№ 369
гр. Разград, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330102242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД
против ЗП „Д.О.“ гр. Разград с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите: 4 501,76 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
и 650,46 лева лихва за периода от 30.08.2023 г. до 20.09.2024 г., съгласно издадени 2 броя
фактури за потребени 957,493 куб. м. ВиК услуги в обект „************“ с адрес: гр.
Разград, поземлен имот с идентификатор 61710.56.811, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1693/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира
разноски за настоящото производство и тези, сторени по заповедното производство в размер
на 103,04 лв.
Твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператора „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград (ОУ),
потребители на тези услуги са юридически или физически лица собственици, ползватели и
притежатели на право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
На 16.07.2009 г. между ищеца и ЕТ „*********************“, по молба на
последния, бил сключен договор за предоставяне на услугата доставяне на питейна вода за
обект „************“ в гр. Разград. Към молбата бил приложен Договор за наем от
16.05.2009 г., сключен между Ц.М.Д. и Д.З.О., с предмет временно и възмездно ползване на
поземлен имот, находящ се в гр. Разград, с идентификатор 61710.56.811 по КККР на гр.
Разград. Въз основа на това на името на ЗП „Д.О.“ имало открити две партиди, като по
партида с номер 904196 не били отчитани потребени водни количества, водомерът бил
неизползваем, а отчет се извършвал по партида с аб. № 904195.
В имота, ползван от ответника бил монтиран и общ водомер с аб. № 904236, по който
се извършвал отчет по реда на чл. 22 и сл. от ОУ и разпределение съгласно чл. 25 и сл. от
ОУ. След общия водомер бил присъединен и потребителя Ц.М.Д., собственик на имота с аб.
№ 904241.
Със заявление от 09.07.2019 г. Д.О. заявил, че считано от 2016 г. ЕТ „Обивет – Д.О.“ с
ЕИК ********* е закрит и фактурите за ползвани от същия ВиК услуги следвало да бъдат
издавани на ЗП „Д.О.“ ЕИК **********, БУЛСТАТ BG *********. Заявлението било прието
от страна на ВиК оператора, макар и депозирано три години след промяната и служебно
били прехвърлени откритите партиди с аб. №№ 904196 и 904195, както и партидата на
1
общия водомер с аб. № 904236.
Твърди, че индивидуалният водомер, по който се извършвали отчетите, изцяло
отговарял на изискванията на Закона за измерванията, което било видно от Протокол №
919323 от 07.12.2021 г., както и общият водомер – видно от Протокол № 916015/13.06.2021
г., приложени към исковата молба.
В изпълнение на чл. 23 от ОУ, дружеството извършвало отчет на индивидуалните
водомери и на общия водомер, като от извлечение от ел. карнета на общия водомер за
периода месец юни 2023 г. – месец август 2023 г. се установявало наличие на разлика,
отчетена между индивидуалните водомери и общия водомер, която съгласно чл. 25 от ОУ
била разпределена между Ц.М.Д. и ЗП „Д.О.“. Във връзка с това били издадени: фактура №
********** от 31.07.2023 г. за ползвани ВиК услуги в периода 22.06.2023 г. – 25.07.2023 г. –
21 куб. м. и разпределени от общия водомер 798,724 куб. м. и фактура № ********** от
31.08.2023 г., за ползвани ВиК услуги в периода 25.07.2023 г. – 22.08.2023 г. – 18 куб. м. и
разпределени от общия водомер 119,769 куб. м.
Поради констатираната голяма разлика между индивидуалните водомери и общия
такъв била извършена проверка по искане на собствениците на обекта, при което се
установил теч след водомера. Същият бил отстранен и при последващи отчети не се
установявала разлика в големи размери между индивидуални и общ водомер. Всички
последващи фактури били заплащани от потребителя, поради което ищецът счита, че е
налице неговото признаване на задължението, тъй като ползвани след това ВиК услуги били
изцяло доставени и потребени, респективно – заплатени.
В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не било постъпило плащане по издадените по-горе
фактури, нито възражение срещу дължимата сума за ползвани ВиК услуги в срока по чл. 34
от ОУ. Съгласно чл. 40, ал. 1. т. 1 от ОУ на потребителя била изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № РД-08-12#7/10.01.2024 г., като същата била получена лично от ответника
на 16.01.2024 г. Поради неизпълнение на задължението в указания срок, било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на ответника на 30.09.2024 г., който в едномесечния срок е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите, а съдът е указал на
заявителя с Разпореждане № 3319 от 30.10.2024 г. по образуваното ч. гр. д. 1693/2024 г. по
описа на Районен съд Разград, че в едномесечен срок от уведомяването следва да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като моли изцяло за
отхвърлянето им.
Твърди, че през м. юни 2023 г. било установено голямо количество вода, минала през
общия водомер в стопанството му, но не и през неговия водомер или водомера на другия
абонат. Обяснено му било, че най-вероятно има авария, защото общият водомер отчитал
потребление, въпреки че неговият не се въртял. В продължение на 3 дни звънял във
„водното“, но без резултат, докато накрая чрез лични познанства стигнал до човека,
отговарящ за авариите в неговия район, намерил и аварийната група, която веднага се
отзовала и констатирали, че действително има авария, но трябвало човек с апаратура, за да
установи къде точно е. След още три дни чакане, съответният служител посочил аварията на
5-6 метра от шахтата, но за отстраняването й трябвало ответникът да се справя сам, което и
сторил. На следващото отчитане обаче ситуацията се повторила, авариен екип този път не
дошъл и ответникът отново със собствена техника разкопал цялата тръба до неговия
водомер, като установил нова авария, която отново сам отстранил. Тъй като тръбата
останала незаровена, след около 7-8 дни установил нова авария на около 11 метра от общия
водомер, която отново сам отстранил.
След толкова много аварии и никаква заинтересованост от аварийните екипи, се
срещнал с управителя на предприятието, на когото обяснил какво се случва, а той му дал
съвет да се инсталира редуцил вентил на общия водомер. Ответникът незабавно закупил
такъв, както и нова тръба, тъй като старата имала повече аварийни скоби, отколкото здрава
част. Оказало се обаче, че за монтирането на клапана и новата тръба задължително трябвало
да дойде екип на водното, който да махне пломбата на водомера, което се случило след
около 26-27 дни, през което време ответникът отстранил още две аварии.
Твърди, че в двете процесни фактури в частта им разпределение от общ водомер,
ставало въпрос за вода, изтекла при аварии, а не потребена от ответника, както се твърди в
2
исковата молба.
Възразява, че шахтата, водомера и водопроводното отклонение са вътрешна мрежа,
защото били изградени в общински имот. Счита, че с отказа си да отстрани посочените по-
горе аварии и прехвърлянето на тази отговорност на ответника, ищецът е нарушил чл. 5, т. 8
от ОУ. С тези мотиви моли за отхвърляне изцяло на иска.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложения договор за наем от 16.05.2009 г. е видно, че ответникът е наемател на
поземлен имот, находящ се в гр. Разград с идентификатор 61710.56.811 по КККР на гр.
Разград, заедно с построените в имота селскостопански сгради. На 16.07.2009 г. с договор за
предоставяне на услугата доставяне на питейна вода, сключен между „Водоснабдяване –
Дунав“ ЕООД и ЕТ „Обивет – Д.О.“ е уговорено между страните предоставяне на услугата
доставяне на питейна вода от оператора на потребителя за обект „************“ на адрес
Разград-юг. В същия били регламентирани правата и задълженията на страните, между които
и задължението на ответника да опазва от повреди водопроводни мрежи, съоръжения и
инсталации – публична държавна или общинска собственост, изградени в имота му.
Със заявление от 09.07.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че ЕТ е закрит и
фактурите следва да се издават на ЗП „Д.О.“, за което е предоставил съответните данни.
С протоколи от 13.08.2021 г. и 07.12.2021 г. са удостоверени извършени действия от
страна на ВиК оператора по отношение на общия и индивидуалния водомер на потребителя,
като е установено, че и двата водомера отговарят на метрологичните изисквания.
Представена е справка от електронен карнет, от която се установява отчета по
индивидуалния водомер на абоната ЗП „Д.О.“ на датите 25.07.2023 г. и 25.08.2023 г.,
съответно – 21 куб. м. и 18 куб. м. отчетено потребление на вода. Приложена е и справка,
видно от която на 25.07.2023 г. от общия водомер към индивидуалния е разпределена
разлика от 798,724 куб. м., а на 22.08.2023 г. е разпределена разлика от 119,769 куб. м.
потребена и неотчетена през индивидуалния водомер вода. Съответни количества вода са
разпределени и към индивидуалния водомер на другия потребител в имота – Ц.Д..
Въз основа на горните отчетени данни са издадени фактури от 31.07.2023 г. за 4
513,89 лв. и от 31.08.2023 г. за 751,33 лв., дължими в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. На ответника е изпратена и покана
за доброволно плащане от 08.01.2024 г., получена лично от него на 16.01.2024 г., с която му е
предоставен 15-дневен срок за заплащане на горните суми.
Липсват доказателства собствениците на общия водомер и в частност ответникът, да
са отправяли писмено искане до ищеца за наличие на повреда или теч на вода. Единствено
по твърдения на ответника, но неотречени от ищеца, негови служители със съответна
техника установили мястото на повредата във вътрешната водопроводна мрежа. Липсва
обаче съставен протокол за същата, а повредата била отстранена от потребителя, видно от
представените с отговора на исковата молба фактури за ВиК услуги и вложени материали.
След отстраняване на процесната авария не са отчитани такива количества вода. Не са
представени и доказателства от ответника за плащане по издадените фактури.
За установяване на спорния по делото въпрос за мястото на възникване на аварията и
респективно – за отговорността на страните за нейното отстраняване, е прието заключение
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че
през северната част на имоти с идентификатори 61710.56.811, 61710.54.561 и 61710.54.558
по КККР на гр. Разград преминава довеждащ водопровод, който започва от водостопанско
съоръжение на територията на землище Гецово, преминава през описаните имоти и
продължава до водостопанско съоръжение в югозападниата част на урбанизираната
територия на гр. Разград. Видно от заключението, в имот с идентификатор 61710.54.561 по
КККР на гр. Разград, публична общинска собственост, се намира водомерната шахта с
монтирания общ водомер, а в имот с идентификатор 61710.54.811, ползван от ответника, се
намира шахтата с индивидуалния водомер на същия. Вещото лице сочи, че на довеждащ
водопровод с ф546 е монтирано водопроводно отклонение ф63 с приблизителна дължина
2.60 м., в южния край на което била построена водомерна шахта с разположен в нея общ
водомер. Водопроводното отклонение и водомерната шахта с общия водомер се намирали в
границите на имот с идентификатор 61710.54.561, публична общинска собственост, в
земеделска територия. Основният водопровод, от който се водоснабдявал имотът, ползван от
ответника, се квалифицирал като „довеждащ“, като общият водомер бил монтиран във
3
водомерна шахта, разположена в имот с идентификатор 61710.54.561, извън урбанизираната
територия (извън строителните граници) на гр. Разград. В архива на Община Разград обаче,
не била налична информация за водопроводни отклонения и водопроводни шахти в имоти с
идентификатори 61710.54.561 и 61710.54.811, както и за учредени сервитутни права за
преминаване на водопровода през имотите, в които се намирал. Видно от заключението на
вещото лице, отстраняването на аварии и поддръжката на водопроводите се извършвала от
собствениците им. Водопроводът, довеждащ вода до общия водомер се поддържал от
оператора на водоснабдителната мрежа, а вътрешната водопроводна мрежа, изградена след
общия водомер – от собствениците, които захранвал.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните
свидетели И.А.Х. и Н.Н.П., от които се установява, че свидетелите през 2023 г. са помагали
на ответника за отстраняване на авария в стопанисвания от него имот. Св. Х. бил багерист и
шефът на фирмата, в която работел го изпратил с багера на авария, имало да се разкрива
тръба. Аварията била в имота на ответника, до силажните ями. На мястото имало и двама
представители на водното, които търсели аварията и я открили на 8 м. - 10 м., разкрили я и я
оставили така. Синовете на ответника, които свидетелят познавал, не били там. След около
месец пак се обадил О., свидетелят отишъл и пак разкрили мястото, но вече цялата тръба
трябвало да се подмени. Тогава нямало никой от ВиК. После, през зимата декември месец,
пак се обадил ответникът и отишли да заровят мястото, всичко било подменено. Св. П.
твърди, че при отстраняване на авариите, там бил багеристът и докторът с децата си. Първия
път свидетелят отишъл зад стопанството на едни портали, имало една жена и един мъж със
слушалки. Разровили с лопата да разкрият тръбите, това било юни или юли месец, лятото.
След портала копали, от долната страна. Имало от горната страна асфалт и после започвал
черен път надолу. Другия път като го извикали разровили цялата тръба и имало течове на
две-три места. Свидетелят показал на ответника как се слага аварийна скоба с една тресчота
и 10 камъчета. Багерът бил служебен, не на О., а децата му помагали да разравят с лопатите.
След около месец ходил втория път и тогава разровили цялата тръба, заедно с ответника и
багериста. Имало течове, сълзяло и свидетелят му показал как се слага аварийна скоба. Този
път нямало служители на ВиК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като за претендираните вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена ответника, а след
депозирано възражението в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен установителен иск за
вземането.
Страните не спорят, че между тях съществува облигационната връзка, тъй като
процесният имот е присъединен към водопреносната мрежа, стопанисвана от ищеца, за
който имот е отреден абонатен номер 904195, а партидата се води на ответника, след
сключен договор за предоставяне на услугата доставяне на питейна вода от 2009 г. и
подадено от ответника заявление през 2019 г. за промени в титуляра на партидата. Няма
спор, че издаваните фактури за ползвани ВиК услуги са заплащани от ответника, с
изключение на процесните две, за които обаче няма данни да са оспорени от него по реда на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия. Видно от представените доказателства, за обекта са открити
две индивидуални партиди – на ответника и на неговия наемодател. От представените
електронни карнети се установява, че са извършени отчети на индивидуалните и на общия
водомер и в съответствие с приложимите ОУ разликата, отчетена между тях, е разпределена
между собствениците/ползвателите на двата индивидуални водомера. Наред с това,
представените протоколи от 13.08.2021 г. и 07.12.2021 г. сочат, че устройствата са преминали
метрологичен контрол и отговарят на изискванията за техническа годност.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 4/2004 г. от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, услугите ВиК се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата със
сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна
мрежа на потребителите, а съобразно чл. 7 имотите на потребителите се водоснабдяват, като
сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се
присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен
възел, което е част от общата мрежа на водоснабдителната система и се изгражда и
поддържа от операторите. Според чл. 11, ал. 2, изр. 2, когато след водопроводното
отклонение има повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ
водомер. Съгласно чл. 32, ал. 2 от наредбата, за водопроводно отклонение с повече от един
4
потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период
от време. В разпределението се включват всички разходи в общите части и загубите на вода
в сградната водопроводна инсталация – чл. 30 от наредбата. Всички загуби, свързани с
течове или неправомерно включване на потребители, настъпили след общия водомер, се
разпределят на потребителите на отделните обекти във водоснабдения имот, като
поддържането на мрежата след общия водомер е в тяхна тежест. Съгласно чл. 11, ал. 4 от
наредбата, индивидуалните водомери след общия водомер са елемент на вътрешната
водопроводна мрежа на потребителите. Видно и от заключението на вещото лице,
отстраняването на аварии и поддръжката на водопроводите се извършва от собствениците
им. В този смисъл, водопроводът, довеждащ вода до общия водомер се поддържа от
оператора на водоснабдителната мрежа, а вътрешната водопроводна мрежа, изградена след
общия водомер – от собствениците, които захранва. От поясненията, дадени от вещото лице
и разпита на свидетелите се доказва, че аварията се намира след общия водомер и
задължение на ответника е било да отстрани същата за своя сметка, в какъвто смисъл самият
той е представил доказателства.
Изложеното води до извод, че потребителите дължат заплащане на цената на
доставената вода, според измереното от общия водомер количество, като за всеки
потребител цената се определя съобразно данните от индивидуалния му водомер и
пропорционално разпределената разлика между данните от отчета на общия водомер и
отчета на индивидуалните водомери. Както беше посочено по-горе, няма данни ответникът
като ползвател на един от индивидуалните водомери, да е оспорил измерените количества
вода. Доказа се, видно от показанията на двамата свидетели, наличие на авария, които
подкрепят твърденията на ответника, но тя засяга участъка след общия водомер и
независимо, че попада в имот извън стопанисвания от ответника, същата излиза извън
рамките на отговорност на дружеството-доставчик на вода, следователно количествата вода,
потребени в резултат на аварията, следва да бъдат заплатени от ответника, като ползвател.
По делото е установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него
задължения да доставя вода до имота на ответника, но от страна на последния не е
последвало надлежно изпълнение на задължението да заплати цената на получените ВиК
услуги, отчетени от индивидуалния и общия водомери. Не са представени доказателства за
плащане на потребеното количество вода, поради което съдът намира, че искът е
основателен, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 25.09.2024 г. до заплащане на дължимата сума.
Основателността на главното задължение обосновава и основателност на
задължението за лихви. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране, поради което следва да се уважи и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума, за периода от
30.08.2023 г. до 20.09.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от
ищеца разноски в общ размер на 1 412,03 лв., от които 127,03 лева заплатена държавна такса
по исковото производство, 950,00 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и 335
лева възнаграждение за вещо лице.
В съответствие с разпоредбата на чл. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422 от
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските по заповедното производство,
поради което в тежест на ответника следва да се възложи и сумата 103,04 лв. разноски за
държавна такса.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, че ЗП „Д.О.“ с Булстат ********** с адрес в
***************************************** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ №
3а, представлявано от управителя Стоян Райков И., следните суми: 4 501,76 лева (четири
5
хиляди петстотин и един лева и 76 стотинки) главница, представляваща стойността на
незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода 22.06.2023 г. – 22.08.2023 г. за обект
„************“, абонатен № 904195, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 25.09.2024 г. до окончателното плащане; 650,46 лв. (шестстотин и петдесет
лева и 46 стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху
дължимата главница за периода от 30.08.2023 г. до 20.09.2024 г., за които суми срещу
ответника е издадена Заповед № 875 от 26.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1693/2024 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗП „Д.О.“ с Булстат ********** с
адрес в *****************************************, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3а, сумата 103,04 лв. (сто и три лева и 04
стотинки) разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 1693/2024 г. по описа на
Районен съд Разград и сумата 1 412,03 лв. (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 03
стотинки) за направени разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6