№ 12393
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154306 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане от В. К. Б. против ответника „.“ АД установителен иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност
на договор за паричен заем № .30.07.2024 г. поради противоречието му със закона.
Предявен е за разглеждане и установителен иск от В. К. Б. против ответника „.“
ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за предоставяне на гаранция № ./09.07.2024 г. сключен във връзка с
договор за паричен заем № .30.07.2024 г. поради липса на основание като обезпечаващ
нищожна сделка.
В депозираните от ищеца искова молба и уточнителна молба са изложени твърдения,
че между В. К. Б. и „.“ АД е сключен договор за поричен заем № . на 30.07.2024 г. По силата
на договора му била предоставена сумата в размер на 1 000 лева при фиксиран годишен
лихвен процент от 45,00 % и годишен процент на разходите – 56,50 %, като заемната сума
следвало да бъде върната в срок на пет броя месечни вноски с краен срок за погасяване
28.12.2024 г. Посочва се, че във връзка с договора за паричен заем сключил с втория
ответник - „.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по който следвал да заплати
възнаграждение за поръчителство в размер на 459,75 лева, чието заплащане било разсрочено
заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем, като заемодателят „.“ АД бил
овластен да получи вместо гаранта дължимото възнаграждение. Счита, че договорът за
паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че
предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от . на кредита, което не било
включено и така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон размер.
Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен.
Намира, че последният няма основание, тъй като обезпечава задължения по нищожен
1
договор за паричен заем. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като се
претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които се
оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че
процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на
добрите нрави, нито противоречат на закона. Излагат подробни съображения, че двата
договора са със самостоятелен характер. По отношение на договора за паричен заем се
твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ., доколкото
възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „.“ АД депозира насрещна искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на В. К. Б. да заплати на „.“ АД
сумата в размер на 1 000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем № ., ведно със законната лихва от 07.12.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата
в размер на 115,25 лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.08.2024г до
07.12.2024г.. В условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ГПК за заплащане
на сумата в размер на 1000 лева, представляваща чистата стойност по кредита, ведно със
законната лихва за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането.
От В. К. Б. е депозиран отговор на насрещната искова молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Излагат се съображения във връзка с релевираните от
дружеството ищец доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане субективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, както и насрещни искове чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, и при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК.
От фактическа страна по делото е установено следното:
По делото е представен договор за паричен заем № . от 30.07.2024г., сключен между
„.“ АД в качеството на заемодател и В. К. Б. в качеството на заемател, като сключването на
този договор не е оспорено от страните. По силата на този договор видно от чл. 2 от него, на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1000 лева, като същата е следвало да бъде
върната в срок от пет месеца при дължими 5 на брой месечни вноски в размер на 223.05
лева с точно упоменати дати на падеж на всяка вноска в договора, като последвана вноска е
с падеж на 28.12.2024г. Страните са договорили и че дължимият годишен лихвен процент е
фиксиран и е в размер на 45 %, а годишният процент на разходите е 56.50 %. Видно от чл. 3
от договора заетата сума е предоставен в брой на ищеца, като изрично е посочено, че
договорът има характер на разписка. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в
2
три дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение.
Предвидено в договора e – чл. 8, че в случай на забава от страна на заемателя да заплати
дължима вноска същият дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава,
като м чл. 9 е уговорено и, че при забава кредиторът може да предприеме всички законни
действия за събиране на вземането. Същевременно по делото е представен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, в който е
посочен различен размер на . за предоставяне в заем на сумата от 1000 лева и дължими пет
месечни вноски по 223.05 лева, а именно . 55.71 %.
Приет по делото е и договор за предоставяне на гаранция № . от 30.07.2024г., сключен
между „.“ ЕООД и ищеца В. К. Б., по силата на който Б. е възложил на „.“ ЕООД да издаде
гаранция за плащане в полза на „.“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения па ответника, възникнали съгласно договор за паричен заем № . от 30.07.2024г.
В чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че за поемането на
задължението за издаване на гаранция потребителят дължи заплащане на възнаграждение в
размер на 459.75 лева, което следва да бъде заплатено на равни вноски от по 91.95 лева .
Изрично в чл.3, ал. 3 от договора е посочено, че „.“ АД е овластено да приеме вместо гаранта
изпълнение на задължението по заплащане на възнаграждението на гаранта. Уговорено е в
чл. 4 от договора, че гарантът е длъжен при поискване от „.“ АД да заплати всички
изискуеми задължения на потребителя по обезпечения договор за заем, като при изплащане
от гаранта на сумата съгласно чл. 5, ал. 1 от договора той може да поиска потребителя да
възстанови паричните суми, платени от „.“ ЕООД. Към договора е приложен и погасителен
план – Приложение № 1, от който е видно, че падежа на вноските по договора за паричен
заем и падежа на вноските по договора за предоставяне на гаранция са едни и същи.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че по сключения договор за заем от 30.07.2024г от страна на ищеца не са
извършени никакви плащания, поради което дължими по договора са главница в размер на
1000 лева и възнаградителна лихва в размер на 115.25 лева..
Настоящият състав кредитира изцяло заключеното по съдебно-счетоводната
експертиза по реда на чл. 202 от ГПК, като изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства и от вещо лице притежаващо необходимата професионална квалификация и
специални знания.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените от ищеца искове следва да бъде установено при
условие на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните факти: че между
него и „.“ АД е възникнало облигационно отношения по договор за паричен заем №
.30.07.2024 г., а между него и „.“ ЕООД е бил сключен договор за гаранция от 30.07.2024г,
във връзка с договор за паричен заем № .30.07.2024 г., както и че първият от тези договори
противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
3
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, съответно евентуалния иск по чл. 23 ЗПК в тежест на „.“ АД е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че: между дружеството и В. Б. е възникнало валидно
правоотношение по договор за паричен заем № .30.07.2024 г., по силата на което В. Б. е
получил сумата в размер на 1 000 лева, като задълженията на ответника за връщане на
главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва са останали непогасени до
размера на претендираните суми.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК, в случай че от „.“ АД бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на
В. Б. е да установи, че е заплатил дължимите сума.
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен - правните последици
настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената
парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума - в същата валута и размер. Предвид това, за да възникне валидно
заемно правоотношение, е необходимо да се установи, че между страните по него е
постигнато съгласие заемодателят да предаде в заем процесната сума на ответника, който да
се задължили да върне сумата на заемодателя. Освен постигането на съгласие, за да бъде
завършен фактическия състав на правната норма на чл. 240 от ЗЗД, предвид реалния
характер на договора за заем, е нужно да се докаже предаването на паричната сума. По
отношение на първия от посочените и нуждаещи се от доказване факти, настоящият състав
приема, че от съвкупната преценка на приетите по делото доказателства – договор за заем от
30.07.2024г., за който не се спори, че носи подписа на ищеца може да се достигне до извода,
че между него и „.“ АД е постигнато съгласие за сключване на договор за заем, доколкото е
налице съвпадение на волята на страните. Доказано според съда е и обстоятелството, че
сума е била предоставена на В. Б.. Полагайки подпис върху договора за заем, удостоверил,
че сумата е реално получена от него, доколкото изрично е предвидено, че договорът служи
като разписка. Съдът намира, че няма пречка такова изявление да бъде включено в договора
за заем, като това не променя характера му, а именно изявление на заемополучателя, че
сумата му е била предадена реално. Следователно по делото е доказано, че ищецът е
получил посочената в договора за заем сума от 1000 лева.
Установено по делото според настоящия състав е и, че към договор за заем е бил
сключен и договор за предоставяне на гаранция от 30.07.2024г с „.“ ЕООД. По своята правна
същност договора за предоставяне на гаранция е съглашение за учредяване на обезпечение
по смисъла на чл. 138 ЗЗД и следващите от него. Предвид това този договор има акцесорен
характер спрямо обезпечения договор, задълженията по който се поемат от поръчителя. Това
разбира се не означава автоматично, че ако договорът за потребителски кредит е
недействителен, то непременно и договорът за предоставяне на гаранция също ще е
недействителен. Такава хипотеза би била налице, ако се установи, че всъщност договора за
предоставяне на гаранция формално представлява отделна сделка, но в действителност се
явява част от възникналото правоотношение по договора за кредит. В тези случая
4
обезпечение на задължението по договора за кредит не съществува, а целта на сделката е да
се уговори допълнително възнаграждение за кредитора в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, т.е цели се заобикаляне на закона. Именно в тази насока са
изложените от ищеца в исковата молба основания за нищожност на двата договора –
договора за заем и договора за предоставяне на гаранция.
Извод, че в настоящия случай е налице именно такава хипотеза, може да се направи
при извършване на съпоставка между двата договора – договора за паричен заем и договора
за предоставяне на гаранция. Видно е, че двата договора са сключени в един и същи ден,
отделни разпоредби от същите препращат една към друга, че дължимите в полза на
търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за
предоставеното по договора за кредит обезпечение да се явява ответникът „.“ ЕООД, то
кредитодателят по договора за заем „.“ АД е овластен да получава и плащането по този
договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето
защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които
следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори,
но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица
или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това
число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. В същия смисъл и решение от
10.04.1984 по делото ., C-.. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от решение от
12.07.1990 г., ., C-.; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., . и ., C-.; т. 40 от решение от 19.04.2007
г., ., C-.; т. 39 от решение от 24.01.2012 г., ., C[1]., националният съд има задължение да
тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред.
Обстоятелството, че двата договора са свързани помежду си може да се изведе и от
това, че след извършена служебно справка в А. – Търговски регистър, на основание чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на гаранта „.“ ЕООД, е
кредитодателят „.“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се
контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при
общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата,
участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото
дружество. Това се потвърждава и от чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, с
който „.“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия
5
факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция.
Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за
кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за
предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина на
уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено
допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при
условия обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител
на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение. Възнаграждението на гаранта
обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за
правилната преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които потребителят
трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му
престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за
ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на .,
като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва
да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5
пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 13.63 % /10
пункта + ОЛП, който е 3.63 съгласно данните на ./, следователно . по кредита не може да
надвишава 68.15 %. В настоящия случай сумата по договорът за паричен заем № . от
30.07.2024 г., сключен с „.“ АД е в размер на 1000 лева, а възнаграждението по договора за
гаранция е в размер на 459.75 лева. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите
суми, формиращи . по договор за паричен заем № . от 30.07.2024 г., са в размер на 56.50 %. С
оглед на гореизложеното при включване на таксата по договора с дружеството гарант към
параметрите по договора за кредит то тогава . ще е в пъти по-голям от посочения в договора,
при съобразяване на това, че уговореното възнаграждение за гарант е в размер равен почти
на половината от предоставената в заем сума. Така уговореното възнаграждение има
значението на скрита разход, който не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
процесните договори за паричен заем № . от 30.07.2024г. се явява нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Нищожен се явява и договора за предоставяне на гаранция от
30.07.2024г., който е сключен именно с цел заобикаляне на закона – чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД.
6
При съобразяване на изхода на спора по предявените искове, съдът следва да разгледа
и насрещните искове – главни и евентуален иск.
С оглед приетото по-горе, а именно, че е налице недействителност на договора за
кредит по чл. 22 ЗПК, то насрещните главни искове по чл. 240, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗД са
неоснователни, поради което настъпва процесуалната предпоставка по произнасянето по
евентуалния осъдителен иск по чл. 23 ЗПК.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че и двата процесни договора
с нищожни. В случая сумата от 1000 лв., явяваща се главница по процесния договор за
паричен заем е чистата стойност на същия, доколкото при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че В. Б. не е заплащал никакви суми по
договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция. Ето защо като дължима
по договора за заем е установена единствено сумата от 1000 лева на основание чл. 23 ЗПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора по иска, предявените искове по чл. 26 ЗЗД на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК В. Б. има право на разноски за исковото производство, като е направено
искане в тази насока. По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер
на 100 лева – държавна такса и 400 лева –адвокатско възнаграждение, доколкото съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК,
са представени доказателства за заплащането им. Приложен е договор за правна защита и
съдействие, в който е направено отбелязване, че сумата от 400 лева е заплатена изцяло.
Предвид това в полза на ищеца Б. следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, като
същите следва да бъдат разпределени между ответниците с оглед цената на исковете
предявени срещу всеки от тях, а именно 324.02 лева - „.“ АД и 175.98 лева – „.“ ЕООД.
Право на разноски при този изход на спора по предявения насрещен иск има и „.“ АД,
от името на което се претендира съгласно списък по чл.80 ГПК заплатена държавна такса в
размер на 100 лева, депозит за експертиза – 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя размерът
на дължимото юрисконсултско възнаграждение, като не е обвързан с посочения от страна
размер, а е ограничен единствено до размерите предвидени в чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид това настоящият състав приема, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение в конкретния случай следва да бъде определено на 100
лева, с оглед обстоятелството, че процесуалния представител на дружеството единствено е
изготвил искова молба по насрещните искове, без да се яви в открито съдебно заседание.
Същевременно спорът по насрещните искове не се отличава с фактическа или правна
сложност. С оглед изложеното сторените от „.“ АД разноски се равняват на 500 лева, като с
оглед отхвърлянето на иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във връзка с който е са сторени част от
разноските, съдът намира, че в полза на дружеството следва да се присъди сумата от 448.32
лева съразмерно с уважената част от исковете.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., .,
срещу „.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ № ., иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между
страните договор за паричен заем № . от 30.07.2024 г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ .,
., срещу „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ № ., иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения
между страните договор за предоставяне на гаранция № . от 30.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „..“ № ., срещу В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., искове по чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД за сумата от 1 000 лева, представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № . от 30.07.2024 г., и за сумата от 115,25 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 30.08.2024г до 07.12.2024г.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., да заплати на „.“ АД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ № ., на основание чл. 23
ЗПК сумата от 1000 лева, представляваща чистата стойност на кредита по договор за
паричен заем № . от 30.07.2024 г., ведно със законната лихва от 07.12.2024 г. до окончателно
плащане.
ОСЪЖДА „.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ № .,
да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 324.02 лева – разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ №
., да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 175.98 лева – разноски в исковото производство пред Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., да заплати на „.“ АД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ № ., сумата от 448.32 лева –
разноски в производството пред Софийски районен съд по насрещен иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8