Р Е Ш Е Н И Е

№

 

10.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2654 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0938-004923/ 27.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при *** - ***, на Б.К.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение не му е дадена възможност да изложи своите възражения; не е извършено разследване на спорните обстоятелства, преди издаването на НП; административнонаказващият орган не се е произнесъл по направеното от страна на К. възражение. Отделно от това, оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП и изтъква, че не е извършил деянието виновно. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително изтъкват, че са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила – не е посочено предложението на чл.140 ал.1 ЗДвП, което се твърди, че е нарушено; не е посочено ясно изпълнителното деяние на нарушението. Също така посочват, че управлението на МПС от страна на жалбоподателя се свежда до една наложителна маневра, във връзка с предстоящото извозване на лекия автомобил от платформа, за последваща регистрация – и че в тази връзка се касае за „маловажен случай“, налагащ приложението на чл.28 ЗАНН. Пледират за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна – *** – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №200444/ 20.09.2019г. от страна на Б.П.М. – мл.*** при *** – ***, в присъствието на свидетелите Р.К.Г., П.К.И. и нарушителя – Б.К.К.. Съставен е за това, че на 20.09.2019 г. около 08:20 часа в гр. ***, бул. „***“ ***с посока на движение към бул. „***“, като водач на лек автомобил „***“  с номер на рама ***, собственост на *** К., управлява автомобила, който е с прекратена регистрация /Заповед № 19-0892-000075 по чл. 171, т. 2 б. „а“ ЗДвП/, т.е. същият не е регистриран по надлежния ред /стара регистрация ***/. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива са постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, в които е посочил, че е подготвял управлявания лек автомобил за регистрация още на 20.09.2019г., в т.ч. – че е изчаквал необходимата платформа за извозване на превозното средство до ***– ***.

С Постановление от 21.11.2019г. по преписка №В-4136/2019г. по описа на РП – *** е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 НК, като преписката е изпратена на *** на СЕКТОР „***“ при *** – *** – за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

При този развой на обстоятелствата, административнонаказващият орган разгледал административнонаказателната преписка и не приел възраженията, направени от нарушителя. Приел изцяло фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на Б.К.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, не се събраха доказателства в потвърждение на твърдяното от жалбоподателя лишаване от възможност да изложи своите възражения при съставяне на АУАН – и следователно, такова нарушение не може да се приеме, че е било извършено. От друга страна, възможността за разследване на спорните обстоятелства по смисъла на чл.52 ал.4 ЗАНН е предоставена на преценката на административнонаказващия орган, т.е. въздържането от подобно разследване, по дефиниция не може да се разглежда на плоскостта на процесуалните нарушения. Що се отнася до липсата на изрично произнасяне във връзка с направените възражения от страна на жалбоподателя, такова не е и необходимо, доколкото чл.52 ал.4 ЗАНН предвижда административнонаказващия орган да прецени същите възражения, т.е. да ги обсъди, което не налага изрично произнасяне. На следващо място, некоректното посочване на предложение в правна разпоредба, така и липсата на такова посочване, не може да обуславя съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба. В този смисъл, от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая; от друга страна, „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт. Също така, макар и да е налице известна небрежност при описанието на фактите и обстоятелствата в съставения АУАН, същите са достатъчно подробно изложени и изпълнителното деяние на твърдяното нарушение е разбираемо, т.е. нарушителят не е препятстван в това да научи за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата отговорност.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други нарушения на процесуалните правила, поради което издаденото НП се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б.П.М., Р.К.Г., П.К.И., обяснения на нарушителя Б.К.К., както и писмени доказателства /л.11 – 15, л.28 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите П., Г., И.. Същите са относително подробни и взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на тримата свидетели не будят съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност; напротив, същите са последователни и убедителни. На свой ред, дадените от страна на жалбоподателя/нарушителя обяснения, също се отличават с подреденост и убедителност, като в тяхна подкрепа са и писмените доказателства по делото - Преписи от приходна квитанция от 16.09.2019г. за платен данък върху превозно средство, застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начало на застрахователното покритие и период – 20.09.2019г., СРМПС част І, справка за нарушител от региона. На практика, в доказателствената съвкупност липсват противоречия; както свидетелските показания, така и обясненията на нарушителя, и писмените доказателства по делото формират хармонична доказателствена съвкупност, от която по убедителен начин се потвърждава изложената в АУАН и възпроизведена в НП, фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. В действителност, ангажираните от страна на жалбоподателя и неговия защитник доказателствени материали допълват приетата от страна на органите на административнонаказателното производство фактическа обстановка и по-конкретно – от тях се установява, че на 20.09.2019г. сутринта, Б.К.К. е подготвял процесния лек автомобил /чиято регистрация преди това е била прекратена със съответна Заповед по чл.171 т.2 б. „а“ ЗДвП/ - за регистрация: имал уговорка с ППС на пътна помощ /платформа/, което да извози лек автомобил „***“  с номер на рама *** до ***– ***, разполагал с квитанция за платен данък върху превозно средство и застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начало на застрахователното покритие и период – 20.09.2019г. За да не затруднява излишно движението, а и за да се увери в изправността на автомобила преди качването му на платформата, непосредствено преди нейното пристигане, жалбоподателят привел в движение л.а. „***“  - в близост до адреса, на който живеел – гр.***, БУЛ. „***“, ***, ВХ.Л, където домувал и самия автомобил. По същото време обаче, по сигнал за извършено престъпление против собствеността в района, наблизо се намирали свидетелите Г. и И. – дежурни полицейски служители, които забелязали, че приведения в движение лек автомобил е без регистрационни табели, спрели превозното средство за проверка и поискали съдействие от страна на ***– ***; на място пристигнал свидетелят Б.М., който в съответствие с материалната си компетентност, съставил процесния АУАН. Следва да бъде отбелязано и това, че свидетелите Г. и И. изцяло потвърждават изложеното от страна на жалбоподателя досежно заявената от страна предстояща регистрация на л.а. „***“, причините, поради които същият автомобил е бил приведен в движение в процесните ден, час и обстановка, в т.ч. – че Б.К. провел телефонен разговор да уведоми поръчаната платформа /пътна помощ/, че е спрян от страна на полицейските органи и извозването на лекия автомобил ще се забави.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 изр.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места….“. От установената по-горе фактическа обстановка е видно, че формално, от обективна страна, в контекста на посочените време, място, обстановка, Б.К.К. е извършил нарушение на цитираната правна разпоредба, тъй като е привел в движение л.а. „***“  с номер на рама ***, без същото да е регистрирано по съответния ред; наред с това, от субективна страна, е знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация, т.е. че не е регистрирано по съответния ред. От друга страна обаче, при съобразяване на изложените в предходния абзац факти и обстоятелства, допълнително изяснени в хода на съдебното следствие по делото, се поставя въпроса за обществената опасност на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение. Отново следва да бъде подчертано, че привеждането на посочения лек автомобил в движение е било обусловено от /и подчинено на/ действията, свързани с качването на същия автомобил на платформа и проверка на техническата му изправност - за извозването му, за регистрация пред органите на ***, на същия ден. Автомобилът е бил със съответно платен данък и сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и движението му е било в непосредствена близост до мястото му на домуване, което е и постоянният адрес на самия Б.К. ***. Нещо повече, в действителност, лекият автомобил е бил регистриран още на 20.09.2019г., въпреки забавянето на извозването, за което вече стана дума.

При съобразяване на всички тези факти и обстоятелства Съдът намира, че се касае за деяние, което формално осъществява състав на административно нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, но не е общественоопасно. В известен смисъл, същото дори се явява общественополезно – дотолкова, доколкото действията на жалбоподателя са били насочени към проверка на състоянието на автомобила, след месеци липса на управление и позиционирането му по начин, щото извозването посредством пътна помощ, минимално да затрудни пътното движение в района. Щом обаче деянието не е общественоопасно, т.е. не нарушава реда на управление в страната, то същото и не може да бъде административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН. Дори обаче да би била възприета противната теза – а именно, че известна обществена опасност на деянието, все пак е налице, то в този случай същата се явява дотолкова ниска, че в никакъв случай не може да бъде приравнена на обществената опасност при обичайните случаи на нарушения по чл.140 ал.1 ЗДвП. В тази връзка следва да бъде отчетено и това, че видно от справката за съдимост на К., жалбоподателят е неосъждан и макар в представената справка за нарушител да са налице данни за четири влезли в сила НП, за нарушения на ЗДвП в миналото, прави впечатление, че последното НП датира от 2006г., т.е. отпреди повече от десет години – и всичко това, от своя страна свидетелства в подкрепа на извода, че личната обществена опасност на К., както по принцип, така и като водач на МПС, се явява изключително ниска.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно, но неправилно: Б.К. не е следвало да бъде санкциониран на основание чл.175 ал.3 ЗДвП. Административнонаказващият орган е можел да обсъди направените от страна на нарушителя възражения /в които подробно се излагат причините за управление на МПС/, да събере допълнително доказателства и да прекрати административнонаказателната преписка по съображенията, обсъдени по-горе, а в случай, че все пак стигне до извода за известно ниво на обществена опасност на извършеното деяние /т.е., че очевидно се касае за маловажен случай на нарушение/ – при условията на чл.28 ЗАНН, да отправи съответно предупреждение на жалбоподателя. Като не е достигнал до никой от тези изводи обаче, издал е Наказателното постановление в противоречие с материалния закон - и същото като неправилно, следва да бъде отменено.

Предвид този изход на административнонаказателното производство, при отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник и при представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото /л.31/, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена О.н.М.- П. да заплати на Б.К.К. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 19-0938-004923/ 27.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при *** - ***, с което на Б.К.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА О.н.М.- П. да заплати сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/ лева в полза на Б.К.К. ЕГН: **********, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: