№ 526 / 11.9.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 2457 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл 86, ал.1 ЗЗД.
Б.М.Б., с ЕГН xxxxxxxxxx и А.М.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx, офис 426, чрез своя баща и законен представител М.Б. xxx, чрез пълномощника адв. П.В. от САК, са предявили срещу ЗД,,БУЛ ИНС‘‘АД с ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление:г. б. Б. субективно съединени осъдителни искове, с които се предявява искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо П. В. П. с ЕГН xxxxxxxxxx, в размер от по xxxx ., предявени частично от по xxxx . за всеки ищец, както и лихва за забава, считано от датата на отказа на застрахователя за доброволни плащане 06.03.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 23.11.2016г. около 16:20ч. в близост до с. В., общ.Монтана на РП 11-81км. на кръстовището с Път III-10123 е възникнало ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Т. А. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx от с.Върбица-майка на двете деца-ищци, както и смъртта на техния дядо П. В. П.. П. бил баща на Т. и е живял в едно домакинство с нея и нейната майка А. Д. повече от 35 г., въпреки, че двамата родители не са имали сключен граждански брак. М.Б.К. е съпруг и партньор на Т. и от съвместното си съжителство имат две родени деца-ищците А. и Б., които са непълнолетни. Т., М. и техните две деца са живели на един адрес, в една къща и в едно домакинство през последните 9 години преди катастрофата, заедно с родителите на Т.-П. и А., които са помагали в грижите за двете деца, вкл. и финансово.Ищците А. Б. и Б.Б. са били много привързани към своя дядо П., който в най-голяма степен е помагал за тяхното отглеждане, особено на по-голямата Б..
П. П. бил пътник на задната седалка в л.а.,,О. А.‘‘, като при сблъсъка с другия автомобил-участник в ПТП-,,БМВ‘‘ с рег.№ XXXX , е починал на място.
Посоченото ПТП било настъпило по вина на водача на л.а.,,О. А.‘‘, като смъртта на П. П. е в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача на л.а.,,О. А.‘‘, който не бил спрял на знак,,Стоп‘‘, отнел е предимството на другия участник в движението с л.а.,,БМВ Х6‘‘ и се е движил с несъобразена скорост-70км/ч. при разрешена 50км/ч. за съответния пътен участък. Срещу водача на ,,О. А.‘‘ е образувано и се води ДП в РПУ-Монтана. Въпросното ПТП било надлежно документирано от органите на МВР с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000447/23.11.2016г., направен е оглед на местопроизшествието и снимков материал.
Излагат се твърдения, че след смъртта на член от семейството, в случая дядото на децата, с когото двете деца са съжителствали ежедневно и са били много привързани емоционално, децата претърпяват редица неблагоприятни последици в процеса на тяхното изразстване, отглеждане и възпитание. Ищците имали трайна и дълбока връзка с починалия си дядо П., като тази връзка била особено близка и специална и децата действително са претърпели неимуществени вреди от внезапната и нелепа смърт на своя дядо.
До настоящия момент ищците не били обезщетени от смъртта на своя дядо по никакъв начин.
Видно от справка в базата данни на Гаранционен фонд било,че към датата на събитието-23.11.2016г., за л.а.,,О. А.‘‘ с рег.№ XXXX имало валидно действаща и сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество.
Поради гореизложеното се претендират исковите суми.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор на исковата молба. В отговора ответникът оспорва исковете по основание и размер, оспорват се твърденията в исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че А. и Б. Боянови не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, тъй като ПТП е станало на 23.11.2016г.. До 21.06.2018г., което е датата на постановяване на т.р.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС №2/81г. и към датата на ПТП също. Следователно ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му.
Оспорва се да е налице ,,особено близка връзка‘‘ с починалия дядо на ищците, както и ,,действително претърпени вреди‘‘ от смъртта му, по смисъла на горецитираното ТР. Оспорва се да е налице ,,изключение‘‘, което да е създало трайна и дълбока връзка с починалия П. П.. Под евентуалност се излагат доводи за прекомерност на исковите претенции. На следващо място дружеството-ответник намира, че ПТП не е настъпило по посочения в исковата молба механизъм и ПТП не се дължи на виновното поведение на водача на л.а.,,О.‘‘. Под евентуалност се твърди съпричиняване от страна на починалия, който бил без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137 от ЗДвП, като така се е поставил в значителен риск спрямо нормалния. Твърди се съпричиняване от поне 90%.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ по отношение на л.а.марка ,,О.‘‘, модел ,,А.‘‘, с ДК№ XXXX .
Ответникът твърди, че не е налице деликт/виновно противоправно деяние, в причинно –следствена връзка от което да е настъпила вредата/. Оспорва се твърдението, процесното ПТП да е настъпило по описания в исковата молба механизъм. Оспорва се представения констативен протокол за ПТП № 1с-422/24.05.2016Г., досежно съдържанието му в частта ,,Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП‘‘. Оспорва се твърдението, че има причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на П. П..
С отговора са направени доказателствени искания:
Поддържа се искане за изискване на образувано ДП№ 987/2016г. по описа на РУ на МВР-гр.Монтана. Това искане следва да се остави без уважение, тъй като към исковата молба са приложени в заверени преписи документите от ДП№987/2016г. по описа на РПУ-Монтана.
На следващо място да се допусне Автотехническа експертиза с конретно поставени в писмения отговор задачи към вещото лице.
Претедират се разноски.
Ответното дружество моли МРС да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 ГПК, вр. с чл.12 от ГПК, по вътрешно убеждение, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството. Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Съображенията на Районният съд са следните:
По делото са приети от съда множество писмени доказателства, включително констативен протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор, който съгласно чл. 179, ал.1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Приети са изготвените от вещите лица заключения по назначените от съда: съдебно-медицинска експертиза, съдебно-автотехническа експертиза, като съдът изцяло кредитира така представените заключения, като компетентно и безпристрастно изготвени. От събраната по делото доказателствена съвкупност, без вътрешни противоречия, безспорно се установява изложената фактическа обстановка в исковата молба, поради което съдът не намира за нужно да я преповтаря.
От заключението по назначената СМЕ се доказва, че при процесното ПТП починалия П. П. е получил множество травми по цялото тяло, довели до смъртта му. Вещото лице заключава, че установените травматично увреждания по тялото на починалия са получени по механизъм, който по своя характер и локализация много добре отговарят да са получени при станало ПТП.
От приетото от съда заключение по САТЕ се установява, че непосредствената причина за ПТП е отнемане на предимство от страна на водача на л.а. О. А.‘‘ с рег.№ XXXX /употребил алкохол и на висока скорост, без правоспособност/. Възниква удар между него и движещото се по пътя с предимство МПС. От вече възникналия удар, водачът на МПС, движещ се по главния път губи управление, навлиза в насрещната лента за движение и е реализиран втори удар с други МПС, движещо се в този момент в друга лента. Констатациите от САТЕ се подкрепят и от констативния протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор, който протокол, както вече съдът отбеляза, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, съгласно чл.179, ал.1 от ГПК.
Видно от справка в базата данни на Гаранционен фонд, към датата на събитието-23.11.2016г., за л.а.,,О. А.‘‘ с рег.№ XXXX имало валидно действаща и сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество.
Видно от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на починалия за фаталния резултат, то: в условията на ПТП, починалия П. В. П. е пътувал на задна лява седалка без поставен предпазен колан, като л.а.,,О. А. 1,6‘‘ към момента на възникване на ПТП, е имал фабрично монтирани предпазни колани на задните седалки. Вещото лице заключава, че ако починалия е бил с предпазен колан, с висока степен на вероятност може да се заключи, че поставянето на предпазен колан от лицето е нямало да намали или ограничи получените от починалия травми.
Водим от гореизложеното, настоящият съд намира, че не е налице съпричиняване от страна на починалия П. П., тъй като, въпреки че последния е бил без поставен предпазен колан и поведението му е противоправно/в нарушение на ЗДвП/, то това обстоятелство няма никакво отношение към настъпилия летален изход и е щял да настъпи и при поставен обезопасителен колан.
При така установените факти, се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 432 от КЗ е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредата.
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, следва да се налице следните кумулативно дадени предпоставки:1/ валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘, сключен между ответника и прекия причинител на вредата;2/ виновно и противоправно деяние от страна на застрахования пряк причинител на вредата; 3/ настъпила вреда; 4/пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че всички тези предпоставки са налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати на застрахования застрахователно обезщетение или сума.
Относно въпроса, дали ишците имат право на обезщетение като неимуществено увредени лица от смъртта на П. В. П./претърпени от тях емоционални болки и страдания:
На първо място съдът намира, че в процеса не се установи по един несъмнен и категоричен начин, че починалия П. П. е дядо на двете деца-ищци. Родството се установява с писмени доказателства, поради което съдът, на основание чл. 164, ал.1, т.3 ГПК не взема предвид като недопустими показанията на св. Валя Цветанова Б./баба на ищците по бащина линия/ относно фактът, че починалия е биологичен дядо на двете деца.
От друга страна обаче, съобразно ТР от 21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС/което намира приложение и при заварени случаи, настъпили преди приемането му, като настоящия/, дори лица-нероднини на починалия, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с него преди смъртта му и са били особено близки с него, като са живеели заедно в едно домакинство,имат право на обезщетение за смъртта му поради причинени им неимуществени вреди/емоционални болки и страдания/. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б., като логични и последователни, като същите се подкрепят и от адресните справки, приложени по делото. От тези доказателства в процеса се установи, че между починалия П. и Б. и А. Боянови преди смъртта му е било налице: първо-съжителство в едно домакинство между тях, като П. В. П. е помагал в грижите за децата и второ:между починалия и ищците е била налице сериозна емоционална привързаност, отношения на загриженост и емпатия.
Мотивиран от горноро съдът намира, че Б. и А. Боянови са изпитали тежки емоционални болки и страдания, от смъртта на техния близък П. В. П., поради което следва да им се присъди обезщетение за причинени им неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно чл. 52 от ЗЗД от съда по справедливост, като и съобразно практиката в подобни случаи съдът намира, че следва да се определи в размер от по 5000,00лв. за всеки от двамата ищци. До този размер и исковете следва да се уважат, като в останалия им размер до предявения, да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съответно, на осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД са дължими мораторни лихви за забава върху уважените суми.
Адв.П.В. има право на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв., определено съгласно НМАВ, съобразно с уважената част от исковете.
Ответното дружество ЗД,,БУЛ ИНС‘‘АД на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, следва да бъде осъдено да заплати в полза на МРС държавни такси и разноски, съобразно с уважената част на исковете.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищците от своя страна следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответното дружество стойността на направените от ответника разноски-съобразно с отхвърлената част от иска, като фактът, че са освободени от заплащане на такси и разноски в производството, не ги освобождава от това задължение.
Водим от горното, съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. ДА ЗАПЛАТИ на: Б.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и на А.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от по 5000,00лв. за всеки от двамата- суми, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък П. В. П. с ЕГН xxxxxxxxxx, ведно с мораторната лихва върху сумите, начислена считано от датата на отказа на застрахователя за доброволно плащане-06.03.2017г. до датата на предявявяне на исковата молба-09.10.2018г. и от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер от xxxx . за всеки ищец, предявени частично от xxxx ., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗД,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от общо 461,22лв. дължими такси и разноски в производството, от които ищците са били освободени, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Б.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и А.М.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, действащи чрез своя баща и законен представител М.Б.К. xxx‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. сумата от общо xxxx . направени разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ЗД,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. бул.,,Джеймс Б., представляван от законен представител-С. С. П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.В., пълноправен член на САК, със служебен адрес г. бул.,,Г.С.Раковски‘‘№127, етаж 4, офис 426 сумата от общо 408,16лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на двамата ищци, като сумата е определена съобразно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: