№ 54
гр. Ловеч, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500572 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 100/17.09.2021 г. по гр. дело № 674/2020 г., Троянският
районен съд е осъдил ИВ. АНГ. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д.,
общ. Троян, мах. „Беров мост” № 4 на основание чл. 500, ал.2 от КЗ, да
заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „В.” № 89 Б, представлявано от К.Ч. и Б.П.,
сумата 766.26 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 43081411600670 от 06.06.2016 г. по описа на “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г. до окончателното плащане на
сумата, както и 819.00 лв. съдебно - деловодни разноски.
Срещу решението на РС - Троян е постъпила въззивна жалба с вх. №
3616/19.10.2021 г. от адв. Б. Д. от АК Ловеч, адрес: гр. Троян, ул. "О." №1,
назначена за особен представител на ИВ. АНГ. М.. Счита, че неправилно,
необосновано и незаконосъобразно районният съд е приел за доказано, че
1
съществува причинно - следствена връзка между поведението ответник и
възникването на въпросното ПТП, върху която хипотеза ищецът базира
своята претенция. Твърди, че по никакъв начин не се доказва И.М. при
управление на лек автомобил „Пежо“, с peг. № ЕВ **** АВ, без свидетелство
за правоуправление, поради неспазване правилата за движение по пътищата
да е причина за ПТП и вследствие на това ПТП да са нанесени щети на лек
автомобил. „Фиат" с рег. № E H **** ВН, собственост на Р.Д.Д.. Заявява, че в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, да докаже
настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното
поведение на ответника. Твърди, че единственото доказателство, депозирано
по делото – протокол за ПТП, не следва да се ползва с обвързваща
доказателствена сила за самия механизъм на ПТП, тъй като съставителят не е
пряк очевидец на събитието и обстоятелствата, обективирани в него, каквато
е съдебната практика. Изтъква, че първоинстанционният съд при нарушение
процесулните правила е допуснал доказателствени искания от страна на
ищеца, които той е бил в състояние и е бил длъжен да направи своевременно
с подаването на исковата молба съгласно чл.127 от ГПК. Но дори с
допускането и приобщаването на въпросните доказателства - справка от ОД
на МВР - Сливен и разпит на свидетели, по никакъв начин не се доказа
причинно - следствената връзка между поведението на И.М. и настъпването
на процесното ПТП. Счита, че първоинстанционният съд неправомерно се е
позовал на допуснатата СТЕ, тя не изяснява механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между поведението
на ответника и ПТП. Заявява, че не бива да се кредитира като достоверна
експертиза, изготвена само да базата на протокол за ПТП, тъй като
съставителите на протокола не са очевидци на въпросното произшествие.
Твърди, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че същия има право
да встъпи в правата на трето неудовлетворено лице, тъй като такова законова
основание за това не съществува. Моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на ТРС като незаконосъобразно, неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и отхвърли иска от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД срещу И.М.,
като остави всички разноски по производството за сметка на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 4947/03.12.2021 г. /дата на пощенското клеймо 02.12.2021 г./ от
2
„ДЗИ - Общо застраховане" АД, чрез адв. М В.. Счита, че
първоинстанционният съд е постановил решението си след пълна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, от който се установява, че
И.М., при управление на лек автомобил „Пежо" 80" с peг. № ЕВ **** АВ, без
свидетелство за правоуправление /неправоспособен/, нарушил правилата за
движение по пътищата и станал причина за ПТП, вследствие на което са
нанесени щети на лек автомобил „Фиат" с peг. № EH **** ВН, собственост на
Р.Д.Д.. Твърди, че от справка на ОД на МВР - Сливен и писмо от 06.07.2021 г.
се доказва, че ответникът никога не е притежавал СУМПС. Механизма на
ПТП, вината за настъпването на произшествието на И.М., причинната връзка
и вредите от него се установяват от изслушаните показания на свидетелите и
допусната и приета СТЕ. Изтъква, че е осигурено пълното право на защита на
двете страни при равнопоставеност и даване на възможност за формулиране
на искания и ангажиране на относими доказателства, своевременно са
постановявани актовете по движението и администриране на производството,
като докладът е изчерпателен от фактология, съдържа необходимите
компоненти за изясняване на обективната истина, отделено е спорното от
безспорното и са посочени подлежащите на доказване факти. Посочва, че с
изплащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице на
основание чл.500, ал.2 от КЗ, „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД има право да
получи от виновния водач изплатеното обезщетение.
В съдебно заседание въззивникът ИВ. АНГ. М. се представлява от
назначения особен представител адв. Б. Д. от АК-Ловеч, която поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения
излага в представените писмени бележки.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не изпраща
представител. В постъпилата молба вх. № 449/24.01.2022 г. изразява
становище, че поддържа подадения отговор и моли съда да постанови
решение, с което остави в сила обжалваното решение на РС Троян,
постановено по гр.д. № 674/2020 г.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
3
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са
допустима и следва да бъде разгледани по същество.
От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.
№ 674/2020 г. по описа на РС - Троян е образувано по искова молба от „ДЗИ -
Общо застраховане" АД против ИВ. АНГ. М., с която е предявен иск по чл.
500, ал.2 от КЗ за заплащане на сумата от 766,26 лв., претендирана като
платено обезщетение за вреда от ПТП.
В нея ищецът излага, че е изплатил по щета №
4308141600670/15.11.2011 г. обезщетение за вреди в размер на 766,26 лв.,
нанесени върху лек автомобил „Фиат” с рег. № ЕН **** ВН, собственост на
Р.Д.Д., настъпили в резултат на станало на 04.06.2016 г. ПТП. В исковата
молба се твърди, че виновен за катастрофата е ответникът ИВ. АНГ. М.,
който управлявал лек автомобил „Пежо ”, с рег. № ЕВ **** АВ, без
свидетелство за правоуправление, като при неспазване правилата за движение
по пътищата причинил ПТП. Изтъква, че по повод претенцията на
пострадалото лице и на основание застраховка „Гражданска отговорност“ е
образувана щета № 43081411600670, по която ищецът е изплатил на
увредения обезщетение в размер на 766,26 лв. с платежно нареждане от
14.06.2016 г. Счита, че след изплащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице, на основание чл.500, ал.2 от КЗ встъпва в правата на
последното, което то има срещу причинителя на вредата. Твърди, че с писмо
изх. № 92-4710/22.12.2016 г. поканил ответника да му възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение, което той не сторил.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати
на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД сумата в размер на 766,26 лв. изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен
представител е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен. В него оспорва твърденията на ищеца относно механизма на ПТП,
4
представения по делото протокол за ПТП, както и липсата на правно
основание за предявяване на иска.
От представения по делото констативен протокол за ПТП № 1648069
се установява, че на 04.06.2016 г. в с. М. до табела Д-11 в посока с.Г., е
настъпило ПТП между участник 1 л.а „ Пежо“ 106 с рег. № **** АВ,
собственост на И.Р.Й. с водач въззивника ИВ. АНГ. М. и участник 2 – л.а.
„Фиат“ с рег. № ЕВ **** АВ, собственост на Р.Д.Д. и управляван от него.
Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник 1 при
разминаване не оставя достатъчно странично разстояние и с лявата част
охлузва участник 2.
Видно от писмо рег. № 804000-5601/30.06.2021 г. на ОД на МВР –
Сливен, на въззивника ИВ. АНГ. М. никога не е издавано СУМПС.
С наказателно постановление № 16-0341-000452 от 13.06.2016 г. на
РУ – гр.Севлиево, влязло в сила на 29.11.2018 г., на ответника М. са
наложени глоба в размер на 150.00 лв. затова, че не осигурил достатъчно
странично разстояние при разминаване, с което виновно е нарушил чл. 44 от
ЗДвП и глоба в размер на 200.00 лв. затова, че управлявал МПС без да е
правоспособен водач.
От приетата като доказателство застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № BG/06/11500212446, валидна от
17.08.2015 г. до 17.08.2016 г. се установява, че л.а Пежо“ 106 с рег. № ****
АВ, собственост на И.Р.Й., е бил застрахован при “ДЗИ – Общо застраховане”
АД.
От представения от ищеца ликвидационен акт по щета 4308141600670
от 06.06.2016 г. е видно, че размерът на щетата съгласно съставеното опис –
заключение на вещо лице е 766,26 лв.
От приложеното по делото преводно нареждане за групово плащане
се установява, че на 14.06.2016 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
изплатило на Р.Д.Д. сумата от 766,26 лв., представляваща обезщетение по
щета 43081411600670.
В показанията на св. Г.Н. - служител на РУ Севлиево, който е
посетили ПТП излага, че нищо не си спомня за случая и за него има съставен
протокол за ПТП.
5
Св. Радослав Димитров, който е бил водач на л.а. „Фиат" с рег. № EH
**** ВН заявява, че преди години имал ПТП на влизане в с.М., в което бил
участник. Не си спомня подробности за случая, но неговият автомобил е
увреден и застрахователят му е заплатил щетите.
От заключението на назначената автотехническа експертиза, което
съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че водачът на
лек автомобил „Пежо“ с рег. № ЕВ **** АВ не е осигурил необходимата и
безопасна странична дистанция от 0.88 м. за разминаване с насреща
движещият се лек автомобил „Фиат Браво“, управляван от Р.Д.Д., в резултата
на което е настъпило ПТП. Извършвайки оглед на местопроизшествието и на
база изготвената скица в протокола за ПТП, вещото лице инж. В.А. посочва,
че ударът за двата автомобила е челен ляв ексцентричен, като деформациите
и повредите са идентични. Експертът твърди, че има причинно-следствена
връзка с механизма на удара и настъпилите щети по автомобилите, а размера
на щетата е правилно определен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата
инстанция споделя изцяло направените от районния съд правни изводи.
Възникването предвиденото в чл.500, ал.2 от КЗ регресно право на
застрахователя срещу отговорния за деликта е обусловено от наличието на
определени правопораждащи факти, а именно: 1. наличието на валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност“ между страните по делото и
освобождаване на застрахователя от необходимостта на извърши
застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт по време
на управление на МПС, когато законът определя неговото поведение като
укоримо и той трябва да понесе реално гражданската си отговорност /в
частност поведение, което се е изразило в управляване на МПС без за
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС/;
2. възникване на застрахователно събитие ПТП в срока на покритие на
застраховката; 3. Застрахованият при настъпване на ПТП виновно е
управлявал МПС без да притежава СУМПС и 4. изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице. При
наличието на тези предпоставки „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД разполага с
регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в
правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.
6
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение
на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди следствие
виновното му и противоправно поведение.
В конкретния казус между страните не се спори, а и от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че И.М. е управлявал л.а
„Пежо“ с peг. № ЕВ **** АВ без свидетелство за правоуправление. Безспорно
се установява и обстоятелството на настъпване на ПТП, както и изплащане от
страна на ищеца на сумата от 766.26 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди. Спорен между страните е
въпросът, свързан със съществуването на деликтното правоотношение по чл.
45 от ЗЗД и по-конкретно виновното поведение на ответника за настъпване на
ПТП.
В трайната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, е
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостовереното волеизявление на съставителя. Съгласно чл.2 от НАРЕДБА №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, протоколите, съставяни при ПТП са: 1/ констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, 2/ протокол за ПТП с материални щети и
3/ двустранен констативен протокол за ПТП. В тези хипотези съставителят
удостоверява възприетите от него факти при огледа, относими за определяне
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и др. Доказателствената сила на протокола за
ПТП не обхваща направените от длъжностното лице изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза извън
обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето
въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на ПТП,
рефлектира върху релевантните за механизма на произшествието факти.
Страната, която оспорва верността на удостоверените в него факти, вкл.
7
относно механизма на ПТП, следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата доказателствена сила на документа. Това може да стане
посредством ангажиране на свидетелски показания, назначаване на
автотехнически, медицинска и др.експертизи, когато преценката за механизма
на ПТП изисква специални знания.
Като се имат предвид изложените съображения, настоящата инстанция
приема, че от приетия като доказателство протокол за ПТП се установява, че
на посочената в него дата и място е настъпило ПТП, участниците в същото и
констатираните щети по МПС-та. По отношение приетия механизъм на
настъпване на ПТП, документът е оспорен от процесуалния представител на
ответника, въпреки че същият е подписан без възражения от въззивника. От
анализа на събраните доказателства се установява, че причината за
настъпване на процесното ПТП е виновно поведение на водача на лекият
автомобил „Пежо“ И.М., който не е осигурил необходимата безопасна
странична дистанция за разминаване с насрещно движещият се лек
автомобил „Фиат“. От ответника по делото не са ангажирани доказателства,
оборващи доказателствената сила на документа относно механизма на
настъпване на ПТП. Съдебният състав не приема за основателно
възражението на въззивника, че ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване този факт, тъй като доказателствената тежест в
процеса е негова предвид изложените по-горе съображения, а именно че
ответникът е този, който следва да проведено пълно обратно доказване.
Стигайки до идентични правни изводи, Троянски районен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящата инстанция.
Ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени в протоколно
определение № 29 от 25.01.2022 г. да внесе депозит за възнаграждение на
назначения на въззивника особен представител в размер на 300.00 лева. За да
се възмезди труда на особения представител адв. Д., „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД следва да бъде осъдено да и заплати сумата от 300.00 лв.
за извършеното от нея процесуално представителство и защита. Приложеното
от въззивамемия решение на ВКС по гр.д. № 1860/2021 г. на ВКС е
неотносимо към настоящия казус, тъй като с него е предявения иск е бил
отхвърлен, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
8
Мотивиран от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/17.09.2021 г., постановено по гр.д.
№ 674/2020 год. на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „В.” № 89 Б, представлявано от К.Ч. и
Б.П., да заплати на адвокат Б. Д. от АК – Ловеч, вписана под № 4566 в
регистъра за правна помощ сумата от 300.00 лв. за извършената от нея правна
защита като особен представител на ИВ. АНГ. М., ЕГН ********** по гр.
дело № 572 по описа за 2021 на Окръжен съд Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1, предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9