от допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи ПИ **,1221, обект с ид. **. 1221.1 и обект с ид.**,1221.2, за периода от 10.02.2011 г. до 06.03.2014 г. за общо
37 месеца в размер на 500 лв. месечно,
на основание чл.346 от ГПК.
ПРИЕТА е съвместно разглеждане претенцията по
сметки с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС, предявени от Е.Я.Я., ЕГН ********** срещу Д.Я.Я., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 80 800 лв.
/осемдесет хиляди и осемстотин лева/, представляваща увеличената
стойност на имота, в резултат на извършени от него в качеството му на
владелец подобрения. изразяващи се в:
1. Саниране
на къщата в западна и източна част чрез направа на топлоизолация - силикатна
мазилка и подмяна на покрива на сградата чрез полагане на нова топлоизолация и
хидроизолация два пласта, изравнителна замазка и замазка за наклон на покрива - на стойност 15000 лева – за периода
09.2010-11.2010г.
2. извършване
на ремонт на ограда на поземленият имот чрез направа на облицовка на ограда с
естествен камък /травертин/, изработка и монтаж на пана от ковано желязо,
дворна врата и гаражна порта от ковано желязо - на
стойност 30 000 лева; за
периода 09.2010-12.2011г.
3. Изграждане
на инсталация за отопление на цялата къща с тръбна разводка и алуминиеви
радиатори марка „Роха" , котел на
твърдо гориво „Виессман", бойлер и буфер „Теси" - на стойност 22000 лева; за
периода 09.2011-12.2011г.
4.
Изграждане на котелно помещение от итонг с
топлоизолация, алуминиева врата и комин за парното - на
стойност 3000 лева; м.11.2011г.
5. Ремонт на
тераса на западна част - направа
на парапет с балюстри, полагане на настилка от гранитогрес - на стойност 800 лева; за
периода 09.2010-12.2010г.
6. Смяна на
стара дограма с нова ПВЦ дограма и стъклопакети
„KMG" на първи жилищен етаж на западното крило - на
стойност 6000 лева; ПВЦ облицовка на приземен етаж; за
периода 06.2011-08.2011г.
7. Ремонт на
баня с тоалет на жилищен етаж на западно крило с подмяна на стара ВиК с нова
инсталация, нова тоалетна и поставяне на фаянсови плочки - на стойност 2500 лева; за
периода 09.2010-10.2010г.
8. Извършено
е озеленяване, облагородяване с направа на декоративен фонтан и поддръжка на
дворното място на стойност 1500 лева, за периода м.09.2010г., на основание чл.346 от ГПК.
ПРИЕТА е за съвместно разглеждане претенцията по сметки с правно основание
чл.12 от ЗН, предявена
от Е.Я.Я., ЕГН ********** срещу Д.Я.Я.,
ЕГН **********,
за заплащане на сумата от 65 000
лв./шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща половината от увеличената
стойност на имуществото на наследодателите, а именно половината от стойността
на изградената през периода
В хода по същество ищецът моли
за изнасянето на имота на публична продан като реално неподеляем и за
отхвърляне на претенциите по сметки на насрещната страна. Ответната страна моли
за възлагане на имота на него. В случай, че имотът не бъде възложен на него,
моли да се приеме, че имотът е поделяем, а след определяне на дяловете, да му
бъде възложена в дял западната част, където е живял и където е направил
по-голямата част от подобренията.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ПО НАЧИНЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством
теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен
протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан –
чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността
на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите
до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.
В настоящото производство е допуснат до делба един
недвижим имот, а именно поземлен имот,
ведно с изградените в имота западна част от вилна сграда и източна част от
вилна сграда.
По въпроса за неговата реална поделяемост на два равностойни
дяла са изслушани единична СТЕ, изготвена от в.з. М.Д.А., единична СТЕ,
изготвена от в.л. В.И.А. и тройна СТЕ. Взето е и предварително становище от
Главния архитект на район Приморски за съответствие на проектите за разделяне
на имота, изготвени от в.л. А. със изискванията на ЗУТ, съгласно чл. 201 от ЗУТ.
Съгласно заключението на единичната СТЕ, изготвена
от в.з. М.Д.А., Поземлен имот е идентификатор №***
е с площ от 790 кв.м. Имотът е с граници на две улици /в случай, че се приложи
регулацията, която е влязла в сила/, но и при условията на т.5 за намалени
размери Поземлен имот с идентификатор №*** е неподеляем. СТЕ държи сметка за
ПИ, съгласно площта му по кадастър.
Съгласно заключението на единичната СТЕ, изготвена
от В.И.А., чиято
задача е била да вземе предвид владението на място са изготвени два варианта за
поделяне на поземления имот.
Вещото лице установява, че за процесния имот има
влязъл в сила дворищно-регулационен план РП на Вилна зона, одобрен със Заповед
№1035 от 19.09.1961 г. на КАБ. Планът за улична регулация за местността е
одобрен със същата заповед, както и дворищната регулация, а именно №1035 от
19.09.1961 г. на КАБ. Процесният имот съгласно тези планове представлява парцел
V-**., кв.73 и е с площ 798 кв.м. графически изчислени. Площта на парцела по РП е 798 кв.м., а имота по КК е 790 кв.м. След извършване на геодезическото
заснемане в.л. установява, че площта на процесния имот така както се владее на
място е 862 кв.м. Въз основа на
владението на място са предложени два варианта на делба на ПИ, които са
обективирани в приложения № 2 и № 3 на СТЕ.
Разпитано в с.з. от 26.06.2020г.,
в.л. сочи, че предложените варианти са по границите на имота, както се владее
на място, а тъй като документите са съставени по регулация, би трябвало по
регулационни граници да се извърши разделянето. Сочи още, че по регулация част
от имота, който се владее на място, попада в уличната регулация. Линиите на
дворищната и уличната регулация съвпадат, така че реално не се предвижда
отнемане от имота, но границите на място не съвпадат с регулационните линии на дворищната
и уличната регулация.
Проектите за разделяне на в.л. А. са изпратени на Главния
архитект на район Приморски за получаване на предварително становище за съответствие.
Съгласно предварително становище от Главния
архитект на район Приморски, предложеният първи вариант от техническата
експертиза на вещото лице е недопустим,
тъй като дял втори от предложената делба става с граници : на изток-дере, на юг
и на запад - дял първи и на север ПИ ***, тоест дял втори няма достъп до улица.
Предложеният втори вариант от техническата експертиза също не е допустим, тъй като достъпът към улицата на дял втори е 6.30 м.
и не отговаря на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ.
Главния архитект на район Приморски в писмото си
сочи още, че разделянето на сградите би било възможно при спазване на условията
на чл. 203 от ЗУТ. ПИ *** попада в територия с одобрена улична и дворищна
регулация със заповед № 1035/19.09.1961г. на зам. Председателя на КАБ и за
всяко изменени на действащата регулация е необходимо да се предприеме процедура за ПУП.
Изслушаната по делото тройна СТЕ дава заключение,
че поземлен имот № **.** по КК на гр. ***, е реално делим на два дяла, при запазване кадастралната
граница от запад и север и съобразявайки одобрената улична регулация източно и
южно на имота: вариант 1 в приложение № 2 - ПРОЕКТ за делба на ПИ-*** с площ
797 м2 , от които дял I с площ 399 м2 , а дял II с площ 398 м2. И вариант 2 в
приложение № 3 - ПРОЕКТ за делба на ПИ-*** с площ 797 м2, от които дял I с площ
398 м2 , а дял II с площ 399 м2. Двата варианта съвпадат с предложените от в.л.
А., но се съобразяват не с владението на място, а с регулационните линии.
Съдът намира обаче, че въпреки че площта на имота ПИ
***, съответно площта на двата проектни дяла, е съобразена с регулацията
/предвижданията на регулационния план/, не е съобразено от тройната СТЕ, че
регулацията ще засегне и сградата, построена в имота. Площта на двата проектни дяла от ПИ е по
регулация, но при предложените варианти за поделяне на сградата, не е извадена
площта на източната част от сградата, което ще бъде засегната от регулацията. Т.е.
макар да е възможно реалното поделяне на имота като поземлен имот, то съдът
намира, че следва да бъде съобразено в делбата и, че имотът не е празен, а в
него има построени две части на една сграда, които също ще бъдат разделени и
всяка част от сградата ще остане в част от парцела, т.е. имотът не е само ПИ, а
ПИ в едно с построената в него сграда. Когато СТЕ не държи сметка, че по
регулация част от сградата ще следва да бъде съборена, то не може да се приеме,
че разделянето по вариантите на тройната СТЕ е на два относително равностойни
дяла. Неравностойността да дяловете е видна още от факта, че единият дял ще
подлежи в голямата си част на събаряне. А въпросът за обезщетяването на
собственика не подлежи на обсъждане, доколкото дали собственикът ще бъде
обезщетен или не зависи от това дали строителството е законно или не и е бъдещо
несигурно събитие.
Отделно от това съдът намира, че за разделяне на
сградата на два самостоятелни дяла ще е необходимо значително по обем и
стойност преустройство, което ще доведе до затруднения, по-големи от обичайните.
Единичната СТЕ на в.л. А. дава стойност само на необходимите разходи за отделяне само на
инсталациите /ВиК и ел./ по уедрени показатели в размер на 6 000лева.
Тройната СТЕ сочи, че за разделянето на сградата е
необходимо да се изпълни дублираща конструкция между двете сгради за отделянето
им с фуга, както и отделяне на ЕЛ и ВиК инсталации.
Разпитани в с.з. вещите лица сочат, че това трябва
да стане с подробен конструктивен проект с количествена сметка и стойностна
сметка. Конкретните стойности на видовете СМР се определят след изготвяне на
конструктивен проект. В проекта трябва подробно да се
опише какви действия трябва да се извършат, какво да се премахне и какво да се
изгради, какви колони и зидове, дали метална или монолитна конструкция и т.н.
В конкретния случай не е изготвен такъв, такава
задача няма, поради което и сметката е примерна. При приета монолитна конструкция,
са определени като площ за реконструкция на три нива - основи, първи етаж и
втори етаж - общо 48 кв.м. Описани са като СМР, земни работи, изграждане на
стени, покрив, водо-отвеждане, замазки както и довършителни работи, мазилки,
шпакловки, топло и хидроизолации, боядисване, настилки, облицовки, отделяне на
водомери, отделяне на канализация, на ел.инсталация.
По приетото от вещите лица, ще се кърти основно от
източната част, за да се направи втори зид към зида на западната част - вещото
лице сочи, че трябва да се копае, да се извърши ново фондиране, да се леят с
бетон основи, после се леят нови колони от бетон. След това се изгражда стена с
фуга - нови зидове от долу до горе на трите етажа. Ел.инсталацията и таблата
също трябва се подменят. При това поделяне, прието от
вещите лица, конструктивни елементи от западната част ще останат в източната
част.
Строителната стойност е изведена на база
строителна цена за еталон № 2, подобрена - на СЕК- кн. 7-8 от 2020 г., завишена
с разходите за проектиране, стр. надзор, данъци и такси в размер на 15% или в
общ размер на 18 720лв. В с.з. вещите
лица сочат, че това са само нормативно определени разходи и те не съвпада с
реалните разходи, т.е. не са определени пазарни цени на разходите за
реконструкция. Стойността е над 18 720лв., а тази стойност е само
ориентировъчна. В тази ориентировъчна стойност не влиза стойността на
проектите, които трябва да бъдат изготвени.
Не е поискано от никоя от страните и не са
предприети действия по делото и чрез административните органи, компетентни да
сторят това, да бъде изменена регулацията за имота чрез изготвяне на ПУП за разделянето на парцел V-**.,
кв.73, с площ 798 кв.м, както и за изготвяне на инвестиционни проекти за разделяне на сградата на две части.
Съгласно чл. 201 от ЗУТ, при съдебна делба на
урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти
съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно
поделяемостта на имота. Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми,
когато не може да се
изготви проект за разделянето им на две
или повече части, без да
се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи
и без да се създават урегулирани
поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените
по закон за определените с плана за застрояване
за разделяния имот характер и начин на застрояване. Когато урегулираният поземлен
имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано
предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия
план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по
реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за
делба. Когато урегулираният поземлен имот е неподеляем, главният архитект
изпраща свое становище в съда в 14-дневен срок от постъпването в общината на
искането на съда по ал. 1. Съдът разглежда становището на главния архитект по
ал. 4. Когато прецени, че становището е необосновано и не са налице пречките по
ал. 2 за разделяне на урегулирания поземлен имот, съдът с определение издава
задължителни указания за изменение на плана за регулация по реда на ал. 3.
Съдът намира, че становището на Главния архитект
по чл. 201 ал. 4 от ЗУТ за неподеляемост на конкретното УПИ е обосновано и не
следва да издава задължителни указания за изменение на плана за регулация,
както и да бъде допускана делба на УПИ. Към момента /при сегашното разположение
на имота на място и при неприложената улична регулация/ един от проектните
дялове няма излаз на улица или излазът не отговаря на нормативните изисквания
/по двата варианта на в.л. А./, съгласно становището на Гр. архитект, а отделно
от това не е съобразен с влязлата в сила регулация. В случай на осигуряване на
достъп до улица /при евентуалното й изграждане, съгласно влезлия в сила РП/, то
би се създало недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради – в
случая източната част на сградата, която не само навлиза частично в улицата, но
и не отговаря на нормативните изисквания за отстояние от улицата, т.е. би била
засегната значителна част от сградата. А това е основание по чл. 201 ал. 2 от ЗУТ да се приеме, че урегулирания поземлен имот е неподеляем.
Отделно от това за надлежното разделяне на УПИ,
какъвто е процесния имот /парцел V-**., кв.73 с площ 798 кв.м., съгласно влязъл в сила дворищно-регулационен план РП
на Вилна зона, одобрен със Заповед №1035 от 19.09.1961 г. на КАБ/ е необходимо
изготвяне на ПУП, съгласно изискването на чл. 135 от ЗУТ, какъвто няма изготвен
и ободрен.
Съгласно чл. 203 ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Главният
архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок
одобрява инвестиционен проект или
издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказана с
инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба.
Съдът намира, че в конкретния случай
преустройствата, които се налагат за разделяне на сградата, както и
неудобствата, които ще бъдат причинени с тези преустройства, са по-големи от обикновените. Преустройство
чрез дублиране на зида на едната част от сградата и отделянето му с фуга от
другата част, ще наложи къртене на трите етажа, леене на бетон и колони, както
и множество довършителни работи. Това безспорно са неудобства по-големи от
обикновените, а стойността на СМР, определена от вещите лица по норматив е
значително по-ниска от пазарната стойност на СМР, които ще се наложат при
преустройството.
Отделно не е изготвен и представен за одобрение на
Главният архитект на общината (района) и изискуемия за разделянето инвестиционен проект. Това следва да
бъде направено от страните в хода на процеса, като одобрението на Главния
архитект следва да бъде налице при преценката на съда на предпоставките на чл.
203 от ЗУТ – техническата възможност за поделяне на сградата следва да бъде доказана
с инвестиционен проект. Поради това съдът намира, че процесната сграда не
подлежи на разделяне на два реални дяла.
И двете страни в
производство са предявили претенции за възлагане на имота, на основание чл.349,
ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на
имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Съгласно разрешението, дадено в т. 7 и 9 на ТР № 1/19.05.2004 г. по
тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС съделителят с възлагателна претенция да е
живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи права. Процесният недвижим
имот следва да е служил за
жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди,
Наследникът трябва "да е живял в него" (т.е. процесното жилище). Практиката
предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използуването му по
предназначение.
В конкретния случай, няма спор за характера на имота като жилищен,
както и никоя от страните не е оспорила твърдението на другата страна, че няма
друго жилище към момента на
извършване на делбата, поради което посочените факти не подлежат на доказване.
Спорът се свежда до установяване на факта кой от съделителите е живял в
жилището към момента на смъртта на наследодателя/ите и откриване на
наследството. Доколкото съсобствеността между двамата съделители е възникнала в
следствие на наследствено правоприемство от двамата им родители Я.Н. Я.,***, починал на 04.12.2004г. и Б.Х.Я., бивш жител ***, починала на
17.08.2010г., т.е. страните черпят права /на собственост/ от смъртта и на
двамата, то релевантни по чл. 349 ал. 2 от ГПК са и двете дати на откриване на
наследството – и на Я.Н. Я., на 04.12.2004г. и на Б.Х.Я., на 17.08.2010г. За да
са налице предпоставките на чл. 349 ал. 2 от ГПК следва да се докаже, че всеки
един от двамата - Д.Я.Я. и Е.Я.Я., е живял в процесния имот и към датата на
смъртта на Я.Н. Я., и към датата на смъртта на Б.Х.Я..
От разпита на свидетелите /всички разпитани свидетели и на двете страни/
се установява, че Е.Я., през целия период, вкл. и през 2004г. и 2011г. е живял
в процесния имот. Разнопосочни са показанията на свидетелите по отношение на Д.Я..
Св. Кр. Кр. Ил. сочи, че след строежа на новата част на сградата всички живеели там – Б.и Я., Е. и Д. и тяхната баба
К.. Детето на Д. и жена му също живеели там, като детето
се родило през 1996 г., а починало 2004г. Сочи, че до 2010 г., до кончината на
Б., Д. и Е. ***. Е. вече ползвал само старата
част, а Д. вече ползвал избеното помещение от старата част, с жена си и детето.
А родителите Я. и Б.ползвали новата източна
построена част. Около два месеца преди да почине Б., тя решила да се
премести в града на ул.“**“. При нея отишъл и Д.,
който я гледал през това време, докато тя боледувала, защото имала карцином.
След като починала майка му, Д. в един момент решил да се върне, но знам, че не
е можал да влезе. След това той отива на квартира, а сега живее на ул.“**“. Това става месец, два след смъртта на майка
му. После свидетелката сочи, че Д. не искал да отива в тази вила, в която е
живяло детето му, защото бил съкрушен, когато починало. След това поискал
да се върне. Сочи, че месец- два след смъртта на детето през 2004 г. Д. се
изнесъл на квартира при негов приятел. Опитал да се върне същата година,
сигурно 2005 г., но е нямал възможност да влезе в имота. Б. напуснала около два
месеца преди това кончината си, а през 2004 г. Б. живеела на вилата. Накрая
сочи, че не може точно да си спомни кога е опитал да се върне Д. в къщата. Е.
винаги е бил живял на вилата, а Д. се местел по квартири и напред, назад.
Св. П.Г. П. сочи, че Е. и С., през цялото време там
си живеели в имота, в западната част на къщата, докато баща му през 2004 г. и майка
му - 2010 г. В периода 2000 г. до 2018
г. не е виждал Д. въобще там, а за периода между 2008 г.– 2014 г. били близки с
Е. и много често му ходил на гости.
Св. Ст. Йо. М., живяла на съпружески начала с Д.Я., сочи, че с
Д. отишли да живеят на вилата, която се намира на сп.“Марек“, ул.“35-та“, № 11,
когато се родил синът им през 1996 г. Там живели Е. и Д., родителите им и баба К.. Я. починал на 04.12.2004
г., а синът им на 28.12. същата година. Малко
след като синът им починал, тя се изнесла. Б. почина в апартамента си, който е
на ул.„**“. Д., синът й, я гледал. Когато Д. живеел на
вилата, от време на време оставал на квартира близо до Спортна зала, когато имал
работа до късно - когато има спортни мероприятия в Летния театър и в Спортна
зала.
През цялото време между
1996 г. и 2004 г. живеели на вилата.
Св. С.А.А., живяла на семейни начала с Е. Я., сочи, че от 1999 г. - 2000 г. живеела там. Д. живял там, когато се родило бебето. 5-6
месеца след като бебето се родило слязъл в града да живее, а С. и детето живеели на вилата. Д. трябвало да става рано за работа и му
било по-удобно да живее в града. На две седмици, един път идвал, понякога на
седмицата веднъж, събота и неделя. А понякога и по веднъж на месец. Бащата
на Е. и Д. починал декември месец 2004 г. Тогава Д. не живеел с тях на
вилата. Майката на Д. и Е. починала 2010 г. август, на „Батак“, ул.“**“, около три дена
преди да почине Тогава само Е. живеел на вилата. Брат му си бил в града, но е идвал за два, три
дена при майка си на вилата да пренощува.
Налице са разминавания в показанията на свидетелите по отношение на
факта дали Д.Я. е живял в процесния имот към датата на смъртта на баща си,
доколкото едната група свидетели сочат, че той е живял преимуществено там, но е
имал и квартира във ***, а другата група, че основно е вживял на квартира и
само от време на време се е прибирал на вилата при семейството си. От
показанията на свидетелите съдът установява обаче, че със сигурност Д.Я. не е
живял в процесния имот към датата на смъртта на майка си. Установява се от
показанията на свидетелите на ищеца, че той е живял с нея към датата на смъртта
й в имота на ул. Батак, където тя е починала. Поради това съдът намира, че не
са изпълнение предпоставките на чл. 349 ал. 2 от ГПК за Д.Я..
От показанията на всички свидетели е видно, че през целия период и към
датата на смъртта на баща си и към датата на смъртта на майка си, Е.Я. е живял
в процесния имот. Предвид наличието на всички предпоставки на чл. 349 ал. 2 от ГПК, на Е.Я. следва да бъде възложен делбения имот. С оглед липсата на други
имоти за уравнение на дяловете, делът на Д.Я. следва да бъде уравнен с пари.
Единичната СТЕ на в.л. А. посочва
за пазарна стойност на вилната сграда 200 000лева, а на имота 67 199лв. Тройната
СТЕ сочи за пазарна стойност на допуснатите до делба имоти - 174 258 лв. Макар
по тройната СТЕ да са работили три вещи лица, то съдът намира, че единичната
СТЕ е изследвал повече оферти, за да обоснове заключението си. Поради това не може
механично да бъде прието, че тройната СТЕ има преимущество пред единичната. Съдът
намира, че предвид голямата разлика в цената, следва да определи като
действителна пазарна стойност средната стойност на имота по двете експертизи, а
именно сумата от 220 728.50лв. Поради това за уравнение на дяловете Е.Я. следва
да заплати на Д.Я. сумата от 110 364.25лв.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
По своята
същност исканията по чл.346 от ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове.
По делото е приета за съвместно разглеждане претенцята по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявена
от Д.Я.Я.,
ЕГН ********** срещу Е.Я.Я., ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 18 500 /осемнадесет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената му 1/2 ид. част от допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи ПИ **,1221, обект с ид. **. 1221.1 и обект с ид.**,1221.2, за периода от 10.02.2011 г. до 06.03.2014 г. за общо
37 месеца в размер на 500 лв. месечно,
на основание чл.346 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им, като неползващият има право на обезщетение по
силата на изричната разпоредба на чл.31, ал.2 ЗС. Фактът, че един от
съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава
правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня
на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от
вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата
съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва
вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обвързва задължението
за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи
писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране
отговорността на ползващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност
последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според
правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява
това свое право. /Решение № 119 от 11.03.2010
година по г.д. № 3204 от 2008 година, на І ГО на ВКС, както и решение
№129/1986г. на ОСГК на ВС, решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І
ГО на ВС и решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на ВКС, І ГО/.
В
настоящия случай не е доказано Е.Я. да ползва цялата вещ, вкл. ПИ и двете
части на сградата, както и да възпрепятства Д.Я. да ползва която и да е част от имота.
От св.
показания на св. С.А.А. от с.з. от 08.06.2012г. се установява, че Е. ползва източната или така наречената стара
част, която е построена от дядо му. Другата част е свободна. Там не живее
никой. Живеела майка му до смъртта си и от тогава била необитаема. Д., братът
на Е., не е живял в къщата. Той не иска да живее там. Д. си има ключове от
майка си и от баща си.
Още при
постановяване на Решение № 73/27.01.2014г. по в.гр.д.№ 1159/2013г. на ВОС е
установено, че от анализа на събраните в първата фаза писмени и гласни
доказателства – показанията на свидетелите Ж.Д.Ж. и С.А.А., се налагат следните
констатации: Е.Я. ползва единствено
източната част на вилната сграда, която е по-старата, строена от дядото и
бабата на страните. Западната част, по-новата, строена от техните родители, е
свободна, в нея не живее никой. Ищецът може да я заеме, но не желае, въпреки че
имал ключове, дадени му още от родителите им. По делото липсват твърдения и
доказателства, че бравата на западната сграда е била сменена, което да налага
извода, че Е.Я. е препятствал достъпа на Д.Я. до нея част.
И от
събраните във втората фаза на делбата свидетелски показания не се установява
различно от установеното в първа фаза. Св. П.Г. Петров сочи, че Е. и Соня си
обитавали през цялото време западната част на къщата и си я поддържали. Не се
събраха доказателства за ползването от него на цялата сграда, вкл. и по-новата източна
част. Не се събраха и доказателства за възпрепятстването на Д.Я. да ползва
имота, а откъслечните, объркани и неясни показания в този смисъл на св. Красимира
Кръстева Илиева съдът не кредитира. В тежест на ищеца по претенцията е да докаже
както едноличното ползване на целия имот от ответника, така и евентуалното възпрепятстване
на ищеца да се ползва от имота съобразно квотата си. Тези факти обаче останаха
недоказани.
Поради
факта, че липсва ползване на целия
имот от ответника, както и липсват доказателства за възпрепятстване на ищеца да ползва имота, съгласно притежаваната от
него идеална част от ½, съдът намира, че претенцията се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки с правно основание
чл.12 от ЗН, предявена
от Е.Я.Я., ЕГН ********** срещу Д.Я.Я.,
ЕГН **********,
за заплащане на сумата от 65 000
лв./шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща половината от увеличената
стойност на имуществото на наследодателите, а именно половината от стойността
на изградената през периода
Съгласно
чл. 12 ал. 2 от ЗН, сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали
да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг
начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза;
увеличението може да се даде в имот или в пари.
Разпоредбата
на чл. 12 ал. 2 от ЗН е израз на общия принцип на обективното гражданско право
за недопустимост на неоснователното обогатяване и цели премахване на
последиците му. Правно-техническият способ за постигане на тази цел е
създадената от законодателя привилегия на наследника, чиито патримониум е намалял в следствие на
това, че е спомогнал приживе на наследодателя си за увеличаване на имуществото
на последния, да се пресметне това увеличение в негова полза, в случай че за
това той не е бил възнаграден по друг начин.
Увеличението
на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде резултат от вложени
от наследника в наследственото имущество труд
и средства, като увеличението следва да има ясен израз под някаква форма
– имот, постройки, насаждения и други. Релевантно за увеличение на наследството
е не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя – вж. Решение №
1233 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о. на ВКС, ГК. На следващо
място, изисква се увеличението на наследственото имущество да бъде налице към
момента на откриване на наследството – вж. Решение № 721 от 05.11.2009 г. по
гр. д. № 1890/2008 г. Увеличението следва да се пресметне към момента на
делбата – Определение № 327/26.102005 г. по ч.гр.д. № 216/2005 г., ВКС, І г.о.,
Бюлетин, кн.1/2005 г.
В
конкретния случай не се твърди да е бил възмезден Е.Я. по друг начин. В тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството чрез участие в изграждането
на новата източна част на сградата - доколкото се претендира заплащане на половината
от увеличената стойност на изградената през периода 1997 г. – 2000 г. източна част на сградата и се твърди, че
сградата е изградена съвместно от Я. и Е., то следва да бъде доказано, че Е. е
участвал наравно с баща си във всичко /материали
и труд/ по изграждането на сградата.
Св. Кр. Кр. сочи, че когато Б. и Я. отишли
да живеят в имота, къщата, която е сега западна част, била построена от родителите
на Б.. Новата част я построили Я. и Б., като по мнението на всички приятели и
информацията, която им давали по време на строителството, Я. е бил човекът,
който е плащал сметките. Той бил платежоспособният мъж в семейството - работел
в Девня. Единият син работел, другият не. Знае, че Е., големият син, е помагал
на татко си с труд, изливали плочи и каквото се налагало. Д. няма спомени дали
е помагал физически с труд. Те били неразделни приятели, нейният мъж е правил в
къщата фаянс и теракот и парите му ги давал Я.. Дограмата за първия етаж за
новата част знае,, че Я. я поръчвал чрез своя секретарка на нейният родител във
Велинград. До смъртта на Я., тази част била построена, без
покривна конструкция, на плоча, а вътре всичко било завършено.
Св. П.Г.
П. сочи, че старата част от сградата била построена
от г-н Т.в – дядото на Е. и Д.. Когато
2000г. се върнал от чужбина втората част на къщата била построена. Имало
покрив, дограма, била измазана отвън и вътре имало и обзавеждане. Живеели там
майка му и баща му на Е. преди да починат.
Св. Ст. Йо. М. сочи, че
отишла да живее в къщата когато се
родило детето им с Д. през 1996-та. Тогава къщата станала малка за живеене на
всички и баща им на Е. и на Д. решил да направи още една сграда. Построила се
тази нова част от бащата на Е. и на Д.. Финансирането на тази сграда била от
баща им и майка им, тъй като Д. по това време започвал работа тепърва, а за Е. не знае да е работел някъде. Я. бил системен
инженер, Директор в Девня и с тези средства построил къщата. Виждала го е да се
разплаща, основно с един техен приятел Краси,
който лепял плочки и помагал със строителството, и Я. също. Д. и Е. не знае
да са давали финансови средства за изграждане на новата част. Година –две след
раждането на детето й през о 1996 г. започнало строителството и до 2000 година
било приключило. Я. плащал абсолютно всичко.
Св. С.А.А. сочи, че Е. когато започнал строежа, работел в Девня при баща си на 24
- часова смяна и 3 дни почивка. И след обяд трябвало да ходи на вилата, да
купува материали, да помага и да организира там работата, понеже баща му бил на
работа цял ден. Е. през цялото време полагал личен труд на вилата. Лично
виждала когато след работа, отивала и тя, че Е. копаел, и леел бетон, с
работниците се занимавал. Септични ями
копаели, борчета отзад слагали. Сочи, че оградата на задната улица с бетонните
блокчета, той ги купил в нейно присъствие и после дори и той ги нареждал и зидал.
Той ги купил с негови пари. Тя държала бар, а Е. го зареждал, и си взимал пари
от касата, когато му трябвали.
От
съвкупната преценка на свидетелските показания, съдът намира, че сградата е
построена от бащата на съделителите Я. Я., по
негово решение и с негови средства - така показанията на св. Кр. Кр. – приятелка на Б. /майка на съделителите/, която свидетелка
съдът намира, че е незаинтересована от изхода на делото предвид равната
отдалеченост от страните по делото, както и показанията на св. Ст. Йо. М. Св.
показания на св. С.А.А. – бивша съжителстваща с Е.Я., намира за неподкрепени от
останалия доказателствен материал, както и че същата е в по-близки отношения с
единия съделител, отколкото с другия. Отделно от това същите не доказват при
условията на пълно и главно доказване равното участие на Е., наред с баща му.
Показанията й, че същият е разполагал със средства, не са в състояние да обосноват
влагането на тези средства в строежа на сградата. Св. сочи само за един разход
по сградата, направен от Е.Я., на която е била свидетел, а именно бетонни
блокчета, които после бил и зидал. Не е ясно обаче какво количество бетонни
блокчета, на каква стойност са закупени, какво точно е зидано с тях, съответно
не е направена оценка на вложеното в сградата и стойността, с която се е
увеличило имуществото на наследодателя към датата на откриване на наследството.
Поради това съдът намира твърденията на ищеца за вложени средства в строежа на източната част на сградата в размер на
половината от стойността на сградата, за недоказани.
От св.
показания на св. Кр. Кр. и св. С.А.А.
се установява, че Е.Я. е влагал труд в изграждането на източната част от
сградата приживе на наследодателя, като му е помагал с организацията на работниците
и е полагал и личен труд /копаел, леел бетон, борчета слагал, зидал/. Претенцията
за вложения личен труд обаче не е доказана по размер. Не са наведени изначално
твърдения в какви дейности е участвал сънаследника, като същите не са били
обект на оценка по делото. Поради това съдът намира, че претенцията в тази й
част е останала недоказана по размер.
С оглед
на гореизложеното претенцията по чл. 12 от ЗН се явява изцяло недоказана и
подлежи на отхвърляне.
Предвид
неоснователността на иска по чл. 12 от ЗН, съдът не следва да се произнася по
възражението за давност, като само съдът ще отбележи, че съгласно т. 4 от
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС давността за упражняване на
правото по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за
делба. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 135/06.08.2012 г
на ВКС по г.д. №926/2011 г на ІІ г.о.; решение № 74/21.02.2012 г на ВКС по г.д.
№ 660/2011 г на ІІ г.о. и Определение № 42/24.01.2015г. по г.д. № 4653/2014г.
на І г.о. на ВКС. /Искът за делба е предявен на 20.07.2011г., а претенцията по
чл. 12 ЗН на 27.10.2017г./
ПРИЕТА е съвместно разглеждане претенцията по
сметки с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС, предявени от Е.Я.Я., ЕГН ********** срещу Д.Я.Я., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 80 800 лв.
/осемдесет хиляди и осемстотин лева/, представляваща увеличената
стойност на имота, в резултат на извършени от него в качеството му на
владелец подобрения. изразяващи се в:
9.
Саниране на къщата в западна и източна част чрез
направа на топлоизолация - силикатна мазилка и подмяна на покрива на
сградата чрез полагане на нова топлоизолация и хидроизолация два пласта,
изравнителна замазка и замазка за наклон на покрива - на
стойност 15000 лева – за периода 09.2010-11.2010г.
10. извършване
на ремонт на ограда на поземленият имот чрез направа на облицовка на ограда с
естествен камък /травертин/, изработка и монтаж на пана от ковано желязо,
дворна врата и гаражна порта от ковано желязо - на
стойност 30 000 лева; за
периода 09.2010-12.2011г.
11. Изграждане
на инсталация за отопление на цялата къща с тръбна разводка и алуминиеви
радиатори марка „Роха" , котел на
твърдо гориво „Виессман", бойлер и буфер „Теси" - на стойност 22000 лева; за
периода 09.2011-12.2011г.
12.
Изграждане на котелно помещение от итонг с
топлоизолация, алуминиева врата и комин за парното - на
стойност 3000 лева; м.11.2011г.
13. Ремонт на
тераса на западна част - направа
на парапет с балюстри, полагане на настилка от гранитогрес - на стойност 800 лева; за
периода 09.2010-12.2010г.
14. Смяна на
стара дограма с нова ПВЦ дограма и стъклопакети
„KMG" на първи жилищен етаж на западното крило - на
стойност 6000 лева; ПВЦ облицовка на приземен етаж; за
периода 06.2011-08.2011г.
15. Ремонт на
баня с тоалет на жилищен етаж на западно крило с подмяна на стара ВиК с нова
инсталация, нова тоалетна и поставяне на фаянсови плочки - на стойност 2500 лева; за
периода 09.2010-10.2010г.
16. Извършено
е озеленяване, облагородяване с направа на декоративен фонтан и поддръжка на
дворното място на стойност 1500 лева, за периода м.09.2010г., на основание чл.346 от ГПК.
За
доказване основателността на претенцията следва да бъде установено от ищеца при
условията на пълно и главно доказване на първо място извършени ли са от ищеца
твърдените СМР и кога – факт, които се оспорва по делото.
От
показанията на св. Кр. Кр.а И. се установява, че майката на съделителите Б. й
споделила, че Е. е започнал един ремонт в старата част на сградата, който много
й харесва и, че са я поканили да пие кафе там. Слагал теракот и дограма, правел
терасата, облицовал я с нови плочи и прозореца, който е към дворната част.
Св. П.Г.
П. сочи, че Е. и Соня си обитавали през цялото време
западната част на къщата и си я поддържали. Непосредствено преди да почине
майка му през 2010 г., той започнал да ремонтира тази част, в която живее -
западната част. Сградата се състои от два етажа, приземен етаж и жилищен етаж.
Дограмата сменил на втория етаж, сменил и вратите – вътрешните и две външни
врати. Теракот сложил на балкона, който е пред хола и спалнята, от балюстрада
направил парапет. Хидроизолация направил на покрива, и хидроизолация и
топлоизолация на тези две стаи, в които живеел. Това е през периода 2010 г.
По-късно вече 2011г.-2012г. прекарал локално парно отопление с котел на дърва и
в двете части и западната и източната част, защото котелното е залепено за
гърба на новата част. Има поставени алуминиеви радиатори и котелно. Последно
оградата направил с камък и нови врати, в периода след 2011г., 2012 г., 2013 г.
- две врати от ковано желязо и ограда от ковано желязо с камък.
Приложени
са по делото и писмени доказателства – разходни документи с платец Е. Я., за които се твърди, че са вложени материали за твърдените СМР. Всички
документи са с дати за периода от 22.04.2009г. до 20.03.2012г. Съгласно заключението на единичната СТЕ описаните по фактури и стокови
разписки материали са за изпълнение на описаните строително - ремонтни работи и
са изпълнени подобрения в процесния имот.
И от
свидетелските показания и от писмените доказателства е видно, че част от СМР /тези,
извършени през 2009г./ са извършени още преди смъртта на Б.Х.Я., на
17.08.2010г., поради което и същите е следвало да бъдат предявени като
претенция по чл. 12 от ЗН.
Не се
твърди обаче в УМ от 03.11.2017г. на ищеца – л. 313 от делото, да е имало
подобрения в имота, извършени преди смъртта на наследодателката. Само на това
основание претенцията за частта от подобренията, извършено приживе на Б.Х.Я.
следва да бъде отхвърлена.
Дори и да
бъде преквалифицирана и разгледана по същество претенцията по чл. 12 от ЗН, същата
е погасена по давност. Съгласно т. 4 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г.,
Пленум на ВС давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗНасл.
започва да тече от предявяване на иска за делба. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 ГПК /решение № 135/06.08.2012 г на ВКС по г.д. №926/2011 г на ІІ
г.о.; решение № 74/21.02.2012 г на ВКС по г.д. № 660/2011 г на ІІ г.о. и
Определение № 42/24.01.2015г. по г.д. № 4653/2014г. на І г.о. на ВКС. Искът за
делба е предявен на 20.07.2011г., а претенцията по чл. 12 ЗН /неправилно
предявена като чл. 72 от ЗН/ - на 27.10.2017г. в първото по делото с.з. във
втората фаза на делбата. Изминали са повече от 5 години, поради което
претенцията е погасена по давност.
За
останалите СМР:
Твърденията
на ищеца по претенцията са, че целия имот
е владян от Е.Я. с намерение за своене, като претенцията се основава
именно на владението. Твърди се, че подобренията, извършени от ищеца, са
извършени от съсобственик, упражняващ фактическата власт върху целия съсобствен
имот изключително за себе си. В този случай съсобственикът не е държател на
идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец /ПП 6-74 ВС/.
Ищецът
вероятно изхожда от ППВС и от презумпцията, изразена в чл.69 ЗС, по силата на
която до доказване на противното, който държи вещта, я държи като своя и
следователно е владелец. В този случай отношенията между съсобствениците следва
да се уредят съобразно чл.72-74 ЗС. Когато обаче съсобствеността е възникнала
от наследяване, то би следвало да се приеме, че наследникът упражнява владение
само върху придобитата по наследство идеална част от имота, докато по отношение
частите на останалите наследници упражнява държане. За разлика от обикновената
съсобственост, при която важи презумпцията на чл.69 от ЗН /че който упражнява
фактическата власт се счита владелец, доколкото не се установи нещо друго/, в
отношенията между сънаследниците презумпцията е, че който упражнява
фактическата власт е владелец на собствената си идеална част и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. В цялата съдебна практика
безпротиворечиво се приема, че по силата на наследяването всички наследници
стават съвладелци на имота, макар и преди това само някои от тях да са
упражнявали фактическата власт върху него. Само когато наследникът-подобрител е
започнал да владее целия имот изключително за себе си и е превърнал държането
на частите на останалите сънаследници в самостоятелно владение, явно демонстрирайки промяната в намеренията
си на останалите сънаследници, правоотношенията във връзка с подобренията
според обстоятелствата ще следва да се уредят съобразно правилата на чл.72-74
от ЗС. За са се приеме, че подобрителят е престанал да бъде държател е
необходимо намерението му да владее за себе си да е изразено в действия, които недвусмислено отричат владението на
останалите наследници и при това тези действия да са доведени до знанието на същите.
От всички
събрани по делото доказателства гласни доказателства – и в първата и втората
фаза на делбата /в първата фаза показанията на св. С. Ар., втората
фаза показанията на св. П.Г. П. /, се
установява, че Е.Я. живее и ползва само старата западна част от сградата и не
владее и ползва новата източна част, в която са живели родителите му приживе.
Същата към настоящия момент е необитаема. По делото липсват твърдения и
доказателства, че Е.Я. е отблъснал владението на Д.Я. върху целия имот, като владее
и ползва цялата страда, вкл. източната част, и препятства достъпа на Д.Я. до нея.
Липсата на фактическа власт върху целия делбен имот изключва отблъскването на
владението на другия сънаследник, т.е. не е оборена презумпцията за държане на
идеалните части на другия съсобственик. Поради това не се доказва основанието
на претенцията, а именно владението на имота с намерение за своене.
Ищецът твърди, че извършените СМР са със знанието и без
противопоставянето на ищеца. Доколкото този факт е оспорен от ответника – л.
321 от делото , в тежест на ищеца е било да докаже тези факти. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за доказване на сочените факти /знание и липса
на противопоставяне/, поради което съдът приема, че ответникът не е знаел за
извършването на посочените СМР.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице гестия, водене на
чужда работа без пълномощие – чл. 61 от ЗЗД. Доколкото страните по иска са
съсобственици в имота, то гестията е по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД или такава,
предприета в чужд и собствен интерес /в интерес на всички съсобственици/. В
този случай ответникът отговаря по правилата на неоснователното обогатяване или
дължи сумата, с която се е обогатил / т.е. дължи се увеличението на стойността на
квотата на всеки от съсобствениците/.
Давността на претенциите по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД е от момента на извършване на разноските. Свидетелките
показания не посочват точно периода на извършване на всяко едно СМР, СТЕ също
не може да посочи кога точно са извършени твърдените СМР, а прави допускания,
въз основа на писмените доказателства. Съгласно твърденията на ищеца,
процесните СМР са извършени за периода между септември 2010г. и декември
2011г., като още с предявяването й претенцията се явява неоснователна като
погасена по давност. Съгласно писмените доказателства СМР са извършени между
15.06.2011г. и 20.03.2012г., но дори и съгласно тях, до предявяването на
претенцията по сметки в с.з. от 27.10.2017г. са изминали повече от 5 години от
последното СМР, поради което цялата претенция се явява погасена по давност и
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 от ГПК.
Съгласно чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна
такса в размер на по 4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, а
именно всяка една от страните по делото следва да заплати д.т. в размер на 4414.57лв.
Страните следва да заплатят и държавни такси по предявените от тях
претенции по сметки, а именно Д.Я.Я. - сумата от 740лв. /за предявената от него
претенция в размер на 18 500лв./, а Е.Я.Я. - сумата от 5832лв. /по предявените от него
претенции в размер на 65 000 лв. и 80 800 лв./
И двете
страни в производството са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът претендира
и определяне на процесуалния му представител на възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА. Ответникът претендира заплащане на сумата от 3200лв., съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 2000лв. адвокатско
възнаграждение и сумата от 1200лв. за експертизи.
Съдът
намира, че дължимото по чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение на адвоката на ищеца се
определя по правилата на чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 4 вр. с ал. 2 т. 4 и 5
от Наредба 1/2004г., като същото е в размер на сумата от 3737.29лв. по иска за
делба, 2480лв. по иска с правно основание чл. 12 от ЗН и 2954лв. по иска с
правно основание чл. 72 от ЗС. По иска за делба разноските остават за страните
така, както са направени, като всяка от страните поема адвокатското
възнаграждение на собствения си процесуален представител /не се дължи от
насрещната страна/, а другите разноски се разпределят съобразно квотите на
страните в съсобствеността/. Поради това в полза на процесуалния представител
на ищеца се дължи от ответната страна възнаграждение само по правилата на чл.
78 от ГПК, а именно за исковете, предявени като претенции по сметки - по иска с
правно основание чл. 12 от ЗН и по иска с правно основание чл. 72 от ЗС.
Разноските
на ищеца, доказани по делото /макар да не е представен списък по чл. 80 от ГПК/,
съдът изчисли на сумата от 1010лв. /не се включва по делото заплатения депозит
за СТЕ преди прекратяването на втората фаза на делбата за в.л. М., както и
първоначалния депозит за в.л. А., доколкото същия касае само втората фаза на
делбата без претенциите по сметки, а не са представени доказателства за
довнасяне на депозита за тройната СТЕ/. В тях се включват депозитът за в.л. А.
по СМР, за в.л. А. и първоначалния депозит за тройната СТЕ, както и депозитът
за свидетелите.
Съдът
намира, че не е налице представено по делото доказателство за заплащане на
сумата от 2000лв. адвокатско възнаграждение от ответника в полза на
процесуалния му представител, поради което и същото не следва да бъде
присъждано като разноски по делото. Заплатените суми за СТЕ, които подлежат на
обезщетяване са в размер на 400лв. /за в.л. А. за претенциите за СМР, и за в.л.
А./, а сумите за СТЕ преди прекратяването на втората фаза на делбата за в.л. М.,
както и първоначалния депозит за в.л. А. съдът намира, че остават за сметка на
страните, както са направени.
Доколкото разноските
по делото се разпоредят по правилата на чл. чл. 78 ал. 3 от ГПК, то съдът
намира, че разноските следва да се определят в съотношение на отхвърлените/всички
претенции по сметки /доколкото липсват уважени такива, а страните са
едновременни и ищци и ответници/.
Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 896.28лв. –
разноски, а на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 4822.14лв.,
а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 45.04лв.
–
разноски по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВНЕОСТ НА Е.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, ***, следния допуснат до делба
недвижим имот, находящ се в гр. ***, ***,
а именно: поземлен имот с идентификатор
№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени
със заповед № ***14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници
имоти №***, №***, №*** и №***, с площ от
790 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен
обект, комплекс, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ от 81.06 кв.м.
по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** имот с идентификатор №***.1 – сграда на два етажа, състояща
се от първи етаж – входно антре, битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен
възел, масивно стълбище за втори етаж и втори етаж, състоящ се от входно антре,
хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса, при граница сграда с
идентификатор №***.2 и 2) източна част
от вилна сграда с площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по
скица – с площ от 67 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. *** имот с идентификатор №***.2
– сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – дневна, килер, масивна стълба
за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна и
тераса, при граница сграда с идентификатор №***.1, на основание 349 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***0 364.25лв. /сто и десет
хиляди триста шестдесет и четири лева и 25 ст./, представляваща уравнение на
дяловете.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на Д.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, за възлагане в дял на процесния имот, а
именно: ПИ с идентификатор № *** с площ от 790 кв.метра, при граници: имоти ***,
№ ***, № **. 1225 и № **.25 урбанизирана територия, начин на трайно ползване -
за друг обществен обект, комплекс, при граници на имота: ПИ №№ ***; ***; *** и **,
ведно с построените в имота: Западна част от вилна сграда със застроена площ от
81. 06 кв.метра по документ за собственост, със застроена площ от 81, 06 кв.м.
по документ за собственост, а по скица - с площ от 90 кв.м., съставляваща по
КККР-гр. *** имот с идентификатор № **. **. 1 по КККР - *** - сграда на два
етажа, състояща се от първи етаж - входно антре, битова стая, хол,
дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за втори етаж и втори етаж,
състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет,
тераса при граница - сграда с идентификатор № ***.2 и Източна част от вилна
сграда с площ от 57. 23 кв.метра по документ за собственост, а по скица - с
площ от 67 кв.метра, съставляваща съгласно КККР-гр. *** имот с идентификатор № ***.2
- сграда на два етажа, състояща се от първи етаж -дневна, килер, масивна стълба
за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна и
тераса, при граници - сграда с идентификатор № **. **.1 по КККР-***, на
основание чл.349, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, против Е.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, за
заплащане на сумата от 18 500 /осемнадесет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената му 1/2 ид. част от допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи ПИ **,1221, обект с ид. **.
1221.1 и обект с ид.**,1221.2, за периода от 10.02.2011 г. до 06.03.2014 г. за общо
37 месеца в размер на 500 лв. месечно, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Е.Я.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, ***, срещу Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 65 000 лв./шестдесет и пет хиляди
лева/, представляваща половината от увеличената стойност на имуществото на
наследодателите, а именно половината от стойността на изградената през периода
ОТХВЪРЛЯ иска
на Е.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, срещу Д.Я.Я.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата от 80 800 лв.
/осемдесет хиляди и осемстотин лева/, представляваща увеличената
стойност на имота, в резултат на извършени от него в качеството му на
владелец подобрения, изразяващи се в:
1. Саниране
на къщата в западна и източна част чрез направа на топлоизолация - силикатна
мазилка и подмяна на покрива на сградата чрез полагане на нова топлоизолация и
хидроизолация два пласта, изравнителна замазка и замазка за наклон на покрива - на стойност 15000 лева – за периода
09.2010-11.2010г.
2. извършване
на ремонт на ограда на поземленият имот чрез направа на облицовка на ограда с
естествен камък /травертин/, изработка и монтаж на пана от ковано желязо,
дворна врата и гаражна порта от ковано желязо - на
стойност 30 000 лева; за
периода 09.2010-12.2011г.
3. Изграждане
на инсталация за отопление на цялата къща с тръбна разводка и алуминиеви
радиатори марка „Роха" , котел на
твърдо гориво „Виессман", бойлер и буфер „Теси" - на стойност 22000 лева; за
периода 09.2011-12.2011г.
4.
Изграждане на котелно помещение от итонг с
топлоизолация, алуминиева врата и комин за парното - на
стойност 3000 лева; м.11.2011г.
5. Ремонт на
тераса на западна част - направа
на парапет с балюстри, полагане на настилка от гранитогрес - на стойност 800 лева; за
периода 09.2010-12.2010г.
6. Смяна на
стара дограма с нова ПВЦ дограма и стъклопакети
„KMG" на първи жилищен етаж на западното крило - на
стойност 6000 лева; ПВЦ облицовка на приземен етаж; за
периода 06.2011-08.2011г.
7. Ремонт на
баня с тоалет на жилищен етаж на западно крило с подмяна на стара ВиК с нова
инсталация, нова тоалетна и поставяне на фаянсови плочки - на стойност 2500 лева; за
периода 09.2010-10.2010г.
8. Извършено
е озеленяване, облагородяване с направа на декоративен фонтан и поддръжка на
дворното място на стойност 1500 лева, за периода м.09.2010г.
ОСЪЖДА Е.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 4414.57лв. /четири хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и 57 ст./, представляваща 4 % върху стойността на
дела от делбените имоти, на основание чл.
355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК и сумата от 5832лв.
/пет хиляди осемстотин тридесет и два
лева/, представляваща държавни такси по исковете с правно основание чл. 12
от ЗН и чл. 72 от ЗС в размер на 4 % от стойността на исковете, на основание
чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 4414.57лв.
/четири хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 57 ст./, представляваща
4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК и сумата от 740лв. /седемстотин и
четиридесет лева/, представляваща държавна такса по иска с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 4 % от стойността на иска, на основание чл. 355
от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Е.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
от 896.28лв. /осемстотин деветдесет
и шест лева и 28 ст./, представляваща разноски по претенциите по сметки, на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ Е.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, на сумата от 45.04лв. /четиридесет и пет лева и 4 ст./, представляваща разноски по
претенциите по сметки, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М. Б. Р.,***, със служебен адрес гр. ***,
ул. Ал. Дякович, № 45, ет. 4, сумата от 4822.14лв.
/четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и 14 ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание на основание чл. 78 ал. 3 вр. с чл. 8 от ГПК вр. с чл. 2 ал. 5 във вр. с
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се изпрати на
страните, ведно със съобщението за постановяване на акта, както и да се впише в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: