ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ……………

06.11.2015г., град  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданско отделение, 7-ми състав,

на 6 ноември 2015 г.                                                 Година 2015

в  закрито заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. КОЮВА

 

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 12989 по описа за 2015 година

           

Предявен е иск по чл.440 ГПК във вр.чл.124, ал.1 ГПК от ищец М.С.Д., ЕГН **********, срещу ответници Д.Н. Димитров, ЕГН **********, и „У.Б.” АД, ЕИК *********, като иска е с предмет недвижим имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3 по КК на гр.Варна, с площ 55,03 кв.м., представляващ самостоятелно жилище състоящо се от коридор, три стаи, баня и тоалет, стълбище, за което ищцата твърди, че владее и е собственик, но неправилно ЧСИ е възложил имота на взискател срещу длъжник отв.Д.Н.Димитров, с което е създадена привидност, че имота е собатвеност на отв.Д.Н.Димитров.

С уточнителна молба от 05.11.2015г. ищеца, чрез адвоката си уточнява, че макар да владее имота е пропуснал срока да обжалва действията на ЧСИ и затова предявява иска, като сочи, че няма пречки такъв иск да се разгледа , независимо, че владее имота.

Съдът счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено, защото се явява недопустимо.

Искът по чл.440 ГПК е отрицателен установителен (а не едновременно и положителен за правата на ищците, в каквато насока са доводите на ищцовото дружество). Този иск е насочен към това да се отрече, че правото към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане, принадлежи на длъжника, т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, която е актуална и към настоящият момент (Определение №214 от 23.04.2009 г. по г.гр.д.№187/2009 на І ГО на ВКС).

За да е допустим този иск е необходимо изпълнителното производство да е започнало, изпълнението да е насочено към имуществото, предмет на иска и то все още да не е приключило.  Наред с това като предпоставка за предявяването му е ищецът да не е във владение на имота, доколкото при наличието на обратната хипотеза същият ще следва да защитава правата си по чл.435, ал.4 ГПК. 

Трайната съдебна практика приема, че на третото за изпълнителния процес лице не е предоставено правото да избира дали да защити правата си чрез иск или чрез жалба. То ще може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора/възбраната се намират във владение на това лице – чл.435, ал.4, изр.1 ГПК, като в това производство съдът следва да се произнесе и по въпроса за собствеността, по аргумент от чл.435, ал.4, изр.2 ГПК. Ако обаче третото лице твърди да е носител на права (не само на собственост), засегнати от изпълнението, то може да осъществи защитата на правата си по исков ред, чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 от ГПК. Той е уреден за невладеещо трето лице, чийто права са засегнати от изпълнението (в този смисъл и Определение №522/23.09.2010 г. по ч.гр.д.№380/2010 г. на ВКС, ІV ГО, определение №562/21.11.2011 г. по ч.гр.д.№365/2011 г. на ВКС, І ГО).

С оглед изложеното съдът счита, че ищцата няма правен интерес от водене на настоящия иск, а делото следва да бъде прекратено.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД№ 12989/2015г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми състав, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца пред Окръжен съд – Варна.

 

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца!

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: