ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2685
гр. Варна, 10.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110100884 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „*********“ ЕООД, ЕИК:
************, с която се претендира да бъдат осъден
**************************************, с адрес: гр. Варна, ул.
„****************“ № 1 иск за осъждане на ответника на основание чл. 109, ал. 1 ЗС
да преустанови действията си, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен
достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр.
Варна, находящ се в обща на страните сграда с идентификатор 0135.2560.1420.2, на
етаж минус едно – в сутерена на сградата, като му предостави ключ за входната врата
на сграда с идентификатор 10135.2560.420.2.1 и осигури свободен достъп, по всяко
време, до общите части на сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2.1 – входна
врата, фоайе, коридора на първия етаж и стълбище към сутерена, както и да му
предостави ключове за входната врата на самостоятелния обект.
С уточнителна молба се сочи, че всъщност ключ за входната врата на
самостоятелния обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр. Варна вече
е предоставен на ищеца.
Съдът, след като прецени приложените по делото материали и изложените
от ищеца твърдения счита, че искът, с който е сезиран е процесуално недопустим по
следните съображения:
Съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно
1
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание.
Гореописаното искане да му бъде осигурено безпрепятствено преминаване през
части от сграда на ответника, до самостоятелен обект в нея, ищецът основава на
правото си на собственост върху този самостоятелен обект по силата на покупка с
договор от 25.07.2013г. и твърдението, че тези части от сградата към момента на
закупуването и понастоящем са били общи по смисъла на чл. 38 от ЗС.
В случая не се спори, че е налице е влязло в сила решение по гр.д. № 680/2018г.
на ВРС, с което е бил отхвърлен иск предявен от настоящия ищец срещу настоящия
ответник с който въз основа на правото си на собственост придобито с договор за
покупка от 25.07.2013г. ищецът е претендирал ответникът да осигури достъп до
неговия самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр.
Варна, като му предостави ключ за входната врата на сграда с идентификатор
10135.2560.420.2.1 и осигури свободен достъп по всяко време до общите части на
сграда с идентификатор 10135.2560.420.2.1 – входна врата, коридора на първия етаж и
стълбище към сутерена.
Както е разяснено в мотивите на ТР 3/2016 от 22.04.2019г на ОСГТК на ВКС -
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира
спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича
претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически
факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по
материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на
исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената
защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на
спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца
основание и петитум.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет – правоотношението,
чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното
материално право, което произтича от него, а субективните предели – страните по
материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са
обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко
материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват
2
обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право
произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно
естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде
установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по
материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни
предели на СПН.
В случая е видно, че съобразно решението по по гр.д. № 680/2018г. на ВРС със
сила на пресъдено нещо между идентични страни по идентично материалното
правоотношение е отхвърлена претенция за идентично по съдържание спорно право -
въз основа на собственост върху част от сграда да се преминава през друга нейна част,
с идентично правно естество /правна квалификация/ - чл. 109 ЗС, тъй като е приет за
несъществуващ твърдян и по настоящото дело юридически факт, от който спорното
право произтича – че входната врата, коридора на първия етаж и стълбище към
сутерена са общи части в сграда с идентификатор 10135.2560.420.2.1 по КККР на гр.
Варна.
В случая от ищеца не се твърдят друг правопораждащи факти относно
претендираното от него право, освен разгледаните в решаващите мотиви по
предходното дело. Правото му на преминаване през части от сградата, собственост на
ответника и по двете дела се обосновава с правото му на собственост върху
самостоятелен обект в нея, и на твърдението, че към момента на придобиването на
това право на собственост и понастоящем частите от сградата, през които иска да
преминава са общи по см. на чл. 38 ЗС. Не са налице твърдения, че след приключване
на съдебното дирене при предходното разглеждане на същия спор са налице настъпили
нови факти, извън установените в това производство, въз основа на които за ищеца да
е възникнало правото да преминава през сградата на ответника – пр. че е закупил други
части от тази сгрда или, че в сградата впоследствие са извършени преустройства, с
които тези части от сградата са станал общи или др.
Предвид гореизложените обстоятелства, ВРС намира, че с процесния иск се
въвежда като предмет на настоящото дело за пререшаване спор, разрешен с влязло в
сила решение между същите страни и на същото основание и производството по
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ал. 2 ГПК производството по гр.д. №
884/2022г. по описа на ВРС.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4