Р Е
Ш Е Н
И Е № 557
гр.Сливен, 17.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 3096 по описа за
Производството е образувано въз основа на искова
молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.143, вр. чл. 146 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на
01.08.2012 г. ответницата В.К. сключила с ПрофиКредит България ЕООД, Договор за
револвиращ заем №**********, архивно число: 42266/01.08.2012 г., като сумата на
заема била до 1200 лв., за срок от 48 месеца и размера на вноската - 81 лв.,
платима до първо число на месеца и ГПР - 110,62, а годишния лихвен процент бил
76.85. След спиране на плащанията по усвоения единствено от длъжника заем,
изпълнението било насочено срещу мен. Ищецът твърди, че се опитал да разговарям
с В.К., но тя само му обещавала, че ще плаща, но това не станало. Спряла да си
вдига телефона. Ищецът посочва, че за да избегне санкции и натоварване с нови
такси и разноски, на 29.10.2013 г. еднократно внесъл сума в размер на 500 лв.
за погасяване на кредита на ответницата, а в последствие всеки месец внасял по
93 лв. в продължение на 33 месеца и веднъж 70 лв., като по този начин изпълнил
чуждо задължение. На 21.02.2018 г. внесъл на каса към Профи Кредит сумата от 10
лв., с която приключил изплащането на кредита. Общата сума, която внесъл за
погасяване на кредита на В.К. била в размер на 3649 лв., за които притежавал
вносни бележки, приложени към исковата молба. Твърди, че се случвало да преде
дължимата сума на дъщеря си Виктория Стоянова Колева или на колегата си Мехмед
Иса Кадир, които внасяли сумите по кредита, тъй като бил в невъзможност да
изляза от работа и да отиде до банката. Последната вноска в размер на 70 лв.
внесъл на 04.07.2016 г. След изплащането на кредита отново разговарял с В.К.,
която му обещавала, че ще си уредят отношенията, че ще започне да му връща
внесените от него суми, но и не му възстановила нищо. Затова се принудил да
потърся правата си по съдебен ред.
По реда на
чл.410 от ГПК Сливенският районен съд издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1204/2018 г. по описа на РС-Сливен, по силата на която ответника В.К. се задължавала
да му заплати сумата от 3649 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението и разноските по делото. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника В.К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сочи, че за него бил налице правен интерес да предяви
настоящия установителен иск за вземането си по заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1204/2018 г. по описа на РС-Сливен. Претендираната сума от 3649 лв.
представлявала плащане за погасяване на кредит, който бил усвоен единствено от
ответницата В.К..
В молба-уточнение посочва, че от момента на сключване на
договора за револвиращ заем №**********, ответницата В.Щ.К. погасила част от кредита. Общата погасена
сума с извършените до 07.06.2013 г. плащания била в размер на 676 лв., от които
661,85 лв. главница и договорна лихва /41,80 лв. - главница и 620,05 лв. -
договорна лихва/ и 14,15 лв. - платени лихви за просрочие, видно от приложената
справка, издадена от кредитодателя „Профи Кредит България“ЕООД. В този смисъл
ответницата внесла 8 цели вноски по
определения й погасителен план, както и една частична вноска, на стойност 15,50
лв., от които 13,85 лв. - договорна лихва и 1,65 лв. - лихва за просрочие.
Видно от приложено извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит
№**********, общата платена сума по кредита към 21.02.2018 г. била в размер на
4325,78 лв., от които ответницата е погасила сума в размер на 676 лв. За ищеца
са останали да погасява сума в размер на 3649,78 лв. Последната вноска в размер
на 85 лв. от ответницата била внесена на 07.06.2013 г. След спиране на
плащанията от страна на ответницата последвали многократни обаждания от страна
на банката, с което същия е бил уведомен, че срещу него ще бъдат предприети
изпълнителни действия, насочени срещу неговото жилище и работна заплата. Силно
притеснен от тези факти и след многократни срещи със служители на банката, М.
сключил извънсъдебно споразумение за встъпване в дълг от 30.10.2013 г
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на В.Щ.К., ЕГН**********, че дължи на С.Н.М., ЕГН **********,
сума в размер на 3649 лв., представляваща изплатени от него вноски по кредит,
теглен и усвоен от В.К., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата и разноските по ч.гр.д.№ 1204/2018 г. по
описа на Сливенския районен съд.
В срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответницата, който счита предявения иск за неоснователен. Посочва, че предмет
на предявения иск е регресна претенция на поръчителя-ищец срещу главния
длъжник-ответник. Посочва, че безспорно било установено съществуването на
договорно правоотношение между ответника и „Профи кредит България"ЕООД.
обективирано в Договор за револвиращ заем №********** от 01.08.2012 г. Съгласно този договор В.Щ. била изтеглила заем
в размер на 1200 лв.. със срок за погасяване 48 месеца и размер на вноската 81
лв., приложен като доказателство към исковата молба. Неразделна част от този
договор били и приложените общи условия на финансовата институция за
предоставяне на револвиращи заеми, къдего били регламентирани правата и
задълженията на страните. Посочва, че с допълнително споразумение бил подготвен
нов погасителен план. от който обаче не било
видно кой дължи отразените в него погасителни вноски.
Твърди, че било необходимо да е налице сключен договор
между ищеца и финансовата институция за поръчителство. Съгласно чл.138. ал.1.
изр.2 от ЗЗД. договорът трябвало да бъде сключен в писмена форма, какъвто бил и
настоящия случай.
Посочва, че
по делото като доказателства били приложени вносни бележки, от които било
видно, че суми по кредита са внасяни от различни лица, включително и от ищеца.
В случая обаче, не се доказвало какви били вътрешните отношения между ищеца и
ответника, както и дали ответницата е възстановила плащанията извършени от
страна на С.Н. по револвиращия заем.
Счита, че
размера на заема не е доказан но основание и размер.
Иска се от
съда да постановите решение, с което да отхвърли предявения положителен
установителен иск за претендираната от ищеца С.Н.М. сума в размер на 3649 лв.,
представляваща изплатени от нето вноски по кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от I ПК до окончателното изплащане на сумата и разноските по чл р.д.№
1204/2018 т. по описа на СлРС.
Въз основа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2012 г. между ответницата В.К. и
ищецът от една страна и „Профикредит България” ЕООД от друга, бил сключен Договор
за револвиращ заем №**********. Заемната сума била 1200 лв., които следвало да
бъзат изплатени за срок от 48 месеца с размера на вноската – 81.00 лева,
платими до първо число на месеца и ГПР - 110,62, а годишния лихвен процент бил
76.85. Съгласно клаузите на общите условия към цитирания договор на ответницата
била отпусната заемната сума. Тя се задължила за върне отпуснатия заем, както и
всички задължения по отпуснатия договор за револвиращ заем. Ищецът се задължил
да отговаря за задълженията на ответницата. Общата сума, погасена от
ответницата била в размер на 676 лв., от които 661,85 лв. главница и договорна
лихва /41,80 лв. - главница и 620,05 лв. - договорна лихва/ и 14,15 лв. -
платени лихви за просрочие. Последната вноска за погасяване на заема била
направена от ответницата на 07.06.2013 г. След тази дата ищецът на 29.10.2013
г. внесъл сума в размер на 500 лв. за погасяване на кредита, а в последствие,
съгласно сключено между него и банката кредитор споразумение от 30.10.2013 год.
всеки месец внасял по 93 лв. в продължение на 33 месеца, последната вноска била
в размер на 70.00 лева. На 21.02.2018
г., след внасяне на сумата от 10 лв., приключил изплащането на кредита. Общата
сума, която внесъл за погасяване на кредита на В.К. била в размер на 3649.78
лв.
На 09.03.2018 год. ищецът депозирал пред СлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Било образувано частно гражданско
дело № 1204/2018 г. и съответно издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК № 699/13.03.2018 г. в полза на заявителя за следните сумата от
3649.00 лева, главница дължима по договор за револвиращ заем ********** от
01.08.2012 год., по който заявителят бил солидарен длъжник, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
09.03.2018 год., до окончателното изплащане на сумата, направените разноски в
заповедното производство.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК била
връчена н ответницата по реда на 47, ал.5 от ГПК. На ищеца - заявител в
заповедното производство било указано да предяви иск, като в указания от съда
срок заявителят депозирал искова молба срещу длъжника на 26.6.2018 год.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията,
дадени от св.Виктория Колева – дъщеря на ищеца, се установява, че паричния заем
е изтеглен от нейната леля – ответницата К.. Заемът е усвоен единствено от нея.
Ищецът е започнал, като поръчител по кредита, да го изплаща, след
преустановяване на плащанията към кредитора от ответницата. Вноските за погасяване
на заема били заплащани с парични средства на ищеца, внасяни лично от него,
както и от неговата дъщеря или от неговия колега Мехмед Муса, на които ищецът
предоставял пари, за да ги внесат вместо него, когато нямал възможност.
Заемната сума била изцяло върната, като сумата, внесена от ищеца за
погасяването на дълга на ответницата не му било възстановена от последната.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът кредита
и показанията на св. Колева, като отчита заинтересоваността й от изхода на
спора, като дъщеря на ищеца.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, доколкото е предявен
от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
За да се уважи предявения като
главен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът, в конкретния
случай следва да докаже, че съществените елементите на договор за
револвиращ заем – размера на месечните дължими вноски, компонентите, от които
се изчисляват, падежа на всяка една вноска, че сумата е усвоена единствено от
ответницата, че единствено ответницата е следвало да изплати заема, размера на
дължимата от ответницата сума, че като поръчител е заплатил неизплатените и
дължими от ответницата вноски по договора – техния размер и по начина по който
твърди в исковата молба и в молба уточнение, че е образувано по негово
заявление ч.гр.дело, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата в претендирания размер и
на посоченото в исковата молба основание, датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, че заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена
на ответницата по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК
Съдът е признал за безспорно в
отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между ответницата и „Профи кредит България"ЕООД е сключен
Договор за револвиращ заем №********** от 01.08.2012 г., съгласно който В.Щ.К. е изтеглила заем в размер на 1200 лв.. със срок за погасяване 48 месеца
и размер на вноската 81 лв., като неразделна част от този договор са и общите
условия към него. Между ищеца и „Профи кредит България” ЕООД бил сключен
договор за поръчителство за този заем.
Изхождайки от правата и задълженията на ищеца, визирани в Общите условия
към договора, съдът намира, че уговорената солидарност за задълженията на
ответницата е солидарност по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Безспорно се
установи по делото, че ответницата е направила плащане на 07.06.2013 год., за погасяване на задължението
си към банката кредитор и това плащане е последно от нейна страна. Видно от представеното споразумение и платежни
нареждания се установи и че остатъка от
невърната сума в размер на 3649.78 лева е заплатена на кредитора от ищеца –
било лично от него, било от трети лица, на които той е предоставял парични средства.
По делото не се събраха доказателства сумата да е била усвоена и от ищеца,
както и внесената от него сума да му е възстановена от ищцата.
Щом
като ищецът , като поръчител, е заплатил дълга на ответницата към „Профикредит България” ЕООД, по договора за
револвиращ кредит, на основание чл. 146 ЗЗД,
той встъпва в правата на кредитора срещу длъжника.
Главният длъжник и поръчителя са солидарни длъжници и кредиторът може да търси
изпълнение на целия дълг от когото и да е от тях. Ако поръчителят изпълни
задължението, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника
за връщане на обратно платеното. По делото безспорно е установено, че ищецът
като поръчител е заплатил в изпълнение дълга на ответницата по договор за
револвиращ кредит сумата от 3649.78 лева До размера на същата сума той встъпва
в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника / ответницата/.
С оглед гореизложеното съдът
намира предявяния иск за основателен и доказан.
С оглед изхода на спора ответницата
следва да бъде осъдена да плати направените по настоящото производство разноски
от ищеца на обща стойност 315.70 лева, от които 72.98 лева платена държавна
такса от ищеца и платен депозит за особен представител в размер на 242.72 лева.
Ответницата следва да заплати и направените от ищеца в хода на заповедното
производство разноски в размер на общо 422.98 лева , от които 72.98 лева
заплатена държавна такса и 350.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Щ.К., ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на С.Н.М. ЕГН ********** с адрес *** въз основа издадена по ЧГД № 1204/2018
г. по описа на РС - Сливен заповед за изпълнение на парично задължение №
699/13.03.2018 г. сумата от 3649.00 лева, главница дължима по Договор за
револвиращ заем № **********, архивно число № 4266 от 01.08.2012 год., по който
С.Н.М. е бил солидарен длъжник, ведно със законната лихва върху главицата,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.03.2018 год., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 В.Щ.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.М. ЕГН **********
с адрес ***, сторените от последния разноски в размер на 738.68 лева. /седемстотин
тридесет и осем лева и 68 ст./, от които 315.70 лева, сторени в настоящото
исково производство и 422.98 лева, сторени в заповедното производство по ЧГД №
1204/2018 г. по описа на РС Сливен.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: